петък, март 23, 2007

Здравната компания

Всичко е бизнес. За да се видиш с лекар трябва да отидеш в офиса му. Не е кабинет, а офис. Той се намира в клиника, не е болница, а клиника. За да те прегледа трябва да има кой да плати, не е преглед а продажба на услуга. Тъй като има продажба значи може да се договаря цената. Може да договаряш както цената така и количеството на продукта.

Идва ти сметката. Ако имаш добра застраховка тя поема всичко. Когато казвам всичко не бива да се приема, че плаща сметката. Вижда се как компанията за продажба на здравни услуги е поискала една сума, която само като я гледаш и те боли глава. После виждаш как застрахователя е определил, че цената им е с примерно с 30% по-висока. Поискал им е да я намалят и те са се съгласили. Договорили са се както се казва.

Ако знаеш какво искаш може да си го кажеш. Ако не знаеш доктора или по-точно продавача на услугата ти предлага най-скъпото възможно. Разбира се, че не пропуска да добави няколко екстри от които нямаш нужда. Ако е добър продавача, а ти си наивен клиент то може да си сигурен, че ще се виждате често.

Задължително се предлага услуга, която ще изисква ежеседмично посещение. Не се прави опит да се отстрани проблема а по възможност да се подтисне с цел да се появиш пак след някоя друга седмица. Не може да четат снимки правени в друга фирма за здравни услуги, не може да анализарат тестове правени в друга фирма. Всичко е с цел и задача е печалба за компанията.

Важното е бизнеса да върви. Здраве опазване?!? Това никога не е било цел тук. Всичко е бизнес. Дали не е така по-добре? Дали?

неделя, март 18, 2007

Фронтова линия

Тежки жертви в последните няколко дни по пътищата на България. Войната продължава с променлив успех. От време на време не даваме жертви, но за кратко. После както в истинска война идва време за по-големи сражения - идва някой национален празник с празнуване на маса.

Преди ден видях, че Кембъла е загинал. Жалко за човека. Когато някой друг те затрие е още по нелепо. Вярно, че и двамата са пили цяла нощ, но другия е насочил колата към стълба. Вероятно е разчитал на колата или на пътя. Цариграско е традиционно място за демонстрация на скорост и автомобилни умения. Предполагам човека често е минавал от там и както обикновенно с около два пъти по-голяма скорост от допустимото е знаел, че няма да има проблем. Само, че сгрешил. И проблемите му сега започнаха. Той оцеля. Това вече е страшно. Да си оцелилия шофьор в колата, в която всички други са загинали.

Като студент чух Кембъла по някакво радио и бях силно впечатлен как боравеше с българския език. Смесваше литературна класика с простотия и звучеше добре, странно и различно. Имаше талант този човек. Не зная защо и какво сгреши, но после се загуби за десетина години. Четох, че в последно време имал предаване по бТВ.

Жалко наистина. Предполагам с годините щеше да става все по-добър.

Без значение е вече. Човека си замина. Загинал във войната и всъщност последното, което направи е, че увеличи с единица номера на загиналите по пътищата на родината за 2007 година.

Някой някъде ще види по новините, че Кембъла е загинал. Ще поцъка с език и ще забрави. След седмица ще отидат на именен ден на един авер - Благой. Ще пийнат добре за здравето на Благой. После на връщане ще се качат на колата.
- Кой ще кара? Кой пи най-малко? Ти! Ти пи само една ракия нали?. И вино ли пи? Хм, абе то беше преди 2 часа. Бира? Аааа бирата не се брои. Аре стига, ти ще караш. Абе качай се ти казвам... Не, ченгетата ги няма. Ако те спрат аз ше им говоря. Аз ги зная тука. Не бой се бе...Абе виж колко е часа. Кой ща та проверява по това време. А? Аде качайса, да си ходим ...

Ще се качат и, ... ше си отидат още няколко човешки живота.

Ама Наздраве! Ей, един път се живее!

Преместване

В България живях под наем доста време. Всеки път когато се премествах в ново жилище имах едни и същи преживявания. Нищо хубаво не си спомням за преместванията. Много малко хубаво си спомням и за жилищата. В един от случаите всичко опираше до цената на сиренето. Когато го вдигнеха и ми вдигаха наема, че горката жена имаше само 3 апартамента, 2 от които в центъра на София. Сама жена беше.

