сряда, декември 27, 2006

Коледа

Винаги съм мисли, че празника е древен и тясно свързан с религията.

Наскоро разбрах, че не е точно така. Имало е на този ден празник в Римската империя, който е се е наричал "Рождението на незавоюваното слънце". Деня на боговете слънце. Доста почитан празник в цялата империя е било.

Не казвам, че е има нещо общо, но най-сигурният начин за налагане на нова религия е да съвпаднат големите празници на новата религия с тези на предишната. Без никъде да се споменава за рожденната дата на Христос при изграждането на новата религия деня е съпаднал. Някой ден ми се ще да напиша и за други значими съвпадения на сегашни религиозни празници с преди това съществуващи.

Празника е бил признат в САЩ като официален за цялата страна през 1870. Тогава е имало доста обсъждания на темата дали това не нарушава конституцията, която задължава разделение между църквата и държавата. Последния опит официално да се оспори това решение е през 1999. През 2000 е взето решение, че празника има и нерелигиозни значение. Което от своя страна се осъжда от крайните християнски организации, които твърдят, че празника има само едно значение. Предполагам ще има още да се чуе по въпроса.

Едно от интересните неща е за коледната елха. Елхата идва като символ в празнуването на Коледа от Германия. Това се случва късно, преди около 250 години. Елхата идва от някакви германски предхристиянски празненства. Играчките на елхата, особенно светещите се появяват в САЩ. От там идва и Дядо Коледа като част от реклама на Кока-Кола.

ЧЕСТИТА КОЛЕДА!

петък, декември 22, 2006

Все още има време

От началото на годината катастрофите са 8041, а жертвите са 1012! (news.bg)

От началото на месеца са загинали 68 човека, а сме ангажирали целия свят да помага за Либия, в която имаме 5-ма българи. Може би трябва да направим обратното. Да ангажираме ООН, Европейският съюз и САЩ да ни помогнат да спрем избиването на българи вътре в България.

1012 човека! Това е повече от жертвите в Ливан и Израел в последния конфликт. Това е повече от жертвите на САЩ във войната в Ирак за годината.

Прочетох, че трябвало да се подобрят пътищата. Имали сме нужда от пари, които да бъдат усвоени за подобряване на пътищата. Това е проблем. Да, ама не. Проблемът не е в пътищата, нито в колите.

сряда, декември 20, 2006

Тока дойде

Дойде, но само на някой места. Всъщност както се оказа на някой места въобще не беше спирал, но това си беше до късмет.

В района, в който живея дойде след 24 часа. Имахме време да минем да видим какво е станало по магазините докато тока липсваше. Интересно беше. Всъщност, всяко зло, за много пари както би трябвало да се казва тук.

Магазините работиха. Особено тези, които продаваха неща свързани с ежедневието. Осветлението им беше на генератор. Касите на генератор, но всичко работеше. Имаше огромни опашки. Аз поне никога не съм виждал подобни опашки тук. Хората бяха препълнили количките с опасение, че няма да има ток със седмици. И се запасяваха наред. Количките догоре и бегом към касата.

Според един познат големите магазини имат договор с електроснабдяването. Колко повече задържат да няма ток, толкова по-добри печалби се очаква.

Щандовете със стоки, които трябва да стоят на студено бяха почти изпразнени от самия магазин. Прибираха нещата, които не са трайни. По-късно по телевизията демонстративно са давали как магазините изхвърлят млякото. Идеята е доста добра след като искат да се купува мляко когато дойде тока.

Щандовете свързани по някакъв начин с отопление бяха напълно празни. Дори и маркучите за газ бяха изкупени. По нищо не личеше какво обикновено се продава там.

Едно от първите неща, което свършили са дървата. В много от апартаментите има камини. Хората купуват дърва за камината повече за създаване на атмосфера отколкото за реално топлене. Пред по-големите магазини има струпани дърва. Не като в България изсипани с камион. Тук дървата са опаковани в пакети както всичко останало. Цената е солена, но пък можеш да ги държиш в една торба с млякото и хляба.

