понеделник, януари 31, 2005

Автомобилните аларми

Днес за първи път откакто съм тук чух автомобилна аларма. Бях забравил как звучи. Напомни ми на София. Съвсем леко ми напомни защото беше само една кола, а не хор от автомобили и се активира само веднъж, а не през 10 мин. Чу се само веднъж и собственика на автомобила бързо реагира. Дали ще я чуя пак?

четвъртък, януари 27, 2005

Какъв език се говори в България?

Преди няколко дни в една от книжарниците видях книга на издателство LonеlyPlanet - "Източна Еропа". Това издателство има туристически справочници за всяко кътче на земята.

Веднага разтворих на България за да видя какво пише. Не съм очаквал да ми хареса, но не очаквах толкова "хубави" неща да прочета.

Има обща част и някой специални съвети. Един от специалните, специални съвети беше за тоалетните. И само истината. Да не се очаква висока хигиена по обществените тоалетни. Да се избягват по възможност. В голямата си част са от ориенталски вид - дупка в пода. Обикновенно искат някаква сума срещу ползването. Да не се очаква присъствието на тоолетна хартия. И все в този ред.

Но другото, което истински ме подразни е описанието на българския език: Подобен на Македонския ?!?

Не зная как го правя братята от източните покрайнини, но имат много сериозно лоби. Преди време пишеше в историческата информация на страните участващи в Европейското по футбол, че България е била част от Македонското царство (Самуил). Още преди това имаше други глупости на историческа тема.

Разбирам защо трябва да се говори така в държавата Македония, но защо България допуска да се изнасят такива лъжи на публични места в Европа и по света?

След като западния турист прочете това, до края на живота си ще има като спомен от България две неща: Пишат с руски букви и говорят македонски език. Жалко, много жалко че се допуска това. Издателството е от Великобритания и се смята за сериозно и достоверно.

Дано покрай изборите тази година някой да направи на въпрос такива "подробности" защото аз зная със сигурност, че има дипломатически лостове да се коригират тези "незначителни" грешки.

сряда, януари 26, 2005

Детските градини

Малко неща ми липсват тук, както детската градина. Едно от големите удобства в България е достъпните детски градини.

Тук също има, но са на страшни цени.

0-2 години = $66.00 на ДЕН
2-3 години = $61.00 на ДЕН
3+ години = $57.70 на ДЕН

Детето само си носи храната за обяд. Няма спане след обяд. Имало място където да си почине, но няма нищо общо с малките легълца в българската детска градина.

Средно за 1 месец трябва да подготвиш $1400 на дете. Ако водиш 2 деца трябва да работиш само за детската им градина.

BPAY

Има няколко начина да си платиш сметките. Повечето съществуват и в България, но има един, който е хитро измислен а засега не е реализиран.

Вероятно с приватизацията на продажбата на ток от различни компании ще се появи. Причината е, че много улеснява сложните схеми на доставка като преносната среда от едина фирма, информацията от друга а поддръжката от трета.

Примерно аз си плащам наема с превод към BPAY номер. Зад този номер стои приблизително следната схема: 7% от наема отиват за фирмата, която поддържа сградата. 2% отиват някъде, а останалото към собственика на жилището, който никога не съм виждал а и няма да видя.

Схемата може да е произволно сложна. Може част от парите при различни условия да преминават към различни сметки. Примерно ако си платил по-късно или ако си превел по-голяма сума.

Всичко това е скрито от клиента. Когато искаш да си платиш някаква сметка е достатъчно да знаеш BPAY номера и твоя reference номер. Влизаш в интернет и си плащаш всичко, която може да ти се наложи да платиш. Стига да имаш пари в сметката си :)

вторник, януари 25, 2005

Кой е Чарлз Дикенс?

Видях един от ръководството, сравнително интелегентен колега на около 35, да носи различни тестове на хора интервюирани за работа. Помислих си, че са тестове за C++ и поисках да ги видя. Много ми е интересно какви тестове са минали колегите за да пишат по този начин.

Оказа се, че теста е тест за интелигентност. Разни квадратчета, кръгчета и други "програмистки" задачки. Направи ми впечатление, че в заглавието пише: "Тест за интелигентност за еропейци".

Попитах защо има различни тестове? Той ме погледна и учудено каза: "Разбира се, че за европейци трябва да е различен. Какво му говори на един руснак Чарз Дикенс примерно". Може би искаше да каже българин, но забрави името на държавата или просто реши да прояви толерантност.

