неделя, декември 31, 2006

Новото и старото

Разум и кураж се изисква всеки път когато трябва да решиш "да го изхвърля или да го запазя". Сега в края на годината е добро време да подариш или дори изхвърлиш онова, което не ти е трябвало в последните години. Да започнеш новата година с чисти и подредени хранилища. Материални и духовни.

Човек цял живот събира, събира и складира. Това вероятно е един от онези чисто първични инстинкти, които все още живеят в нас. Прибери го на сигурно място, за да имаш нещо за всеки случай, ако се наложи, все пак не се знае, нали?

Така си минават годините и натрупаните неща стават все повече и повече. Всеки път когато трябва да вземеш решение дали да го изхвърлиш или да го прибереш обикновено не ти стига смелост. Трупат се с години разни неща "добре" подредени за момента когато отново ще ни потрябват.

И, изведнъж момент идва. Сещаш се, че това си го виждал някъде, имал си го това нещо. Тъй като си прибрана личност знаеш, че си го запазил. То е ясно, че точно това си запазил. Разбира се.

Има го и зрънцето съмнение. Ами ако съм го изхвърлил? Подтискаш съмнението и се захващаш за работа. Тук някъде трябва да е. И тъй като винаги си смятал, че имаш система, по която се извършва съхраняването на безценните придобивки знаеш, че просто трябва да отидеш и да го вземеш.

Поглеждаш там където трябва да стои. Поглеждаш и си изненадан колко много неща стоят там. Неочаквано много си събрал "за всеки скучай". Почваш едно по едно да разглеждаш и всъщност откриваш интересни работи. Не може да ги подминеш отгоре отгоре. Поглеждаш ги, а някой и преподреждаш защото е очевидно, че те не са си на място. През годините системата, по която си складирал се е променяла и някой неща не са си на мястото.

Дори след внимателно и щателно претърсване нещото не излиза. Няма го там. Зрънцето съмнение постепенно расте. Ами ако съм го изхвърлил? Не, няма начин. Такива неща не изхвърлям.

Продължаваш да търсиш на някой други места където би могло да бъде. Някой от тези места са също интересни. Всъщност откриваш и неща, които е странно как си запазил. Това примерно е изключено на някого да потрябва. Дори и да потрябва вече всички имат по-нова версия или по-лесна, по-чиста, по-добре запазена от същото. Евентуално ако някой ден някой поиска да отваря археологически музей би му свършило работа.

Има го и обратното. В процеса на търсене откриваш, че онова нещо, което търси предния месец е тук. Кой го е сложил тук? Аз никога няма да го сложа тук. Кой би могъл да го сложи тук? Аз се убих да го търся, а то било тук. Естествено е, че трябва да бъде ето там. Ето сега го местя и не искам никой да го пипа. Всъщност аз си купих ново. Доста по-добро на нищожна цена, което освен това е и по-удобно за работа. Да го хвърля? Ама то си е почти ново, как да го хвърля? Хайде сега ще го сложа просто ето тук.

Края на годината е удобен момент да се освободим от старите неща. Колкото и да събираш няма как да го вземеш след този живот. Децата ти няма да го ползват просто защото те ще живеят в свят, който предлага друг вид блага. Ти самия едва ли ще потърсиш нещо, което не ти е потрябвало в последните няколко години. Ако ти потрябва сигурно няма да го намериш или ще предпочетеш ново. Защо го пазиш? За кого?

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!

сряда, декември 27, 2006

Коледа

Винаги съм мисли, че празника е древен и тясно свързан с религията.

Наскоро разбрах, че не е точно така. Имало е на този ден празник в Римската империя, който е се е наричал "Рождението на незавоюваното слънце". Деня на боговете слънце. Доста почитан празник в цялата империя е било.

Не казвам, че е има нещо общо, но най-сигурният начин за налагане на нова религия е да съвпаднат големите празници на новата религия с тези на предишната. Без никъде да се споменава за рожденната дата на Христос при изграждането на новата религия деня е съпаднал. Някой ден ми се ще да напиша и за други значими съвпадения на сегашни религиозни празници с преди това съществуващи.

