петък, декември 31, 2004

Честита нова година

Последните няколко години в София имах възможност да изпитам посрещане на новогодишните празници в обстановка близо до военната. Един приятел, военен с дълги години стаж в армията казва: "Аз съм водил стрелба на цяла рота кашици, но толкова пукотевица както около нова година не съм чувал!".

Няколко години се налага в новогодишната нощ да стоя до заспалото дете и да го успокоявам между 22:00 и 2:0. Отделно по никое време, предимно около 4:00, някой хвърли пиратка ей така за да става "весело".

И човекът има право. Когато той иска да му е весело никой не може да го спре. Все пак сме демократична държава и когато "АЗ" реша да се веселя имам право, щото конституцията и т.н. И е весело. Хвърлиш пиратка на пазара и гледаш как всички баби и лелички подскачат. Много е весело, а хубавото е, че никой нищо не може да ти каже. За 1 лв спокойно си взимаш 10. Нищо, че си на 10 години, нищо че било забранено. Кой ти гледа.

Ей много ги мразя тези пиратки. Направо ми беше писнало от пиратки и пиклювци с пиратки. Но проблема не е в децата. Нормален възрастен мъж се хвали, че купил на детето си "подарък" - кутия пиратки. И заедно са ги хвърляли през тересата. Една по една. Цялото семейсто се е вселило като се е услушвало как ще гръмнат. И то на другата тераса. Там където се чува по-добре.

Простаци всякакви и навсякъде, но може би България е една от малкото страни в Европа, в която може да реализира желанията си на воля.



Тук новата година е празник. Хората се веселят без да пречат на околните да празнуват или да спят. Ако се замисли човек в града има повече от 60% азиатци. В крартала, в който съм живеят основно китайци. Китайците произвеждат пиратките и би могло да се очаква постоянно някой някъде да гърми. Но изненада! До днес не съм чул нито една. Дали продават или не продават е трудно да се каже. Вероятно продават, но не съм чул до момента някой да хвърли.

Тук хората в новогодишната нощ, около 0 часа, спокойно се разхождат по улицата. Поздравяват се за новата година и подминават. Не видях нито един случай някой да досажда на минаващите. Не видях случай някой да му е трудно да стои на крака. Има момичета на по 16-20 години, които сами или по 2-3 спокойно се разхождат. Спокойствие. Хората се радват, но без да пречат на околните.

Не искам да изглежда нереална картинката. Тази вечер по-често минават полицейски коли, пожарни и линейки. Вероятно има повече произшествия. Със сигурност има хора, които са прекалили с бирата (основно това се пие). Но като цяло хората, не смятат, че когато се веселят това трябва да става за сметка на спокойствието на околните.

Честита нова година! :)


четвъртък, декември 30, 2004

Общественият транспорт

Града е много голям по всякакви мащаби. По дължина стига до 240 км а хората са около 1.8 млн. Не е много равномерно населен.

Обществения транспорт в града е много добре развит. Има автобуси, влак и два вида воден транспорт.

Всичко това е свързано в една единна система за пътуване. Можеш да си вземеш билет и по твое решение да пътуваш до мястото, което си решил.

В началото ми се виждаше много странно. Как така ще си взема билет и за следващия автобус и за корабчето и после за автобуса след него.

Направено е удобно. Целия град е разделен на зони. До преди няколко дни си мислех, че са 5-6, но се оказа, че има поне 22 зони. Когато решиш до къде ще пътуваш си казва: искам за пътуване между 3 зони дневен билет. Ако си в зона 1 означава, че можеш да пътуваш между зона 1 и 3 цял ден както решиш за най-добре. Билета ти важи за всички видове обществен транспорт. Ако си в зона 10 ще можеш цял ден да пътуваш между зона 10 и 13.

За да бъде всичко както трябва ще добавя, че транспорта е скъп. Пътуване в една зона е $2 на една посока $4 дневен билет. За да минеш от центъра до края на града е 23 зони и цената на билета в една посока е $16.40

Подобни цени позволяват транспорта да е перфектен. Много удобно се пътува. Всички са с климатици. Качането на автобусите е само от предната врата. Когато автобуса спре задължително намалява налягането в предната лява гума за да се изравни пода на автобуса с тротоара. Това позовлява хората с инвалидна количка да се качат сами. Слизането е само от другите. На спирката трябва да махнеш на автобуса за да спре. За да слезиш трябва да използваш бутона, който има до всяка седялка. Добре и удобно е направено. Авбусите са по-скоро таксита по маршрут.

