четвъртък, януари 29, 2009

Американски ресторант

Повечето хора идвайки от България изпитват затруднение да платят в американски ресторант. Не говорим за заведение за бързо хранене. Там е ясно. Първо плащаш а после ти дават хамбургера.

Ресторанта е място в което задължително има сервитьор. Има добри и не толкова добри ресторанти. В България съм бил и в по-добре изглеждащи ресторанти с много добра храна. Голямата разлика обаче не е в храната или ресторанта а в обслужването

В САЩ сервитьорът се опитва да създаде добро впечатление. Защо ли? За разлика от колегите им в България тук сервитьорите не получават заплата. Повечето, ако не и всички, работят само за това, което клиента е готов да плати над цената на храната.

Никой не е задължен да остави нещо за сервитьора. В бележката, която ти дават има място, в което пишеш колко оставяш за обслужване. Сам решаваш. Ако напишеш нула значи не си доволен и нищо не оставаш за сервитьора.

Не се дават пари директно или поне не съм чувал някой да плати храната с кредитна карта и да остави банкноти отделно за обслужването. Това с банкнотите официално се прави по хотели и таксита. За хотелите може да напиша някой друг път.

Първите усещания от американски ресторант обикновено са: много и много вкусна храна, и много внимателни, та чак прекалено внимателни сервитьори. После свикваш с вниманието и ти се струва нормално. Като се върнеш в България виждаш, че всички сервитьори, трябва да бъдат изритани на улицата заради начина, по който се държат с клиентите.

Да се върнем на ритуала по хранене в ресторант. Влизаш в ресторанта и отиваш на рецепцията или стоиш до вратата да дойде сервитьор. Там обявяваш с колко човека ще се храниш. Може също да имаш предпочитания като примерно, че искаш детско столче или задължително да си до прозореца.

В зависимост от ресторанта и времето може да се окаже, че трябва да почакаш да се освободи такава маса. Ако има такава маса този, който е на рецепцията или някой от другите сервитьори те води до масата, която е за теб.

Сядаш и изчакваш да донесат менюто. Заедно с менюто получаваш и вода с лед. Това всъщност е почти задължително. Има дежурни чаши за вода с лед. Можеш да пиеш колкото искаш вода и винаги е с лед. Това не се плаща. Не се плаща и някакъв вид храна, която е само за начало на храненето. Примерно препечени хлебчета с някакъв сос или нещо такова.

Задължително сервитьора ви остава да си изберете храната на спокойствие. Той се грижи за вас много внимателно защото вие сте Клиента, който решава дали да остави нещо за него.

Избираш си това, което ти харесва и следващия път, когато се появи сервитьора, което обикновено е след минута две, се прави поръчката. Сервитьора може да отговаря на въпроси за храната. Има ли определена подправка или колко е люто. Има 5 нива на люто и се измерват със звезди. 1 е слабо люто, а 5 звезди е само за професионалисти.

Храната идва и обикновено е два пъти повече отколкото искаш. Досега като качество храната е била много на ниво. Със сигурност зависи от ресторанта, но там където съм ходил храната е била добре. Никакви проблеми след това.

До тук всичко е логично. Сега идва време за плащане и разликите с това, което е в България и Австралия.

Искаш сметката и ако много искаш може да си вземеш останалата храна. Не е необходимо да обясняваш защо я искаш. Това, за кучето в къщи може да се пропусне. Храната, която е останала понякога е почти половината. Дори и в по-скъпите ресторанти това не е неучтиво.

Разбира се, че зависи от ресторанта. Ако ресторанта изисква формално облекло искането на храната не е много добър начин за завършване на вечерта.

1. Сметката я получаваш затворена в нещо като малка папка. Сметката е всичко, което сте поръчали и крайната сума само.

2. В малката папка има място в което да си сложиш кредитната карта. Слагаш си кредитната карта там и ако искаш запазваш списъка с ястията които си поръчал и крайната цена.

3. Сервитьора взима папката с твоята кредитна карта.

4. Сервитьора се връща с папката, в която си стои твоята кредитна карта, но сега вътре има две касови бележки. Едната е за теб, едната е за заведението. На касовите бележки има сумата за храната, която си поръчал, място на което да попълниш колко оставаш за обслужването и сумата от тези две числа.

5. Попълваш колко си доволен от обслужването. При добро обслужване е добре да бъде 15%, при много добро обслужване 20%. 10% е не съм доволен, а 0 е когато смяташ, че сервитьора трябва да си намери друга работа. Случвало ми се е 2 пъти да оставям 0. В повечето преживяното си заслужава 20%

6. След като си попълнил двете числа и си се подписал си взимаш кредитната карта заедно с касова бележка, която е за клиента и си ставаш.

