неделя, декември 25, 2005

Органичната храна

Тук е много популярно да отидеш на магазин на 15 км защото там по повечето продукти може да видиш етикета - Органична храна. Предполагам, че това ще достигне и в България. Нека хората бъдат подготвени да решават дали да плащат повече защото има храната етикет - USDA Organic

Когато погледнеш примерно органични ябълки веднага виждаш разликата. Примерно в България няма да видиш 10 еднакви ябълки и по цвят и по форма. Все една от тях няма да е точно кръгла или ще е малко по-червена. Или дори може да видиш ябълки, в които си личи някога да е имало чевей, а защо не и все още червея да е вътре.

Тук няма такова нещо. Всички ябълки са еднакви по форма и цвят. Жълтите са едно и съшо жълто, червените едно и също червено. Няма малко по-узряла или малко по-чевена. Формата им е като от калъп. Всички са еднакви. Има някой малко по-малки, но това е изключение. Еднкви са дори по етикета, които е залепен на всяка една ябълка - Organic food.

Аз като човек, който обича да чете етикетите, но винаги да обеснява на познати, че не бива да очаква да има катеричка в "Бисквити - катеричка" реших да потърся какво означава тези магически думи - USDA Organic. Магически, защото успяват да измъкнат от потребителя повече и то само с тази лепенка.

Открих доста интересни неща:

- Не се опитвайте да смесванете органична с натурална. Те не са едно и също. Не ги бъркайте, те не са едно и също. Това може да се види на доста места по официалния сайт.

- Органична храна означава, че е израстнала в органични условия. Семената са били органични. Това и само това.

- Всяко семе, което е получено от растение било повече от една година в органични условия се смята за органично. Взимаш едно семе, което не е органично. След една година в органични условия то дава само органични семена. Нищо не пише за първото семе. То може да е купено от голяма компания за производство на хибдридни, исках да кажа подобрени семена.

- Ако продукта е с 95% органично съдържание значи е органичен. Органични дъръжание се дефинира по документ. В документа влизат всички химикали, които може да се ползват при отглеждането. Има списък на 516 химически и синтетични вещества и подобрители, които може да се изполват при отглеждане на проукта. През 2006 ще бъдат вкарани още толкова. Много е важно да се ползва точно този химикал, а не аналогичен от друга фирма. Ако ползват аналогичен вероятно продукта няма да е органичен.

- Етикета "органична храна" може да се постави само от производител, който е получил сертификат от специална комисия. Ако си производител трябва да се подготвиш за специлна инкспеция, пред която трябва да докажеш, че начина по който произвеждаш е органичен. Това вклчюва доста неща. Примерно трябва да купуваш органични семена само от производители получили документа пак от тази същата комисия. Площите, в които отглеждаш органична храна трябва да са отделени от другите, в които е неорганична с буфер. Доста неща са. Много важна комисия е това. Ако нямаш докуемента и край няма лепенки по продуктите ти.

В САЩ има около 7000 такива ферми. Вероятно ще стават повече. Причината е по-добрата печалба. Печалбат е по-добра защото цената е по-висока за приблизително същите разходи. Как същите? Ами пише, че няма да ви се увеличат разходите ако произвеждате органични продукти. Ще сте по дисциплиниран като произвеждате и ще ви проверяват по-често за да имат право да слагат магическата лепенка.

А истинската причина е, че повечето от американците никога не са яли истинска ябълка. Така, която като я отрежиш и вътре захарността е на кристалчета. Такава, която трябва да почистиш от червей преди да хапнеш. Няма и да опитат. Всеки червей би загинал в органичните ябълки - USDA Organic.

четвъртък, декември 22, 2005

В детската градина децата

В детската градина децата спят обути. Ако играе с маратонки спи с маратонките. Причината е в случай на бедствие - пожар, земетресение да може да излязат.

сряда, декември 21, 2005

Цената на петрола

В България, когато се каже, че цената на петрола се е покачила всички казват, че няма какво да се направи. Щом се е покачила ще е така.

Тук хората се запитват защо така се получава. Защо цената се е покачила?

Гледах много силно журналистическо предаване на тази тема. Доколко е истина може всеки от нас да си отговори. За повечето неща имаше предоставени документи или материали от различни разследвания.

Всичко започва около 2000 година, когато фирмите от петролния бизнес правят оценка на развитието на отрасъла. Основата на американската икономика е ниската цена на петрола. Всичко се крепи на това. Би трябвало фирмите, които доставят петрол да печелят. За тези фирми обаче тази печалба не е достатъчна и решават да предприемат определени действия. Защо точно през 2000? Може би тогава се е променило нещо, което им дава определена свобода за предприемане на определени действия без да се притесняват, че може държавата да ги накаже... Какво ли се е случило тогава?

Започват със затваряне на рафинерии. Един от начините да подобриш цената на продукта е като намалиш количеството. Трудно е да обясниш защо искаш по-малко да произвеждат арабските държави. Трудно е да забраниш на Русия да произвежда по-малко. Произведеният нефт трябва да се преработи преди употреба. Така, че започват поетапно да затварят рафинерии. Затоврили са около 24 рафинерии по цялата територия на държавата. Включително и нови, които са работили само 2 години.

После се предприемат още няколко хода за да се получи плавно покачане на цената. Основното е кампания, която обеснява как потреблението става все по-голямо в световен мащаб. Как Китай потребява все повече, което не е не вярно, но доста засилено. Може да се погледне световното потребление на петрол. Там САЩ има 48% а Китай 8-10%.

После идва петролния дефицит поради войната в Ирак. И после... после идва най-хубавото, което може да се случи за тях. Ураган да се предвижи към петролните входове около Ню Орлеанс. Някой ден ще напиша и за урагана какво се говори тук. Доста е интересно и вероятно не се публикува в България.

Всички може да се помислят, че компаниите ще реагират адекватно. И те наистина реагират адекватно като изкуствено намаляват петрола в САЩ. Точно в този момент са изнесли с огромни танкери нефт на безценица за Гватемала и още една страна от централна Америка. Става дума за милиони и милиони галони нефт. Цената на пазара е реагирала на намаляване на запасите.

Имаше разследване в конгреса, ако не греша, на което ги попитаха защо след като има проблем с петрола печалбата на тези компании е нараства лавинообразно. Защо цената на петрола расте толкова бързо без някаква реална причина.

Те отговориха, че причината не е в тях и ако правителството иска да помогне на гражданите по-добре да отпусне средства да се построят нови рафинерии... т.е. петролните компании нямат възможност да построят нови рафинерии?!?

Имаше интервю с автор на книга, която разглежда развитието на петролните компании през последните 100 години. Той каза приблизително следното: "Тези компании са ни стиснали здраво за гърлото. Контрола от държавата върху тях е много малък и става все по-малък. Петролните, заедно с военните компании реално управляват държавата. Може да се стигне до там да решим дали не е по-добре да имаме свободата като не ползваме петрол или да продължим да плащаме данък на петролните компании през целия си живот"

понеделник, декември 12, 2005

Игричката

Детето ми разказа за една играчка, която играят в детската градина. Много интересна ми се видя. Много ми се иска някой в България да прочето за тази игричка и да задължи всяка учителка във всяка детска градина в България да играе всеки ден тази игра с децата.

Играта се играе като всички деца застанат в кръг. Учителката пее една песничка с ръка на сърцето. Децата трябва също да държат ръка на сърцето по време на цялата песничка. Все ден едно от децата застава в кръга и развява едно знаменце със звездички.

Играта се играе задължително всеки ден!

понеделник, декември 05, 2005

Картичките

Има доста неща, които се превеждат на американски на български, но за да се разбере колко относително е това ще дам един пример от днес. Става дума за думата която се превежда на български като "семейство".

Тук има картички за коледа, нова година, раждане на 3-то дете и честит рожден ден на свекървата. Има пожеланието написано с красив шрифт и плик е в тон с цветовете на картичката.

Това, което ме впечатли е картичка за коледа за съпруга/съпругата. Предполагам се дава на коледа. Картичка за щестлива коледа и честита нова година. От съпруга за съпругата. И вероятно се очаква като израз на добро възпитание съпругата също да е купила картичка.

четвъртък, декември 01, 2005

Кабелната

Вече имам кабелна телевизия. Кабелна като кабелна, но се оказа, че не е така. Тук става дума за нещо различно.

Направих опит да намеря канал с нещо, което ще ми е интересно. Започнах да ги въртя, както правех в България и една след друга да гледам. В пакет, който си взех има над 150 програми. По 1 мин да отделиш и за да ги превъртиш ти трябват повече от 2 часа. Не само това, но и не е удобно да ги превърташ.

Тук кабелната телевизия има друго измерение. На практика ти нямаш време да гледаш това, което искаш. Ти нямаш време да гледаш каквото и да е, но това е друг въпрос. Трудността е с огромното разнообразие от предавания и филми. Освен това някой неща ги дават твърде късно или когато си на работа. Може да си поръчаш да ти ги записват. Има и такава услуга, която се плаща допълнително.

Вместо да влизаш и да въртиш каналите като гледащ какво излъчват в момента, трябва да отидеш на един екран в който в табличен вид има какво в момента се излъчва или какво ще започне да се излъчва. Можеш да видиш на около 10-15 канала какво дават. Има друг екран, който ти дава по жанрове. Ако искаш филми, кои филми къде ще започнат. Ако искаш HD предавания можеш да видиш само такива къде какво дават или ще започне.

Може да си избереш и канал като номер, но това е доста трудно защото не са последователни номера а и за някой номер не си платил. Минават 10 сек преди да разбереш, че не си платил.

Освен това има огромно количество предавания по поръчка, които са безплатни. Услугата се нрича се Video on Demand и цената и влиза в месечната такса. Влизаш в екран в който си избираш какво те интересува. Дали искаш да гледаш уроци за китара или упражнения за йога. Може да искаш да видиш някой класически филми или да избереш нещо за детето. Има много филми и развлекателни програми. Изглежда като огромен видео клуб, от който можеш да гледаш като избираш с дистанционното само. Има и такива, за които трябва да платиш за да гледаш, но цената е $4 за филм. Далеч по-малко от колкото да ги гледаш да кино. Може би ако вземеш диск ще е малко по-малко, но не си струва разкарването ако гледаш 1-2 филма месечно.

Въпроса е да намериш време да гледаш. Нещо, което за мен в момента е доста трудно.

сряда, ноември 30, 2005

Стандартите

В Австралия ако решат да построят спирка за чакане на автобуси, това не означава да сложат табела само.

Спирката там е номер на изделие. Продукт, който някой трябва да изработи. Този номер означава много неща. Как трябва да се модифицира пътнато платно. Къде трябва да се сложи пешеходната пътека за да може хората да минават от едната и другата страна. Къде трабва да е светофара, който да позволява някой ако реши да мине през пътното платно да спре движението. Къде трябва да е информацията за автобусите, които минават от тук. Много неща, които се правят за да има изделие "спирка".

Затова където и да съм ходил спирките са като две капки вода. И не само мястото за чакане, но и пешеходната пътека със светофара и задължителното кошче за боклук. Причината вероятно е, че докато не се завърши и последната подробност от изделието "спирка", то това не е "спирка". А щом не е "спирка" общината няма да плати за изработено изделие "спирка" на фирмата, която е спечели търга. Никой не плаща за 80% завършено изделие. Поне не в Австралия. Поне, доколкото аз знам.

четвъртък, ноември 24, 2005

Дърво с корен

Мина една година от както не съм в България. Дълга година. Видях много и преживях много. Видях повече от колкото съм мечтал.

През годините преди това имах няколко възможности да изляза за дълго от България. Винаги смятах, че съм много силно свързан и няма да се чувствам добре. Винаги се виждах как съм някъде далече, далече и всяка вечер сънувам България.

Може би предците ми са живяли на кон, но се оказа, че се приспособявам бързо и когато семейството ми е с мен се чувствам добре далече от родината.

Има дървета без корен и такива, които носят корена в себе си. Аз определено го нося в мен.

