петък, септември 29, 2006

Точка по точка

Преди да излитне самолет винаги има проверка. Независимо колко години пилота е летял, независимо колко опитен е. Проверката се прави по списък. Списък, който съм сигурен всеки от пилотите знае на изус. Дори и да не го е знаел, след като го е повторял с години от сън да го бутнеш ще ти го каже. Независимо от това всеки път се прави по списък и се отбелязва всяка проверена точка и резултата от проверката.

Тук почти всичко, което изискват от теб е да спазваш последователността от действия, които някой е написал като списък. Причината е чисто финансова. Не можеш да си позволиш да наемеш хора, които да разбират в детайли инструмента, с който работят. Много скъпо е. Хората са скъпи тук, а тези, които знаят много са много по-скъпи. Няма как да си го позволиш този, който е събирал опит и знания с години да работи за теб на съшата цена, като някой, който му предстои да събира опит и знания.

Единственото, което можеш да направиш е да направиш компримис. Взимаш хора с диплома и после ги санкционираш когато нещо се провали. Провала може да е свързан не само с загуба на клиенти(пари), но и със загуба на име, на пазар, на човешки живот. Тук на тези неща се гледа сериозно. Не е приемливо да падат сгради и да загиват хора, "защото са нямали късмет и са били на неподходящото място". Когато падне сграда компанията загива от глобите, които и се налагат. Хора с години са в затвора независимо, че не те са бутнали сградата. Казано е, с действие или бездействие. На това се гледа сериозно по света.

Преди няколко дни ми звънят по телефона от училището. Опитали са се да звъннат, но не съм вдигнал и са оставили съобщение. "Детето ви е добре. Докато игра с другите деца падна и се наложи да и сложим лед на удареното. Има малка цицина на главата. След като се уверихме, че е добре го върнахме в клас. Удари се в 12:50".

Тъй като не са ме намерили са оставили съобшението също и на другия телефон, който е оставан за контакт.

Когато се върна детето имаше на ръката си пластмасова гривна на която пишеше в колкото точно часа на коя дата се е случило събитието.

Всичко, което е описано в процедурата "Когато дете си удари" е била изпълнена точка по точка. Всичко това е помислено преди да се случи събитието от хора, които са с високо образование и с години опит. Те са получили доста пари да напишат какво трябва да се направи. Мислили са на спокойствие на база опита който имат и данните от години назад.

Работата на всички останали е да спазват точно и последователно инструкцията. За да няма после "Ама аз мислех, че... ". Ако можеш да мислиш щяха да ти плащат да мислиш, сега ти се плаща да изпълняваш инструкции.

Когато изпълниш инструкцията точно ти не си лично отговорен за последствията. От теб обществото изисква да изпълниш точно процедурата. Тогава всички са доволни. Самолета излита и каца, лекарката в кабинета изпраща пострадалите в болницата за подробен преглед или изпраща предварително измислено не от нея съобщение, в което липсват само името на пострадалия, на родителя, както точно се е случило и действието, което е направено. За всички е по-добре.

За жалост никъде в България не съм виждал подобна система - хората, които не знаят да изпълняват точка по точка написаното от такива, които знаят. Може би и това е една от причините сгради да падат и да няма виновен.

вторник, септември 26, 2006

Учението

След започване на учебната година имам възможност да погледна директно учебната им система в училищата. Откривам някой сериозни разлики с тази в България. Трудно ми е да кажа кой от двата подхода е по-добър. Резултатите показват, че в България е била по-добра, но не съм сигурен дали може да продължи да е по-добра.

Причината е, че преди години държавата е отделяла пари и учителите са били ангажирани с процеса. Това е ясно, че няма как да продължи. Дори и правителстовото да изисква, то не финансира достатъчно, т.е. системата няма да работи. Необходимо е да се финансира за да има резултати. Иначе се започват едни частни уроци при учителя, на който държавата плаща да те убочава, едни грозни сцени на купуване задачите от предстоящия изпит.

Моля, никой да не очаква Европа да изпрати пари за училища и учители. Те си имат училища за които да се грижат. България има нужда от хотелиери и земеделци. И за двете не е необходимо сериозно образование. Ако някой е наистина талантлив то той няма да може да откаже предложението на университетите в Европа. Европа винаги е била отворена за хора с талант и образование, винаги!