Всъщност като казвам дърва не бива да се взима директно. Вярно е, че има и дърва расли на полето, но има и такива, които ти гарантират 2-3 часа горене без да остане нищо, или почти нищо след тях. Няма нужда да се чисти, но пък и не са дърва. Представляват някаква химия, която топли, но звука при горене почти го няма. Няма я и жаравата, няма и какво да чистиш. Можеш да си избираш какво да вземеш.

Дървата са добре когато ги има, но тъй като винаги ги има на магазина и никой не се запасява. Един от българите тук разказа как започнали от дървата после потърсили да купят, но не открили. Продължали с други неща, като кашони и хартия. Важното е да топлят.

Скъпите къщи обикновено са в по-отдалечени райони с много дървета. Тези дървета им създават все още проблеми. След бурята дърветата са паднали или върху жиците за електричество или върху единствения път до местността. Колкото по-скъпа къщата толкова повече повалени дървета. Не че ги притеснява. Повечето са с генератори.

Като казах генератори се сетих за това, че американци са си оставили колата цяла нощ да работи и с една по-дълга жица са ползвали тока в къщи. Бензина е относително евтин, но повече от една две крушки едва ли са осветявали. Заминал целия резервоар за една вечер. Всъщност, като си помисля, вързали са си телевизора и всичко, което остане е било за осветление.

неделя, декември 17, 2006

Ток няма

Когато няма ток всичко изглежда по-истинско. Това го бях забелязал още като ученик. Имам хубави спомени от това време. Вечеряме на свещ всички заедно. Говорим си. Няма телевизия, няма дразнители. Всички сме в една стая заедно. Храната се готвеше на газ, топлихме се на... зависи за която година говорим, че в повече от една година имаше режим на тока.

Преди няколко дни тук наоколо, както синоптиците обясняват, се появи феномен. Някъде в океана по неясни причини започнало да пада налагането. Падало с часове без причина и без да дава обяснения. После тръгнало към континента и там насреща му високо налягане. Среща, която ще влезе в историята.

Малко след обяд се получи електронна поща, която даваше някаква представа какво се очаква и разрешение да си ходим. Прогнозата беше за много сериозна буря. Такава, каквато не е имало до момента в тази част на света. Не, нищо общо с глобалното затопляне.

В писмото имаше и доста добър списък какво да си приготвим за да изкараме поне 3 дни без да има нужда от нещо:

- резервоара пълен до горе
- кибрит, нож, запалка
- газов котлон, газ
- осветление, батерии
- радио на батерии
- пари в банкноти
- телефоните заредени до горе
- храна поне за 3 дни, желателно за повече
- вода за 3 дни, желателно за повече
- ако имате дърво в двора спете в най-далечната стая

Малко като на шега минахме през магазин за да попълни необходимото по списъка. Само по филми бях виждал подготовка за бедствие. Нищо епично няма в подготовката.

Магазините не бяха по-различни. Изключвам щанда за туристически принадлежности. Там имаше върволица от хора купуващи газови бутилки, газови котлони и неща в този дух. Аз също се включих в опразване на щандовете. Мисля, че се справихме доста добре.

Вечерта започна нормално. Времето беше хладно, но не студено. Телевизията беше по график. Новините отделяха повече време на прогнозата, но никой не направи опит да притесни хората. Вероятно такава е традицията.

Преди полунощ започнаха да идват новините от първите изпитали урагана връхлетял крайбрежието. Силата на вятъра е била около 120 км/ч. Точно на брега има казино, което продължаваше да работи с пълна пара. Хората усмихнати. Собственика каза, че е проектирано да издържи ветрове над 200 км/ч, така че това с вятъра не го притеснява.

При нас първо дойде спирането на тока. Гледах на доплеровия радар как се движи бурята. Когато червата част наближи нашия квартал тока спря. По всичко личеше, че ще бъде различно от България и ветровете там.

Преди това един от хората по новините говореше за влаковете, които минавали през имота му. Не го разбрах тогава, но после ми стана ясно.