Празника е бил признат в САЩ като официален за цялата страна през 1870. Тогава е имало доста обсъждания на темата дали това не нарушава конституцията, която задължава разделение между църквата и държавата. Последния опит официално да се оспори това решение е през 1999. През 2000 е взето решение, че празника има и нерелигиозни значение. Което от своя страна се осъжда от крайните християнски организации, които твърдят, че празника има само едно значение. Предполагам ще има още да се чуе по въпроса.

Едно от интересните неща е за коледната елха. Елхата идва като символ в празнуването на Коледа от Германия. Това се случва късно, преди около 250 години. Елхата идва от някакви германски предхристиянски празненства. Играчките на елхата, особенно светещите се появяват в САЩ. От там идва и Дядо Коледа като част от реклама на Кока-Кола.

ЧЕСТИТА КОЛЕДА!

петък, декември 22, 2006

Все още има време

От началото на годината катастрофите са 8041, а жертвите са 1012! (news.bg)

От началото на месеца са загинали 68 човека, а сме ангажирали целия свят да помага за Либия, в която имаме 5-ма българи. Може би трябва да направим обратното. Да ангажираме ООН, Европейският съюз и САЩ да ни помогнат да спрем избиването на българи вътре в България.

1012 човека! Това е повече от жертвите в Ливан и Израел в последния конфликт. Това е повече от жертвите на САЩ във войната в Ирак за годината.

Прочетох, че трябвало да се подобрят пътищата. Имали сме нужда от пари, които да бъдат усвоени за подобряване на пътищата. Това е проблем. Да, ама не. Проблемът не е в пътищата, нито в колите.

вторник, декември 19, 2006

Тока дойде

Дойде, но само на някой места. Всъщност както се оказа на някой места въобще не беше спирал, но това си беше до късмет.

В района, в който живея дойде след 24 часа. Имахме време да минем да видим какво е станало по магазините докато тока липсваше. Интересно беше. Всъщност, всяко зло, за много пари както би трябвало да се казва тук.

Магазините работиха. Особено тези, които продаваха неща свързани с ежедневието. Осветлението им беше на генератор. Касите на генератор, но всичко работеше. Имаше огромни опашки. Аз поне никога не съм виждал подобни опашки тук. Хората бяха препълнили количките с опасение, че няма да има ток със седмици. И се запасяваха наред. Количките догоре и бегом към касата.

Според един познат големите магазини имат договор с електроснабдяването. Колко повече задържат да няма ток, толкова по-добри печалби се очаква.

Щандовете със стоки, които трябва да стоят на студено бяха почти изпразнени от самия магазин. Прибираха нещата, които не са трайни. По-късно по телевизията демонстративно са давали как магазините изхвърлят млякото. Идеята е доста добра след като искат да се купува мляко когато дойде тока.

Щандовете свързани по някакъв начин с отопление бяха напълно празни. Дори и маркучите за газ бяха изкупени. По нищо не личеше какво обикновено се продава там.

Едно от първите неща, което свършили са дървата. В много от апартаментите има камини. Хората купуват дърва за камината повече за създаване на атмосфера отколкото за реално топлене. Пред по-големите магазини има струпани дърва. Не като в България изсипани с камион. Тук дървата са опаковани в пакети както всичко останало. Цената е солена, но пък можеш да ги държиш в една торба с млякото и хляба.

Всъщност като казвам дърва не бива да се взима директно. Вярно е, че има и дърва расли на полето, но има и такива, които ти гарантират 2-3 часа горене без да остане нищо, или почти нищо след тях. Няма нужда да се чисти, но пък и не са дърва. Представляват някаква химия, която топли, но звука при горене почти го няма. Няма я и жаравата, няма и какво да чистиш. Можеш да си избираш какво да вземеш.

Дървата са добре когато ги има, но тъй като винаги ги има на магазина и никой не се запасява. Един от българите тук разказа как започнали от дървата после потърсили да купят, но не открили. Продължали с други неща, като кашони и хартия. Важното е да топлят.