Почти винаги си доволен от ресторанта, храната и прекараното време. Особено от обслужването!

вторник, януари 27, 2009

Ограбване на банка

Всички знаем как става по каубойските филми. Идва гринго на кон влиза в банката и виква"Живота или парите?". Напълват му един чувал с пари и той яхва коня към следващата банка.

Това донякъде е било истина. Донякъде защото историите по филмите е силно омекотен вариант на това, което се е случвало. Историята на дивия запад е по-дива от това, което може да се покаже днес по филмите. Цивилизовали сме се, каквото и да означава това.

За банковите обири знаем, че всичко това се е случило преди много, много години. Нали? Да, ама не. Днес 26 януари имаше три банкови обира в град Сиатъл. Това не е някъде в пустинята, а в един от най-големите градове в САЩ.

Ако това ви изглежда странно ето каква е официалната статистиката на ФБР за периода 1 април - 30 юни 2008. Това е само за 3 месеца!

Брой успешно ограбени банки - 1,406

Открадната сума в банкноти: $12,550,693.29

Възстановена сума от ограбеното: $1,644,178.41

Грабителите по раса и пол са били:


бели черни испанци други неразпознати
мъже
659 773 110 36 59
жени 39 34 13 0 5

Грабежите се случват през всеки ден от седмицата:

понеделник
280
вторник
238
сряда
258
четвъртък
227
петък
306
събота
117
неделя
11
неуточнено
6


Най-популярният начин за ограбването е с подаване на бележка към касиера. Това се случило днес в три различни банки. Ето статистика за начина на ограбване:

бележка
815
огнестрелно оръжие
373
пистолет
359
друг вид огнестрелно оръжие 22
друг вид оръжие
13
заплашване, че има оръжие
567
взривно устройство
35
устна заповед
784
кражба от сейф
15
със специално устройство
1
кражба
18
------------------------------
---

Статистиката в сайта на ФБР излиза за всеки три месец и е доста богата. Има информация по щатове и градове.

За периода, който пиша в грабежите са били наранени 29 човека в 22 от инцидентите. В останалите грабежи няма наранявания, но е имало е 22 заложника и 7 смъртни случая. Загинали са 5 от крадците и 2-ма случайни граждани.

Винаги има камери, които са поставени така, че този, който ограбва да бъде заснет от много близо. Защо толкова рядко успяват да върнат парите е интересен въпрос.

Равносметката за днес е 3 опита и 3-те успешни. Да видим колко банкови грабежа ще има утре...

неделя, януари 25, 2009

Колко струваш?

Колко би трябвало да получат твои близки срещу твоя живот? Ами, живота е безценен. Обаче, обезщетение в рамките на безценен е трудно да се даде на близките и затова трябва да се направи някакъв вид оценка.

След 9/11 американското правителство създаде фонд в размер на 7 милиарда долара. За всеки загинал роднините можеше да решат да съдят когото намерят за добре или да поискат част от заделените пари.

Повечето са постъпили разумно и са поискали пари. Как обаче да се прецени колко точно да получат? Дори и 7 милиард да получат това няма да върне никой в семейството му.

Използвайки доста интересна формула оценката е следната: За 35 годишен мъж с годишна заплата $250000 оценката е $2.6 милиона. Ако е бил женен без деца цената се покача на $4.2 милиона. Ако имат 2 деца още $200 хиляди. Като цяло семейство с 4 човека ако е загубило бащата ще получи $4.4 милиона.

Е, ако разбира се бащата е получавал $250 хиляди годишно. Аз досега не съм се запознал с американец, който работи за да получава такава заплата.

вторник, януари 20, 2009

Нов президент

С този човек няма опасност живота ни да продължи по същия начин. Очакват ни сериозни промени. Ще ми се да знаех дали ще са добри или лоши. Надявам се да са добри.

понеделник, януари 19, 2009

Световната икономика

Четох интересно сравнение за световната икономика от преди няколко години.

Представи си, че на един остров има американец, китаец, германец и японец. Събрали са са си разделили работата. Китаеца ще приготвя храната и ще прави дрехи, германеца ще прави оръдия на труда, японеца ще лови риба. Американеца ще печата пари ще купува почти всичко, което произвеждат останалите.

Въпроса е какво ще се промени в живота на хората на острова, ако американеца избяга от острова? Ами няма да имат пари, но китаеца ще ходи по-добре облечен, японеца ще има повече храна, а германеца ще има време да измисли нови уреди.

понеделник, януари 12, 2009

Цялата долина е наводнена

Цялата долина е залята от придошлите реки. От както се следят нивата на реките в района никога не е имало измерване на толкова много вода като количество и височина на приливната вълна. За това помагат голямото количество падналите валежи в последната седмица, топенето на сняг по планините, които са също в по-големи количества от нормалното и не на последно място рекордните нива на приливите.

