четвъртък, януари 25, 2007

Носете си новите дрехи

Носете си новите дрехи, момчета!

Не казвайте утре ще бъдем красиви!
Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.

Не казвайте утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте утре ще бъдем честни!
Днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи, момчета
Ходейки падаме, сънувайки мрем.

Не казвайте утре със вик на площада
ще кажа истината, после - на клада!
На клада, но утре, а днес потърпете.
Днес се налага да премълчим.
Носете си новите дрехи, момчета
Падаме, както ходим.
Умираме, както спим.

Стефан Цанев

сряда, януари 17, 2007

Барак Обама

Барак Обама (Barack Obama), странно име. Така си казах когато го чух за първи път. След като гледах няколко интервюта с него ми се струва, че това име ще влезе в историята.

Има няколко начина. Единия е да стане президент. Да, този човек има възможност да го направи. Има всичко необходимо - интелект, политически позиции, подкрепа. Има харизма. Може да говори добре. Има осанка и поведение на водач. Въпреки, че не е обявил официално до момента, на неговата кандидатура се гледа много сериозно.

Другия начин също е възможен. Той е чернокож. Не слушайте какво ви се говори по телевизията. Тук това все още е от значение. Може да се окаже, че някой толкова силно желае той да не стане президент, че това да е причина да влезе в историята преди да се избере следващия президент.

Какво точно ще стане не е ясно. Има вероятност избора да бъде между чернокож мъж и белокожа жена. Тогава всичко е възможно. Очертават се интересни американски избори за президент.

Наглеждайте този човек - Барак Обама - той е Различен!
Може да сме свидетели на нещо важно за години напред.

105,9% от българите ...

Правя опит да пиша повече за живота в САЩ, за да е интересно на приятелите и познатите. Трудно намирам така интересни теми като тези от България. Примерно, днес прочетох, че официално 105,9% от българите ползват мобилните услуги.

Нека да погледнем следната задача за 4-ти клас в българско училище. Иванчо имал 10 ябълки и изял 110% от тях. Деца, колко ябълки е изял Иванчо?

За да решим задачата умножаваме 10*110 и разделяме на 100. Не е сложно. Получаваме, че Иванчо е изял 11 ябълки. Ама как така? Ами така, изял е 11 ябълки. Ама нали бяха 10. Е, да де - 10 са. Ама как може да изяде 11 след като са 10. Ами когато изяде 110% значи е изял 11. Ама как 11?!? Нали има само 10? Е 10 де, 10. АМА ТОГАВА КАК Е ИЗЯЛ 11???

Ей, защо не мога да видя данни от някаква статистика в САЩ, която да твърди, че 110% от хората отговарят на някакво условие? Тук имат статистически резултати за абсолютно всичко, което може да е свързано директно или индиректно с пари.

Кой беше този български специалист, по какво реши да напише, че 105.9% от българите ползват мобилни услуги? Кой му даде диплома? Къде е учил?

След като минеш 100% вече няма нищо, което да те спре. Догодина може да бъдат 210%. След две години спокойно може 300% от българите да са с GSM.

Нещо интересно, което не съм го виждал откакто излязох от България. В САЩ няма да видиш или чуеш: Дайте един SMS за да помогнете за ... Защо ли? Може би причината е обяснението, което чух преди години в България:

Ние, няма да дадем всичките пари за благотворителната кауза защото съоръжения поддържаме и ... ще спрем един процент за нас. Е, процента е тайна ама вие давайте, давайте. Вече 1 милиона SMS пристигнаха. Вие няма да сте единствения, които наливате в пустото. Давайте, трябват още, още, още! Ама не се притеснявайте, може да изпратите повече от един. Мммного е важно да (ни) помогнете.


неделя, януари 07, 2007

Успехът

................Постигнатите резултати
Успехът = ----------------------------
..................Поставените цели

Има два начина да се постигне висок успех. Като се намалят поставените цели или като се подобрят постигнатите резултати.

Докато за постигнатите резултати всеки един от нас си има вина, то за поставените цели обикновенно отношение имат приятели, семейство и родители. Много често поставените цели не отговарят на възможностите, а по-скоро са свързание с постигнатото от някой друг.

