събота, януари 04, 2014

Неочаквана среща

Докато се бръснах тази сутрин, и мислих за нещо съвсем без значение, погледнах огледалото и ...  изненада! Спрях, и погледнах по внимателно. От огледалото ме гледаше някой друг! Това не бях аз. От едната страна на огледалото стоя аз, който се чувства на 20. От другата страна ме гледа другото аз, на 40, с посребрели коси, с много високо и не много гладко чело.

Спрях за момент. Оставих всичко друго и седнахме да си поговорихме ние двамата - този на 20 и този на 40. За живота и за всичко останало. Интересен разговор се получи. Поговорихме за това, което се случи през тази част, в която ако съм късметлия може просто да се нарече  половината. Ако съм по-малко късметлия ще се нарече по-добрата част. В тази част, в която се случват по-важните неща за един мъж. Онези немного неща, които тежат и се случват само веднъж: първа крачка, първа дума, първи учебен ден, първа целувка, заклеване пред родината, сватба, дете...

Говорихме си и за всичко онова, което се случва и е помежду: дни, седмици и месеци, в които като че ли нищо не се случва. Всъщност, случват се неща, но винаги такива, които само те разделят от това, което очакваш след няколко месеца. Понякога това е ваканция, друг път е пътуване или просто завършване на проект. Дните минават неусетно и бързо. Месеците минават все по-бързо и по-бързо.

Докато си дискутирахме се съгласихме, че между този на 20 и този на 40 разликата не е само в това, което се вижда в огледалото. Има и други разлики. За последните 20 години амбициите бавно се изместиха и после намаляха. Целите се промениха; вместо да са какво искам за мен станаха какво е това, което е най-добре за децата, за семейството и за родителите. Амбицията да си най-добър се промени с желанието да си достатъчно добър.

Онзи на 20
Онзи на 20
Този на 40 се е научил да изслушва и да обяснява внимателно. Да поправя без да наранява и да помага без да създава неудобство. Той и така подходи в този разговор. Другия на 20 не беше такъв. Той послуша малко и после дръзко заяви, че съм заприличал на родителите си. Станал съм същия като тях и независимо, че ми харесва, това не е правилният начин. Този на 20 не можеше да слуша много дълго. Той знаеше, можеше и винаги беше готов да покаже когато, според него, някой греши. Започна се по-сериозен спор, в който няма как някой да победи. Няма начин този на 20 да се съгласи с този на 40. А този на 40 в видял доста повече и знае много повече.


Съгласихме се, че тази дискусия трябва да продължи. Твърдо решихме, че трябва да поканим и този на 60 да си каже мнението. Да се съберем след 20 години тримата, да седнем и по мъдруваме над чаша червено вино как трябва да се живее и най-вече какво е животът.

Наздраве!