неделя, юни 26, 2005

Heathrow

Така се получи, че последните 6 месеца съм бил на няколко големи летища - Международното и вътрешното в Лос Анжелис (LAX). Летището в Сиатъл и Сингапур. Международното и вътрешното на Бризбън, Сидни и Мелбърн. Да не забравя и София.

Няма такова като Heathrow в Лондон. Няма нито като разкош, нито като пъстрота на хората.

сряда, юни 08, 2005

Нещо като баскетбол

Тук има различни игри. Причината може да е историческа или политическа или дори икономическа.

Преди няколко дни гледах нещо като баскетбол, нещо като ръгби за жени. Играе се с топка за баскетбол. Има кошове в които трябва да се вкарва топката. Отборите са пак по 5 човека. Може и да не бяха 5, а 6. По-важното е че зад коша няма табло. На една пръчка на височината на коша за баскетбол си има кош, но зад него няма табло.

Играта изглежда странно защото явно играчите нямат право да топат топката. Няма и право да правят крачи с топката. Подхвърлят си топката и накрая правят опит да вкарат в коша. Много странно изглеждат. Високи слаби австралийки (нещо рядко на този континент) се гонят със топка за баскетбол по игрището и накрая подхвърлят в един кош. Обикновенно не вкарват.

понеделник, юни 06, 2005

Melbourne

Трябваше ми много малко време за да определя този град като най-красивият, в който съм бил. Има невероятна архитектура и за разлика от Бризбън има дух.

Трудно е да се обясни какво означава един град да има дух. София определено има. Бризбън е курорт и аз поне не го чувствам. Мелбърн е град от друга величина. Много ми хареса. Ако трябва да избера град, ще избера Мелбърн. Трябва да кажа, че все още не съм бил в Сидни.

Ето какво видяхме като сгради. Това са наистина големи сгради в рамките на 3-4 км в центъра.

http://www.skyscraperpage.com/diagrams/?11083513

Трамваите там са важна част от атмосферата на града. Изглеждат различно. Някой като от преди век други като от следващия век.

Iron Chef

Ще разкажа за едно от многото интересни предавания, които има по телевизията тук.

В първите дни в Австралия много ми липсваше Discovery Channel. Смятах, че телевизионната програма е скучна и странна.

В момента смятам, че е по-интересна и по-добре напрвена от тази в България. Причината е очевидна. Тук свободно се пускат предавания от САЩ, Великобритания, Нова Зеландия и Канада. Без да е необходимо превод или обработка. Има предавания от типа на тези по Discovery при това актуални и без да ги повтарят с месеци.

Едно от кюбимите ми предавания е Iron Chef. Това предаване промени категорично отношението ми към готвачите.

Предаването е от Япония и всъщност е състезание за готвачи. Има трима готвачи, които са винаги в предаването. Единия е специалист китайска кухна, другия френска кухня и третия японска кухня. Всеки епизод имат притендент, който избера един от тримата железни (iron) готвачи.

Има обурудвани две кухни с всичко, което може да е необходимо. Готвачите имат помощници и всички продукти, които пожелаят.

Всеки път има "случайно" избран продукт, около който трябва да се направят блюдата. Имат точно 1 час. Комисия от известни артисти, известни хора от японското общество са жюрито.

Преди да гледам това предаване смятах, че готвачите превръщат продуктите в храна за консумация. Сега съм убеден, че да си много добър готвач е като да си много добър цигулар или много добър писател. За да си на световно ниво трябва много години да работиш сериозно, да си учил много и дори това не е достатъчно. Трябва да имаш талант за готвач.

Жалко, че няма как да се гледа в България. Има невероятни неща. Да се чудиш дали да го изядеш или да го сложиш в рамка. Невероятно красиви а според жюрито също толкова вкусни.