Пътуването с корабчето си е туристическа атракция. Корабите са много мощни и много интересно се пътува по реката с тях. Ако се наложи да пътуваме повече от 1 зона задължително "доизразходваме" билетите на CityCat-а :)



Както и много руги неща тук, ако имаш достатъчно пари е организирано по начин близък до перфектния.

петък, декември 24, 2004

Празник в събота или неделя

Изненада. Ако в Австралия по някакви обстоятелства официален празник се случи да е в събота или неделя, то следващата седмица се "неотработва" :)

Тази година 25-26 декември е в събота и неделя. Това никого не "разтревожи" защото няма да се работи в понеделник и вторник.

четвъртък, декември 23, 2004

Колко часа на месец се работи?

Обикновенно месеца има 22 работни дни * 8 часа = 176 часа.

Получих на домашния си адрес колко време съм ръботил и колко са ми платили. Дълго време гледах листити и не успях да се сетя защо съм работил 173.80 часа за Декември. Това прави 173 часа и 48 минути. Някой беше много точно изчислил, че ще липсвам 2 часа и 12 минути до края на месец.

Днес направих официално запитване и ето отговора:

Вие работите по 8 часа на ден.
8 часа * 5 дни на седмица = 40 часа на седмица.
1 година има 52.14285714 седмици (365 дни / 7 дни в седмицата)
40 часа на седмица * 52.14285714 = 2085.714285 часа за година.
2085.714285 / 12 месеца (месечно плащане) = 173.80 часа на месец.

Остава само да умножиш по колко на час работиш за да разбереш какво имаш общо. След това се махат данъците по много сложна система, маха се сумата за пенсионния фонд и останалото ти е изпратено в банковата сметка.

събота, декември 18, 2004

За вилицата и ножа

Днес един от колегите имаше рожден ден. Така се случи, че се засякахме около 10 човека в една пицария. Или поне така изглежда според бълграските стандарти.

Малко ме изненадаха цените, но реших вместо садвич за $12.50 да си взема пица за $13. Попитах един от колегите за колко време ще стане и реших, че една вегитариянска пица ще ми дойде добре.

Пицата пристигна след 20 мин. Изглеждаше прилично и спокойно може да се предложи на 3-ма човека. Никой няма да остане гладен. Просто беше огромна.

Огледах се, но няма прибори. Попитах някой от масата дали да си поискам прибори и те казаха, че ако отида на бара може да попитам за прибори.

Отидах на бара и потърсих някой за малко внимание. Появи се строен младеж, който веднага прицени, че не съм от тук.

И тук се започна един много странен разговор. Аз му казвам: Бих желал вилица и нож а той ми казва "Тук не се пуши" ?!?

Хмм... Може би грешно съм се изразил. Започвам по от далеко и казвам. Поръчах си пица. Получих я и в момента търся нож и вилица.

А той ми казвам: Господине в това заведение не се пуши.

Аз престъпвам към директно показване какво имам в предвид. Пица, и клъц, клъц... и бод и амм...

Не помага. Отнова ми казва, че в това заведение не се пуши.

Помълчах и постоях. Той също. После ми каза. Ако ви дам нож и вилица трябва да излезете навън. Навън е около 30 градуса а се усещат като 40.

Реших, че няма какво повече да си кажим. Благодарих му и се върнах на масата.

Оказа се, че в Австралия имат някакво разделение на заведенията. Ако се пуши задължително трябва да имат салон за непушачи. Ако се дават нож и вилица това е ресторант, трябва да се плащат други такси и да имат салон за пушачи/непушачи. Когато искат просто да нямат по-високи такси си предлагат всичко така, че да няма нужда от нож и вилица. Ако няма нужда от нож и вилица това вече не е ресторант.

Оказа се, че пицата предвидливо е нарязана на парчета и може да се яде и без нож и вилица :)


сряда, декември 15, 2004

SOF-BNE Бризбън

Пътуване от София до Бризбън

Част IV - Бризбън

Първото вчечатление беше асфалта. Някой го беше измил малко преди да кацнем :) Кацнахме рано сутринта около 6:30, но отдавна се беше съмнало. Тук се съмва около 4:00 и една от причините е, че местните не смянят времето на лятно и зимно.

Летището сравнено с Лондон, дори и със Сингапур е малко. Може би е не повече от 2 пъти по-голямо от това в София.