Тук системата е по-различна. Изисква се по-малко от учителите като ангажираност и това позволява по-малко да се плаща без да има опасност системата да спре да работи. Плащата се колкото се изисква. Това дава възможност с по-малка ангажираност от учителите да се получи по-добро качество на образованието.

Когато отиваш на училище в България ти знаеш, че там ще учиш. Когато отиваш на училище в САЩ ти знаеш, че отиваш да ти зададат какво трябва да учиш в къщи и да проверят какво си направил с последното, което са ти дали. Процеса на убочение тук е едно голямо домашно. Очаква се учителя да те направлява в образованието, а не да те убочава.

Ако си ангажиран, учиш сериозно в къши има начин да вървиш напред. В специлни програми, в други училища, даровити деца и т.н., Но ако очакваш да те убочават, така както в България се очаква от учителите, то ще получиш документ, че си завършил но това е само един лист хартия и нищо повече.

Българското образование е развита форма на килийното образование. Отиваш там да учиш с учителя или по-големите. Това изиска някой да се занимава с теб. Образованието тук в началното образование прилича повече на университетско образование в България. Отиваш на училище, може да ти кажат нещо, но всички очакват да учиш в къщи. Има изпити на които трябва да покажеш какво си научил.

вторник, септември 19, 2006

Рекламите

Бях позабравил големите рекламни плакати по пътя. Един приятел се върна от България с видео запис на пътя около Бургас. От доста време не се бях сещал за разголените каки в размер 4 на 8 метра. Всъщност, ако надуеш чалгата, отвориш прозорците, не обръщаш внимание на просещите циганки около Ахтопол тези плакати са си точно на мястото. Ако обаче само видиш плаката то няма как да усетиш колко добре пасва на региона и времето.

Тук рекламите напират отвсякъде. Ако някой измисли как да рекламира по нов начин ще стане богат. НО, има едно но, което е същност винаги между това, което е в България и тук.

* Ако регистрираш телефона си в определн сайт с изричната мобла да не ти звънят с реклами, то повече няма да ти се обадят.

* Ако не искаш да отваряш писмата, на които изрично пише, че са реклама можеш да ги сложиш в голямата кофа предведливо сложена до пощенската кутия.

* Ако искаш да не получаваш такива писма подаваш молба и няма да получиш повече такова писмо.

* Ако искаш да не гледаш рекламата по телевизията просто сменяш канала или изключваш звука и се връшап след 3:30 сек когат рекламата свършва. Винаги свършват навреме.

* Всяка реклама има задължително пълната информация. Примерно ако дадат, че джип излиза от водата, то има надпис, който казва, че това е измислено и джипа не става за плуване. Ако има някой да кара бързо, то задължително пише, че рекламата е направена при затворено нсрещно движение и шофьора е професионалист. Всичко е така написано, че да не може после да съдиш компанията ако се опиташ да "изиграеш" рекламата с продукта им.

И как рекламират тогава? Идеята е много интересна. Дори и аз, който ненавиждам рекламите не ги изхвърлям веднага. Повечето реклами, които получаваш по пощата съдържат талони. Всеки един от тези талони има определени условия, но абсолютно винаги става дума за намаление. Понякога това намаление е от примерно 20%! Талоните идват навреме и ако имаш нужда да купиш нещо от някъде, си чакаш талона.

Не е лесно да получиш само талоните. За да ги откриеш гледаш и останалите реклами. Обикновенно си струва. Има изгода и за този, който ги праща, и за този, които ги получава.

неделя, септември 10, 2006

Петте фази

Нещо, което прочетах още в България. Тогава не знаех, че ще го изпитам на собствен гръб. Интересното е също, че това ми се случи само в Австралия. В САЩ дойдох и направо минах в петата фаза.

1. Зелена - Широко отворени очи на изненадата, чистотата, чистотата, лъскавите витрини, добре облечените хора, чистия въдух, спокойствието, чистотата, чистотата.

2. Светло зелена - Учиш всеки ден нещо ново. Меденият месец. Започваш нов живот, който е много интересен, с чудесни переспективи. Всяка сутрин ставаш с желание за новия ден.