Скъпите къщи обикновено са в по-отдалечени райони с много дървета. Тези дървета им създават все още проблеми. След бурята дърветата са паднали или върху жиците за електричество или върху единствения път до местността. Колкото по-скъпа къщата толкова повече повалени дървета. Не че ги притеснява. Повечето са с генератори.

Като казах генератори се сетих за това, че американци са си оставили колата цяла нощ да работи и с една по-дълга жица са ползвали тока в къщи. Бензина е относително евтин, но повече от една две крушки едва ли са осветявали. Заминал целия резервоар за една вечер. Всъщност, като си помисля, вързали са си телевизора и всичко, което остане е било за осветление.

събота, декември 16, 2006

Ток няма

Когато няма ток всичко изглежда по-истинско. Това го бях забелязал още като ученик. Имам хубави спомени от това време. Вечеряме на свещ всички заедно. Говорим си. Няма телевизия, няма дразнители. Всички сме в една стая заедно. Храната се готвеше на газ, топлихме се на... зависи за която година говорим, че в повече от една година имаше режим на тока.

Преди няколко дни тук наоколо, както синоптиците обясняват, се появи феномен. Някъде в океана по неясни причини започнало да пада налагането. Падало с часове без причина и без да дава обяснения. После тръгнало към континента и там насреща му високо налягане. Среща, която ще влезе в историята.

Малко след обяд се получи електронна поща, която даваше някаква представа какво се очаква и разрешение да си ходим. Прогнозата беше за много сериозна буря. Такава, каквато не е имало до момента в тази част на света. Не, нищо общо с глобалното затопляне.

В писмото имаше и доста добър списък какво да си приготвим за да изкараме поне 3 дни без да има нужда от нещо:

- резервоара пълен до горе
- кибрит, нож, запалка
- газов котлон, газ
- осветление, батерии
- радио на батерии
- пари в банкноти
- телефоните заредени до горе
- храна поне за 3 дни, желателно за повече
- вода за 3 дни, желателно за повече
- ако имате дърво в двора спете в най-далечната стая

Малко като на шега минахме през магазин за да попълни необходимото по списъка. Само по филми бях виждал подготовка за бедствие. Нищо епично няма в подготовката.

Магазините не бяха по-различни. Изключвам щанда за туристически принадлежности. Там имаше върволица от хора купуващи газови бутилки, газови котлони и неща в този дух. Аз също се включих в опразване на щандовете. Мисля, че се справихме доста добре.

Вечерта започна нормално. Времето беше хладно, но не студено. Телевизията беше по график. Новините отделяха повече време на прогнозата, но никой не направи опит да притесни хората. Вероятно такава е традицията.

Преди полунощ започнаха да идват новините от първите изпитали урагана връхлетял крайбрежието. Силата на вятъра е била около 120 км/ч. Точно на брега има казино, което продължаваше да работи с пълна пара. Хората усмихнати. Собственика каза, че е проектирано да издържи ветрове над 200 км/ч, така че това с вятъра не го притеснява.

При нас първо дойде спирането на тока. Гледах на доплеровия радар как се движи бурята. Когато червата част наближи нашия квартал тока спря. По всичко личеше, че ще бъде различно от България и ветровете там.

Преди това един от хората по новините говореше за влаковете, които минавали през имота му. Не го разбрах тогава, но после ми стана ясно.

Тук за скоростта на вятъра се дават две числа. Едното е скорост на вятъра, другото е скорост на порива на вятъра. Обикновено скоростта на порива беше с около 50 км по-голяма. Примерно ако вятъра духа с 50км. Порива е около 100км.

Вятъра духа много силно. Ние не сме на открито, малко в падина се пада къщата, но вятъра се усещаше по цялата постройка. Духаше много силно. Обаче истински задухва когато дойде влака. Така се усеща порива. Продължава около 10 сек, но имаш чувството, че наистина минава през цялата къща. Сравнението с влак е много точно.