Всъщност проблема е доста по-сериозен. В България хората свикват с мисълта, че живеят в един много по-различен от преди 1989 година свят. Тук, а вероятно и в САЩ хората смятат, че нищо повече от името на управляващата партия не се е променило. Или малко повече, но определно сме за тях хора с второ ниво на култура, наука, изкуство и образование. Може би не всички, но хората, които са нямали сблъсък с хора от източна европа са определено на това мнение.

Първите дни ме попитаха дали съм имал Волга или Нива. Доста се учудиха като им разказах, че няма особенна разлика в моделите и марките в сравнение с Австралия. Просто в България по-малко хора могат да си позволят по-нова кола.

Тук трбява да се сменят не едно или две поколения. Трябва най-малко три поколения за да ни погледнат с друго око обикновенните образовани австралийци.

понеделник, януари 17, 2005

Барбекю

За национални спортове в Австралия се смятат крикет и ръгби. Спокойно към тях може да се причисли барбекюто. Дори това може да се окаже най-практикувания спорт.

Всяка събота и неделя парковете са пълни с хора, които носят торби и хладилни чанти. За хладилните чанти ще напиша отделно, защото никога не съм предполагал, че може да има хладилна чанта, която не може да се носи от един мъж. Дори и като и пусне колелцата пак трудно се пренася.

В магазина може да си купиш готово за препичане месо. Подправки за бербекю и разни екстри като спрей за изпичане и от "другата" страна на мръвката. Специални вилици за барбекю. Цяла индустрия има около този национален спорт.

Държавата се е погрижила във всички по-големи паркове да има печки. Отгоре има голям плот, удобен за подреждане на малки и по-големи тавички, чаши, тенджерки и пликове с месо и подравки. Печката е така поставена, че около нея на растояние 4-5 метра няма нито дърво, нито покрив. Докато ти печеш месото, слънцето изпича теб.

Всяка такава печка е на ток. Има копче, което след като го натиснеш ти загрява за точно 5 минути скарата. След 5 минути трябва пак да натиснеш, ако искаш да продължиш. Обикновенно забравяш и се усещаш след като спре да цвърчи месото. Натискаш пак и така, докато свърши месото.

Ползването на печката е напълно безплатно. Можеш да я ползваш колкото дълго решиш. Като част от общоприетото е да си почистиш скарата след теб. Обикновенно, за да стигнеш до печката, се нареждаш на "опашка". Докато я ползваш има други групички, които чакат реда си.

Ако решите да участвате не отивайте, като нас в 11:00,защото слънцето е убийствено през тази част от годината. Трябват поне няколко човека, които да се жертват да стоят около месото и после да събират сили на сянката. Но ние бяхме млади хора с много желание и просто беше въпрос на чест да изядем занесеното.

Когато си тръгвахме около 16:00 започнаха да идват австралийците. Като специалисти в този спорт знеха кога трябва да влязат в играта. По това време слънцето е вече приятно. Можеш да излезеш от сянката и да се насладиш на залеза.

Другия път и ние ще направим така,защото вече познаваме играта :)

Пушенето и екстази

Според познати една кутия цигари тук струва $12. Има 30 цигари вътре. Нямам представа колко къса има в кутията в България и по колко струват, но вероятно освен бройката има още една основна разлика. На кутията с ГОЛЕМИ БУКВИ пише: ЦИГАРИТЕ ПРИЧИНЯВАТ РАК НА БЕЛИЯ ДРОБ!

Не с малки букви отстрани или отдолу. С големи букви така, че няма как да отвориш кутията без да пропуснеш този надпис

В интерес на истината видях деца да пушат. Децата имаха вид на роми. Изглеждат като роми, облечени са като роми и плюеха като роми по улицата. Бяха на 12-13 години и се редуваха на един фас тютюн.

Изрично пиша тютюн, защото по най-главната улица Queen Street няколко пъти помирисвам да се пуши трева. Откъде знам? Ами живял съм в студентски град а и бях в армията известно време. Пушенето на трева изглежда не е голямо престъпление, защото имаше полицаи на 20-25 метра, които няма как да не усещат мириса.

