петък, август 25, 2006

събота, август 19, 2006

Най-добрият филм

Говорихме с колеги за киното. Всъщност, ние говорим за филми всеки ден. По време на обяда се говори за филми, политика и за всички друго за което могат да говорят шестима мъже.

Оказа се, че никой от тях не е гледал филмите на Луи Дю Финес. Нито да е гледал, нито да е чувал. Опитах се да ги намеря в netflix, мястото с най-много филми в САЩ, но никой от "полицейските" му филми няма там. Може би защото са черно бели, може би защото са френски или и двете заедно.

Стана дума за най-добрия филм, който си гледал. Останалите много се затрудниха. Започнаха да се присещат за класически филми като "Одисия 2001" или "Полет над кукувиче гнезно". Никой не посочи най-добрия филм.

Аз нямах този проблем. Най-добрият филм за мен си остава "Козият рог". Не онзи политичски коректният от 90-те. Другият, истинският, на Методи Андонов и Николай Хайтов.

четвъртък, август 17, 2006

Училищният автобус

Има много интересна роля в правилата за движение тук. Ако си караш и се зададе линейка, полицейска кола или пожарна с включени светлини то си длъжен да освободиш място.

И НИКОЙ, повторям НИКОЙ не се опитва да кара след линейката. В България е отвратително като видиш тарикатите наредени на вклакче след линейка. Не веднъж, не два пъти съм го виждал.

Също не съм виждал полицаите да използват сирената за да минат светофар. Предполагам тукашните не са се сетили, но досега полицейските коли, които съм виждал винаги са били изрядни с правилата. Спомням си как един приятел беше обеснявал на кола пълна с полицаи, че те са също част от пътното движение и трябва да спазват правилата като всички останали ако не са включили сигнализацията.

Училищния автобус е нещо друго. Тук децата ходят така до училището. Обикновенно училището е на 3-5 км и автобуса ги води и връща. Автобуса им спира на няколко места по кварталите и събира децата. Когато спре пуска много специални светлини, които не се ползват през останалото време. Ако училищен автобус пусне тези светлини всички спират. Нямаш право да го изпреварваш, нямаш право да минеш покрай него. Нещо като бариера на прелез. Всички спират и чакат децата да се качат или да слязат и да се разотидат. Автобуса не бърза, той това му е работата да доведе децата живи и здрави до училището и да ги върне в къщи.

Научил съм кога и къде спират автобусите за училището. Не минавам по тези улици, че иначе си стоиш 20 минути. Ако обаче попаднеш в така в ситуация ще видиш, че никой не бибитка децата да слизат по бързо или да обесняват на шофьора на автобуса, че след като са слезли деца е време да тръгва. Той (обикновенно е тя) чака да види, че и последното дете се е отдалечило в посока къщи и са е отдалечило достатъчно и няма нужда от защитата на автобуса от другите участници в движението.

Ако се зажениш в Индия

Ще ми се да започна с преди много, много години, но няма как. Това е как се създават семейства в Индия днес и сега.

Когато едно момиче навърши 19-21 години семейството и отива в "съвета" и носи снимката. Поставят снимката заедно с информация кога е родена, къде, в колко часа и минути. Поставя и нещо много важно. Хороскопа на момичето и от кого е направен.

Хороскопа е най-важната част от информация според колегите, с които съм говорил.

Когато решат, че е време сина да се ожени, или просто когато сина рече "Мале, много ми се е доженило" отиват в "съвета", който е държавна институция, да търсят булка. Семейството на момчето търси по хороскопа кои момичета са потенциално добри за сина им.

За да е сигурно хороскопите се носят на човек, който разбира от тези работи. Той поглежда и казва: "след три дена елате и ще ви кажа дали ще е добро семейството". Ако той одобри тогава се праща покана на семейството на момичето. В тази покана хороскопа е важен, но също така е важно какво е образованието на момчето. Какво е семейството, къде работи, какво работи, какво може да работи и всичко останали недуховни подробности.