вторник, ноември 22, 2005

Очите на четири

Тук трябва постоянно да се пазиш от добри предложения. В Австралия липсваха, а в България бяха елементарни поради липсата на хора с опит. Предполагам, че и в България ще се появят, но трябва да се смени поне едно поколение. Да минат онези 40 години. Почти минаха половината. Още малко.

Тук си личи, че хората от години мислят как да ти направят предложение, което можеш да откажеш трудно или да минат месеци преди да разбереш, че всищност не е толкова изгодно, колкото ти си е струвало в началото.

Последното беше в Target. Това е доста разспространена верига магазини. Имаше и в Австралия има и тук. Трудно е да се опише. Нещо като мечтата на домакинята на поносими цени. Можеш цял ден да загубиш в него.

На касата видяха, че сметката ни е голяма и предложиха да ни направят отстъпка 10-15%, като срещу това ще получим и клиентска карта на магазина. Всичко изглежда нормално. Това е разспространена практика тук. На база на клиентските карти правят разчети за доставките си и пращат рекалми точно, на тези, които са показали, че ще посетят магазина ако има добро предложение. Разумно.

Започнах да попълвам формата и виждам, че искат малко повече данни от нормалното. Поглеждам внимателно и виждам, че всъщност подписвайки този лист ще получа не само клоиентска карта, но и кредитна карта валидна по цял свят. Рализката е, че процента е по-висок ако закъснееш с плащането. Ако купиш нещо примерно на 1-ви декември трябва да го платиш до 20 януари за да не плащаш лихвата по така направения заем. Малко по-сложно е, но не е лошо.

В България ми трябваше 1 месец + 1001 документа да си изкарам кредитна карта, която всъщност се оказа, че се разпознава по света и не всички я приемат.

Това е хубава тема за нещата които получаваш в България за пътуването си по света. Получаваш карта, в която банката ти се кълне, че е същата като всяка друга Visa, но номера и показва, че е издадена от страна "второ качество". И получаваш специално отношение.

Също като обичания ми български паспорт. Обичам родината, но се възхищавам на администрацията. Няма нужда да отварят паспорта или да четат името на държавата. Щом е червен значи си достоен за специално отношение. За жалост тези, от които зависи пътуват с дипломатически паспорти, които искам да подчертая дебело - не са червени!

Да се върна на кредитните карти. В Австралия имах нужда от специално потвърждение от работодателя по телефона + няколко документа.

Тук щях да получа картата след 5 мин попълване на 1 страница. И резултата щеше да бъде 1 кредитна карта повече.

Може би изглежда добре, но се оказва, че това те дърпа назад. Повече кредитни карти означава по-нисък кредиртен рейтинг. Тук с лощ кредитен рейтинг си извън бизнеса. С добър рейтинг имаш достъп до всичко. Всичко.

понеделник, ноември 21, 2005

Благотворителност

Преди няколко дни гледах как се опитваха да засрамят няколко човека, които си изкарват с честен труд парите. Казаха имената на двамата, които са си купили къщи за по няколко милинона. Работили вече доста години като организация за събиране на помощи.

Обаждали са се на вдовици на военни. Това не е толкова трудно тук. Има доста военни и доста вдовици.

Говорили патриотично и продължително. В замяна искали пари с които да подпомогнат възстановяване и построяване на паметници на загиналите под флага на страната бореща се за демокрация и свобода по всяка точка на света.

Всичко е легално. Борят се с огромна конкуренция от други такива. Наистина дават някакви пари за посочените цели. Малката подробност е, че официално са обявили където трябва, че ще запазват 95% от средствата за да поддържат организацията (себе си).

Това много ми напомни за българските благотворителни организации, които от събраните пари за различни чисти цели поддържаха офис, факс и секретарка. Докато другите компании се бориха за клиенти и срещу конкуренцията, подобни организации под флага на наистина благородни цели издържаха офис. И се справяха разеснявайки, че е нормално да поискаш от хората пари за ... и да вземеш от тях, за да платиш на секретарката си.

неделя, ноември 13, 2005

Българи танцуват, американци пеят

На същия форум, който описах по-долу днес имаше изпълнение на български народни песни и танци.

Пяха американки и после танцуваха българи - мъже и жени. Песните бяха с американски акцент, но танците бяха от сърце и душа. Странно е усещането като видиш тук български народни танци. Хареса ми.

събота, ноември 12, 2005

Танци и песни на народите

Тази седмица има народно творчество на различните националности. Поне така си мислех преди да видя за какво става дума.

Ако това се правеше на друго място вероятно щяха да бъдат поканени индийците да танцуват индийски танци а българите да пеят български народни песни.

Тук е малко по-различно. Американци танцуват индийски танци, американци пеят тиролски песни, американци пеят български народни песни. Като казвам американци имам предвид такива, които не са станали американци преди 1 поколение а много преди това.

Не успях да чуя как пеят български народни песни, че беше вчера а аз не минах през мястото на което се провежда, но ако ги пеят както танцуват индийски танци ... добре че не съм ги чул.

На сцената се появи американка, която до 10-то коляно няма индиец в рода си. Започна с това, че ако на някой му се до танцува може да се запише на танци в клуба и първите 3 урока ще са безплатни, както обикновено. Ако обаче се запише следващата седмица, ще има още 1 безплатен.

После се подготвиха 3 американки нарисувани като индийки. Това не беше достатъчно за да допринесат на външен вид. На едната част от тялото беше излязло от костюма, и се подрусваше доста след като е застанала на едно място. Не вярвам някога някъде да е имало такива индийска танцьорка. Особено в Индия.

Започнаха да танцуват. Музиката беше предварително записана и автентична т.е. не се изпълнява от музиканти в кръжока по индийска музика. Но всичко автентично се ограничаваше само с музиката. Виждах как са правили опит с месеци да правят същите движения които е правила истинска индийка, която е чувствала музиката. При тях обаче това бяха движения. Просто движиха единия крак после другия. Колко напред да стъпят беше измерено във футове. Потропваш два пъти, движиш едната ръка над очите, другата там, после десния крак напред, левия в страни. Пълна скръб. Горките жени, някой ги беше излъгал, че танцуват.

За жалост това е само още една проява, на нещо, което ми прави впечатление тук.

Гледа се само външното. Това, което може да се види с очи. Никой, не виждам да прави опит да направи една крачка напред и да види това, което не се вижда. Това, което всъщност разделя аматьорите от професионалистите. Дори по телевизията.

Преди доста години имах шанса да гледам български ансамбъл за народни танци как празнуваше 40 години от създаването си. Имаше танцьори от 5 до 50 години. Там започнаха с малките. После следващото поколение. Накрая излязоха мъже на по 50 години. Невероятно. Движенията пестеливи, но виждаш, че когато тропне го прави така, че земята да натисне. Когато повдига ръка няма нещо, което може да я спре. Танцуваха повече с дух отколкото с тяло. И това се усещаше от всички в залата. Невероятно преживяване. Истинските танцьори не танцуват с тяло.

Всъщност може би правя грешка да сравнявам рекламата на един клуб за танци с хора, които са танцували за да живеят или по-скоро живели за да танцуват.

сряда, ноември 09, 2005

Телевизията

Има доста да се пише. Най-много ме впечатлиха субтитрите. На всяка, на абсолютно всяка програма може да пуснеш субтитри на английски. Дори на тези предавания, които се развиват в момента. Предполагам, че има наети хора, които слушат и въвеждат защото от време на време малко изостават.

На всички реклами може да пуснеш сутитри също. Като казах за рекламите. Направих си следния извод: В България прекъсват филмите с реклами. В Австралия редуват части от филма с поредица от реклами. Тук прекъсват, обикновенно интригуващата поредица от реклами, с откъси от филма.

вторник, ноември 08, 2005

Хранителните магазини

В Австралия, когато влезеш в някой магазин от вида на Woolworths можеш със затворени очи да пазаруваш. Не е необходимо да проверяваш трайност и годност. За целия ми престой там не съм попадал на храни негодни за употреба. Организацията не позволява някой да ти продава негодни храни.

Тук не е така. Тук трябва постоянно да си нащрек. Както за всичко останало, така и за храните. Попаднахме на храни с изтекла годност.

неделя, ноември 06, 2005

Метлите

Тук все още не съм срещал този инструмент. Може би още не са го открили. Предполагам, че повечето от хората не са чували за съществуването му. Не съм го виждал и по магазините.

Вече е късна есен и падналите листа са навсякъде. Много е красиво. Сега виждам, че да живееш сред палми е красиво, но когато цял живот си виждал паднали листа всъщност ти имаш нужда да виждаш паднали листа.

Има хора, които са ангажирани да ги прибират за да може дренажната система да работи нормално. Това е много важно за този регион. В момента вали. Не по много, не постоянно, но вали и така ще е доста време.

Всички които се борят с листата носят на гръба си нещо като прахосмукачки, но вместо да всмуква, духа листата. Може да се види как обикалят сутрин и си играят като деца с листата. Духнат от тук, духнат от там. Изглежда забавно, но според мен много по-малко ефективно от една добра метла.

вторник, ноември 01, 2005

Кой управлява?

Има много лесен начин да разбереш кой управялва.

В средните векове замъците са били най-високите сгради. Вътре някъде се е намирал храма. Търговците са в малки постройки.

По-късно катедралите са се извисявали над всичко. Както над замъка така и над търговците.

Държавната власт в САЩ при създаване на държавата се е намирала в най-високата сграда. Следващата по височина е била църквата. Търговците са били в най-ниската.

Сега... Сградава в която са търговците е над всичко. Както над храма така и над сградата в която се творят и прилагат законите.

вторник, октомври 25, 2005

Политически коректно

Да пишеш политически коректно е въпрос на образование. Имаш време да редактираш и да сведещ до минимум възможността да бъдеш обвинен в пристрастие.

Да говориш политически коректно е въпрос на опит. Добре научени изрази просто заменят такива, които би употребил в по-неформална ситуация.

Да мислиш политически коректно. Е това вече няма как сам да постигнеш. Необходимо е всеотдайната помощ на няколко институции в продължение на много години.

1. Медиите с ежедневното опресняване на кои са лошите и кои сме ние.

2. Училището с липсата на образование извън кратката околност на света, с който имаш пряк контакт. Както и разесняване на кои сме ние и кои са лошите в нашата история. Както и световната, която вкючва какво направихме ние в последните няколко стотин години.

3. () <- имаше нещо, но след редакцията нищо не остана.

4. Бизнеса с точните и ясни краткосрочни цели, които изключват всичко, абсолютно всичко, което отклонява или забавя печалбата. Както и финансиране на кампании, които разесняват кой пречи потребителите да получат по-пълно и точно задоволяване на нуждите им.

5. Политиците. Всъщност това отдавна е към точка 4.

събота, октомври 22, 2005

Довиждане Австралия!

Никога не съм се борил да замина за Австралиа. Имах възможност да получа договор за работа без да го търся. Просто така се получи. От първия ден имах работа и не бях инвестирал 1 лев или 1 ден от моя живот за да дойда тук. Това ми даде възможност да съм по-критичен от хора, които бяха изхарчили доста пари и с години са чакали да дойдат.

Поживях в Австралия. Доволен съм от опита, който събрах. Ако трябва сега да се върна назад пак бих избрал същия път.

Визата ми беше за 4 години. На втората има формална процедура за да получа емигрантски статус. Всеки, които е бил в Австралия легално за 2 години и няма криминални прояви може да подаде документи за емигрант. Казаха, че не знаят случай на някой с образование и работа да са му отказали. Компанията, в която работих се разширява, а продукта, в който работих имаше огромен международен успех. Имах достатъчно основания да смятам, че ме очава повишение в длъжност и заплата. Няма друга причина да напусна Австралия освен желанието ми да го направя.

В началото не беше лесно. Никак. Света е различен когато го гледаш от България. Когато такива елементарни неща като говор без акцент се загубят вече живота ти не е същия. Само който е стоял в магазин или банка и след първата дума, която каже вижда промяната в лицето на човека отсреща ще разбере за какво става дума. А и като вземат да ти говоря бааавнооо защооотооо тиии сииигурнооо неее разбираааш... Не е лесно. И НЕ СЕ СВИКВА.