По повод леката дрога. Преди няколко седмици имаше организирано от държавата хаус парти, на което се продаваха хапчета екстази. Държавата беше организирала лекарски екипи и продаваше или подаряваше екстази. За мен беше меко казно странно, но се оказа истина. За първи път в света. Не че ме радва това, но вече е факт.

Обяснението беше, че има доста смъртни случаи поради некачествени таблетки екстази. Държавата поема нещата в свои ръце, като доставя качествени таблетки и осигурява лекарско наблюдение на събитието. Мероприятието се водеше за пробно и по-скоро като тест, отколкото да се превръща в практика

петък, януари 14, 2005

Колко годишна е държавата

Винаги съм смятал Австралия за млада държава. Реално първите заселници са от преди 300 години. Преди това е имало местни племена, но в родовообщиния строй.

Когато си кажа, че България е на 1300 години звучи различно.

За жалост това са само две числа. Тук видях сгради на почти 200 години. Пише, че тази сграда е била хотел от 1814 г. На други пише, че се създадени 1850. Пред нас има паметник, който е тук на това място от 1898. Има няколко други, които са от 1902. Когато се разхождаш в града се виждат не малко сгради от преди 1878 и други с по над 50 етжа. Същителстват една до друга.

Опитах се да си спомня колко сгради има в София на 200 години. Може би има, но не се сетих. Поради едни или други причини в София старите сгради, където са останали, са на около 100 години.

Част от причината вероятно се крие в желанието на българина като дойда на власт и да започне на "чисто" да се махнат всички следи от предишното управление или постройките от предишни упряавляващи. Последното унищожаване е малко след 1945. Дано да е последно.

За мен като усещане Австралия е по-стара държава. На повече от 150 години. Можеш да се разходиш в парка на 150 години. До вас да има обитаема сграда на около 150 г.

А България реално е на по-малко от 100. Ако се погледне в енциклопедия Британика - 1908. За жалост трябва да се съглася.

http://www.britannica.com/ebc/article?tocId=9358255

неделя, януари 09, 2005

Работите ли утре?

Английският в България може да се учи в много и най-различни езикови курсове и училища. Аз минах през няколко различни - ИЧС, ИВМ, Британика. Доволен съм от преподаването.

За жалост тук разбрах, че всички тези места имат един огромен проблем. Хората, които преподават знаят български език. На пръв поглед нищо лошо, но това е сериозен проблем.

Докато учих в България английски наблягах на граматика и речников запас от думи. Произношението ми бих казал, че е приемливо.

Още първия ден останах много неприятно изненадан, когато дори елементарни изречения не мога да кажа така, че да ме разберат. Дори и много елементарни като It's right. Хората не ме разбираха. Налагаше се бавно дума по дума. Къде грешах? Произношението ми не е чак толкова лошо.

Интонацията. Основният проблем в езиковите курсове е, че грешната интонация не се разпознава като проблем. Когато сме си българи и говорим дори и на английски разпознаваме интонацията правилно. Дори и да се окаже странна за английско говорящия за нас тя си е вярна.

Пример от вчера. В една от книжарниците, в които ходя реших да попитам дали ще работят утре. Отидох до момичето на касата/щанда и попитах "Will you work tomorrow?", което е правилно граматично, правилно като въпрос. Вероятно това не е обичайния начин за задаване на този въпрос, но ако го напиша няма да има съмнение какво искам да кажа.

Тя каза "Момент" и потърси нещо в компютъра. После се обърна и каза "Съжалявам, но книгата 'Ще работим ли утре' я нямаме в момента. Моля потърсете отново следващата седмица"

Аз малко се забавих с реакцият си. Не очаквах този отговор. Благодарих и за информацията и излязах. Чесно казано в момента не се усетих. По-късно се замислих, че вероятно отново интонацията ми е била грешна. И вместо въпрос дали книжарницата ще работи съм получил отговор на другия въпрос.

Интонацията в английския е важна. По-важна от колкото на български. Или поне така ми се струва.

четвъртък, януари 06, 2005

Australia ZOO

http://www.crocodilehunter.com/

Преди да дойда в Австралия едно от малкото неща, които бях гледал за Brisbane беше за Stive Irwin - ловеца на крокодили. Трябва да призная, че този човек е направил нещо немислимо преди това. Успял е с няколко крокодила и много желание да превърне едно пусто място в туристическа атракция.