Докато гледах и усещах бурята ми направи впечатление, че на всеки етаж, на който има външно осветление се е включило аварийно осветление. Всяка от тези външни лампи е имала батерия и в момента, в който спря тока се включи втората светлина. Това би било изключително важно в случай на земетресение. Не знаех, че го има и изглежда много разумно.

Бурята продължи около 3 часа. Всъщност тя мина за толкова около нас. Предполагам за толкова се е задържала и по други места, но това беше достатъчно.

Един милион жилища останаха без ток. Причините са различни, но винаги трудни за поправка. Температурата рязко падна. Стигна около 0. Всички тези, които нямат с какво да се топлят може да отидат в укритията. Различни организации имат места в които може да се постоплиш и да изпиеш един топъл чай. Обявено е бедствено положение.

Загинали са 4 човека. Изключвам тази, които след изричното предупреждение много пъти да не вкарват бербекютата си в къщи, са го направили. Отравяне и сериозна опасност за живота. Имаше няколко пожара и две изгорели къщи. Не е чудно в региона малко местни знаят да си светят със свещ.

Всеки един от загиналите е човек, но като статистика не е много като си помислиш. В България губим всяка нощ по пътищата повече хора и без да имаме бедствено положение. Дали не е добре да обявим. Може да спасим някой по този начин.

Има десетки дървета, които са паднали върху къщите, докато хората са спали. Никой не е наранен или загинал, но щетите са доста. Интересно беше какво казаха от застрахователните компании. Да ще покрием всичко, но ще имаме нужда от малко време. Поправете си го сами и ни пратете сметката. Ние ще намерим кой е виновен да падне дървото - общината, съседа, озеленителите или някой друг. Ще му вземе парите и ще ви ги дадем безплатно за вас.

Интересно преживяване, поне докато не задуха здраво. Изкарахме си добре както в доброто старо време - семейно. Без Интернет, без компютърни игри или телевизия. Не беше толкова зле като си помисля.

Всъщност, като малки в България се осветявахме на газ (пропан-бутан). ТОВА Е МНОГО ОПАСНО! Никога не го правете в затворено пространство! Малък проблем при изгарянето на газта води до отделяне на въглеродния окис, който няма мирис или цвят, а е смъртоносен за минути!

[очаквайте продължение]

понеделник, декември 11, 2006

Коледа на летището

Тук украсата за Коледа се поставя още в края на ноември. О....Извинете. Съжалявам, че казах Коледа. Исках да кажа новогодишните празници. Преди известно време говорителя на Белия дом нарече новогодишното дръвче коледно и това беше капката, която преляла чашата. Повишили го на друга длъжност.

Никой не пести от украса. Има невероятно подредени новогодишни светлени. Музиката отвсякъде те приканва да изхарчиш малко пари. За децата е много весело. Има специални влакчета като от филмите. Всичко и всеки се опитва да те накара да усетиш, че си щастлив. Може в началото малко да се дърпах, но сега гледам да се наслаждавам. Невероятно красиво е.

Най-голямото летище в региона е Сеа-Так. Името му е такова поради това, че се намира по средата между Сеатъл и Такома. И двата града не са малки. Летището е най-голямото в щата и много важна отправна точка за военни и пътуващи към Аляска. Голямо е искам да кажа.

Преди няколко дни се разрази скандал на това летище а после и в целите САЩ. Както на всички места, на които се събират хора така и там има празнична украса. Повечето наблягат на елхи. Не, не са коледни. Просто големи красиви елхи с много светлина и играчки като за подарък. Има и от време на време по някой фигура на Дядо Коледа.

Миналия петък от минал един равин. Свещеник на еврейската религия. Не знам защо, но не му харесало, че има само елхи. В тази част на годината има също така и еврейски празник, който не зная как точно се казва, но случайно съвпада с Коледа. Не, не е случайно. Преди години се е празнувал през лятото, но сега е по Коледа. Събрали са се равини и са решили, че всъщност трябва да се празнува по същото време когато католическия свят празнува Коледа. Много по-лесно ще може да се участва в празничната атмосфера и дори и да се радваш то причината няма да е празнуване на Коледа.