Има много заблуди за Австралия, които се ширят в България. Причината е, че Австралиа се променя. Преди 10 години е била различна страна. Сега е различна. Докато бях там разрушиха още няколко социални предибивки, които са съществували от десетилетия.

Ако отивате там да знаете. Не е вярно, че е лесно! Не е вярно, че ще живеете по-добре. Поне първите няколко години години. Е да, само няколко години, но 1000 пъти ще си зададете въпроса "Какво правя аз тук?" И няма добър отговор. Особенно за жените с деца. Много е трудно.

За мен свободата винаги е била с главна буква. Свободата да избереш къде да живееш. Свободата да избереш как да живееш. Избора да бъде наистина какво искаш, а не къде ще ти е по-"евтино" или къде ще ти е по-"лесно". Защото евтиното и лесното се плащат. И понякога се плащат с неща, които нямат материално измерение.

Довиждане Австралиа! ;)

петък, октомври 21, 2005

Сидни

Има няколко книги от типа: "100 филма които трябва да гледаш докато си жив" или "100 места, които трябва да посетиш докато си жив". Определено Сидни е едно място, което трябва да се посети. Невероятно място.

пред операта

Имах възможност да бъда там няколко дни. Спокойно да разгледам града както и да се видя с българско семество, което е там от доста години.

Всичко което видях беше чисто, подредено и много красиво. Бризбън съще е чист и подреден, но по-скоро прилича на курорт. Сидни е град със световен мащаб. Невероятно красив.

Ботаническата градина

Трудно мога да сравня Мелбър и Сидни, но ако имам възможност бих избрал Сидни.


Когато стигнеш до Операта усещането е странно. От близо не изглежда така, както съм си я представил. Усещането е по-скоро за храм отколкото за опера. Страхотно място.

Sydney

Имах възможност да видя и зоологическата градина. Вероятно една от най-добрите в света. Съшо страшно ни хареса.

Тигър в Taronga Zoo

Минайвайки видяхме китайска градина. Влезахме само да погледнем и стояхме 4 часа. Красиво и храмонично място в центъра на града.

Градината на приятелството

Сидни е невероятен град!

пред операта

неделя, октомври 02, 2005

Аз съм Izbran

Получих едино писмо. Впечатлен съм. Реших да го публикувам. Бих платил за да разбера колко човека са отговорили. Много интересно. Надявам се да е социологическо проучване за нивото на интелигентност, а не рекламна кампания на истинска фирма.


Imash kysmet. Ti si izbran ot grupa potrebiteli na e-mail, za da prekarash 14 bezplatni noshtuvki s pridruzhitel v 1000 hotela v Bylgariia i drugi 14 dyrzhavi ot Ervopa.

Ima edno uslovie! Za da se vyzpolzvash, izberi 7 poznati i gi pokani da vzemat uchastie v Akciiata. Neka i te informirat svoite poznati. Shte napravish reklama na hotelite, v zamiana na tova te ti garantirat 14 bezplatni dvumestni noshtuvki v prodylzhenie na 12 meseca.

Ako do 10 minuti shte pratish tova syobshtenie v nepromenen vid na 7 poznati, a kopieto shte pratish na e-mail: zaiavka@XXXXX(vpishi go pravilno) to sled malko shte poluchish e-mail sys specialen kod davasht vyzmozhnost za vzemane na chek XXXXXX za bezplatni noshtuvki.

петък, септември 16, 2005

Outback house

Има няколко интересни reality show-та. Интересни по различен начин. Едното, което изглежда много любопитно взима група съвременни австралийци и ги връща 150-200 години назад.

По времето на първите заселници. Избират ги да бъдат в родствени връзки с първите заселници. Нещо като "вижте как са живяли вашите предци"

Организират им живота по абсолютно същия начин. Разполагат със съшите инструменти/дрехи/храна/къщи. От време на време идват хора, които са облечени според годината в която живеят. Примерно пощальон или продавач на дрехи. Търговец на вълна или хора от властта.

Много странно изглежда да видиш как семейство от Сидни само след една седмица няма нищо общо с живота от 21 век. Идват с iPod, слънчеви очила и наднормено тегло.

След месец вече не помнят кога последно са се къпали. Говорят повече за какво искат от живота. Харесват залезите и пеят вечер заедно.

Прави ми впечатление, че повечето са силни натури. Има и изключения, но повечето биха оцеляли. Живота е бил много тежък. Наистина колко тежък може да се види във всеки от епизодите. Нищо не им дават на готово. И това, че някой загубват по 25-30 кг само доказва, че всичко е на истина. Работата е тежка и от рано сутрин.

Много неща може да си помисли човек докато гледа. Много повече ми харесва от БигБрадър или АвстралийскиИдол (първообраза на "Акедемия за таланти")

http://www.abc.net.au/tv/outbackhouse/

неделя, септември 04, 2005

Фоерверките

Само мога да си представя какво е било в Сидни при посрещането на 2000 година.

В Бризбън има празник на реката. Преживяхме нещо неописуемо. Никога досега не съм виждал подобни фоерверки. Пълни 30 минути красота. Бяха на няколко места по реката. Имах удоволствието да съм пред Story Bridge.

Невероятно беше когато пуснаха от моста към реката водопад от светлина. Незабравимо.

Вечерта завърши с нисък полет на F111, който специално за случая мина на 200 метра със ефектна опашка от горящо гориво.

Незабравимо!


riverfire03

riverfire02

riverfire01

Снимките са от тук:
http://www.ourbrisbane.com/

петък, септември 02, 2005

Биенето на деца

Гледах как една млада майка разказва. Синът и направил нещо в училище и са и звъняли от училището. Тя попитала сина си, който е на 12-13 години, какво точно е станало. След като той отказал тя опитала по-насточиво, после наказания, после ... и накрая му теглила един пердах по нашенски.

Синът казал на съседско дете, което казало на родителите си. Те веднага звъннали където трябва. Тук това е много популярно. Да имаш номерата на телефоните и нещо, някъде ако се случи да позвъниш и да кажеш колко си разтревожен. Кой знае, може би така е по-добре.

Та научили организациите, които имат отношение срещу малтритирането на деца. Звъннали й в къщи и казали, че ще дойдат хора да проверят дали е добър родител. Ще я държат под око. Ще трябва да мине някакви курсове за родители. Ако и това не помогне... Ако не харесат как се отнася с детето си, ще го спасят. Ще го вземат. Организациите са много загрижени.

Разбира се това е някаква крайна мярка, но жената се наложило доста дълго да си изчиства грозната постъпка. Да удари сина си, който беше малко по-висок от нея.

После казаха според законодателстовот в различните щати. В NSW може с възпитателна цел да възпитаваш детето си само от рамената надолу. Във всички останали щатове е забранено където и да удариш. За съжаление не успях да прочета условието. Мисля, че беше не повече от веднъж седмично или нещо такова.

Трябва да се внимава.

Тук имаше доста дискусии дали ако детето е на 16 родителите трябва да знаят от какво боледува. Дали не трябва да е между доктора и този възрастен индивид, който може да се грижи изцяло за себе си. Защото вече е навършил 16 години.

четвъртък, септември 01, 2005

Скъпите къщи

Беше обявен списъка на най-скъпите къщи в света. Не зная как са разграничили къщите от замъците. Определено някой от тях повече се доближават до представата ми за замък.

Две от първите три се оказа, че са наблизо. GoldCost e най-скъпия и популярен курорт в Австралия. Твърде вероятно е да е един от най-интересните в света. Намира се на 80 км от Бризбън.

Голямото строителство е било през 80-те когато японците не са знаели какво да правят с парите си. По-късно са им потреябвали пари и са продавали на загуба до 40%.

В предаването за скъпите къщи имаше разходка във втората и третата. Цената на третата беше над 15 млн. Купена е преди 3 години за 5.5 млн.

Интересно изглежда. Примерно банята повече прилича на фискултурен салон в начално училище. По размери. По цена вероятно е колкото цяло начално училище.

сряда, август 24, 2005

Обядът

Обядът е официално от 12:30 до 13:30. Всъщност започва около 12 с образуване на опашка пред микрвълновите фурни. Започват да се вадят от хладилника накупени торбички с разни замразени неща за сготвяне на нещо.

Нещото може да бъде пица. Това означава, че трябва да се използват различни допълнителни преспособления с които да се нарежат продуктите. Блата се растила и през цялото време сладкодумно се хвали как другия умело може да готви.

Следват по 10-15 мин на пица докато стане готова. И после готвещите пици се изнасят да ги хавпат в meeting room-a.

На тяхно место идват тези, които си готвят супи или нещо такова. Те започват с това колко по-здравословно е да си направиш супа. Продължават с някакви пакетчета, които се поставят във вряла вода и се добавя обилно всякакви допълнителни продукти. Обикновенно супата, която се получава е доста повече и по тази причина винаги се търси още някой готов да се пробва на поредното творение.

За разлика от пиците, супите всеки ден са уникални. И на цвят и на вкус. Може би е от хладилника или от концентрацията. Правил съм опит, но са доста солени и много лютиви.

Последен е колегата с чая. Не зная какво слага вътре, но както той обича да казва "Това е специален чай, след който не бива да се шофира". Чая не съм опитвал нищо, че ощастливява колегата почти всеки ден.

Има опашка и пред машината за диетична кола. Всеки ден може да видиш хора застанали пред пица за 4-рима с една диетична кола, че другата била много калорична.

После се прибираме по бюрата.

Около 14:30 са втората смяня по микровълновите. И не защото е регламентирано. Просто някой предпочитат да не се трупат. Лощото е, че като е готова храната се носи по бюрата.

От обяд до вечерта се носят миризми като в студентски стол. Първо от прясно сготвена храна. После от храна. После от остатъци от храна. Полу празните чинии се връщат и мият обикновенно като е дошло време за тръгване. По-точно 30-45 мин преди това.

През втората част от деня се чуват и доста потраквания на вилици в чинии. По причина, че когато се хапва на работното място това се прави на порции. През няколко минути.

Всъщност е много спорно кое е по-концентриращо. Дали миризмите като в лагерен стол или музиката, която се чува от слушалките.

Всеки трябва да има персонални слущалки. Никой не е казал колко трябва да е усилена музиката. Ето сега чувам много добре какво слуша колегата, който е на повече от2 метра от мен.

От звука се спасявам, но от миризми, които се стелят цял ден в офиса няма начин. Вероятно проблема е в мен защото никой не обръща внимание, че това е офис а не закусвалня.

неделя, август 14, 2005

Широка страна моя родная

Попаднах на интересна информация на сайта на НИМХ. Знаех, че разликата между най-източната и най-западната тачка е повече от 20 минути, но колко е точно не бях срещал. Колко по-рано изгрява слънцето във Варна от в Кюстендил?

Корекция на изгревите и залезите за някои градове в България (спрямо София) в минути.

Благоевград + 1
Бургас - 17
Варна - 18
В. Търново - 9
Видин +2
Враца - 1
Габрово - 8
Добрич - 18
Кюстендил + 3
Кърджали - 8
Ловеч - 6
Монтана 0
Плевен - 5
Пловдив - 6
Разград - 13
Русе - 10
Силистра - 16
Сливен - 12
Смолян - 6
Ст. Загора - 9
Търговище - 13
Хасково - 9
Шумен -14
Ямбол - 13

понеделник, август 08, 2005

1324

Един колега ме посрещна с "Честита 1324 годишнина от създаването на България"

http://en.wikipedia.org/wiki/August_9

На днешния ден е била битката на делтата на река Дунав през 681.

Честито.

вторник, август 02, 2005

Шоколади, шоколади

В последните седмици в офиса върви странна търговия. Колегите се надпреварват да предлагат кутии с шоколади на цена за по $1 за бройката. Направо без пари.