Оказа се, че самолета с който сме летели е един от трите самолета, които са специално украсени с мотиви от местно изкуство. Много красиво изглеждаше отвън. Ако знаех по-рано щях с повече респект да стояв него :)




Интересна гледка след като влязахме в летището беше екипажа на Емиратите. Всичките стюардеси бяха с много красиви униформи. Нямаха воали пред лицата, но много интересни шалове. Трябваше да ги снимам, но реших, че може да не е прието.

Тук трябваше да изхвърлим храната, която си носихме от България. Още ми е мъчно за 3-те Морени МАКС ! :) Но... заминаха в коша. Мислех дали да не постоя и да ги хапна, но нищо не ми се ядеше. Дори храната от самолета не бях изял. През цялото пътуване имаше предостатъчно храна.

Минаването през митницата беше много бързо и лесно. Ако и бяхме улучили от къде ще дойдат куфарите :) Почти бях сигурен, че куфарите са предприели самостоятелно пътуване, но се оказа, че една от работещите на летището ги е качила на количка и заедно с куфарите прави опит да ме открие.

Всичко беше готово за детайлна проверка свързана с храна, дърво и други биологични отпадъци пренасяни в куфарите. При опит да сложа куфарите на скенера (по 23кг всеки) се намиси един от работещите на летището с думите "моля ви господине оставете на мен" и качи кударите един по един от количката на скенера и след това от скенера ги подреди на количката.

След това се минава през още един оглед от човек. Гледах пред нас как две холандки просто ги разнищеха. Всички куфари ги отвориха и започнаха да им казват.

Чух, че до нас се приближи една жена и казва да минем в ляво. Викам си явно идваме от опасна държава и ще имаме специална проверка. После гледам, че в ляво има и други проверяващи, но там вече има хора и отворени куфари. Нещо се обърках а и вече гледах на света като човек започнал пътуване преди 34-35 часа и спал от време на време.

Минете в ляво, в ляво. Дойде при нас и каза, че може направо да излизаме без никаква проверка. Хмм...Аз се бях приготвил за тази проверка а тя ми развали емоцията :) Изпреварихме опашката и излязахме на австралийска територия.

Първото впечатление, което ми направи излизането навън беше въздуха. Не бих могъл да опиша, но след толкова часове климатици въздуха беше невероятен. Много приятно хладен и влажен. Просто мечта :) Може би това е едно от нещата, които най-много ме впечатли от цялото пътуване - първата глътка въздух.

SOF-BNE Сингапур

Пътуване от София до Бризбън

Част III - Сингапур

Кацнахме в Сингапур в 16:40 тяхно време. Или нещо такова. В Сингапур вече нямах представа дали е ден или нощ в България. Там трябваше да изчакаме 4 часа. Малко след като кацнахме вече беше тъмно.



Сингапурското летище също много ме впечатли. Усеща се веднага, че си в Азия. Цветятя са много странно красиви. Изглеждат като от картичка. Навсякъде има надписи на китайски. Има доста полицаии. Всъщност има много полицаии.

Навсякъде имаше орхидеи. Някой от тях приказно красиви.



Хората също са много. След Лондон едва ли това можеше да ме впечатли. Интересни бяха магазините за техника. За първи път успяхна "тяхна" територия да вида магазини. Изглеждат странно подредини стоки, за които не бях и чувал. Разни мобилни компютри с екрани от по 8", с инсталиран WindowsXP и надпис, че има 1Gb памет.



През цялото време правих снимки. Докато снимах една от залите виждам в екрана странни фигури. Изглеждат като излязли от Counter-Strike. Специални части в пълно въоръжение. Бронежилетките автоматичното оръжие с показалец до спусъка. Нямам представа къде отиваха, но бяха 6-тима, които само с вида си всяваха респект. Много ми се искаше да им щракна една снимка, но реших, че държа да пристигнем в Австралия с фотоапарата и по възможност с полета за който имаме билет :)



На изхода за полета за Brisbane имахме проверка на багажа. В Лондон проверката беше детайлна, но тук направо ни съблякаха. Имах монето в джоба си. Може би 10 ст. Детектора ги хвана. Накараха ме да ги извадя и пак проверка. Жена ми имаше колан. Колата е с капси. Не я пуснаха с него. Накараха я да го махне и я првериха без него. Мен при проверката след като реагира катарамата на колана ми издърпаха колана и внимателно разгледа капсата и между капсата и панталона дали нямам нещо. Детето го накараха да мине само през детектора. То разбира се не искаше и се разплака. Но докато не мина само никой не мина.