Това, което се вижда тук е и на по-малко от километър от мястото където живея. Няма никаква опасност за мен или семейството ми. Не се знае някой да е пострадал. Доста къщи са наводнени, но това се знаеш от преди седмица.

Организацията, която е нещо като "Гражданка защита" имаше амфибии на въздушна възглавница, които могат да се движат по вода и суша. Имаше и хеликоптери готови да помогнат ако има нужда. Знае се, че след около 34 часа нивата ще спаднат до приемливо ниво. Почти всичко премина според прогнозите от преди седмица.

четвъртък, януари 08, 2009

Година без телевизия

Колко програми имаш на кабела? 100 или 200? Колко гледаш? 2-3 часа на ден? Нека да сложим, че гледаш 2 часа. Знам, че гледаш повече. Като се почне от новите около 19:30та до края на шоуто около 23:30. Нека ги сложим 2 часа. 365 дни по 2 часа е 730 часа в годината, което пък е 91 дена работа по 8 часа. 90 дни работа са си 4 месеца работно време.

Ако всеки ден отделяш само по 2 часа значи полагаш годишно 4 месеца труд да гледаш прогами, които целят единствено да те задържат колкото се може по-дълго за да гледаш реклами, политическа и икономическа пропаганда. Интересна професия е да си телезрител. Каквото и друго да работиш ще ти плащат ако работиш 4 месеца в годината. За телевизията обикновенно ти си плащаш.

Бях чел, че имало интересно изследване в Аржентина между две села, които живеели близо едно до друго, но продължителността на живот била различна. Разликите не били какво ядат или какво пият. Разликата била, че в едното село имало телевизия. Не зная доколко е вярно, но аз поне живея доста по-спокойно без телевизия.

Започва нова година. Помисли си колко време е откраднала телевизията от живота ти. Какво е взела и какво е дала. Опитай една седмица без да пускаш телевизора. В началото е трудно, но после изведнъж виждаш, че имаш контрол върху свободното си време. Отново имаш време да отвориш книга или да бъдеш отново заедно семейството си.

понеделник, януари 05, 2009

Странният случай с Бенджамин Бътън

Филм никога не ми е въздействал толкова силно. През последните 20 години съм гледал много филми, някой добри други още по-добри. Това, което изпитах с този филм е нещо различно. Това е филм, който остави нещо в мен. Дори мисля, че ме промени по някакъв начин.

Оригиналното име на филма е "The Curious Case of Benjamin Button". Режисьорът е и режисьор на един друг филм, който ме разтърси преди години - "Седем". Сценаристът е и сценарист на "Форест Гъмп".

Актьорите във филма пресъздават невероятно добре хора в различен моменти от житейският им път. Брат Пит е в централната роля и той играе невероятно. В централната женска роля е Кейт Бланшет, която не му отстъпва по актьорска игра. Има много силна актьорска игра и от другите участници.

Има и много специални ефекти, които помагат да се покаже на екрана живота на един различен човек. Историята е по разказ на Франсис Скот Фицджералд. Разказва се за човек, който се е родил със старо тяло. Тялото когато се е родил е било като 84 годишен човек. Имал е всички здравословни проблеми на един човек в края на дните си. Само разумът му отговоря на календарните години. С времето тялото се подмладява, оздравява, разхубавява, а човекът помъдрява. Интересна идея, която звучи като мечта.

Филмът обаче е за нещо друго. Това е филм, който през цялото време говори за преходността на живота. Говори бавно и отчетливо за истинските ценности, които всички ние срещаме по време на земният си път.

Филмът е за времето когато сме наистина щастливи. Колко кратко е щастието и как трябва да ценим момента в който сме на върха защото това никога няма да се повтори. Колко важно е да усетим когато сме наистина щастливи и ако не друго да се опитаме да запечатаме този момент в себе си.

Филмът е дълъг. Продължава близо 3 часа и се развива бавно и понякога мъчително. Краят е болезнен, но независимо, че цялата история е фантастична, краят по един различен начин е много реален.

Това не е филм за всеки. Човек трябва малко да е поживял за да усети за какво точно се говори. Този, който усети ще го помни с години.

За мен това е филмът на 2008 година.

четвъртък, януари 01, 2009

Честита Нова Година!



И нека новата 2009 да бъде Мирна, Плодородна и Успешна година.

Здраве за всички, които искат да живеят. Любов за тези, които обичат. По-хубави училища за деца които искат да учат. По-високи заплати за по-умните. Повече пари за тези, които работят повече. По-високи пенсии за по-младите пенсионери.

И късмет ... От това всички имаме нужда защото да не забравяме, че доктори, адвокати и журналисти също си пожелават успешна година.

Наздраве и Честита Нова Година!