Тук за скоростта на вятъра се дават две числа. Едното е скорост на вятъра, другото е скорост на порива на вятъра. Обикновено скоростта на порива беше с около 50 км по-голяма. Примерно ако вятъра духа с 50км. Порива е около 100км.

Вятъра духа много силно. Ние не сме на открито, малко в падина се пада къщата, но вятъра се усещаше по цялата постройка. Духаше много силно. Обаче истински задухва когато дойде влака. Така се усеща порива. Продължава около 10 сек, но имаш чувството, че наистина минава през цялата къща. Сравнението с влак е много точно.

Докато гледах и усещах бурята ми направи впечатление, че на всеки етаж, на който има външно осветление се е включило аварийно осветление. Всяка от тези външни лампи е имала батерия и в момента, в който спря тока се включи втората светлина. Това би било изключително важно в случай на земетресение. Не знаех, че го има и изглежда много разумно.

Бурята продължи около 3 часа. Всъщност тя мина за толкова около нас. Предполагам за толкова се е задържала и по други места, но това беше достатъчно.

Един милион жилища останаха без ток. Причините са различни, но винаги трудни за поправка. Температурата рязко падна. Стигна около 0. Всички тези, които нямат с какво да се топлят може да отидат в укритията. Различни организации имат места в които може да се постоплиш и да изпиеш един топъл чай. Обявено е бедствено положение.

Загинали са 4 човека. Изключвам тази, които след изричното предупреждение много пъти да не вкарват бербекютата си в къщи, са го направили. Отравяне и сериозна опасност за живота. Имаше няколко пожара и две изгорели къщи. Не е чудно в региона малко местни знаят да си светят със свещ.

Всеки един от загиналите е човек, но като статистика не е много като си помислиш. В България губим всяка нощ по пътищата повече хора и без да имаме бедствено положение. Дали не е добре да обявим. Може да спасим някой по този начин.

Има десетки дървета, които са паднали върху къщите, докато хората са спали. Никой не е наранен или загинал, но щетите са доста. Интересно беше какво казаха от застрахователните компании. Да ще покрием всичко, но ще имаме нужда от малко време. Поправете си го сами и ни пратете сметката. Ние ще намерим кой е виновен да падне дървото - общината, съседа, озеленителите или някой друг. Ще му вземе парите и ще ви ги дадем безплатно за вас.

Интересно преживяване, поне докато не задуха здраво. Изкарахме си добре както в доброто старо време - семейно. Без Интернет, без компютърни игри или телевизия. Не беше толкова зле като си помисля.

Всъщност, като малки в България се осветявахме на газ (пропан-бутан). ТОВА Е МНОГО ОПАСНО! Никога не го правете в затворено пространство! Малък проблем при изгарянето на газта води до отделяне на въглеродния окис, който няма мирис или цвят, а е смъртоносен за минути!

[очаквайте продължение]

вторник, декември 12, 2006

Коледа на летището

Тук украсата за Коледа се поставя още в края на ноември. О....Извинете. Съжалявам, че казах Коледа. Исках да кажа новогодишните празници. Преди известно време говорителя на Белия дом нарече новогодишното дръвче коледно и това беше капката, която преляла чашата. Повишили го на друга длъжност.

Никой не пести от украса. Има невероятно подредени новогодишни светлени. Музиката отвсякъде те приканва да изхарчиш малко пари. За децата е много весело. Има специални влакчета като от филмите. Всичко и всеки се опитва да те накара да усетиш, че си щастлив. Може в началото малко да се дърпах, но сега гледам да се наслаждавам. Невероятно красиво е.

Най-голямото летище в региона е Сеа-Так. Името му е такова поради това, че се намира по средата между Сеатъл и Такома. И двата града не са малки. Летището е най-голямото в щата и много важна отправна точка за военни и пътуващи към Аляска. Голямо е искам да кажа.

Преди няколко дни се разрази скандал на това летище а после и в целите САЩ. Както на всички места, на които се събират хора така и там има празнична украса. Повечето наблягат на елхи. Не, не са коледни. Просто големи красиви елхи с много светлина и играчки като за подарък. Има и от време на време по някой фигура на Дядо Коледа.