Ако се харесат идва време младите да се видят. До този момент всичко е само подготовка. Имат възможност да се видят 1-2 пъти заедно с възрастните. После има сватба, после има деца.

Като дойдат децата идва време за ходене при онзи с хороскопите. Отива се там и се дават дата, час на раждане с въпрос: "Какво име да му сложим?" Той поглежда замислено в хороскопа на новороденото и казва: "В името трябва да има тези букви: ъ,ь,п,ч,п,п" и добавя "и да започва с 'а'" И хората мисля име с тези букви щото така трябва.

Резултата е, че повечето колеги от Индия имат освен име имат и кратко име за в къщи. Защото официалното е много .. как да кажа... трудно за произнасяне и наудобно за комуникация.

Питах колегата ако нещо семейството се раздели дали ходят да бият онзи, който е казал, че тия с тия хороскопи няма начин да няма добро семейство. Той се засмя, после каза, че този които правят хороскопите са много важна личности в обществото на Индия. После пак се засмя и каза... да.. ходят и ги бият понякога.

сряда, август 16, 2006

Зъболекаря

Човек и добре да живее идва момент да отиде на зъболекар.

Тук обаче системата е направена рационално. Колкото по-рядко ходиш толкова по-скъпо ти излиза. Когато те боли зъб вече е много късно. Не знам какво ще се случи ако много те боли, но обикновенно ти дават час за след седмица.

Здравните застраховки за зъболекар са отделно от медицинските. Освен това са ограничени по цена. Освен по цена са ограничени по манипулации. Примерно първата манипулация е безплатна т.е. поема се 100% от застраховката. Втората плащаш 5% а третата 15%. Това е ако е за една и съща манипулация.

В България има заболекар и сестра. Доколкото знам зъболекаря май вече не е зъболекар, че много ще подбие цената на европейските зъболекари, и сестрата в повечето случаи я няма, че трябва и за нея заплата. Все пак сме в преход. В посока към товато... Европата.

Имам честа да познавам стоматолози, които не са по-зле подготвени от тези тук. Има само една голяма разлика. Тези тук са добре платени. Знам, че и в България е скъпо, но тук много пъти по-скъпо, а техниката е на една и съща цена. Материалите на световно ниво са на една и съща цена.

За да покажа колко е по-скъпо - чистене на зъбен камък - $980. От тази сума съм платил една много малка част, но кабинета получава тези пари.

Трябва да добавя, че чистенето се прави от лице, което не е лекар. Той се води хигиенист. Занимава се с неща, които в България се правят от лекар. Резултата е, че лекаря е твърде високо квалифициран за да върши тази работа и обикновенно не полога достатъчно усилия. Тук тази работа се върши отговорно и методично. Има си специална професия за това.

Има още няколко съшествени различия. Тук в кабинетите няма плювалници. Не бях я писал тази дума скоро, но и при писането има нещо отблъскващо. Докато ти работят няма нужда да се обръщаш на една страна за да "моля изплюйте". Има инструмент, с който изсмукват течностите. И в България съм ползвал слюносмукател, но това тук е доста по-ефикастно направено.

Всички накрайници са за еднократна употреба. Всички работят с ръкавици, маски, очила. Както трябва да бъде.

Другата разлика е, че през цялото време лежиш. Не просто стоиш полегнал. Ти си изцяло легнал. В началото ми се струваше странно, но мисля, че е по-удобно и за пациента. Лекарката сподели, че някой от по-възрасните пациенти се случвало да заспиват докато им рабятят. Струва ми се, че наистина е възможно.

вторник, август 01, 2006

Запалянковците в Индия

Имам възможност да говоря с много индийци. Повечето от тях изглеждат като нашенски цигани. Поне за мен вече няма спор от къде са дошли циганите. Със сигурност от Индия.

В началото външния им вид ме подлъгваше. Зная, че по дрехите не бива да се прави преценка, но как би реагирал ако срещу теб стои някой по джапанки, с омазнени къси панталонки и типична физиономия?