Училищата тук имат традиция да събират пари по този начин. Нетрадиционен е за израстналите в България. Може би и по други места е така.

На всеки ученик се дава кутия с шоколади. Това са 100 бройки. Има състезание да ги продадат и да дадат парите на училището.

Според някой от колегите повечето родители просто давали тези $100 и не разрешавали на децата да обикалят квартала от врата на врата. Вероятно зависи и от квартала.

Някой носят кутията в офиса и остават един плик до нея. Вмсто да вземеш от машината за $1.80 си взимаш от кутията и оставаш $1 в плика.

Работи системата. Всички са доволни. Тук са майстори на схемата "Всички доволни". Производителя доволен, че продава, училището че получава пари. Такива като мен, че купиват почти два пъти по-евтино.

сряда, юли 27, 2005

Кинопанорамата

Тук по една от програмите редовно дават филми от не англоговорящи държави. Жалко, че повечето от филмите няма да се дадат по българската телевизия. И не защото са скъпи. Повечето добри филми, които гледам са европейски. С малки изключения са от преди 10 години или повече.

Няколко пъти попадам на невероятно силни филми. Поредният беше снощи - Satin rouge -Tunisia.

Както винаги в големите филми, имаше 5-6 много добри актьора и много малко реплики (справка "Козият рог" на Иван Андонов).

вторник, юли 26, 2005

Убиец

Дефиниция на убиец според английския речник.

убиец - човек, който е отнел живота на човек или много хора без да му е позволено от закона. (To take the life of (a person or persons) unlawfully)

Как ли се дефинира думата според българския речник? Или европейския? Надявам се да не е така...

неделя, юли 24, 2005

Табели

Това са табели, които съм видял в Бръзбън. Трудно се превеждат на български и не само заради езика.





Параклиса

Единственото летище, на което съм виждал параклис е в Оукланд. Интересен отговор дават новозеландиците на въпроса "Безопасно ли е да летим?"

събота, юли 09, 2005

Надписи в небето

Надписа се прави от малък самолет, който изчертава в небето с разноцветен газ различни букви и знаци. Надписа може да се чете около 30 мин. Може би зависи и от въздушните течения, но повече от това не съм виждал да се задържа.

Като го видях първия път реших, че вероятно е име на жена. Семейно преценихме, че става дума за предложение към австралийка. Поцъкахме с език колко оригинално е да направиш предложение в небето пред целия град. Интересна идея и много добре реализирана.



Разказах на колеги какво съм видял и какво предполагам че е. Те се позасмяха. После казаха, че идеята е много добра, но няма нищо общо с тези надписи. Тук има застрохователна компания NRMA, за която и аз знаех. Хората го произнасяли като слагали едно O. Това е причината така да се рекламира в небето.

Почти всяка събота и неделя, когато е ясно, може да се видят в небето над Бризбън подобни надписи. Интересен начин за рекламиране. Хората се обръщат и гледат как самолета бавно изписва буквите. Не би трябвало да е скъпо и нищо чудно и над България да се появи този начин на рекламиране.

Книгите по книжарниците

В голямата книжарница (Borders) има компютъризирана система за намиране на книгите. През 20 метра има сложени компютри с които може да попиташ за определна книга (име, автор, ISBN). Получаваш отговор да отидеш на рафт номер и ще я видиш. Ако я няма ще има цената и възможността да си я поръчаш за доставка.

Няколко пъти търсих книги, които ги нямат.

Днес с изненада видях две от тях. Не мисля, че е случайно. Особенно за едната. Не съм сигурен колко човека ще се интересуват от това - Programming in Prolog - Clocksin & Melish, 1987.

Мисля, че доставката я правят според системата за търсене. Системата дава точна представа от кои книги се интересуват хората. При следващото зареждане вместо да се мисли какви книги да се внесат просто се ползва системата за търсене. Книгите, които са потърсени и не са били в наличност се доставят.

Може да "поръчаш" книга като я търсиш в системата често. Разумен подход!

Късметлия

Австралийците обичат да пътуват. Имаше интервю с един от оцелелите австралийци след атантатите в Лондон. Този човек определено е късметлия. Дори смятам, че трябва да публикуват къде смята да ходи при следващите си пътувания.

Бил е на остров Бали и е излязал от заведението няколко минути преди взрива. Оцелял е с уплаха и леки контузии. Това беше преди 3 години. Загинаха 120 австралийци. Може и да греша точното число, но бяха повече от 100 човека.

Успял е да оцелее и по време на цунамито. И там имаше доста загинали австралийци. Бил е на почивка точно тогава и то на един от островите, които бяха най-силно засегнати.

Вчера е бил в Лондон и се е намирал в района на един от взривовете. Не успях да разбера дали е бил в метрото или е чакал някой пред метро станцията, но отново на косъм както се казва. Разказа за пушека и мириса след взрива, окървавените хора и паниката. Както за перфектните действия на полицията и пожарната веднага след взрива.

Пак е оцелял. Определено има усет къде да ходи на екскурзия. Според това, което каза подразбрах, че след Бали следващата екскурзия е била на островите разрушени от Цунамито. Сега решил да отиде в Лондон. Между тези места не е имал друга ексурзия!

сряда, юли 06, 2005

Бъ'л'гария?

При едно вътрешно пътуване към Лос Анжелис имах удоволствието да бъда обграден със специално внимание. Почувствах се важен и значим за целия полет.

Случи се на летището в Сиатъл. Полета е вътрешен към ЛосАнжелис и не би трябвало да бъде по-важен от примерно Сидни към ЛосАнжелис. Или примерно ЛосАнжелис - НюЙорк.

Малко преди да вляза за CheckIn-а трябваше да си покажа паспорта. Един левент с кристално бели зъби погледна паспорта и каза "Бъ'л'гария?". Погледна ме и каза: "От тук господине" и трябваше да мина по един тесен коридор напред, напред.

Там беше един индианец. Истински. По цвят. По форма и височина беше 160. И на височина и на килограми. После дойде и един господин с леко арабски чарти.

На нашата специални група беше оказана честа да бъдат подробно и внимателно проверени от 8 човека.

Индианеца имаше невероятен шанс за преключение. Истинско преключение с подробно описание в рапортите на охраната.

Когато му казаха, че трябва още по-подробно да разфасоват багажа докато той стои бос и по риза, човека взе да псува. На не много висок глас, но от сърце и без конкретна цел.

Хората от охраната го обиколиха и без съмнение щяха с удоволствие да се възползват от случая да покажат малко физическо превъзходство. Беше въпрос на време да го изнесат.

Размина се когато индианеца реши да не пропуска пътуването и продължи на ум да им благодари, че му обръщат това внимание. Охраната взе подробни проби от багажа му за химически анализ. Нищо. После го помолиха да седне на един стол и го накараха да си вдигне босите крака на 50 см от земята. Много интересна гледка. Проверяваха го с метало детектори. После прав, после с гръб после с опипване.

Аз зная какво е учтиво да те помоли държавния случител: бихте ли си вдигнали крака? Задръжте. Сега другия. Малко по-сисоко моля. Задръжте. Станете. Застането тук. Стъпалата да са на тези точки. Вдигнете ръцете. Така. Обърнете се. Така. Сега ще ви опипам. Така. И тук. Добре. Може да седнете на стола.

Цялата група беше проверена детайлно по този начин. Единствено багажи ми беше малко по-пощаден от този на индианеца. Само с леко разкопчаване на ципа на една от чантите за да се вземе проба за химически/бактериологичен/радиоактивен анализ.

Направи ми впечатление, че по филмите процедурата по опиването не е пълна. Спестяват време като не я дават в детайли. Сериозно си ни опповаха без да правят изключения. Интересна гледка. Бос, по риза и без колан с вдигнати ръце. Да се чуди човек дали е виновен или не е?

Според мен участието ми в групата за специалното отношение се дължеше само и единствено на Бъ'л'грия!

Шах

Тук според колегите има два спорта, които са за хора от източна Европа - волейбол и шах. По дефиниция всеки дошъл от там е добър на волейбол. Без значение колко е висок и дали е пипал топка в последните години. Щом си от там значи играеш волейбол и си добър в играта.

Въпроса с шаха е малко по-различен. Ако си от бивша комунистическа страна вероятно цял живот си играл шах. Дори не си помислиха за футбол (soccer). Повечето бяха убедени, че шаха е националеният ни спорт. Все пак България е комунистическа страна (е да де.. била... ама вече не е? нали не е? нали?)

Всичко това се случи поради факта, че казах колко красива игра е шаха. Не биваше. Сега за пореден път трябва да обеснявам.

Да, имаше комунизъм, но комунизма не е това, което си мислите. Дори най-лошото не е това, което са ви казвали. Вярно, че беше различно, но по онова време аз си мислях, че повечето деца в капиталистическите страни за боси и работят от сутрин до мрак в някоя фабрика. Долу горе вие сте толкова далече от представите ви за комунизма колкото аз бях тогава за вашия живот тук.

Тук да ти кажат, че си комунист е по-лошо от фашист. Сега се сещам, че май и в България вече е така.

OzEnglish

Правя опити да уча думи, които обикновенно не виждаш изписани. Гледам BigBrother в австралийски вариант. Бих казал, че общото с предаването в България е името и приниципа. Австралийския вариант (пето издание) беше широко обсъждан по медиите тук поради:

1.Непростойния език. Което за мен не беше изненада. Изненадах се първи път когато колежка по повод на нещо, което не се получи както тя очаква каза - Oooo Shit.... F*ck, F*ck, F*ck... Младо момиче на около 20... Не знам, но все ми се струва, че не и прилича да псува като файтонджия. Това все пак не е единичен случай. И при други добре образовани за тукашния стандарт жени се случва.

2.Показване на непристойно за пред камера поведение - секс. Онази история с българския BigBrother изглежда смешна пред това, което се случва в тукашния вариант. Е далеч е от porno филм, но нещата, които дават са без възможност за съмнение.

Появиха се различни организации, които приканваха хората да обявят бойкот и да не купуват стоките на команиите рекламиращи в BigBrother. Подканваха организаторите на предаването да се върнат към варианта от предните 4 издания. Други пък казаха: Погледнете това е живота. Нашите младежи наистина не се замислят дали и кога и с кого. Това е живота и затова е толкова популярно шоуто.

И така. Интересно. Особенно Uncut (нецензурирана) версия. Много неща може да се научи за австралийките. От мъжка гледан точка българките са доста по-красиви (и с и без дрехи), по-слаби и далеч по интересни (не толкова лесни).

Но за английския. Аз се притесних, че разбирам около 30-40%. Попитах колегите, които са австралийци и те казаха, че разбират 80-90%. Останалото...

Пълно е с думи, които ги няма по речниците. Или поне в речниците за английски език. Виждам по книжарниците дебели речници на австралийски английски. Може би там ги има, но не смятам да се задълбочавам.

BigBrother - твоят учител по уличен английски!

Изборите в България

Не гласувах. Бях "безотговорен" на поредни избори. Така и не мога да се реша да гласувам "против" или "щото турците ще гласуват". А и не е толкова просто като преди години просто да идентифицираш "врага" на своя "враг".

Всеки път имам чувството, че ме запитват "Коя ръка искаш да ти отрежем?" и имам избор - лявата или дясната. Сега въпроса е по-широк - "Кой крайник искаш да ти отрежем?" и избора е доста по-сложен.

Задавайки ми този въпрос очакват да имам "отговорно" поведение. Да погледна сериозно на моето бъдеще и сам да избера какво точно да ми отрежат. Но пък ако не искам? Ако съм решил, че не искам нищо да ми режат? Особенно бъдещето на децата ми?

Решавам и отпътувам. И странното е, че след като съм решил да не живея в България поне още няколко години пак мога да избера какво да отрежат на някой друг в България. На някой приятел или роднина. Защото имам право да? Право да какво? Да се върна?

Не бива хората, които трайно отсъстват от България да имат право да гласуват за управлението в следващите години. Не е честно за тези, които живеят в България. Без значение дали и за кого биха гласували.