За да бъдат всички щастливи, тук е забранено официално да се говори, че празнуваме Коледа. Празнуваме новогодишните празници.

Та той човечеца си е минавал от там и решил, че трябва да направи нещо по въпроса. Обадил се в летището и казал, че иска до най-високата елха да сложат и висок предмет, който е символ на техния празник. Дал им и отсрочка няколко дни. Разбира се, че им казал какво ще стане ако не го сложат. Просто ще ги осъди много болезнено.

Всички знаят, че няма шега. Тук няма нито един паметник на загиналите индианци, но във всеки град има паметник на загиналите евреи във втората световна. Аз нямам проблем с това стига да не забравят индианците и приноса на България за спасяването на всички български евреи. Това последното го знаем сигурно само 10 човека в радиус 100 км.

Летищните власти направили бърза справка и решили да поставят нещата различно. Извикали т.е. случайно пристигнали няколко телевизионни екипа, които снимали как летището сваля цялата украса за Коледа, пардон исках да кажа за новогодишните празници. Освен това изтече информация за името на човека, който е причина, както и организацията в която е свещеник. Не просто, че е еврейска а точно как се казва. Тук има много религиозни организации.

На другия ден тази новина беше една от централните в САЩ. Резултата бил няколко милиона емайла. Няколко стотици хиляди писма както до летището така и до еврейската организация. Според информацията много от писмата били меко казано недоброжелателни.

Днес чета, че летището отново връща елхите с обяснението, че равина се е обадил и е помолил да върнат елхите. Както той за пореден път обяснява целта му не е била да се махат елхите а до най-високата елха да се сложи менора висока поне колкото нея.

Летището отговаря, че е трудно да се сложат символи на всички религии, които са представени в САЩ, но за следващата година ще направят консултации с повече потърпевши.

събота, декември 09, 2006

Хлапето

Преди много години гледах филма на Чарли Чаплин за трудните времена по време на голямата криза. Историята се развива преди почти един век.

Филма разказва историята на баща и син, които имат семеен бизнес. Хлапето минава и счупва прозорец. Бащата (Чарли Чаплин) предоставя услугата: поправка на току що счупени прозорци. Всичко върви добре докато не се появяват полицаите. По някаква причина те не харесват така да се тероризира населението.

Един век по-късно. България. Страна от Европейският съюз. Да видим какви са разликите и приликите със следната история случила се преди около месец в един от големите български градове.

Панелен блок на не много етажи. Населен с в по-голямата си част с пенсионирани жени. Мъжете, по природни или икономически причини или по-скоро и поради двете, не са вече там.

Един слънчев зимен ден идват 3-4 циганчета.

Малко пояснение. Ако циганчетата са роми защото така си се наричат, то на англичаните трябва да казваме инглишмени щото и те така си се наричат. А на германците дойчовци, щото и те не си се наричат германци.

Идва една група циганчета и звънят на последния етаж на една от жените. Искат ключа за покрива. Казват, че ще погледнат покрива дали някъде не пропуска. Безплатно. Само ще го погледнат и си заминават. Тя ги гледа и си казва, ами нека погледнат. Децата на по десет години. Добре облечени, чисти и спретнати. Усмихнати някак загадъчно, но те винаги така се усмихват. То ние на тези години няма как да се качим нека погледнат. Пуска ги. Те радостно поглеждат и бързо си заминават.

На следващия ден идват 3 коли с цигани. Не като онези малките. Тези са големи здрави мъже. Брадясали, с дебели кожени якета и ланци по вратовете. Отиват при тази същата жена на последния етаж. Казват, че техни хора са идвали предния ден и са свършили част от работата. Дошли са да вземат парите. До тук 300 лв! Да дава парите или да звъни на другите във входа да събират.

Какви 300лв? Почват се обяснявания, че те не са казвали нищо за 300 лв. Даже напротив. Стига се да разправия, и накрая и влизат в апартамента. Циганите влизат в апартамента на жената за да си вземат парите. Друга част от групата се качва на блока.