В Сингапур бяхме проверени :)

Полета до Brisbane беше с Qantas. Полета е е 7 часа и аз лично предполагах, че ще бъдат най-трудните. Нищо подобно. Самолета беше Boing737. Уникалното за този самолет е специалното внимание отделено за децата. Самия факт, че предлагаха специални детски менюта. Имаше 2 самостоятелни цпециални детски тоалетни е доста интересен факт.

Самолета беше пълен с деца. На всякакви възрасти и от всякакви раси.

Самото пътуване беше много приятно. Малко след излитане се преминава екватора. Може би точно този момент съм го проспал, но като се събидих видях, че за първи път съм в южното полукълбо.

Храната отново беше достатъчно.

Преди да кацне самолета минава над крайбрежието. Времето беше хубаво през целия път и при снижаването имахме възможност да огледаме околността на града. За първи път видях слънцето или по-точно как осветява тук. Светлината е странно бяла. Докато в България дори и в най-слъчевите дни си е малко жълтеникава. Тук светлината е по-скоро бяла към луминисцентна. Разликата се вижда веднага, но е трудно да се обясни.

Очаквах да вида доста попупостинни месности, но се оказа, че на хиляди киломентри е обработваема площ.



Самото летище е така направено, че захода се прави от към океана. Много приятна гледка преди кацане. Самото кацане беше много умело и вече бяхме на австралийска земя.

SOF-BNE Лондон

Пътуване от София до Бризбън

Част II - Лондон

Малко преди да кацнем бяхме над облаците и имаше слъцне докато в Лондон вече беше сумрачно. Много странна облачност имаше. Може това да е прочутата лондонска мъгла, но след като излязахме от нея бехме на не повече от 200м. Почти нищо не видяхме от Лондон.

След не дълго рулиране на огромното летище Хийтроу към самолета се прикача ръкав и слязохме на британкса земя.

След като излезе човек от ръкава попада в много странен свят. Първо страшно подерен и много добре обозначено пространство. В нито един момент не се замисихме на къде да тръгнем.

Докато не стигнахме до мястото в което нямаше знаци. Или някой ги беше взел. Малко объркване. Посещение на тоалетните. И опит да се разберем с жена, която стои зад едно бюро. Сравнително успешен опит и продължаваме напред.

Когато се пристига от България или друга европейска страна се пристига на терминал 1 или терминал 2. Междуконтиненталните полети са от терминал 3 или терминал 4. Оказа се, че те се намират доста далеко един от друг.

За да се премине от терминал 2 до 4 трябва да се качи човек на един автобус, който е от летището и нищо не се плаща. За да преминем от единия до другия терминал напуснахме района на литещето и в "насрещното", "насрещното" за 20 мин стига до терминал 4.

Терминалите са огромни пространство пълни със всякакви магазини с ниски цени защото са без някой данъци и мита, които трябва да се платят за всяка стока, която се продава в страната. Примерно без ДДС. Цените са много разумни и биха били още по-разумни ако търговците не виждаша в липсана на дънъци място за увеличаване на печалбата.



На Хийтроу за първи пър се почувствах като турист в столицата на един империя. По-скоро това е бивша империя, но по всичко си личи, че блясъка не е повяхнал. Имаше всякакви хора. Твърдят, че и на други место по света е така, но аз лично имам съмнения. Тук хората, които се виждат не са асимилирани. Можеш да видиш арабин на над 70 години с жените си с фереджета и заедно до тях мексиканци, американц и момчета от Испания. Усещането е много странно. Може би така е изглеждал Рим преди 2000 години. Всички говоря английски и когато има нужда се разбират, но са много различни.



Тук трябваше да изчакаме 6 часа. Не съм усетил кога са минали. Ако беше през деня може би щях да опитам да прескочим до разгледаме града, но явно някой друг път.

Качането на самолета за Сингапур продължи доста време. Самолета беше Boing 747-400. Това е най-големия пътнически самолет, който пътува. Може да превозва 550 човека. Самото товарене продължи доста време. След удобния A319 този Boing, който лети вече 15 години ми се стори малко тесничък. Седялките са по 10 в ред 3-4-3 и ние попаднахме в средата.