Миналия петък от минал един равин. Свещеник на еврейската религия. Не знам защо, но не му харесало, че има само елхи. В тази част на годината има също така и еврейски празник, който не зная как точно се казва, но случайно съвпада с Коледа. Не, не е случайно. Преди години се е празнувал през лятото, но сега е по Коледа. Събрали са се равини и са решили, че всъщност трябва да се празнува по същото време когато католическия свят празнува Коледа. Много по-лесно ще може да се участва в празничната атмосфера и дори и да се радваш то причината няма да е празнуване на Коледа.

За да бъдат всички щастливи, тук е забранено официално да се говори, че празнуваме Коледа. Празнуваме новогодишните празници.

Та той човечеца си е минавал от там и решил, че трябва да направи нещо по въпроса. Обадил се в летището и казал, че иска до най-високата елха да сложат и висок предмет, който е символ на техния празник. Дал им и отсрочка няколко дни. Разбира се, че им казал какво ще стане ако не го сложат. Просто ще ги осъди много болезнено.

Всички знаят, че няма шега. Тук няма нито един паметник на загиналите индианци, но във всеки град има паметник на загиналите евреи във втората световна. Аз нямам проблем с това стига да не забравят индианците и приноса на България за спасяването на всички български евреи. Това последното го знаем сигурно само 10 човека в радиус 100 км.

Летищните власти направили бърза справка и решили да поставят нещата различно. Извикали т.е. случайно пристигнали няколко телевизионни екипа, които снимали как летището сваля цялата украса за Коледа, пардон исках да кажа за новогодишните празници. Освен това изтече информация за името на човека, който е причина, както и организацията в която е свещеник. Не просто, че е еврейска а точно как се казва. Тук има много религиозни организации.

На другия ден тази новина беше една от централните в САЩ. Резултата бил няколко милиона емайла. Няколко стотици хиляди писма както до летището така и до еврейската организация. Според информацията много от писмата били меко казано недоброжелателни.

Днес чета, че летището отново връща елхите с обяснението, че равина се е обадил и е помолил да върнат елхите. Както той за пореден път обяснява целта му не е била да се махат елхите а до най-високата елха да се сложи менора висока поне колкото нея.

Летището отговаря, че е трудно да се сложат символи на всички религии, които са представени в САЩ, но за следващата година ще направят консултации с повече потърпевши.

неделя, декември 10, 2006

Хлапето

Преди много години гледах филма на Чарли Чаплин за трудните времена по време на голямата криза. Историята се развива преди почти един век.

Филма разказва историята на баща и син, които имат семеен бизнес. Хлапето минава и счупва прозорец. Бащата (Чарли Чаплин) предоставя услугата: поправка на току що счупени прозорци. Всичко върви добре докато не се появяват полицаите. По някаква причина те не харесват така да се тероризира населението.

Един век по-късно. България. Страна от Европейският съюз. Да видим какви са разликите и приликите със следната история случила се преди около месец в един от големите български градове.

Панелен блок на не много етажи. Населен с в по-голямата си част с пенсионирани жени. Мъжете, по природни или икономически причини или по-скоро и поради двете, не са вече там.

Един слънчев зимен ден идват 3-4 циганчета.

Малко пояснение. Ако циганчетата са роми защото така си се наричат, то на англичаните трябва да казваме инглишмени щото и те така си се наричат. А на германците дойчовци, щото и те не си се наричат германци.

Идва една група циганчета и звънят на последния етаж на една от жените. Искат ключа за покрива. Казват, че ще погледнат покрива дали някъде не пропуска. Безплатно. Само ще го погледнат и си заминават. Тя ги гледа и си казва, ами нека погледнат. Децата на по десет години. Добре облечени, чисти и спретнати. Усмихнати някак загадъчно, но те винаги така се усмихват. То ние на тези години няма как да се качим нека погледнат. Пуска ги. Те радостно поглеждат и бързо си заминават.