Още помня летата в последното ми жилище. Нормален панелен блок в сравнително скъп Софийски квартал. В блока имаше седем кафенета на първия му етаж. Лятото столчетата с масите са навън и заведенията работят докато и последния пияница не се изнесе. Дали е 2 или 3:30 през ноща това е без значение ако си решил да се веселиш. Никой не спи. Хората, които са в собствените си жилищата не може да спят. Частна собственост ли е това? Не, не е. Музиката се чува, хората се веселят и никой не се интересува от час и място. Весело да е. Нека да им е весело ...

Наскоро смених жилището тук. Реших и го смених за няколко дни. Процеса е доста различен.

Решаваш, да се изместиш. Обикаляш възможните места и намираш нещо, което ти харесва. Гледаш апартамента като размер и разположение. За състоянието му не е необходимо да се тревожиш. Апартамента, в който се нанасяш по закон трябва да бъде боядисан след предните наематели и да бъде професионално почистен от фирма, която се занимава с това. Във всеки апартамент има пералня, сушилня, миялна машина и хладилник. Те не са символични по размер или работоспособност.

Задължително всичко работи. Ако нещо се развали то трябва да се оправи от собствениците на комплекса.

За пренасянето си наемаш камион. Отиваш до една от фирмите и след предоставят камиони под наем и с кредитна карта и книжка за управление може да си наемеш такъв, който ще ти свърши работа. Има различни размери, но повечете са с автоматични скорости, така че управлението не е проблем.

След това идва една част, която не ми е ясна как се решава ако не си Българин. Българите имаме възможност да поканим на бригада приятели. Идват и за няколко часа натоварват багажа и за още толкова го разтоварват. Много е полезно. И аз съм помагал и на мен ми помогнаха. Има нещо българско в целия процес. В най-добрият смисъл на понятието - българско.

Има разни фирми, които може да наемеш за пренасянето. Използвах такава като се пренасях от Австралия. На външен вид изглеждаха странно, но си свършиха работата много професионално. Все пак това беше Австралия. Не зная как работят тук.

Интересното започва след това. Сядаш на един компютър с интернет и започваш. Влизаш в сайта на пощите и им казваш, че имаш нов адрес. Цялата кореспонденция ще минава към новия ти адрес за следващите 12 месеца.

От там влизаш в сайта на админситрацията и си прехвърляш колата на новия адрес. За шофьорската книжка трябва да изпратиш по пощата попълнени форми и да си напишеш новия адрес на ръка в книжката.

После идва ред на данъчните. Това е важно за да получиш чека с парите от тях. Попълаваш декларация и я изпращаш по пощата.

Минаваш по сайтовето на списанията и сменяш адреса на който да ти ги пращат. Ако адреса ти е в САЩ или Канада това става лесно. Имам едно списание, което е от Великобритания. Там трябва да им звъня по телефона. Малка разлика в технологиите.

Последно, но много важно е да влезеш в сайта на емиграционните. Всеки един не американец задължително трябва да докладва адреса си. На мен не ми пречи. Аз си спомням как преди време в България трябваше да се регистрираш при домуоправителя. Тук си нямат такава дължност, но принципа е същия.

сряда, март 07, 2007

Един приятел написа

Не зная подробностите, но ми звучи като събитие от България. Понякога си мисля, че оръжието трябва да се продава по-лесно в България. Всъщност, в такава ситуация дали няма сидиите да са също по-внимателни?

Един приятел написа:

Миналата година в час по английски, в класа на брат ми влизат 12-13 циганина на по 20-22 години и пребиват един негов съученик, който едвам спасяват от смърт, 4 счупени ребра, фрактура на черепа, разкъсан далак, сумати зъби липсващи. 15 годишното хлапе се напикало от зор, 3 дни в кома

Никой не отрази събитието подобаващо, въпреки нашите опити да вдигнем шум, само споменаха бегло.

Страх от "етническо напрежение". Педалската държава се провали да осъди похитителите, но бащата на хлапето, който беше оскърбен и отчаян получи присъда защото удари съдията...

петък, март 02, 2007

По-добре Вуте да е зле

Наскоро четох за интересно проучване. На въпроса:

Ако всички цени са както в момента. Какво предпочитате?

а) да имате годишна заплата от 50000, а всички останали да имат заплата от 25000

б) да имате годишна заплата от 100000, а всички останали да имат 150000

Във случай а) ще можеш да си позволиш много по-малко от б). Много по-малко. Би трябвало нормален, здрав, мислещ човек без замисляне да избере б).

Да, би трябвало, но 90% от хората избират а). Нищо, че ще имаш два пъти по-малко. Важното е да бъде повече от на другите.

Тук в САЩ имат една шега, която звучи като виц, но според мен си е истина за тях. На въпроса, какво е богат мъж в къщата, отговора е "Да взима с $100 повече от мъжа на сестрата на жена си."