3. Оранжева - Културния шок те настъпва. Защо постоянно ме питат как съм? Какво се интересува толкова дали съм намерил всичко. Хайде, до кога ще чакам да минеш? Да знам, че съм пешеходец, но ти си с кола, кочто тежи 1 тон.

4. Червена. Вярно, че това не ми е роден език, но толкова ли е трудно да се досетиш думата. Та аз само един звук казвам по-различно. Хайде, кажи една дума на български и смени 2 звука. Каято поискаш и аз ще ти кажа коя е. Хайде, кажи едно изречение и пропусни която искаш дума и аз ще ти кажа какво искаш. Какво толкова? Това е расизъм. Преди малко беше усмихната, но сега като разбра, че не ми е роден език и изведнъж подхода се смени. Какво значение има, че говориш езика без акцент след като го говориш грешно. В последното ти изречение хората с образование биха ползвали перфект вместо минало време.

5. Сива. Всъщност тук е като навсякъде. Има добри и лоши страни. Има добри и лоши хора. Има хора с познание, образование и мърдост. Има и много зле необразовани и просто прости хора. Като навсякъде.

Мъжки времена EN

Дали да се съгласим латиницата да бъде втора азбука? Така, както било в някой други държави.

Реално има такава опасност. Според не малко хора използването на латиница би довело до по-добра комуникация с прогресивното човечество или с прогресивното в човечеството. Или и с двете. Ще може и нас да ни четат щото по-лесно ще им е да разберат на коя улица се намирали.

Всъщност много малко щяло да се промени съдържанието. Само буквите били различни. Какво са едни букви след като духа щял да се запази. Ето един пример:

Nastane wecher - mesec izgree,
zwezdi obsipjat swodat nebesen;
gora zashumi, wjatar powee, -
Balkanat pee hajdushka pesen!


А за децата ще бъде много по-лесно да четат някой неща без това да им пречи да изучават основно английски/немски/френски/испански/италиански:

Detence hubawo,
pilence ljubawo!
Kade pod mishnica
s taz malka knivica?


Руски? Руски няма да учат. Не им трябва. Няма комунисти да ги правим я?

Тук повече искам да разкажа за един друг проблем, който ще възникне с разбирането на бълграския. Проблема с превода на българския дух и култура.

Преди време попаднах на превод на "Мъжки времена". Преводача изглежда е с роден английски и доста добре познава български език. Резултата е трагичен. Не толкова от превода колкото от това, което е казано. Има много неща, които са преведени, но за да ги разбереш трябва да си Българин живял в България първите си 16 години.

Ето един малък пример:

На ония години бях деликанлия, буйна кръв. Не бях едро, ала яко. Мартинката ми лаеше на гърбината, в пояса - нож до нож. Два ли, три ли бяха, не ги помня, а ливорверът - ей тука, на кълката. Всички ме знаеха, че не си поплювам, та щом някой се наканеше да си краде жена - викаха мене. Жененето не ставаше тогава с кандърми - в ония мъжки времена.

Ето това примерно е непреводимо на английски, немски, френски. Колкото и да търсиш по речници, колкото и да пренареждаш думите вътре в тези няколко изречения винаги ще остане много между редовете. Просто няма превод за това.

петък, септември 01, 2006

Но, аз съм в 8-ми клас?!?

Вероятно точно това е казал, когато разбрал какво е нивото му според украинското образователна система.

Действителен случай от преди година, две. Семейство от Украйна живяло доста години в САЩ. Сина им учил тук и бил отличника на класа, училището и т.н.

По някакви причини решили, че трябва да се върнат в Украйна. Връщатането не е било лесно и една от причините е образованието. Когато големия им син, който е завършил 8-ми клас тук, е положил изпити там се е оказало, че най-много 4-ти (четвърти) клас може да му се даде. Оценките му по физика, химия, биология били 0. Не едно, а чиста нула.

По украински имало 4, което е доста добра оценка. Не е изненадващо защото е учил тук в къщи с родители, баби, дядовци. Разбирал е езика, показал че говори, пише и чете грамотно, но не е знаел повече от четвъртокласник в Украйна.

Интересно тези, които не са отличници тук какво ниво биха показали.