Комплекса, който е построил се намира на 65 км от града. Транспорта до там не е лесен и възможностите са само няколко. Да намериш (наемеш) кола и да отидеш до там. Да се обадиш по телефона в зоопарка и да си поръчаш да те вземат от някой хотел или да те вземат от някой от спирките на влака, който минава наблизо. Имат специални автобуси на специални цени, които водят туристите до зоопарка.

Използването на транспорт от зоопарка е сравнително скъпо удоволствие. Удвоява цената на и без това скъпите билети. За 3-ма човека цената общо е $90. Това включва само посещението на зоологическата градина. Ако те доведе автобуса им става $180.

Самата зоологическа градина не е много голяма. Може би ми се искаше да е доста по-голяма, но не е. Софийската е може би 4-пъти по-голяма и с поне 4 пъти повече животни.

Въпреки, че бях редовен посетител в София трябва да призная, че тази се управлява много по-добре. Не става дума за парите а за управлението. Малки неща са превърнати в приятно изживяване.

Веднага давам един пример. Има така наречения бебешки зоопарк. Има събрани малки козлете, агънца, прасенца, теленца от околни ферми. Така са разположени, че всеки има достъп до тях. Всичките са много малки и са напълно безопасни за децата. Има вода на която можеш да се измиеш и продават храна по $0.50 (това е като 20 ст. в България) пакета за да храниш животинчетата. Малко хора имат възможност да си поиграят с толкова малки животни. Те са в заградни пространства, но имаш възможност ако дойдат да си поиграеш.

Имаше и много деца, но и много възрастни, които не пропускаха възможността. Самите животни са там за малко. Фермите наоколо без притеснения ги дават за "хранене" в зоопарка. Самия зоопарк също е доволен, че хората са щастливи от досега с животните. Идеално направено и всички са доволни. Един малък пример, че когато управлението е умело може да се постигне много с малко или почти без допълнителни средства.

Като атракция в зоопарка има разположени през целия ден хранения на различни животни. Най-интересните неща се случват в крокозелума. Ние малко закъсняхме за всички изпълнения, но хванахме всичко за папагалите и крокодила.

До крокозелума се намират 7-те клетки за крокодилите. Крокодилите наистина бяха огромни. Или поне някой от тях. Всеки един от тях веднъж седмично участва в представленията.

За съжаление се случи това, което очаквах. Нямаше го Стив на представлението :) Оглеждахме се, но нямаше и следа от него. Нито той беше там нито жена му.

Преди крокодилите имаше папагали. Огромни папагали. Не съм предполагал, че има такива. Страшно красиви, но трудни за снимане защото почти през цялото време летяха. Всъщност най-интересното за тях беше, че живеят на совобода до 100 години.

Крокодила го пуснаха на арената, в която има едно езерце. Той дойде и без много много да бърза изчака да го повикат. Излезе мързеливо от водата и изчака да му пуснат в остата мръвката. И така 4-5 пъти. Много умен крокодил. Беше му ясно, че няма какво да се напряга. Щом са го пуснали тук ще му дадат храната и без много да влага услие.

Самата арена на мен лично ми прилича на делфинариумна във Варна. С тази разлика, че няма толкова вода и не е така безопасно да попаднеш вътре :)

Освен крокодилите като атркация бяха и слоновете. Много интересно е направено. Имаш възможност да вземеш от една кофа ябълка, морков или някакви сладки картофи и да се наредиш на опашката. Като ти дойде реда можеш да дадеш на слона. Той си взима направо от ръката ти. Много странно изглежда когато ти вземат от ръката. Хобота му взима внимателно, но се усеща колко е силен.

Коалите през цялото време спяха. Много мързеливи животни. И като им донесеха храната продължиха да спят. Твъдят, че имало два часа в денонощието в които мърдали, но явно не бяха тези в които ние бяхме там.

Имаше доста змии, които ги разхождаха през цялото време хора от зоопарка и ако поискаш може да си "поиграеш" с нея.

Видях ОГРОМНИ костенурки. Това наистина докато не се види е трудно да се разбере колко са големи. Би трябвало да се невероятно силни животни. Просто са огромни и пасат през цялото време.

Имаше и малки гушери. Като малки е спрямо крокодилите. Иначе са си 50 см с опашката и като хукнат да бягат се вдигат на задните крака. Хитри животни. Издебваха костенурките и им ядяха от храната.

