неделя, ноември 11, 2007

10 Ноември

Когато 10 Ноември дойде аз бях вече с паспорт. Бях на училище и един от преподавателите каза, че Тодор Живков вече не бил начело. И... толкова. Нищо друго не се случи. Никой в града не излезе да се радва по улиците, никой не се разплака.

Ако знаеха какво предстои всички щяхме да плачим.

Около 1989 градът беше около 200000 човека с две елитни гимназии, много средни училища, 3 техникума, с голямо военно летище, с оромни комбинати за преработване на месо, друг за млечни произведения, трети за пилешки продукти. Огромна болница пълна с лекари, персонал и модерно уборудване. С огромен завод за електронни изделия, друг за машиностроителен инвентар. С фабрика за военната индустрия. Повечето от тях изнасяха продукция по света - Франция, Германия, Африка и разбира се в страните от съветският блок.

След 15 години града беше е официално 57000, от които вероятно 45000 циганите. Няма летище, няма преработване на месо, няма преработка на масло или мляко. Няма електроника, няма машиностроене. Болницата е полупразна, училищата изпозатворени. Телефоните се упрвляват от съседния град, всички поделения затворени. Няма, няма, няма ...

Всъщност, има едно нещо в изобилие - демокрация и от това всички са много, много щастливи.

Наскоро четах една статия в Time за младежите в Китай. В последната година доходите на образованите млади хора са се увеличили с 30%. В разговорите с тях се вижда, че никой не се интересуваше от политика. Ако има възможност да живее добре за всеки човек е без значени как се казва управляващият и под какво име или цвят е партията на управляващите. Ежедневните им проблеми се въртяха около това в кой ресторант да вечерят и кой клуб е по-интересен в последно време.

Кой идиот в България реши, че хората се интересуват от политика вместо от възможност за образование и работа? Кой измисли унищожението на държавното управление за да можело частното да бъде конкурентно? Май се сещам за имена, които в началото на 90-те говориха всички тези глупости. Те са все още в политиката. Аз като един от хората на моя град искам да им благодаря. Без тяхна помощ моя град би могъл да бъде все още пълен с живот и хора. Би могъл... Благодаря Ви!

евро

Малко неща в последно време са ме карали да се чувствам горд от управляващите в България. Едно от тях е успешното завършилата борба за названието на европейската валута на български език.

Някой ще каже, че това не е толкова важно. По-важно е колко евро получава отколкото как точно се пише това, което получава. Според мен изписването е от голямо значение. Така както го наречеш това и ще бъде.

След подобно признание за правото на изписване ще може да изискваме и други европейски символи и знаци да бъдат изписвание на кирилица така както трябва. Това е важен прецедент, който ще бъде споменван по много поводи и от много държави в съюза.

Добър успех за българската дипломация. Браво!

четвъртък, ноември 01, 2007

Ще се завърнат ли

Чета интересна статия за българите в чужбина Ще се завърнат ли?.

През януари Световната банка публикува данни, според които 688 000 българи (или 7.7% от населението ни) са емигрирали в периода 1989-2005 год.


Някъде бях чел, че България във войните от създаването и до среда на миналия век е загубила не повече от 100000 човека. Почти 7:1. И никой не е виновен, и никой няма да бъде записан в историята като виновен за унищожаването на както казва статията "сред заминаващите са и най-квалифицираните".

Всъщност статията не говори за унищожаване, а за временно излизане. Нещо като "ще ида мале у градо да посъбера парици". Дали е така? Дали не се повтаря историята, но в различни рамки?

За мен този процес е по-скоро различен мащаб на процеса по обезлюдяване на българските селата с индустриализацията на България. Младите са тръгнали към града временно, и обикновенно с надежда да се върнат на село. Реално това връщане никога не се е случило. Който е поживял малко в града трудно можеш да го върнеш на село.

България като част от границата на Европа ще има точно функциите, които селото е имало в границата на България. Нещата като "изнасяне на замеделски култури, най-доброто вино" и "туристическа дестинация за в края на седмицата" са винаги свързвани със селото. Винаги умните, даровитите след като поучат в селското школо са отивали, ако имат възможност, в града. Града не е София. София е мегдана на селото и там са къщите на чорбаджиите. Който иска да учи или да работи поглежда към града, а не просто към мегдана. България ще продължи да създава най-добрите ученици в училищата на Лондон, Берлин, Париж. Поне още няколко поколения.

Добър пример е Гърция. С години проблемите гонят талантливи хора от там. В момента Гърция е една от малкото дуржави, които има повече сънародници извън границите си отколкото в границите си. Не съм чувал за поток от гърци, които се връщат. Може да се разпознават като гърци, но никой не се връща. Лошото е, че ние няма да се разпознаваме като България след едно поколение ако живеем навън. Твърде малко сме за да имаме достатъчно маса за стабилна група.

На по-късен етап КРИБ вероятно ще започне да помага и за внос на квалифицирани работници.


Много добра идея. Въпроса е колко е осъществима. Какво може да предложи България на квалифицираните работници? Всъщност има какво - транплин за работа в Европа. Идват от Виетнам или Индонезия и след няколко месеца заминават за Германия. Германия няма да има против, може да сме сигурни - нали пак за Европа ще работи "квалифицирания работник".

„Изтичането на мозъци", или напускането на най-талантливите и опитни работници на една страна привлечени от по-примамливи работни оферти зад граница, е често срещано явление за развиващите се икономики, анализират от Оксфорд Бизнес Груп.


Колко често развиващите се икономики са преминали в развити икономики в рамките на едно поколение? Защото следващото поколение дори и с познание за корените си, дори с развален бълграски вече не пренадлежи на България. Следващото поколени има друг отговор на "къде е моята родина?"

Да благодарим на политическият елит на България, който за 10-15 години унищожи българската здравна и образователна система. Направи оцеляването, в съвсем буквален смисъл, неразделна част от живота в България и по този начин изгони много от най-добрите и образовани Българи. Дано някой ден в историята влязат имената на президентите и министър председателите добринесли за загубване на повече българи от всички войни в които България е участвала.