И тъй като обикновенно "чуждата кокошка - патка" то целите, които си поставяме са високи. Доста високи. Достатъчни, за да може да се покаже на съседската, че нейният внук свири на пиано, играе в баскетболния отбор и учи английски.

Успехът е важна част от щастието. С годините би трябвало да помъдряваме и да коригираме поставените цели, като ги намаляваме. И да продължим да се борим за по-добри резултати. За да бъде по-висок успеха.

Но, дали помъдряваме с годините?

Богатството

Какво е да си богат? Богат в широк смисъл, а не просто материалено. Защо? Истински богатият човек е щастлив. Не е задължително богатството му да се измерва с числа. Може да живее в малко село на край света и пак да е истински щастлив.

Когато човек пожелае нещо и не може да си го позволи тогава се определяш като беден. Може да си пожелаеш да работиш миркобиология, да посетиш Монако или Виена. Ако не можеш да си го позволиш, а истински го желаеш, жадуваш за него - тогава се определяш като беден и нещастен. И обратно. Ако не изпадаш в такава ситуация, тогава си богат.

Има два начина да направиш хората богати. Като им даваш възможност да си позволяват това, което пожелават или като държиш желанията в рамките на това, което могат да си позволят. И двата варианта водят до целта. И двата варианта създават усещанието - щастие.

Преди години в България се прилагаше втората част. Хората бяха богатии щастливи, защото можеха да си пожелават такива неща, които можеха да имат. Да отидеш на море, да имаш жилище, да имаш образование, да имаш здравеопазване. Децата да учат, децата да растат усмихнати.

Сега се прилага американският модел. Постоянно и от всякъде те притискат да желаеш. Повечето от тези неща никога не би пожелал, но рекламата всяка вечер те насилва да искаш още и още. Хората си пожелават повече отколкото могат да притежават. За да си позволят нещата, които не са знаели, че искат се налага да работят повече и повече. За да вървят към щастието трябва да работят все повече и повече.

Това обаче няма да ги направи по-богати защото рекламата продължава да ги държи в бедност. Рекламата всеки ден продължава с нови и нови трикове да ги изнасилва.

Вероятно няма нация, която да работи повече от американците. Повечето от тях са работохолици. И заедно с това едва ли има по-нещастната нация.

сряда, януари 03, 2007

Европа "Добре дошла"

Виждали сте тези надписи "Welcome Europe" нали? Аз също ги видях. Имаше ги на площада. Предполагам ги има на много места в Столицата и страната. В България тези две неща винаги са били отделно - Столица и страната.

Този надпис не означава това, което повечето българи си мислят. Превода на "Welcome Europe" е "Европа, добре дошла". Само че това е заблуда. Не Европа се присъдени към България, а България се присъдени към Европа.

Надписа е грешен, но това е по-малкото зло. Представата за присъединяване на по-голямата част от хората в България е грешна.

България доброволно се съгласи да бъде граничен буфер със суровинен потенциал. От тук нататък бъдещето е в туризма и може би след години в някой части на селското стопанство. България доброволно се отказа от правото си да контролира процеса на развитие на държавата.

Всъщност това е без значение. За пореден път шепа българи решиха съдбата за поколения напред на цялата държава. За пореден път в историята на България се взе решение което формира бъдещето на нашите деца и внуци без да бъде попитан народа. Ние все още търпим последствията от някой предни подобни решения. Много българи останаха извън границата на България.

Било ненужно да се питат хората. Защо? Ненужно? Това да не е решение за енергийно обвързване само за следващите 30 години? Това е договор за неограничен период от време. Повече от колкото ние ще видим. Дали беше разумно да взима решение за нашите внуци и правнуци от шепа ненаситни управници?

Било очевидно какво народа искат. Добре, щом е очевидно защо не направихте референдума? Нека да видим колко процента наистина искат. Липса на пари? Не, не мисля. Липса на желание или страх от въпроса: Какво означава присъединяване към Европа?

Това не е съюз между Европа и България. Това е присъединяване към Европа, което означава спазване на на правила и норми, които не се контролират или одобряват от България. А ако тези правила не са справедливи за страна като България? Примерно, решенията са пропорционални на населението на провинцията т.е. исках да кажа държава. В момента имало възможност за вето. А какво ще стане утре ако решенията се взимат с 2/3 от депутатите на бъдещата федерация?

