Слушам в последно време Висоцки и Окуджава. Много интересно преоткривам съдържанието. Някой неща за да ги усети човек трябва да е поживял. Не е достатъчно, но е задължително.
Един мой много добър приятел ми разказва как като млади офицери от Българската армия са се събирали, пиели алкохол и рецитирали стихове. Цяла нощ. И това преди само 20 години. Как звучи днес мъже да се събират и да рецитират стихове?
Ежедневно ни заливат с лесно смилаема "култура" - еднодневка. Ефтина и лесна - секс, насилие, секс, насилие, секс, ...