Така се случи, че по време на изборите бях в САЩ. Чух много странни неща: "Да гласуваме против комунистите." Ехо? Има ли някой? Какви комунисти? Та това беше рефрен преди колко години? 8-10. И как този човек ще гласува? За кого? "За", пардон, "Против" комунистите. Кой реши, че той трябва да гласува и да определя живота на тези, които не се чудят в кой FoodCourt да обядват...

неделя, юни 26, 2005

Heathrow

Така се получи, че последните 6 месеца съм бил на няколко големи летища - Международното и вътрешното в Лос Анжелис (LAX). Летището в Сиатъл и Сингапур. Международното и вътрешното на Бризбън, Сидни и Мелбърн. Да не забравя и София.

Няма такова като Heathrow в Лондон. Няма нито като разкош, нито като пъстрота на хората.

сряда, юни 08, 2005

Нещо като баскетбол

Тук има различни игри. Причината може да е историческа или политическа или дори икономическа.

Преди няколко дни гледах нещо като баскетбол, нещо като ръгби за жени. Играе се с топка за баскетбол. Има кошове в които трябва да се вкарва топката. Отборите са пак по 5 човека. Може и да не бяха 5, а 6. По-важното е че зад коша няма табло. На една пръчка на височината на коша за баскетбол си има кош, но зад него няма табло.

Играта изглежда странно защото явно играчите нямат право да топат топката. Няма и право да правят крачи с топката. Подхвърлят си топката и накрая правят опит да вкарат в коша. Много странно изглеждат. Високи слаби австралийки (нещо рядко на този континент) се гонят със топка за баскетбол по игрището и накрая подхвърлят в един кош. Обикновенно не вкарват.

понеделник, юни 06, 2005

Melbourne

Трябваше ми много малко време за да определя този град като най-красивият, в който съм бил. Има невероятна архитектура и за разлика от Бризбън има дух.

Трудно е да се обясни какво означава един град да има дух. София определено има. Бризбън е курорт и аз поне не го чувствам. Мелбърн е град от друга величина. Много ми хареса. Ако трябва да избера град, ще избера Мелбърн. Трябва да кажа, че все още не съм бил в Сидни.

Ето какво видяхме като сгради. Това са наистина големи сгради в рамките на 3-4 км в центъра.

http://www.skyscraperpage.com/diagrams/?11083513

Трамваите там са важна част от атмосферата на града. Изглеждат различно. Някой като от преди век други като от следващия век.

Iron Chef

Ще разкажа за едно от многото интересни предавания, които има по телевизията тук.

В първите дни в Австралия много ми липсваше Discovery Channel. Смятах, че телевизионната програма е скучна и странна.

В момента смятам, че е по-интересна и по-добре напрвена от тази в България. Причината е очевидна. Тук свободно се пускат предавания от САЩ, Великобритания, Нова Зеландия и Канада. Без да е необходимо превод или обработка. Има предавания от типа на тези по Discovery при това актуални и без да ги повтарят с месеци.

Едно от кюбимите ми предавания е Iron Chef. Това предаване промени категорично отношението ми към готвачите.

Предаването е от Япония и всъщност е състезание за готвачи. Има трима готвачи, които са винаги в предаването. Единия е специалист китайска кухна, другия френска кухня и третия японска кухня. Всеки епизод имат притендент, който избера един от тримата железни (iron) готвачи.

Има обурудвани две кухни с всичко, което може да е необходимо. Готвачите имат помощници и всички продукти, които пожелаят.

Всеки път има "случайно" избран продукт, около който трябва да се направят блюдата. Имат точно 1 час. Комисия от известни артисти, известни хора от японското общество са жюрито.

Преди да гледам това предаване смятах, че готвачите превръщат продуктите в храна за консумация. Сега съм убеден, че да си много добър готвач е като да си много добър цигулар или много добър писател. За да си на световно ниво трябва много години да работиш сериозно, да си учил много и дори това не е достатъчно. Трябва да имаш талант за готвач.

Жалко, че няма как да се гледа в България. Има невероятни неща. Да се чудиш дали да го изядеш или да го сложиш в рамка. Невероятно красиви а според жюрито също толкова вкусни.

вторник, май 24, 2005

Различното

Най-лесно е да кажеш "не" на различното. Различното или изглежда странно, или говори смешно или и двете. А и знаело. То ако хората знаеха без да говорят като мен ние нямаше да говорим така. Как може да знае след като не е учило в училище? Тия изписани не на латиница не се броят. Откъде ще знае без да може да говори като мен? А и какво странно име има. Направо да се чуди човек защо ги пускат такива да влизат и да мътят водата.

петък, май 20, 2005

Киното

Днес бях в най-доброто кино в Brisbane. Най-добрата зала според колегите израснали в Brisbane. На много добър филм - StarWars III.

Изненадан съм колко е добър филма. Има за всекиго по нещо. Ако си отишъл да гледаш ефекти ще ги видиш. Ако си отишъл да гледаш филм с идея също ще останеш доволен.

Според всички колеги това кино е най-доброто в града. Преди това е било IMAX кино. Поради големия интерес на общественноста към киното IMAX са се махнали и са оставили сградата и част от техниката.

Кино Арена в София е много пъти по-добро.

По-добро е като обзавеждане, по-добро е като място за прекарване на време. По-добро е като обстановка, по-добро е като каси. По-добро във всяко отношение, което мога да се сетя в момента. Българите, които искат да гледат добро кино да не идват в Бризбън.

Билетите се продават на едно малко по-високо бюро с две каси на него. Програма за киното не може да се вземе. Има разписанието на филмите така както изглеждаше разписнието на автобусите преди 20 години в родния ми град.

Като влезеш в залата се вижда екран, който е около 25-35 метра на височина и толкова на ширина. Нямам представа кой му е дошло на ум да е такъв екрана. Може би останка от IMAX филмите. Не са си направили труда малко да го оправят.

Озвучаването е EAX. Сравнение с DTS Digital Sound на Арена просто е безмислено. Това е същото качеството като от звукова карта за $50 и колонки за още толкова. Вътре в залата има на разположение около 10 колонки, но качественото на звука е от преди 10 години. Просто като си помисля, че няколко зали в кино Арена имат сертификат от LucasFilms за качество на звука. Тук това няма да се случи скоро.

Столовете са неудобни и по-скоро са седалки от автобус отколкото кресла за гледане на филм. Кино Арена предлага огромни седалки с разстояние между редовете и място да си опънеш краката. Тук се чудих къде да си ги сложа. Като седнеш и колената ти опират в предната седалка.

Екрана странен, звука зле, неудобно за стоене място. Да не пропусна, че редовете са с някакви метални ограничители, които трябва да насочват потока от хора. Има още огради от винкел да не паднеш от първия ред защото пред него има малка пропаст. Пак останки от IMAX.

Това не е всичко. Преди филма гледах най-странната реклама, която съм виждал в кино. Имаше слайд шоу около 15 мин. На огромния екран се появява една реклама от вида - Индийски ресторант. На екрана се вижда истински индиец - с мургавата кожа, засукания мустак и шапка на готвач. Има картинка как да стигнеш до там. На фона на това се чува един мъжки глас, който чете: "Истинската индийска кухня, автентична храна от Индия и Тайланд"

После сменят картинката и същия мъжки глас чете: Заповядайте в бара на киното след прожекцията за да поговориш с приятели. На целия екран има снимка на бара.

И така 15 мин снимки и съшия мъжки глас с безумни реклами като от долнопробна кабеларка...

Не съм очаквал подобно нещо. Всъщност ...

неделя, май 15, 2005

Инициативност

Хората по целия свет най-много обичат децата си. Повечето са готови на всякакви жертви. И аз съм между тези, които биха направили какво ли не. Но това, което видях да се предлага в US (не в Австралия, поне засега :) ми се струва странно.

Човека е невероятно създание. Новороденото представялва 5% от теглото на майка си. Слончето е само 2.5%. Няма друго животно в природата с толкова голямо новородено. За съжаление, човек се ражда недоразвит. Процеса на ръстеж продължава още поне година след излизането от утробата. Тази година е продължение на процеса и се случва извън майката поради ограничение на размера човече, който може да роди жената.

"Учени" в US са установили при много родителите, особенно при първо дете, има "огромния" проблем, че детето не може да говори. Може би дори и да можеше от това смисъл не би имало. Може би мозъка е все още е в процес на изграждане...

Но по тази причина създали "училище" за деца под 1 година. В това училище обучават пеленачетата на езика на жестовете. Показаха как едно дете на около година вече дресирано по команда прави няколко жеста.

Всички бяха ужасно щастливи, че вече нямало да има проблем като плаче да каже защо плаче?!?

Ето това е инициативност. Да намериш начин да обясниш на хората колко ще сте си полезни. Те ще ти дадат доста пари, а ти причина да се гордеят, че детето им е уникално - "комуникира", докато другите на неговата възраст не могат.

Парковете

Трябва да призная, че тук разбират от паркове и градини. Понятието английска градина за мен придоби друго значение. Има невероятни места. Ето любимия парк за момента - Roma Street Park.



И някой снимки правени наскоро:

http://www.flickr.com/photos/11351783@N00/

петък, май 13, 2005

1500

Много се дразнех като чуя от журналисти "цифрите са: 1000, 2500, 3000". Това е също като "да видим буквите". От всички числа цифри са 0,1,2,3,4,5,6,7,8,9. Това и само това.

Тук се наслушах на други "изобретения". Числото 1500 да се чете като петнадесет стотин. И когато чуеш "стотин" инстинктивно си казваш, че е под хиляда, но после се оказало, че е 1500.

сряда, май 11, 2005

Българското сирене

Най-после открихме къде може да се купи истинско българско сирене. Само за $10/кг и при това със същия вкус. Магазина не е близо, но за разлика от BulgarianFeta в Woolworths това си е като в България.

Освен сирене може да се купи лютеница, локум, леща, Kashkaval (точно така изписано), лозови листи и сухари. Супер магазинче.

Колко му трябва на човек... :)

сряда, май 04, 2005

Теста на бай Иван

Тук системата за оценяване след завършване на гимназия е 0-100. Това са оценките с които се кандидаства за университетите. Това е матурата. Когато искаш да кандидастваш го правиш с резултатите на този изпит.

Ако има 1% с под 50% това е приемливо, но ако 50% са с под 50% проблема е различен. По тази причина управляващите изпращат една таблица как да се приравняват резултатите. Ако имаш 1 от 100 това означава, че си изкарал 51%. Ако имаш 100 значи са с 100%.

Няма опасност да си необразован независимо какво знаеш. За да няма стрес в децата :)

Като резултат имаше интервю с работници в един цех за мебели. Може би да бяха други продуктите, но по-същественото е какво се прави. Изискват от някой да изреже 3 дължини по 97 см. Или да изреже такава дължина, че да останат 27см.

Майстора, който отговаря за младите кадри е на видима възраст 55 години. Човека сподели, че кандидастват за работа момчета на по 16-18 години, които не могат да събират и изваждат. За тази цел той е приготвил един тест. Примерно да извадиш от 5 цифрено 4 цифрено число или от число без цифри след точката такова с цифри след точката.

Управителя на фирмата каза, че от години няма вяра на резултатите от матурата. Всеки, който иска да започне работа трябва да мине тестна на "бай Иван". Ако го мине ще може да започне. Има такива, които първо минават "опреснителни" курсове за събиране и изваждане.

Репортажа завърши с момче, което е взето на работа след кратък "опреснителен" курс по събиране, изваждане умножение и деление.

На въпроса "Достатъчни ли са знанията, които получи в училище за да работиш тази работа?"

Отговора беше "НЕ".

петък, април 29, 2005

Висоцки и Окуджава

Слушам в последно време Висоцки и Окуджава. Много интересно преоткривам съдържанието. Някой неща за да ги усети човек трябва да е поживял. Не е достатъчно, но е задължително.

Един мой много добър приятел ми разказва как като млади офицери от Българската армия са се събирали, пиели алкохол и рецитирали стихове. Цяла нощ. И това преди само 20 години. Как звучи днес мъже да се събират и да рецитират стихове?