Истината е, че повечето от тези с които говоря са невероятно умни и със завидно добро образование. Същият този, с мазниите панталонки се оказа, че е един от най-добрите, които познавам в моята професия.

Също така е истина, че такова нещо като типичен индиец просто няма. Индия е огромна страна и в различните области живеят различни хора. Официално в Индия имало 240 езика. Повечето говорят нещо като английски. Отделно ще напиша за индийския т.е. английския им.

Хората, които живеят на север и тези, които са на юг нямат много общо. Не се разбират като говорят. Говорят коренно различни езици. Не могат да си четат писмеността и изповядват религия, която има общо име, но се различава.

Един от колегите, който ще си ходи наскоро, каза, че предпочита да не каца на летище в северната част, защото не говори езика им и трудно ще се оправи да хване самолет за южната част.

Имат хора достатъчно, имат и проблеми достатъчно, но един от тях ми се струва уникален. Не вярвам, че има нещо подобно някъде.

Доколкото си спомням аз започнах разговора с обеснения колко популярен е футбола в България. Колко много хората обичат отборите си и как фанатизма пробива дори и в спорта. Как хората имат нужда да живеят заради една идея, та дори и да е абсурдно безмислена. Как са готови да унищожат всеки, който просто не смята, че това е истината. Колко невъзможно е за някой човеци да видят, че всеки си има собствена истина и хората могат да живеят заедно дори и да не споделят една и съща истина.

Колегата беше на същото мнение. Разказа, че най-популярния спорт е крикета и момчетата в Индия след като проходят първото което им се купува е ракета за крикет. После добави, че крикета е популярен, но за радост хора не загиват около стадионите, както в някой еропейски страни. Но и това се случвало ... около кината!?!

Как около кината? - питам го аз. Той разказа нещо, което не бях чувал. Хората в Индия живеели с киното. Имало такива, които само пиели и гледали филми. Това правели по цял ден. Браво, викам си аз. При нас само пият и бият жените си. Той добави, че това за жените го имало и там, но киното им било живота. Не киното като цяло, а някой актьор.

Да имаш свой актьор е първата стъпка. Втората е да покажеш на всички, които не го обичат, че грешат. По всеки възможен начин.

Когато има няколко актьора с по-големи групи от хора, които ги поддържат безрезервно, тогава вече има проблем. Примерно, забранено е в едно и също кино, по едно и също време да се прожектират филми на определени актьори. Има си таблица кой кого не обича. Актьорите се оказа, че нямат проблем, но агитките им просто не се обичат. Причините са понякога в някой филм, с който героите, които са пресъздадени от тези актьори не се обичат. Други път е просто отговор на въпроса "Кой е по-велик?" Ако твоят актьор не играе във филма като компромис може да подкрепяш някой, който е играл с твоя актьор и са били приятели в някой "добър" филм.

Имало е сблъсъци между тълпи пред кината и обикновено, когато се прожектират нови филми на горещи актьори, задължително има полиция. Ако наистина си последовател на някой актьор, то най-добрия втори начин да го покажеш да е отидеш на представлението на някой от другите, за да освиркаш техните привърженици, както и да скъсаш всеки плакат, до който се добереш.

Аз не можех да повярвам. Много се смяхме с колегата.

После той продължи по-серизно и каза, че ако всичко стигаше до тук щеше да е смешно, но обикновенно има продължение. Артистите в определен момент виждат, че е без значение с какво образование са, от къде идват или какво мислят. Ако се кандидатират за политически пост ще спечелят. И наистина се случва. Хора без никаква представа от политика, без никаква цел по-далече от собственото си благополучие, печелят избори. Като част от предизборната им кампания не са самите актьори, а някой от героите които са пресъздали на екрана.

Индия е невероятна страна. Много различна от всичко останало. Aко видите някой, който е по сандали и с омазнени къси панталонки не се подвеждайте. Може пред вас да стои един от най-големите в науката. Но все пак, попитайте дали е от Индия.