Казват и, че ще довършат огледа а тя да се обажда на съседите ... за да не стане по-лошо.

Съседите звънят в полицията. От там разбират за какво става дума. Група цигани просто тероризират възрасти пенсионери. Случвало се е и преди, ще се случи пак. Отговарят им на чист български език - ОПРАВЯЙТЕ СЕ САМИ! И затварят телефона.

Цялата сметка им излиза 1800 лв. Лесно се изчислява - 3 коли с цигани по 600 лв на кола.

Интересна история. Същия бизнес като във филма на Чарли Чаплин. Случва се след около век в страна от Европейският съюз. Има разлика и тя е много важна. В едната история полицията е на страната на закона. В другата полицията е на страна на... Не съм сигурен, че зная на чия страна е. Убеден съм циганите са били наясно на чия страна е полицията преди да се качат в колите.

Всъщност всичко е чисто. Има извършена услуга. Прегледан е тавана и това струва 1800 лв. Не виждам защо трябва да се притесняват хората. Просто да ги плащат и да си траят.

Говорихме си с един познат тук, който трябва да реши дали иска да е Американец. Според него такива истории му помагат да вземе решение. Мисля, че го разбирам.

четвъртък, декември 07, 2006

Ама много пари...

Драги ми Смехурко,

Пиша ти писмо да ти благодаря за това, което си сторил на моята любима баба. Много ми хареса. Много смешно е станало. Браво. Гордея се с теб. Сигурен съм, че с години ще разказваш за този си подвиг.

.
.
.

Не ми е много весело днес. Има неща, които четеш и чуваш, но рядко предполагаш, че ще ти се случат.

Примерно днес говоря с роднини в България и научавам, че някой си е направил долна шега с 80 годишната ми баба.

Разбира се, че е много смешно да подхлъзнеш една 80 годишна жена.

Обадили са се по телефона и казали, че се обажда "Не ме ли позная коя съм?". При което възрастния човек отговаря обикновено: "Ама Марийке ти ли си? А, не си... уууу Пенке не те познах".

Баба ми съответно си е помислила, че разговора е отдалеко и оприличила жената на съпругата ми. За да е съвсем сигурно добавила, че не е очаквала разговор от САЩ и наговорила на бързо имената на децата, семейство и роднини.

После са си поиграли с нея около 15 минути обяснявайки как са изпратили колет с много важни и скъпи неща, но пощите са объркали нещо и е получен не в нашия град, а в един на 300 км от нас.

За да е по-интересно са добавили, че сега пощите ще го върнат обрано в САЩ и ще трябва да платя сигурно 4000 лв. Може би и повече. Освен ако, освен ако някой не отиде да го вземе. Много е важно. Бабо ти ще можеш ли да отидеш? Много е важно.

И баба ми решава, че след като я моля то сигурно е много важно. Все пак е на 80 години и за да я помоля да се хване в това време да прекоси половината България значи е много важно.

Обажда се на един съсед и го моли да я заведе. Тя ще плати всичко, само да я заведе, че вуницте и са се обадили чак от САЩ и много е важно да отиде, че иначе много пари ще похабят.

Случило се така, че този път е имала късмет. Независимо, че и казали да не тревожи други близки един от тях е звъннал и след като е разбрал какво е станало е успял да я върне от пътя. Били на околовръстното.

.
.
.

Така ви ми ти истории Смехурко. Жив и здрав да си, все така весело да си прекарваш.

Твой приятел, весел Патиланчо.

вторник, декември 05, 2006

Снегът ме изненада

"Очакват се превалявания от дъжд, а в някой части на северна България и по високите места - сняг".

Така обикновено ни изненадва всяка година снегът в България. Винаги по едно и също време на година и по традиция ни сварва неподготвени.

Тук снега идва навреме. Пишеше преди няколко дни, че утре след обяд ще вали сняг. Видях и в Интернет времената на пристигане. В този град ще започне да вали в толкова часа, в този в толкова часа.