Ежедневно ни заливат с лесно смилаема "култура" - еднодневка. Ефтина и лесна - секс, насилие, секс, насилие, секс, ...

Аудио книгите

Смятах, че аудио книгите са вариант на радио пиеси. Слушах доста радио и като по-малък и много харесвах аудио пиесите по българското радио.

Тук си припомних това защо има един не малък щанд с "аудио пиеси" в повечето книжарници. Преди няколко седмици ги загледах. И бях изненадан. Това не са аудио пиеси а книгата прочетена от някой.

Хората тук тъй като са "много заети" с гледане на телевизия и нямат време за четене. Четенето е бавно и разваля очите. Купуват си книги за да ги прослушат. И термина "прескочих няколко страници" е по-скоро превъртях 2 мин напред.

Има от автобиографията на Клинтън до Властелина. Властелина е на 4 CD-ta ~ 5 часа. Изключено е да има повече от 10% от съдържанието. Но за 90% от хората тук това е напълно достатъчно.

Има и друг вид хора, които четат много. Живеят с книгите. Това се вижда по книжарниците. Но това обикновенно са хора от друго поколение. Хора на по 50-60 години. Тези, които са направили Австралия.

Училищата

Тук се смята, че стресът в училищата е причина за нещастно детство. Държавата се е ангажирала да направи среса минимален. Това е програма от 10-12 години и в момента се виждат някой резултати.

Първите 3 години (5-8 годишни) децата "учат" нещата визуално с игри и песни. Много спортуват за да са здрави. Следващите 3 години трябва да се научат на нещо. Какво и как не зная, но определено без да се подлагат на стрес и напрежение.

Резултата даваха днес по новините. Деца, които влизат в high school (нещо след 7-8 клас) и не могат да четат!

Представиха и учител, който заминава да преподава извън Австралия. Човека не беше доволен от учебните програми. Представиха и майки, които са изпратили децата си в часни занимални за да се научат да четат! Едната се похвали, че детето много бързо напредвало.

Тя беше доста ядосана на образователната система защото показа бележника, който беше с B и C оценки (4-5) по предметите, които са го изпитвали, но детето не може да чете. Видимата възраст беше 5-6 клас. Детето познава някой думи като картинки. Може да се оправи в магазин, но не може да чете литературен текст.

Без стрес и напрежение не става да се учи. Всъщност интересен е въпроса дали имат нужда от хора, които да могат да четат? Реално четенето не е необходимо. Филмите не са със субтитри. Като знаеш къде да гледаш числата в банковата си сметка няма нужда да четеш останалото. Цените на стоките са ясни. Четенето обременява. Важно е хората да са щастливи! Каквото и да им струва това. Каквото и да значи това.

вторник, април 26, 2005

Новата генерация

По новините няколко пъти засягат един проблем, който е сериозен в Австралия. Млади хора, които не желаят да се отделят от семейството. Не желаят да създават семейства или дори да живеят просто с някой от другия пол.

Последните проучвания показват, че 60% от хората между 19 и 30 години живеят при мама и тати.

Това е доста удобно защото всички пари, които имат ги изпозлват за различни собствени цели. Нямаш къща да плащаш или какъвто и да е заем за който да се грижиш. Необходимо е само да се грижиш да си купиш последен модел iPod или скъпа "дрешка" от 50см2 плат но с подходящ етикет.

Интервютата с подобни "младежи" показват, че това е твърде привлекателен начин за живот и хората, които живеят така ще стават все повече.

Мъжът беше на 32 години и беше обиколил света. Според него е по-добре да живееш в къщи където мама ще чисти и винаги ще има нещо в хладилника. Жената на 28 сподели, че едно дете в този момент може да се окаже твърде тежко бреме и тя не е готова за такъв важен ход в живота си.

И така хората си живеят при мама и тати - 60% за момента!

понеделник, април 25, 2005

Дъжд

В българския използваме различни прилагателни за да разкажем какъв дъжд ни вали.

Преди да дойда тук не предполагах, че може да има толкова голямо разнообразие на дъжд. В България си имаме - роси, вали слабо, силно, като из ведро.

Тук от време на време вали по начин, който не се събира в тези изрази. Примерно днес валя около час с едри топли капки. Капките падаха на растояние около метър. И така цял час. Няма да стане по-силно или да намали. Вали си, но някой горе разреждаше капките.

Другия вид странен дъжд е почти невидим. Поглеждаш и се вижда като мъгла през зимата в България. Не се виждат капки, но бързо се намокряш. По земята не си личи да падат капки, но е мокро. Вижда се как въздуха се движи от горе надолу и е влажен, но поне допъл.

Освен това има още един вид дъжд, който е като нашето "из ведро" но умножено по 2 или 3. Водата просто се лее и няма вид да спре. Но след час от спирането вече не личи че е валяло. Асфалта е сух.

Закон срещу фесовете

Написах за Кемал Ататюрк и се сетих за един от най-силните закони, които съм чел. Незная дали е истина, но всеки може да види резултатите.

Случило се е по времето, когато Турция решава да бъде европейска държава. Освен смяната на азбуката е имало и смяна на облеклото. Ето как изглежда закона срещу носенето на фесове и фереджета:

"Не е противозаконно да убиеш мъж, който носи фес или жена, която носи фередже."

Просто и ясно. Няма "забранявам", няма "ще се наказва".

ANZAC

Това е националният празник на Австралия за отдаване почит на загиналите във войните.

Странен празник е това. Това е най-голямото поражение на австралийски военни с най-много жертви.

ANZAC означава Australia and New Zealand A. Corpus. Това е бил експедиционен корпус на Британска империя, който точно преди 90 години поради политически игрички в Лондон прави опит да завземе една крепост в района на Галиполи.

Това е една от причините за разпада на Отоманската империя и създаването на Република Турция. За българите това е важно. България не е имала военен конфликт с Република Турция.

Да се върнем пореди 90 години. С активната на Чърчил (същия този известен от втората световна война) се взема интересното решение да се превземе Турция. Изпращат се няколко големи кораба, които трябвало заставайки пред имераторския дворец да превземат Отоманската империя.

Но възникнали усложнения. Шест или седем от най-големите за времето си коръба потънали попадайки на минно поле. Чърчил коментирал "Те бяха стари и не подлежаха на подобрение". Нищо за 8-те хиляди загинали човека на тях.

Проблем се оказва и една от крепостите по пътя. Наричат я ключа на империята. Те всъщност са 2 от двете страни на най-тясната част в Дарданелите.

Решават да изпратят военни по суша. Изчисляват, че за седмица ще стигнат до крепостите по земя и после напред да завземат Отоманската империя.

Няма причина да обичам Отоманската империя, но това, което са направили турците е достойно за уважение. Галиполи е раьона в който се развиват събитията около година.

Шепа турски войници начало с Кемал Ататьорк успяват да спрат с по-късно да изгонят 10-то кратно по-голяма по количества и много по-добре снаражена армия.

Причините освен турците, които както казват "Ние се бихме не за имерията а за жените и децата, които бяха зад нас" е и в английските генерали. Интересно е, че в кампанията няма нито един старши офицер, който не е англичанин. Такъв истински с акцент и кралска военна академия.

Не разбирам защо деня на слизане на австралиците под безумното командване на шепа пияни английски генерали е избран за национален празник. Допускам, че решението не е взето в Сидни а по-скоро в Лондон.

И още нещо... Австралийците сега признават, че преди 90 години турците са защитавали родината си, но на никой не му идва на ум да направи паралел с Ирак и терористите там.

вторник, април 19, 2005

Белите престилки

Преди много много години открили, че голяма част от заболяванията идват от бактерии. Открили, че в лечебните заведения е много важно нивото на хигиената да бъде високо. Едино от правилата е да се използват различно облекло от ежедневното, желателно бяло за да е по-лесна оценката за нивото на замърсяване.

Тук лекарите не знят, че бялата престилка е работното им облекло. Тук можеш да видиш лекари с най-различно облекло, различна по дължина коса и най-разнообразни чалми. Някой изглеждат като, че са станали от леглото облякли са нещо ей така и са дош;и на работа.

понеделник, април 18, 2005

Свободата на словото

С времето все повече ТВ предавания успявам да разбера. И някой неща ме изненадват. Тук има нещо, което не съм виждал в България. Нещо, за което се говори, но тук успявам да вложа друго значение на тези думи.

Има група предавания, които ако бъдат реализирани в България ще бъде взет лиценза на телевизията защото договора, който е подписала преди 5 години е невалиден. Примерно. Като начало ще се спре незабавно възможността да излъчва, а екипа ще завърши кариерата си след това предаване.

За да не се случват такива неща в България има автоцензура + разглеждане на предаваниято преди да се излъчи. Дори "Шоуто на Слави" никога не говори за централни хора или фирми, които са "важни" за България (и Слави). Примерно аз много искам да попита "Кой е собственика на БТВ?", "Защо цената на мобилните услуги в България са на световно ниво?" и разни такива важни неща.

Днес гледах едно от тези предавания и отново останах поразен каква свобода имат журналистите тук. Ето сайта: http://www.abc.net.au/mediawatch/

Не вярвам аз да доживея подобно нещо в България. За жалост.

неделя, април 17, 2005

Българският национален флаг

Попаднах на книга в една от книжарниците "Коя държава какъв национален флаг има".

Интересно изглеждаше на вънешен вид и реших да я отворя. Оказа се, че не само флага има, но и информация защо е такъв, от кога е такъв.

Прелистих докато стигна Европа/България-Гърция или по-точно Гърция-България.

Има нарисуван флага на България. Има стрелка от бялото и червеното и пише "панславиански цветове". Срещу зеленото пише "синьото в руския флаг е сменено на зелено"

Има и малко история. Преди 1878 българското опълчение няма флаг. След създаването на държавата е взет флага на Русия и е сменен един от цветовете.

Дали е така? Вероятно да. Звучи логично. Особенно след като съм виждал знамената на четниците преди освобождението.

сряда, април 13, 2005

БА

Стоя си аз тук и се наслаждавам на есента.

Есен е, изпратихме птиците на север и температурите паднаха драстично по тукашните стандарти. Вече през деня е около +20 градуса.

И както си стоя получавам позвъняване. Роднини ми казва, че от армията ме търсят запас да ме взимат. На бележката пишело: "Заповядвам да се яви на X пред военното окръжие".

И още нещо пишело...

След като армията получава 5% от БВП ами да си има малка система. Толкова компютри си купиха. И нека човек като излезе извън България да не си правят труда да го викат.

Ако пък някой смята, че ще направя един преход от 40 часа за да присъствам...

Стоя си аз тук и се наслаждавам на есента.

Всички са равни

Имахме нужда от ехограф. Малко просто устройство, което документира състоянието на пациента. Когато имаш документ е трудно лекаря да каже "Ша са оправи. Само вода да пие и да не яде люто". А става дума за малко дете. А след като жена ми е получила медицинско образование ми е трудно да си помисля, че с вода и без люто нащата ще се променят.

Ехографите е лесно да намериш. В града са точно 15. Има ги описани къде са точно и как да стигнеш до тях. Проблема, малкия проблем е, че града е около 2 милиона човека.

Аз решавам, че е спешно и ще платим за "експресна" снимка.

Лошото е, че не са чували за това хората там. Казват. Ми да, ехограф да, има час... за... ммм... след 2 седмици във вторник. Ехоооо... как във вторник. Ами това е след 10 дни. Я пак да видим. Може ли да платим повече официално на здравното заведение, но да стане по-бързо.

Жената гледа учудено и казва "как да платите повече?" Не се притеснявайте, няма да платите повече. Елате след 10 дни и ще ви направим снимка.

Тук толкова са равни всичките, че когато 100 маймуни решат да отидат всички застават на опашка и няма значение колко е болна маймуната в края. Да мре. Тук всички са равни и ред трябва да има.