Нямало друга алтернатива? Може би е така. Може би не е. Това трябваше да се обсъди. Аз не съм убеден, че това присъединяване създава по-добро бъдеще на българите в България. Дава възможност за усвояване на един интересен поток от финансови средства, но това не е без нещо насреща. Какво трябва да даде България? Може би цвета на следващите поколения? Може би задължението да плаща с култура и история? Може би правото да се наричаш Българин?

Добро утро на новите европейци, които според строгия, но справедлив западен печат носят в Европа: милион мюсюлмани, милион цигани, писменост като на руснаците и най-голямата бедност на континента.

Да ни е честито!

... Влака пристигна. Слизайте от вагоните.

понеделник, януари 01, 2007

Новото и старото

Разум и кураж се изисква всеки път когато трябва да решиш "да го изхвърля или да го запазя". Сега в края на годината е добро време да подариш или дори изхвърлиш онова, което не ти е трябвало в последните години. Да започнеш новата година с чисти и подредени хранилища. Материални и духовни.

Човек цял живот събира, събира и складира. Това вероятно е един от онези чисто първични инстинкти, които все още живеят в нас. Прибери го на сигурно място, за да имаш нещо за всеки случай, ако се наложи, все пак не се знае, нали?

Така си минават годините и натрупаните неща стават все повече и повече. Всеки път когато трябва да вземеш решение дали да го изхвърлиш или да го прибереш обикновено не ти стига смелост. Трупат се с години разни неща "добре" подредени за момента когато отново ще ни потрябват.

И, изведнъж момент идва. Сещаш се, че това си го виждал някъде, имал си го това нещо. Тъй като си прибрана личност знаеш, че си го запазил. То е ясно, че точно това си запазил. Разбира се.

Има го и зрънцето съмнение. Ами ако съм го изхвърлил? Подтискаш съмнението и се захващаш за работа. Тук някъде трябва да е. И тъй като винаги си смятал, че имаш система, по която се извършва съхраняването на безценните придобивки знаеш, че просто трябва да отидеш и да го вземеш.

Поглеждаш там където трябва да стои. Поглеждаш и си изненадан колко много неща стоят там. Неочаквано много си събрал "за всеки скучай". Почваш едно по едно да разглеждаш и всъщност откриваш интересни работи. Не може да ги подминеш отгоре отгоре. Поглеждаш ги, а някой и преподреждаш защото е очевидно, че те не са си на място. През годините системата, по която си складирал се е променяла и някой неща не са си на мястото.

Дори след внимателно и щателно претърсване нещото не излиза. Няма го там. Зрънцето съмнение постепенно расте. Ами ако съм го изхвърлил? Не, няма начин. Такива неща не изхвърлям.

Продължаваш да търсиш на някой други места където би могло да бъде. Някой от тези места са също интересни. Всъщност откриваш и неща, които е странно как си запазил. Това примерно е изключено на някого да потрябва. Дори и да потрябва вече всички имат по-нова версия или по-лесна, по-чиста, по-добре запазена от същото. Евентуално ако някой ден някой поиска да отваря археологически музей би му свършило работа.

Има го и обратното. В процеса на търсене откриваш, че онова нещо, което търси предния месец е тук. Кой го е сложил тук? Аз никога няма да го сложа тук. Кой би могъл да го сложи тук? Аз се убих да го търся, а то било тук. Естествено е, че трябва да бъде ето там. Ето сега го местя и не искам никой да го пипа. Всъщност аз си купих ново. Доста по-добро на нищожна цена, което освен това е и по-удобно за работа. Да го хвърля? Ама то си е почти ново, как да го хвърля? Хайде сега ще го сложа просто ето тук.

Края на годината е удобен момент да се освободим от старите неща. Колкото и да събираш няма как да го вземеш след този живот. Децата ти няма да го ползват просто защото те ще живеят в свят, който предлага друг вид блага. Ти самия едва ли ще потърсиш нещо, което не ти е потрябвало в последните няколко години. Ако ти потрябва сигурно няма да го намериш или ще предпочетеш ново. Защо го пазиш? За кого?

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!