Около един час преди да пристигне снега имаше съобщение, че е минал границата с Канада и след 45 минути ще стигне до предградието на Сиатъл, в което живея.

Аз обаче, дали по навик или просто по български обичай не обърнах внимание на тези съобщения. Прочетох ги и реших, че като е решило да вали, да вали. Време му беше, празници идват.

Някой от колегите тръгнаха по-рано след като се получи съобщение, че поради предстоящия валеж и трафика може да напуснем по-рано работните места. Аз реших, че след като живея наблизо няма нужда да се трупам в навалицата.

И тръгнах с колата около 10 минути преди да завали. През деня беше валяло малко, но тук е така. Ако не вали нещо в тази част от годината значи нещо не е наред и вместо да говорим за други неща обикновено се заговаряме за времето. Когато не вали тук се счита, че проблема е глобалното затопляне и разговора се води около това как да решим проблема. Разбира се, като накараме Китай и Индия да спрат да горят въглища.

Та излизам от работа и на първия светофар срещам снега. Точно на време по разписание. Точно до минутата. Погледнах по навик температурата навън. Беше около +5C градуса.

В България когато завалява от небето падат снежинки. Можеш да видиш и формата им, и размера. Тук западаха топчета от сняг. Не снежинки а топчета. Изглежда като от стереопор. И не да падат, а направо се изсипваха. За отрицателно време натрупаха предното стъкло и трябваше да усиля чистачките.

Погледнах температурата. За около минута температурата падна под нулата. Хмм...Странно.

Преди да почне да вали бях се наредил на светофара. Докато дойде моя ред вече пътя беше покрит и чистачките работиха на максимална скорост. Колата е добре екипирана със системи срещу подхлъзване. Има и пасивни и активни системи. Гумите са добре. Не ме притесняваше.

Тръгнах напред и трябваше да мина над магистралата. Никога не ми е правило впечатление това изкачване. Наложи се да спра точно преди да тръгна нагоре, че имаше автобус пред мен. После автобуса тръгна. Изчаках за да има дистанция и тръгнах.

Колата тръгна, но се движеше много бавно. Натиснах малко, но ефекта никакъв. Натиснах още, нищо. По таблото замигаха някакви лампички, че пътя е заледен, температурата е под нулата и колата се хлъзга.

Спрях. Голяма грешка! Не биваше да спирам.

Пробвах да тръгна, но колкото и да натискам педала колата не мърда. Просто отказва. Открива, че няма сцепление и отказва да тръгне. Точно в този момент е трябвало да включа една от системите, която е за такива случаи, но това по-късно го разбрах. Тогава се чудех как да изкарам до горе. Пред мен имаше вече две коли, които включиха аварийните и не мърдат.

Реших, че трябва да се включи малко опит от България. Там никога не чистихе между блоковите пространства. За да излезеш след като е валяло цяла нощ трябва да използваш различни трикове.

Пълен ляв и пълна газ. Колата отлепи и измина половин метър. Пълен десен, за да не вляза в насрещното. Пълен ляв, пълен десен. След доста време танцуване по пътя стигнах възвишението. Наложи се в танцова стъпка да изпреварвам спрелите по пътя, но важното е, че стигнахме горе.

Като стигнех горе видях полицейска кола, която беше дошла да уведомява всеки, който смята да слиза надолу каква е точно обстановката. Полицаите предвидливо бяха сложили вериги на колите си. Забелязах, че и автобуса беше с вериги.

Компаниите, които отговарят за пътя реагираха мигновено. След 3-4 часа не личеше, че е имало проблем. Бяха минали и сложили каквото трябва по пътищата (не е сол!) и нямаше лед. Прибрахме се без проблеми.

На другия ден разбрах, че някой хора не са успели да се приберат по магистралите. Просто са спали в колите си. Няма жертви, няма катастрофи.

Вече съм много внимателен със снега. Чета разписанието му редовно. Снегът идва рязко със студен въздушен фронт, който за минути замръзва падналия преди това дъжд. Трябва да се внимава!