събота, април 09, 2005

Ограничаване на сбиванията

Преди около месец в рамките на 2 седмици имаше 2 смъртни случая в центъра на града. Пияни групи излизат от заведенията и пребиват до смърт друг пиян, който "сам си го търсил".

Интересно за мен е как реагира общината. Ограничи заведенията с продажба на алкохол по много хитър начин. Забраниха им да пускат хора след 3:00 през ноща.

Вероятно има статистика кога възникват проблемите и затова избраха 3:00. Но по-интересно е ограничението. Заведението работи колкото реши и предлага алкохол през цялото време, но след 3 няма право да пуска хора да влизат.

Резултата е, че ако напуснеш след 3 за теб няма алтернативни заведения. Ако не се държиш прилично заведението те "помолва" да напуснеш и за теб свършва достъпа за тази вечер. Резултата е, че хората са внимателни и по-добре се контролират колко и как да пият.

Не съм чел от тогава да има сериозен проблем по причина сбиване след препиване.

вторник, март 29, 2005

Благотворителност

Повече от 3 месеца се събират по всякакви поводи пари за пострадалите от цунамито.

На всяко състезание се споменва, че 10% от билетите ще отидат за пострадалите. Във фирмата имахме състезани между офисите, кой ще събере повече за пострадалите!?! По телевизията споменават какви суми са получени при различни събирания на хора. Сумите изобщо не са малки.

Зная, че имаше подобни кампании в САЩ, но това тук е с невероятни размери и продължителност.

Австралия изпрати няколко големи военни кораба с доста военни да помагат на братските страни пострадали от цунамито. Военните повече от 3 месеца поправяха инфраструктурата на страна. Поправиха първо пристанищата, после пътищата и в последните седмици няколко училища и болници.

Трудно ми е да повярвам толкова много благотворителност в една капиталистическа държава с остатъци на социална политика.

Интересно е какво става със събраните пари. Когато парите се съберет се предават на фондове за въстановяване на тези страни. Фондовете организират или "организират" избор на фирма, която да изгради хотелите и развлекателни заведения в едно от най-посещаваните в света от туристи места.

Ако държавата, на която се "помага" няма необходимите средства ще бъде трудно да заплати за "услугите". Това няма да помогне на австралийските фирми, които са най-близо и най-добре представени в региона. Но ако се съберат пари от населението на Австралия, защото хората наистина съчувстват на пострадалите, ще има достатъчно средства най-вече за австралийските компании.

Реално благотворителността е прехвърляне на пари от Австралия в Австрлия през пострадалите страни. Няколко милиарда (около 5) ще сменят собственика си. Освен това в част от хотелите в това райско място австралийските компании ще бъдат съсобственици. Цената им след 2-3 години ще се вдигне много кратно и това е още един начин за печалби.

Ако армията не въстанови пристанищата и пътищата това ще трябва да направят строителните фирми, а това са разходи. Много по-лесно е за сметка на държавата да се направи това вместо да се намаляват печалбите.

Добрият предприемач може от човешкото нещастие да направи пари. И като се има в предвид колко мъка има по този свят...Може би това е начина да направиш много пари?

понеделник, март 28, 2005

Тотален контрол

Как се поддържа тотален контрол върху мисленето на гласоподавателите в една модерна държава. Предпоставка за контрола е хората да се самоопределят като щастливи. Ако си мислят, че са щастливи е без значение как и какво жертват.

Можеш да очакваш един човек да си задава въпроси и да задава въпроси само ако е образован. Ако познава историята не само на собствената си държава. Ако познава географията на света. Ако е учил химията и билиогията. Ако е видял красотата на математиката и физиката.

Една държава има нужда от образовани хора, но е много трудно да си ги създава без да внася "смут" в населението. Когато човек е образован той започва да си задава въпроси. За да достигне един поданник до познанието трябва да се започне с 100000 деца. Голяма част от тези деца ще получат знание, което само ще им пречи. Ще им пречи да бъдат щастливи, а ще пречи и на държавата, че може да се разклатят устоите на управляващото малцинство. Много по-лесно е управляващите да се избират от кастата на управляващите, а хората със знание да се внасят от вън.

За да бъдат ощастливявани лесно гласоподавателите трябва да са невежи. Да получат математика колкото да събират числа и да ползват калкулатор за по-сложни операции като делене. Историята да е за "великите победи" на добрите срещу лошите. Историята да се върти около кой кой е в кралското семейство. Да знаят, че химията е измислена да трови "чистата природа" а билогията изучава как се размножават животните, както и една много спорна и все още недоказана теориите за произхода на човека. Всичко това за жалост са примери, които не си ги измислям.

Втората важна крачка хората да бъдат щастливи е мястото на религията в обществото. Някой ден ще напиша повече по този въпрос.

Ако си плащаш данъците, създаваш деца, гласуваш редовно и живееш между два weekend-а ти си идеалния гражданин на тази държава. За да е по-сигурно, че ще бъдеш така цял живот ти се дава възможност да си избереш къщата и колата. Каквата и къжа да избереш няма опасност да я изплатиш следващите 30 години. А след тези 30 години ти е все едно. Живота ти е минал или поне активната част от него.

Дават ти възможност да избереш в кое училище да учат децата ти. Но когато попиташ за училища в които се учи малко повече трябва да избереш кое да плащаш - къщата или училището. И решават, че какво толкова да не би другите да не са станали хора като не са учили в часно училище. И така без значение с какво образование си дошъл тук децата ти влизат в редиците на тези, които ще са истински щастливи, че е дошъл новия сезон по крикет, а когато говорят за кралицата ще стават прави.

Всъщност какво повече да иска човек? Никой тук не е останал гладен, само с една кола или на улицата. Може би това е по-добрия начин за живот?

За жалост, когато вече си докоснал знанието виждаш колко важно е свободата да бъде както материална така и свобода на мисълта, свобода на разума.

петък, март 25, 2005

Разпети петък

Днес е разпети петък според католическия календар. Неделя е Великден. Официалните празнични дни са събота и неделя.

Смятах, че официалните празници, които са на дата, която може да се падне и в работен ден и в почивен има някаква логика да се почива още един ден. Макар, че това е логика малко различна от употребяваната в България. Ако обаче празника е точно и винаги в неделя...

Сега почивните дни са петък, събота, неделя и понеделник. И няма, повтарям, няма да се отработват. Тук не се отработват почивните дни. Тук се отпочиват празниците попаднали случайно или не толкова случайно в събота или неделя.

неделя, март 20, 2005

Великден

Не, не е рано за великден. Поне не тук. Великден тази година ще бъде на 26 март по католическия календар.

Не зная преди години как е било, но сега никой не говори за козунак и боядисани яйца. Яйца се споменават, но са шоколадови. Всичко свързано с този празни тук е шоколадово. Имат шоколадови яйца, шоколадови зайци и обикновенни шоколади.

Шоколадовият заек е най на почит и се нарича великденски заек. Има го във всякакви размери и цени. Обвит е с цветен станиол.

Не съм сигурен, но мисля, че това е наложено от търговците. Предполагам през години хората тук са приели по-лесният вариант. Купуваш шоколадовите яйца и не мислиш за бои и бодисване, за тестото, за печката и маята. По-лесно и повече печалба за търговците.

Търговците са много съществена причина за всеки празник тук.

неделя, март 13, 2005

100% в Австралия

Преди известно време на някой хора им писнало да ги лъжат с рекламите. Гласува закон за забрана на подвеждащи реклами. По тази причина в McDonalds не продават сладолен с име "Ice Cream" по причини, че няма крем в него "Cream".

Сега ако напишеш, че продукта се казва "Бисквити Катеричка" трябва да има вътре и парченца от катеричка. Не е задължително да бъде цялата катерица вътре.

Но както винаги се оказва тези, които мислят законите не са най-умните в държавата. Дори и тук.

Сега може да видиш, че на хамбургера пише "100% произведено в Австралия". Което веднага ти говори, че това е австралийско. А тук като всяка малка страна си имат комплекси. И "Горд съм, че съм Австралиец" е мото на държавата. Друг е въпроса, че повече от половината не са родени тук.

Но да се върнем на хамбургера. Преди няколко дни разбрах, че това "100% произведено в Австралия" е името на фирмата, която "доставя" компонентите на McDonalds. И като име на фирма не е необходимо да отговаря на изискванията за катеричката в бисквитите.

8-ми март

Информацията, че 8-ми март е празник на жената по целия свят все още не е пристигнала в Австралия. Дори след манифесцтацията и побоя в Турция не стана ясно защо там жените са решили на 8-ми март точно да си търсят правата.

Според някой от моите колеги никога не е споменвано за 8-ми март. Причините са две. Първо това е празника на пролетарката (който не вярва да провери в историята). Тук всеки, които заговори за по-добри условия на труд бива обявяван за комунист, което в тази част на света е по-лошо от фашист.

А и си имат други празници като празник на влюбените, празник на майката и празник на бащата. Всички са доволни. Включително и продавачите на цветя. А тук цветята имат СТОЙНОСТ не е като в България само да са красиви и истински.

неделя, март 06, 2005

3-ти март

Имаше събиране на българите по случай празника. Събирането беше в парк Svoboda (сръбска/босненска дума).

Беше много много хубаво. Стига ми за цял живот. Няма да ходя на подобни събирания повече. Ще се огранича до българите, с които се виждах по-рано.

вторник, март 01, 2005

Как се показва две с пръсти

Преди много много години по време на 100 годишната война Франция изрязвала показалеца и средния пръст на дясната ръка на английските мъже. Причината е да не може да стрелят с опасното за времето си оръжие - английския дълъг лък. И малко преди да стрелят по време на битка англичаните показвали точно тези два пръста подкрепяйки жеста с цветущи реплики.

Оказа се, че този жест е достатъчен в момента и без допълнителни репликите.

Преди няколко дни един колега показа цифрата две с два пръста на един от другите. Той вика обърни си ръката, че така ме псуваш. Аз викам, че какво общо има. И той разказа горната история. В английско говорящите държави може би не много хора знаят защо показвайки цифрата две не с дланта към говорещия е обидно. Когато се показва две трябва да се прави така, че този, на който се показва да вижда дланта.

събота, февруари 26, 2005

Рама маргарин...

Преди няколко дни детето попита докато пресичахме одно кръстовище: "Мамо откъде е това 'Рама маргарин, Рама маргарин'"

Колко време мина без да го е чувала? Дори и като го е чувала не е разбирала за какво става дума, но там някъде се е запечатало. При това без да разбира за какво става дума. Рекламите работят върху нас и без да го разбираме и без да го осъзнаваме.

вторник, февруари 15, 2005

Зоо Съюз

В една зоологическа градина вълците поискали свободно движение на всички животни в рамките на градината. Да няма ограничения в рамките на парка. Всички животни заедно да се живеят. В мир, дружба и ситост.

Попитали овцете дали биха искали да попасат в другия край на парка. За да бъде демократично щял да се проведе вот: "Искате ли достъп до сочната трева в другия край на парка". Предварително са се провели разясняващи кампании на теми: как слъцето по-добре огравя другия край, колко по-лесно се живее ако можеш свободно да тичаш в целия парк и колко по-светло бъдеще има за малките в стадото. И дори са ги запознали с последните прогнози свързани с качественото на треват в целия парк.

Коя овца ще се сети, че причината за вота не е тревата а самата тя? Едва ли някоя ще заподозре, че допълнителната храна, която получава последните години е по-скоро за да бъде по-добре на килограми като се махнат оградите. А и бъдещето на стадото се взима с обикновенно мнозинство. Така, че бъдещето е ясно. И на овцете и на вълците.

петък, февруари 11, 2005

Социалната Австралия

Един от най-умните мъже на днешна България беше казал, че ние никога не сме познавали Русия. Нито преди 1944, нито преди 1989, нито сега. Винаги в България е имало представа за Русия, която е по-скоро каква ние бихме искали да е.

Това си спомних тези дни като ми разказваха за "социалната" политика на Австралия.

