вторник, юли 21, 2009

Ракеты и люди

Години наред не бях чел книга на руски език. В последните седмици прочетох четирите тома на Ракеты и люди. Имаше времена, когато в България беше немислимо без руска литература. Книгите от руските книжарници бяха прозорец към света. И досега пазя някой по специалността ми. Руските книги като издание далеч превъзхождат оригиналните английски книги, а като цена бяха пъти по-достъпни.

Покрай луната програма и кацането на луната се върнах към моето детство. Тогава когато нямаше нищо по-високо от това "да станеш космонавт". Четях доста и научна и фантастична литература и ми беше интересно как хората излизат в Космоса. Тогава не ми правеше впечатление, че няма абсолютно никаква информация кой е проектирал и построил ракетите.

Преди няколко седмици попаднах на превъзходно издание относно руската космическа програма. Авторът Борис Черток в един от хората, които са участвали от разучаване на немските ракети до руските космически кораби в края на миналия век. Много интересно е написа книгата и има необичайно много подробности и за хората, дълги години пазени като държавна тайна и за ракетите достигнали Марс, Венера и стояли на бойно дежурство с години.

Ако си един от любителите на Космическите технологии книгата е невероятен източник от извора.Има обилна информация за съветската и после руската космическа програма. Има и много информация и за американската космическа програма. Почти всичко което се е случило в Космоса в между 1934 и 1996.


Черток Борис Евсеевич
Ракеты и люди
http://militera.lib.ru/explo/chertok_be/index.html

четвъртък, юли 16, 2009

Аполо 11 след точно 40 години!

Преди 40 години, точно преди 40 години в 5 часа 16 мин и 50 сек след старта на Аполо11 се води следния разговор:
В северна Америка, северния Атлантик и Европа и северна Африка ... времето е много хубаво.
В този момент са оставали 97 часа, 28 минути и 53 секунди до кацането на Луната.

Как зная това? В момент върви много интересно пресъздаване на цялия полет на Аполо11 -оригиналните разговори точно в момента на провеждането им заедно със снимки и 3Д модели на корабът и позицията му в Космоса в реално време.

http://wechoosethemoon.org/

Кацането е след 97 часа. Ще направя всичко възможно да "присъствам". Невероятно усещане за съпричастност към нещо случило се преди точно 40 години!

петък, юли 10, 2009

Клетвата на Петър Делчев

Търсих нещо съвсем различно когато попаднах на първата част от Клетвата на Петър Делчев. Първото изречение ме грабна.

− Никой не може да утепа вук на голе руке! Това го казвам я − Гьока Цветнио, айдук по душа и голем серсемин, инак муж на мèсто! Никой не може да утепа вук на голе руке! − надвика всички в кръчмата един едър, тридесет и пет–четиридесетгодишен позачервен мъж, с големи мустаки и рунтави гърди, нескромно показани от широко разтворената, закърпена тук-там вехта риза. Лицето му издаваше категорична сигурност в собствената правота, каквато имат само подпийналите, диктаторите и селските идиоти. Гьока още не беше седнал след изявлението си, когато кръчмата отново се изду от виковете на разгорещените мъже.


Докато се усетих бях свършил първата част. После зарязах работата, която бях започнал и довършил историята. Много освежаващо. От много време насам не съм чел нещо толкова силно. Езика е автентичен, героите са живи, а историята е запомнеща се.

Много силно и много българско. Няма никаква опасност някой да направи успешен превод на не балкански език. Това е абсолютно непреводимо на английски без да се изгуби поне половината от разказа. И не езика е трудността, макар че нека някой преведе "айдук по душа и голем серсемин, инак муж на мèсто".

Разказът има и нещо много истинско битово което съм долавял само в разказите на Йордан Йовков и Николай Хайтов. Силно препоръчам разказа и книгата. Трънски разкази на Петър Делчев

събота, юли 04, 2009

Избор, Свобода, Просперитет

Избор е една от тези думи, които раздвижват въображението и помага за създаване на алтернативна реалност. Измислен свят, в който има само двете крайности - добри и лоши. Това за което гласувам и това, за което не гласувам, което в нашия случая винаги е било това срещу което гласувам.

В този измислен черно бял свят имаме добри и лоши. Лошите са онези, корумпираните, които взимат решения как да се облагодетелстват и да направят живота на останалите по-мрачен и труден. Реално те винаги са били такива, но в последните години стана просто нетърпимо. Те не са единствените лоши. Има и други лоши, които са лоши защото могат да говорят друг език, имат роднини или те самите живеят в съседна държава. И най-лошото е, че са по-добре организирани и дисциплинирани от всички останалите партии в страната.

Добрите? Добрите искат да подобрят всички аспекти на ежедневието ни. Примерно, искат да увеличат не символично и веднага пенсиите на пенсионерите и заплатите на всички, които работят сериозно. Момент? Това май бяха добрите от едни предни избори. Те вече не са добри. Днешните добри искат да се преборят веднъж и завинаги с корупцията, да премахнат трудностите за малкия и средния бизнес. Да дадат възможност... Това са добрите. Те знаят какво искат и знаят как да го постигнат защото те "имат хората".

И така избори след избори. Но е важно да гласуваш. Защото ако хората не гласуват има опасност Европа да си зададат въпроса доколко демократично е демократичното правителство и могат да решат да оправят нещата. Което е лошо, много лошо за днешните лоши и много лоши за днешните добри, които всеки здравомислещ знае, че ще бъдат утрешните лоши.

Ако не намираш за кого да гласуваш не гласувай. Гласувай "ЗА", или пропусни тези избори!