На следващия ден идват 3 коли с цигани. Не като онези малките. Тези са големи здрави мъже. Брадясали, с дебели кожени якета и ланци по вратовете. Отиват при тази същата жена на последния етаж. Казват, че техни хора са идвали предния ден и са свършили част от работата. Дошли са да вземат парите. До тук 300 лв! Да дава парите или да звъни на другите във входа да събират.

Какви 300лв? Почват се обяснявания, че те не са казвали нищо за 300 лв. Даже напротив. Стига се да разправия, и накрая и влизат в апартамента. Циганите влизат в апартамента на жената за да си вземат парите. Друга част от групата се качва на блока.

Казват и, че ще довършат огледа а тя да се обажда на съседите ... за да не стане по-лошо.

Съседите звънят в полицията. От там разбират за какво става дума. Група цигани просто тероризират възрасти пенсионери. Случвало се е и преди, ще се случи пак. Отговарят им на чист български език - ОПРАВЯЙТЕ СЕ САМИ! И затварят телефона.

Цялата сметка им излиза 1800 лв. Лесно се изчислява - 3 коли с цигани по 600 лв на кола.

Интересна история. Същия бизнес като във филма на Чарли Чаплин. Случва се след около век в страна от Европейският съюз. Има разлика и тя е много важна. В едната история полицията е на страната на закона. В другата полицията е на страна на... Не съм сигурен, че зная на чия страна е. Убеден съм циганите са били наясно на чия страна е полицията преди да се качат в колите.

Всъщност всичко е чисто. Има извършена услуга. Прегледан е тавана и това струва 1800 лв. Не виждам защо трябва да се притесняват хората. Просто да ги плащат и да си траят.

Говорихме си с един познат тук, който трябва да реши дали иска да е Американец. Според него такива истории му помагат да вземе решение. Мисля, че го разбирам.

четвъртък, декември 07, 2006

Ама много пари...

Драги ми Смехурко,

Пиша ти писмо да ти благодаря за това, което си сторил на моята любима баба. Много ми хареса. Много смешно е станало. Браво. Гордея се с теб. Сигурен съм, че с години ще разказваш за този си подвиг.

.
.
.

Не ми е много весело днес. Има неща, които четеш и чуваш, но рядко предполагаш, че ще ти се случат.

Примерно днес говоря с роднини в България и научавам, че някой си е направил долна шега с 80 годишната ми баба.

Разбира се, че е много смешно да подхлъзнеш една 80 годишна жена.

Обадили са се по телефона и казали, че се обажда "Не ме ли позная коя съм?". При което възрастния човек отговаря обикновено: "Ама Марийке ти ли си? А, не си... уууу Пенке не те познах".

Баба ми съответно си е помислила, че разговора е отдалеко и оприличила жената на съпругата ми. За да е съвсем сигурно добавила, че не е очаквала разговор от САЩ и наговорила на бързо имената на децата, семейство и роднини.

После са си поиграли с нея около 15 минути обяснявайки как са изпратили колет с много важни и скъпи неща, но пощите са объркали нещо и е получен не в нашия град, а в един на 300 км от нас.

За да е по-интересно са добавили, че сега пощите ще го върнат обрано в САЩ и ще трябва да платя сигурно 4000 лв. Може би и повече. Освен ако, освен ако някой не отиде да го вземе. Много е важно. Бабо ти ще можеш ли да отидеш? Много е важно.

И баба ми решава, че след като я моля то сигурно е много важно. Все пак е на 80 години и за да я помоля да се хване в това време да прекоси половината България значи е много важно.

Обажда се на един съсед и го моли да я заведе. Тя ще плати всичко, само да я заведе, че вуницте и са се обадили чак от САЩ и много е важно да отиде, че иначе много пари ще похабят.

Случило се така, че този път е имала късмет. Независимо, че и казали да не тревожи други близки един от тях е звъннал и след като е разбрал какво е станало е успял да я върне от пътя. Били на околовръстното.

.
.
.