Като цяло зоопарка не си струва. Но е срамота да не го види човек. Дори само заради организацията и бизнеса около него. Има големи магазини със снимки на ловеца на крокодила, тениски с ловеца на крокодил, книга с преживяванията на ловеца на крокодили а до магазина паркиран автомобилът на ловеца на крокодили. Един олющен LandRover. Хората се трупаха, гледаха и цъкаха с език по нешенски :) Така и трябва да е. Човека наистина е направил от нищото машина за пари.


сряда, януари 05, 2005

Пушенето и пушачите

Няма конституция, в която да пише, че гражданите са длъжни да бъдат живи и здрави. Обикновенно имат право на здраве и живот, но не и задължение да ги пазят.

Хората, които ме познават знаят какво мисля за цигарите. С две думи "нищо хубаво". Като тръгвах от България имаше информация, че все пак има една страна в света, в която пушат повече хора като процент от населението - Куба. За мен е странно как може някъде да се пуши повече от България? Звучи ми невероятно.

Защо страни като Мексико и Колумбия имат по-малко пушачи? В тези южноамерекански страни пушенето е част от традиците и културата, а в България е просто грозен, вреден и самоубийствен навик. То не само това, но и вреди на всички около теб. Да не говоря как изглежда жена с цигара в устата. Но това са лични предпочитания.

Когато стане дума за поведението в обществото трябва да се намеси Държавата като регулатор. Защото за държавата е важно хората да бъдат здрави от съвсем ясна икономическа гледна точка.

В Австралия това е реализирано. Успяли са да създадат усещането на хората, че да пушиш е право на избор, но да пушиш на обществени места е забранено. Непушачите имат право на въздух без цигарен дим, а пушачите имат задължение да не пушат къде искат, а само на места на които е изрично разрешено. Може да не са толкова демократични като в България където моя позната Р., когато и напомних, че имам право да работя в среда без цигарен дим, каза "А ние пушачите не сме ли хора, нямаме ли права?".

Дори и когато си на спирка и чакаш автобус никой не "пали една цигара" ей така докато чака. Досега когато се е случвало да чакам човека се е отдалечавал от спирката за да не опушва останалите хора.

Но, тъй като е забранено да се пуши почти навсякъде в затворени пространства, а отворените пространства тук са без климатик :) забелязвам нещо друго. Хората пушат докъде се движат пеш. Дочух, че в автомобил е забранено да се пуши, но не съм сигурен.

На всяко място, от което можеш да си купиш цигари пише: Продажбата на цигари на лица под 18 години е престъпление. Глоба до $10500. Може би е нечовешко да глобиш някой, който е продал кутия цигари с 1/3 от годишния му доход. Досега не съм видял деца с цигара в устата. Едва ли ще видя.

По-добре ли е така? Категорично ДА.

От няколко дни в България всяко заведение трябва да има пространство за непушачи. Твърдо смятам, че това е поредното "решение". Може би пак формално за пред Европа. Ще видим, но аз съм песимист. За да се намали пушенето трябва една кутия цигари да е съразмерима с цената на вредата, която нанася. Нямам представа колко струват тук цигарите, но мой колега си поръчва да му пращат от Босна. По-евтино му е от там да ги пращат.

В момента в Австралия върви рекламна кампания за местата, на които е категорично забранено да се пуши: по спирките на обществения транспорт, плажа, на детски пощадки и още няколко места.

По заведенията от 1-ви Януари 2005 има бележки на половината от масите, които са на открито, че на тези маси е забранено да се пуши. И там не се пуши. Никой не се е сетил да се оплаче на журналистка от регионалната телевизията, която е угасила фаса малко преди да влезе в кадър, как това убива бизнеса и ще остави децата му гладни.

Ето какво има по всички спирки на обшествения транспорт:

Книгите и книжарниците

Аз имам слабост към книгите и тук за първи път попаднах в Книжарница. Книжарницата е на няколко етажа. На най-горния етаж са книгите за деца и ученици. Там има е място в което деца може да седнат в детски кът и да разглеждат свободно книгите без никой да им пречи. Може да ги гледат цял ден. Никой не гледа кога си дошъл. Има моливи, бои и празни листи. Всичко това безплатно. Ако отидеш с детето си да има с какво да се занимава докато ти разглеждаш на спокойствие книгите от долните етажи.