Преди излитането не разбрах защо имаше дърпане между две англичанки с разлика във възрастта около 50 години коя да седне от към пътеката. По-късно ми стана ясно, че за разлика от пътуванията на растояние 2-3 часа когато е по-интересно да си до проореца тук е много важно да не си до прозореца.



Пътуването продължава 12 часа и 35 мин. Страшно дълго. Направо ти писва. През това време е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се става и да се движи човек. Ставането ако не си до пътеката е доста трудно, а ако спят тези до теб си е невъзможно. През цялото време имахме мисля 17-20 телевизионни канала, които можеш да гледаш. Пред всеки има екран на който освен програмите можеш да гледаш и къде се намираш в момента, курса, височината, колко си изминал и колко остава.

Странно защо самолета от Лондон премина през Румъния, през цялото Черно море, малко през Турция, Арабски полуостров Индия и надолу към Сингапур. Когато минава през планинските райони се получава турболенция и усещането не е много приятно.

Самолета е огромен, когато тръгне да излита се вижда много ясно, че първо набира скорост да излетят крилата. Като излетят крилата излита и фюзелажа и накрая колесника. По време на пътуването също се усеща как крилата си летят почти самостоятелно. Има вибрации, които се виждат по върховете на крилата, но не се усещат защото не стигат до тялото.

Полета за разлика от този между София и Лондон премина на по-ниска височина. Може би има причина да е така или просто двигателите не работят ефективно по-високо, но през цялото време бяхме на 10500 метра.

Едно от удобствата е, че през по-голямата част полета минава във време, когато в България спим. Излита от Лондон в 23:10 българско време и лесно без напрежение човек може да спи през по-голямата част от полета. Поне докато няма турболенция и не започне да друса и поклаща :)

Храната е предостатъчно. Температурата е нормална. Всичко беше поносимо.

SOF-BNE София

Пътуване от София до Бризбън

Част I - София

Най-тежко е раздялата с роднините.

Неприятното в София, е че трябва да преживееш още няколко емоционални момента. Първото е за багажа. Много е важно да не си превишил дори с килограм самолетния багаж. Преди време може би свръх багажа се е смятал за възможност, но когато аз пътувах 1 кг свръх багаж беше равен на 61 EUR. Безумна цена.

Както можеше да се очаква имахме няколко килограма отгоре и се наложи да преценим кое е най-добре да се остави в България и кое да пътува с нас. Напрежението създава предпоставки за малки конфликти и грешни решения. В крайна сметка пак бяхме с килограм над позволеното, но момичето на check-in "забрави" да напише колко тежи последния куфар.

След това разговора с митничарите. Веднага ни прецениха и трябваше *да ги помоля* да ни обърнат внимание. Наложи се да прекъсна особенно важния им разговор за една много евтина и направо нова кола. Аз културно почаках, все пак съм решил да напускам страната през най-представилния КПП. Негово величесто митничаря ме попита дали ще се връщаме и като казах, че ще се връщаме изсумтя недоволно. Попита ме дали изнасям нещо над 400 лв и като изброих камера, фотоапарат и notebook допълни "Те тез не се броят". След пауза от няколко секунди добави "Хайде ще пишем кампютъра".

Не знам защо така се случвеше последните седмици преди търгването. Винаги когато си помисля дали си струва да прекарам извесно време извън България възникваше нещо, което доказваше, че не греша.

Проверката за внасяне на опасни предмети в самолета е някакво недорозумение. Би трябвало след като България има войска в Ирак на летището да има специално внимание за пренос на оръжие или експлозиви. Аз видях как изглеждат нещата извън България. Трябва да кажа, че това, което се прави в София е страшно безотговорно. Би трябвало багажа да преминава през скенерите и това да става под внимателния поглед на обучен персонал. Нищо подобно няма в София.

До Лондон пътувах с A319. Сравнително нов самолет за вътрешни полети. Първия му полет е 1999. Това беше най-луксозната част от полета до Австралия. Всичко беше много добре направено.



Излитане с него е като на влакче от увеселителен парк. Мощни двигатели на самолета помагат излитането да трае само няколко секунди. Много е приятно ускорението и набирането на височина.

Полета премина на височина 11500 при почти безоблачно небе. През цялото време се виждаше Европа. Най-добре изглеждаше крайбрежието на Средиземно море. Много ни хареса пътуване до Лондон. За по-малко от 3 часа стигнахме. Сравнително бързо ни пуснаха да кацнем. Храната беше много добра. На децата раздават играчки. Всичко беше много хубаво.