Така ви ми ти истории Смехурко. Жив и здрав да си, все така весело да си прекарваш.

Твой приятел, весел Патиланчо.

сряда, декември 06, 2006

Снегът ме изненада

"Очакват се превалявания от дъжд, а в някой части на северна България и по високите места - сняг".

Така обикновено ни изненадва всяка година снегът в България. Винаги по едно и също време на година и по традиция ни сварва неподготвени.

Тук снега идва навреме. Пишеше преди няколко дни, че утре след обяд ще вали сняг. Видях и в Интернет времената на пристигане. В този град ще започне да вали в толкова часа, в този в толкова часа.

Около един час преди да пристигне снега имаше съобщение, че е минал границата с Канада и след 45 минути ще стигне до предградието на Сиатъл, в което живея.

Аз обаче, дали по навик или просто по български обичай не обърнах внимание на тези съобщения. Прочетох ги и реших, че като е решило да вали, да вали. Време му беше, празници идват.

Някой от колегите тръгнаха по-рано след като се получи съобщение, че поради предстоящия валеж и трафика може да напуснем по-рано работните места. Аз реших, че след като живея наблизо няма нужда да се трупам в навалицата.

И тръгнах с колата около 10 минути преди да завали. През деня беше валяло малко, но тук е така. Ако не вали нещо в тази част от годината значи нещо не е наред и вместо да говорим за други неща обикновено се заговаряме за времето. Когато не вали тук се счита, че проблема е глобалното затопляне и разговора се води около това как да решим проблема. Разбира се, като накараме Китай и Индия да спрат да горят въглища.

Та излизам от работа и на първия светофар срещам снега. Точно на време по разписание. Точно до минутата. Погледнах по навик температурата навън. Беше около +5C градуса.

В България когато завалява от небето падат снежинки. Можеш да видиш и формата им, и размера. Тук западаха топчета от сняг. Не снежинки а топчета. Изглежда като от стереопор. И не да падат, а направо се изсипваха. За отрицателно време натрупаха предното стъкло и трябваше да усиля чистачките.

Погледнах температурата. За около минута температурата падна под нулата. Хмм...Странно.

Преди да почне да вали бях се наредил на светофара. Докато дойде моя ред вече пътя беше покрит и чистачките работиха на максимална скорост. Колата е добре екипирана със системи срещу подхлъзване. Има и пасивни и активни системи. Гумите са добре. Не ме притесняваше.

Тръгнах напред и трябваше да мина над магистралата. Никога не ми е правило впечатление това изкачване. Наложи се да спра точно преди да тръгна нагоре, че имаше автобус пред мен. После автобуса тръгна. Изчаках за да има дистанция и тръгнах.

Колата тръгна, но се движеше много бавно. Натиснах малко, но ефекта никакъв. Натиснах още, нищо. По таблото замигаха някакви лампички, че пътя е заледен, температурата е под нулата и колата се хлъзга.

Спрях. Голяма грешка! Не биваше да спирам.

Пробвах да тръгна, но колкото и да натискам педала колата не мърда. Просто отказва. Открива, че няма сцепление и отказва да тръгне. Точно в този момент е трябвало да включа една от системите, която е за такива случаи, но това по-късно го разбрах. Тогава се чудех как да изкарам до горе. Пред мен имаше вече две коли, които включиха аварийните и не мърдат.

Реших, че трябва да се включи малко опит от България. Там никога не чистихе между блоковите пространства. За да излезеш след като е валяло цяла нощ трябва да използваш различни трикове.

Пълен ляв и пълна газ. Колата отлепи и измина половин метър. Пълен десен, за да не вляза в насрещното. Пълен ляв, пълен десен. След доста време танцуване по пътя стигнах възвишението. Наложи се в танцова стъпка да изпреварвам спрелите по пътя, но важното е, че стигнахме горе.

Като стигнех горе видях полицейска кола, която беше дошла да уведомява всеки, който смята да слиза надолу каква е точно обстановката. Полицаите предвидливо бяха сложили вериги на колите си. Забелязах, че и автобуса беше с вериги.