Всички книги са достъпни. Няма нужда да "помолиш" някой да ти подаде енциклопедията за $299 за да я погледнеш. Няма нито една книга поставена в пликче, на което да пише "за разглеждане 1 лв.". Може би не са се сетили за този трик.

Най-долният етаж е само за книги свързани с компютърните технологии. Повечето от книгите, които бих желал да имам са там. Подбора е правен от човек, който разбира. Има доста ценни книги, както последни издания от преди 2-4 седмици, така и издания от преди 2 години. Просто мечта. Да се чуди човек кое да си купи първо.

Като цяло в момента нямам високо мнение за образованието в Австралия. Вярно е, че не познавам много хора, но дори и тези които познавам не ме впечатляват с познание за света. Няма да влизам в подробности сега.

По интересно е нещо друго. Правителството на Австралия е направило оценка по-добре от мен и е решило, че трябва да се помага на хората, които са решили да купуват книги. Повечето от книгите са внасят от Великобритания или от САЩ. Цените са високи.

Разбира се, че имат и такива, които са от Австралия. Едва ли на друго място ще издадат "Най-великите играчи на крикет 1900-2000". Специално ще напиша за този спорт след като разбера какви са привалата. Според един колега крикета е като шаха - интелектуална игра. Като гледам "шахматистите" по терена имам друго усещане, но не го питах дали е играл шах.

Да се върнем на държавната помощ за образованите хора. Няма ДДС на книгите. Поне за момента с такова усещане оставам. Но дори и да греша за другото съм сигурен. Ако си купиш книги за $100, което не е толкова трудно, това ти е разход за теб и се приспада преди начисляването на годишния ти данък.

Нищо странно. Решили хората и го направили. Но са направили и още нещо. Държава е приценила, че трябва да инвестира в знанието на поданниците си и е решила: "Ако купите книги за $100 ние ще ви дадем $50 от тях".

За всяка книга закупена в Австралия държавата ти дава 50% от цената!

Дано някой ден някой в България се замисли върху този опит за помощ на хората, които искат и могат да четат. Дано.

ПОПРАВКА: Моя позната, която е вече няколко години тук ме поправи. Книгите, които ти ги отчитат за разход са само тези свързани с професията. Ако купиш голям красив справочник за птици и работиш като програмист това не се смята за разход.

вторник, януари 04, 2005

Кредитните карти

До съвсем скоро смятах кредитните карти като заговор между заклети банкери как да накарат всеки, който е навършил 18 години да тегли заем от банката всеки месец.

Кредитната карта се оказа нещо много по-ценно от просто задължението, заради което трябва да работиш. Реално тя отваря нови ниши за бизнеса. Позволява да се намали рязко бюрокрацията и да се създаде така известното в България, с липсата си, "доверие" между "партньори".

Изкарването на кредитна карта в Австралия не е много лесно. Може би причината при мен е липсата на кредитна история.

Още при отварянето на банкова сметка те попитат "Нали и кредитна карта ще си искате? Нали?" После трябва да избереш една от 12-те възможности. От $30 на година за поддържането на картата до $0 на година, но с разни други отежнения.

След като получих одобрителната усмивка на служителката разбрах, че трябва да изчакам 2 седмици.

След 1 седмица ми се обадиха да ми кажат, че съм забравил да кажа колко получавам на месец. Няма как да е вярно защото лично го попълних първия път като бях в банката. Наложи се хора от офиса да се обаждат за да потвърдят, че наистина работя там.

След още 1 седмица ми изпратиха писмо в плик в който ме уводомяваха, че въпреки "многобройните им опити" да се свържат с мен до момента не са успяли. Независимо, че предната седмица говорих с тях и мобилния телефон и все още е същият. Сега искаха да им пратя копие от визата си. Още при първото посещение в банката направиха копие от визата и копие от паспорта. Може да са го загубили. Банка е все пак и има много документи.

Скоро наближава 1 седмица от последния ми контакт с банката. Ще видим с какво ще ме изнанадат. Току виж кредитната ми карта пристигне.



Лихвата по кредита нa картата е %18. Това си е много с каквото и да го сравним. Хубавото е, че имаш период в който не ти се начислява кредит. Брои се за 50 дни, но реално е 20. Ако направиш покупка на 1-ви с кредитната си карта това е като да изтеглиш от банката заем. В края на месец, когато ти се изплаща заплатата, ще е добре да си го платиш. Ако пропуснеш и оставиш за следващия месец ще трябва да плащаш и лихвата. Най-вероятно това се случва често.