Преди време писах за детските градини. Много скъпи. Сега за бременност. Бременната може да отсъства от работа само 6 седмици около раждането. Ако отсъства повече си губи работата. Няма такова нещо като майченство. Ако е на държавана работа ще и се пази работата за 1 година, но и плащат само първите 3 месеца. Но там пък заплатите са по-ниски и това е почти същото.

Жената по закон е равноправна с мъжа, но тази, която е решила да има деца остава "равноправна" и от това поради това равенство излиза от бизнес живота. Тук се очаква мъжа да работи а жената да ражда. Не е рядко да видиш бременна жена с едно дете за ръка а друго в количката. Причината е, че няма смисъл да си търси работа.

Мобилните телефони

Като цена телефоните са по-скъпи, както всичко друго, но разговорите са по-евтини в сравнение с България. Много хора тук нямат мобилни телефони. Тук хората обичат спокойствието. Ако някой ти даде мобилния си телефон това е знак за много голямо доверие. Ако пък поискаш на госпожица телефонния й номер това е като покана за вечеря.

От колегите във фирмата само 2 виждам да ползват мобилни телефони докато сме на работа. И двамата не са Австралийци. Може би и другите имат, но не съм виждал някой да говори.

Аз ползвам услугите на Vodafone. Избрал съм си да бъде "Talker". Това означава, че смятам да ползвам телефона за разговори основно през деня. Може да избереш "Night talker" ако ще говориш извън работно време или "TXTer" (sms-аджия) ако ще ползваш повече sms-и отколкото разговор.

За 60 дни си взимам ваучер за $18, в който са включени 20 "безплатни минути" към друг Vodafone. Ако си взема за $28 ще получа 100 минути. Те не са съвсем безплатни защото тук се смята за разговор това, което е след свързването. Отделно си плащаш по $0.20 за свързването. Изпращането на SMS е $0.25 а за разговор е $0.60/минута ако си заредил телефона с $18 и $0.40 ако е с $28.

Можеш да заредиш телефона с $50 и тогава имаш 200 минути към vodafone телефон + $0.30 за минута за останалите. Ако до 60 дни не си ги изразходвал ги губиш.

Ето подробна информация за другите възможности: Vodafone.

Това е много повече отколкото можеш да получиш към mtel или globul. Не случайно в България са най-скъпи мобилните комуникации за цяла Европа. Може би тук също би било така ако нямаше възможност да избираш между 3 мобилни оператора.

Интересното е, че можеш да си поръчаш стационарен телефон + мобилен телефон + бърз интернет като един пакет. Цената пада значително в този случай, но договора е за 2 години.

неделя, февруари 06, 2005

Мравките

В България ме е жилила оса и пчела. Боли, но не така, както ме заболя от ухапването на една мравка тук.

На размер беше колкото тези в България. Малко по мургава, но ако я видя не бих и обърнал внимание. Може би точно затова съм я затиснал с ръка.

Ухапа ме гадината по дланта. Там кожата се смята за по-груба, но това не е попречи. Болката е силна и пареща. Не успях хубаво да я погледна в очите защото я разкарах колко се може по-бързо. После я потърсих за да и искам обяснение, но не я намерих. Замина си по живо по здраво.

Много боли. Тукашните мравки трябва да се уважават повече.

сряда, февруари 02, 2005

Кабелната телевизия

Пиша в единствено число защото тук е наистина само една. Великата и единствена FoxTel. В един от магазините взех една реклама за да мога с точност да напиша цените.

Ето до какво води монополизма:

Основния пакет, който вероятно никой не поръчва защото е само от рекламни програми струва $190 за инсталация + $50 на месец.

По-интересните, които включват почти всичко с изключение на кино каналите е $170 за инсталация + $72 на месец. Тук влизат и Discovery Channel и National Geographics.

Ако искаш всички програми (около 100) трябва да платиш $170 за инсталация + $100 на месец.

Има няколко интересни номера, които можеш сам да си спретнеш. Едното е да гледаш канали "pay per view". Докато превключваш ако се задържиш на тях започваш да плащаш. Това е така защото не получаваш всички канали до телевизора си, а получаваш само избрания канал. Могат да регистрират кога какво и колко си гледал.

Не очаквакм скоро да гледам Discovery Channel.

вторник, февруари 01, 2005

Гръцки номера

Днес пазарувахме в един гръцки магазин. За втори и последен път.

Първия път видях, че имат добри домати и краставици. Този път напазарувахме и разни други неща. Едното беше 1 кг праскови (4 праскови). Цената, която беше обявена на прсковеите бе $4.99.

Общо платихме $25. Правили сме много по-големи пазарувания. Ако жена ми не гледа касовите бележки от деня нямаше да знаем, че са таксували прасковите не за $4.99 а за $14.99.

Днес в гръцкия магазин ни откраднаха $10. Ще забравим къде се намира.

неделя, януари 30, 2005

Автомобилните аларми

Днес за първи път откакто съм тук чух автомобилна аларма. Бях забравил как звучи. Напомни ми на София. Съвсем леко ми напомни защото беше само една кола, а не хор от автомобили и се активира само веднъж, а не през 10 мин. Чу се само веднъж и собственика на автомобила бързо реагира. Дали ще я чуя пак?

четвъртък, януари 27, 2005

Какъв език се говори в България?

Преди няколко дни в една от книжарниците видях книга на издателство LonеlyPlanet - "Източна Еропа". Това издателство има туристически справочници за всяко кътче на земята.

Веднага разтворих на България за да видя какво пише. Не съм очаквал да ми хареса, но не очаквах толкова "хубави" неща да прочета.

Има обща част и някой специални съвети. Един от специалните, специални съвети беше за тоалетните. И само истината. Да не се очаква висока хигиена по обществените тоалетни. Да се избягват по възможност. В голямата си част са от ориенталски вид - дупка в пода. Обикновенно искат някаква сума срещу ползването. Да не се очаква присъствието на тоолетна хартия. И все в този ред.

Но другото, което истински ме подразни е описанието на българския език: Подобен на Македонския ?!?

Не зная как го правя братята от източните покрайнини, но имат много сериозно лоби. Преди време пишеше в историческата информация на страните участващи в Европейското по футбол, че България е била част от Македонското царство (Самуил). Още преди това имаше други глупости на историческа тема.

Разбирам защо трябва да се говори така в държавата Македония, но защо България допуска да се изнасят такива лъжи на публични места в Европа и по света?

След като западния турист прочете това, до края на живота си ще има като спомен от България две неща: Пишат с руски букви и говорят македонски език. Жалко, много жалко че се допуска това. Издателството е от Великобритания и се смята за сериозно и достоверно.

Дано покрай изборите тази година някой да направи на въпрос такива "подробности" защото аз зная със сигурност, че има дипломатически лостове да се коригират тези "незначителни" грешки.

сряда, януари 26, 2005

Детските градини

Малко неща ми липсват тук, както детската градина. Едно от големите удобства в България е достъпните детски градини.

Тук също има, но са на страшни цени.

0-2 години = $66.00 на ДЕН
2-3 години = $61.00 на ДЕН
3+ години = $57.70 на ДЕН

Детето само си носи храната за обяд. Няма спане след обяд. Имало място където да си почине, но няма нищо общо с малките легълца в българската детска градина.

Средно за 1 месец трябва да подготвиш $1400 на дете. Ако водиш 2 деца трябва да работиш само за детската им градина.

BPAY

Има няколко начина да си платиш сметките. Повечето съществуват и в България, но има един, който е хитро измислен а засега не е реализиран.

Вероятно с приватизацията на продажбата на ток от различни компании ще се появи. Причината е, че много улеснява сложните схеми на доставка като преносната среда от едина фирма, информацията от друга а поддръжката от трета.

Примерно аз си плащам наема с превод към BPAY номер. Зад този номер стои приблизително следната схема: 7% от наема отиват за фирмата, която поддържа сградата. 2% отиват някъде, а останалото към собственика на жилището, който никога не съм виждал а и няма да видя.

Схемата може да е произволно сложна. Може част от парите при различни условия да преминават към различни сметки. Примерно ако си платил по-късно или ако си превел по-голяма сума.

Всичко това е скрито от клиента. Когато искаш да си платиш някаква сметка е достатъчно да знаеш BPAY номера и твоя reference номер. Влизаш в интернет и си плащаш всичко, която може да ти се наложи да платиш. Стига да имаш пари в сметката си :)

вторник, януари 25, 2005

Кой е Чарлз Дикенс?

Видях един от ръководството, сравнително интелегентен колега на около 35, да носи различни тестове на хора интервюирани за работа. Помислих си, че са тестове за C++ и поисках да ги видя. Много ми е интересно какви тестове са минали колегите за да пишат по този начин.

Оказа се, че теста е тест за интелигентност. Разни квадратчета, кръгчета и други "програмистки" задачки. Направи ми впечатление, че в заглавието пише: "Тест за интелигентност за еропейци".

Попитах защо има различни тестове? Той ме погледна и учудено каза: "Разбира се, че за европейци трябва да е различен. Какво му говори на един руснак Чарз Дикенс примерно". Може би искаше да каже българин, но забрави името на държавата или просто реши да прояви толерантност.

Всъщност проблема е доста по-сериозен. В България хората свикват с мисълта, че живеят в един много по-различен от преди 1989 година свят. Тук, а вероятно и в САЩ хората смятат, че нищо повече от името на управляващата партия не се е променило. Или малко повече, но определно сме за тях хора с второ ниво на култура, наука, изкуство и образование. Може би не всички, но хората, които са нямали сблъсък с хора от източна европа са определено на това мнение.

Първите дни ме попитаха дали съм имал Волга или Нива. Доста се учудиха като им разказах, че няма особенна разлика в моделите и марките в сравнение с Австралия. Просто в България по-малко хора могат да си позволят по-нова кола.

Тук трбява да се сменят не едно или две поколения. Трябва най-малко три поколения за да ни погледнат с друго око обикновенните образовани австралийци.

понеделник, януари 17, 2005

Барбекю

За национални спортове в Австралия се смятат крикет и ръгби. Спокойно към тях може да се причисли барбекюто. Дори това може да се окаже най-практикувания спорт.

Всяка събота и неделя парковете са пълни с хора, които носят торби и хладилни чанти. За хладилните чанти ще напиша отделно, защото никога не съм предполагал, че може да има хладилна чанта, която не може да се носи от един мъж. Дори и като и пусне колелцата пак трудно се пренася.

В магазина може да си купиш готово за препичане месо. Подправки за бербекю и разни екстри като спрей за изпичане и от "другата" страна на мръвката. Специални вилици за барбекю. Цяла индустрия има около този национален спорт.

Държавата се е погрижила във всички по-големи паркове да има печки. Отгоре има голям плот, удобен за подреждане на малки и по-големи тавички, чаши, тенджерки и пликове с месо и подравки. Печката е така поставена, че около нея на растояние 4-5 метра няма нито дърво, нито покрив. Докато ти печеш месото, слънцето изпича теб.

Всяка такава печка е на ток. Има копче, което след като го натиснеш ти загрява за точно 5 минути скарата. След 5 минути трябва пак да натиснеш, ако искаш да продължиш. Обикновенно забравяш и се усещаш след като спре да цвърчи месото. Натискаш пак и така, докато свърши месото.

Ползването на печката е напълно безплатно. Можеш да я ползваш колкото дълго решиш. Като част от общоприетото е да си почистиш скарата след теб. Обикновенно, за да стигнеш до печката, се нареждаш на "опашка". Докато я ползваш има други групички, които чакат реда си.

Ако решите да участвате не отивайте, като нас в 11:00,защото слънцето е убийствено през тази част от годината. Трябват поне няколко човека, които да се жертват да стоят около месото и после да събират сили на сянката. Но ние бяхме млади хора с много желание и просто беше въпрос на чест да изядем занесеното.

Когато си тръгвахме около 16:00 започнаха да идват австралийците. Като специалисти в този спорт знеха кога трябва да влязат в играта. По това време слънцето е вече приятно. Можеш да излезеш от сянката и да се насладиш на залеза.

Другия път и ние ще направим така,защото вече познаваме играта :)