Има много неща, които не са ти достъпни без да имаш кредитна карта. Няма как да си вземеш бърз интернет без кредитна карта. Просто няма и това е.

Кредитната карта се оказва много полезен за бизнеса инструмент. Вече няколко пъти виждам автомати за филми. Автомати като тези за кафе в България. Няма никой, който да ги наглежда и да ти проверява върнал ли си предния филм. Ако искаш да си вземеш филм под наем просто си набираш номера на филма и подаваш информация за кредитната си карта. Няма договори да подписваш, няма адреса или телефони да даваш. Ако случайно забавиш връщането никой не се притеснява. Компанията която ти е отдала под наем фима си взимат пари от картата. Те са кредит така, че няма да свършат.

Ако влезеш в хотел няма нужда да те питат къде живееш. Достатъчно е информацията от кредитната карта. Ако нанесеш вреда на хотела не е необходимо твое участие за да я платиш. Веднага "теглят заем" от банката на твое име и те остават да го платиш когато намериш за добре.

Кредитните карти решават един сериозен проблем, който съшествува в България. Възможността да платиш въпреки твоето желание.

Търговеца никога не би рискувал да ти вземе пари от картата ако няма как да докаже, че е имало основателна причина за това. Ако злоупотреби просто спира да е търговец. А ако нямаш възможност да ти плащат с кредитна карта като търговец си извън "играта" за винаги! Тук можеш да платиш дори пуканки с карта. Хората не обичат да носят пари в банкноти и монети.

Хубавото на кредитната карта е, че дори и някой да ти я открадне няма да ти създаде проблем. Винаги можеш да кажеш: "Тези неща не съм ги плащал аз". Ако това е така банката ти възстановява сумата. Ако не е вече имаш проблем за цял живот. Търговеца също си е получил парите. Как става това що опиша някой друг път.

Кредитната карта е необходимост за съвременната икономика. Дано в България по-скоро да стане масова практика хората да пазаруват с кредитни карти. За това няма никакви пречки. Може би само сивата икономика. Реално най-голямия плюс е за обикновенните хора.

И още един извод, който си направих. Дебитната карта има общо с кредитната карта само по думата "карта". Дебитната карта е опасна. Тя не позволява на търговеца да я използва спокойно. Не позволява на купувача да я използва спокойно. Дебитните карти не заместват кредитните. Дано и в България се появят истински кредитни карти в реалната икономика. Може да не са валидни за цял свет, но това няма да ги направи по-малко значими за българската икономика.

Ел. инсталациите

Като идвах насам знаех за различните контакти на Австралия. Оказа се, че не само контактите са различни.

Вероятно електричеството тук е дошло доста след Европа и Северна Америка. Резултат от това са някой по-добре измислени и реализирани "подробности".

Контакта в Австралия изглежда така:



Както се вижда има някой прилики с тези в България. Отново са фаза, нула и маса.

Обаче веднага се виждат и някой различия :) Първото е, че дори и с най-добро желание няма как да достигнеш до фазата. Това е много важно ако имаш малки деца. В България трябваше допълнително да купувам предпазители. До толкова няма как да стигнеш, че дори и с фазомера от България не успях да разбера кое е фазата. С уреда стана, но само с доста желание може да достигнеш до "тока".

Другато голямо удобство е, че всеки контакт има ключ. Можеш когато решиш да изключиш напрежението директно с ключа. Не е небохдоимо да се бориш всеки път да извъждаш кабела за да изключиш електричеството от кафемелачката (примерно).

Има и една скрита разлика. Добре, че имах уред с мен. Усетих някой от уредите да греят повече от нормалното, а самобръсначката се движише доста по-чевръстно. Оказа се, че напрежението не е 220 волта а 240. Добре, че повечето уреди от Бъглария работят на 220-240 волта.

Ето как изглежда ключа за електричеството:



Интересното за него е, че за разлика от тези в България тук стандарта е да се поставят на 1.20 от пода. Това отново помага на децата които могат сами да светват. Много по-добно е да му кажеш да си светне, отколкото да те вика всеки път като реши да влиза в друга стая.

Не зная дали случайно, но за малки деца електрическата инсталация е много по-удобна и по-важното - безопасна.

Само като информация. На Хийтроу видях, че освен европейски и австралийски контакти има и южно-африкански, английкси и още едни, които не разбрах кой, кога и как е решил че трябва да са различни от останалия свят. Всички те са несъвместими и ако пътуваш ти трябва различен адаптор за да си включиш мобилния компютър закупен в България.

Денят за размисъл

Преди години чух нещо интересно. Медиите в България трябвало да разеснят на изберателя, че деня за размисъл не е един ден след изборите, а един ден преди изборите.

До момента не съм видял австралиец, който да се изкаже положително за управляващите вече 9 години. Имало е избори преди 2 месеца и за трети мандат са избрали същите хора. Като са дошли на власт Австралия е била силно социална държава. В момента са останали само малко неща да напомнят на това. Процес на нещо като приватизация във всички сфери. Бавно унищожаване на държавната здравна помощ. На практика здравната помощ Medicare си е самостоятелна компания от 1973 година, но е била единствена и със специален статут. Почти като в България по това време.

В момента се прави натиск здравеопазването да се реализира като ти си плащаш всичко, а здравната ти застраховка изплаща между 0%-99%, но никога 100%. Може и да има случаи на 100%, но те са изключение. Никой не е доволен от това, но хората са гласували.

Та и тук имат същия проблем. Деня за размисъл им е след изборите...

понеделник, януари 03, 2005

Пътните нарушения

Когато дойдох попитах колегите колко е опасно да се кара кола от Бризбън до Сидни. Те казват, че има два пътя и по единия е опасно. Питам ги колко трагични инцидента има в Австралия за тази година. Оказа се, че били около 100.

Веднага им казвам, че в България само до края на октомври има загинали по пътищата 880 човека. Без да броим колко хиляди са пострадали трайно. Те веднага решиха, че България е голяма страна. Но България е 7 млн. От тези 7 млн повече от половината са пенсионери, а от останалите има и деца. Австралия е млада по население държава и е повече от 18 млн. 100 срещу почти 900 а може би до края на 2004 ще бъдат 110 срещу 1000.

За първи път забелязвам колко полезна може да бъде една рекламна кампания. Не зная кой финансира обществено полезните реклами. Може би общината а може би е въпрос на престиж една рекламна агенция да участва. Намерили са начин.

Засега любима ми е рекламата е "Ако не си сложите колана, ще сложите $230". Финансово така е организирана системата, че си платил глобата почти веднага след като са те видяли без колан. Глобите са меко казано сериозни. До момента не съм виждал глоба под $200. Отделно $10500 е глобата ако продаваш цигари или алкохол на лица под 18 години.

Ето статистиката за нарушенията около нова година: Общ брой на заловените да управляват след употреба на акохол 338, 103 без колан и 1422 с привишаване на скоростта. Арестуван е водач, който управлявал с 0.199 алкохол.

Не мога да кажа малко ли са или много. Но е сигурно, че всички тези ще понесат наказанието си и е изключено да са били с 1 повече и този 1 вместо да влезе в статистиката да е платил "едни 10 лв" да се почерпят проверяващите.

Интересно е как се наказва превишаване на скоростта. Ако е до 30 км има само отнемане на точки. Ако е с 40 или повече отнемат точки и ти забраняват да управляваш за 6 месеца. Управлението без книжка е много опасно и направо се излежава май.

Ако обаче обещаеш пред съдията, че "няма да правиш повече така" ти дават право да управляваш, но си със специален режим. Ако за периода 6 месеца направиш повече от 1 точка нарушение то веднага губиш правото да управляваш за два пъти по-дълго време - 12 месеца. Ако те накажат по този начин просто губиш право да управляваш за този период.

Има съвсем малко изключение. Може да измолиш, но не е задължително да ти разрешат да управляваш по определен маршрут. Само по него. Примерно казваш, че няма начин да ходиш на работа. Доказваш, че няма начин да ходиш на работа. Може по преценка на съдията да ти разрешат да упраляваш колата си от вас до работата и само когато ходиш или се връщаш от работа.

За един друг инциден в интернет пишеше: арестуван е и ще отговаря пред съдията тази сутрин. Може би това последното е най-силното в системата. Ще отговаря пред съдията на сутринта след като са го заловили. Няма "домашен арест", няма "подписка". Вечерта те хващат и на другия ден си в съда. Зная, че и в България има бързо производство, но там нещо не работи в системата.