Компаниите, които отговарят за пътя реагираха мигновено. След 3-4 часа не личеше, че е имало проблем. Бяха минали и сложили каквото трябва по пътищата (не е сол!) и нямаше лед. Прибрахме се без проблеми.

На другия ден разбрах, че някой хора не са успели да се приберат по магистралите. Просто са спали в колите си. Няма жертви, няма катастрофи.

Вече съм много внимателен със снега. Чета разписанието му редовно. Снегът идва рязко със студен въздушен фронт, който за минути замръзва падналия преди това дъжд. Трябва да се внимава!

вторник, ноември 28, 2006

Носталгията

Като дете слушах разказите на хора, работили в Коми. Обясняваха, че няма как да ги разбере човек ако не е поживял навън. Носталгията не може да се обясни. Разказваха как са целували прашните вагони на композициите, заминаващи за България. Как са мечтали един ден да се върнат и повече да не излизат от България.

Преди няколко дни ме попитаха: Не те ли гони носталгията? Вече няколко години не си се връщал?

Трябва да призная, че има носталгия. Носталгия по моята България - България от 80-те. Когато страната ми беше една от най-сигурните в света (според ООН). Когато децата играехме до посред нощ и не познавах нито един, който да познава някой пострадал. Тази България, в която получих образование, с което не само аз се гордея, но и хората с които работя по света го оценяват високо. Ето тази България ми липсва. Бих се върнал още утре в тази България.

После дойдоха времена, когато някой реши, че моята България не е тази от която имам нужда. Започнаха под знамена от обещания да съсипват всичко, което можеше да се отнесе в миналото. Накараха най-добрите и талантливите да напускат страната за към Канада. Докато в 80-те не познавах някой, който да познава някой пострадал от това, че е играел до посреднощ. По-късно приятели, бяха унищожени от сектите. Тези, които оцеляха там не стигнага много далече, защото вълната от наркотици ги уби. Някой оцеляхме на тази вълна, но не устояхме на емиграцията. Вълна след вълна погубваше бъдещето на държавата с явното участие, с действие или бездействие, на управляващите.

Появиха се болни хора с болни амбиции. Безумни организации, които се грижат повече за бездомните кучета вместо за децата на страната. Безумни организации, които се борят малцинствата да имат повече права от гражданите, които не нарушават закона. Политици с ясни цели и амбиции и пълна липса на достойнство. Корупция, колкото по-нагоре, толкова по-отвратителна.

От доста години я няма моята България. Като студент се налагаше да мизерствам по студентски столове и да се боря със зъби и нокти за общежитие. Още тогава усещах, че не това е моята страна. Смятах, че нещо може да се оправи, когато промените се задълбочат. Да се върнем назад към вече постигнатото и все още съществуващо. Загубих надежда и излязох.

Всъщност какво общо има моята България и тази, които сега влиза в Европейският съюз? Езика, не, не мисля. В моята България хората говореха български дори и в някой далечни точки на страната. Икономиката? Не, не мисля. Далече сме още от това, което бяхме в началото на 80-те. Културата? Върнете се и прочетете какво се твореше в онези "забранени" години. Науката? Каква наука се твори сега? Електроника? Правец може да звучи смешно, но имаше 1-2 компании в света, които имаха по-добро производство на компютри. Не компоти, компютри. Аз поне от компютри разбирам. Сега дори компоти не правим, а какво да правим след като крушите ги внасяме от Аржентина. Селско стопанство? Да не говорим за това. Какви чудеса се постигнаха в унищожаване на създадени работещи структури и силно присъствие на пазари.

Сега съм навън и ме гони носталгията по онази България, моята България.

събота, ноември 25, 2006

Черният петък

Така се нарича петъка след денят на благодарността. Преди години денят на благодарността вероятно е бил чисто национален празник защото идеята е да се отдаде признателност към първите колонизатори на Америка. Сега вече не е така. Не че нещо са премахнали. И сега признателността се изразява с една голяма пуйка и разкази колко гладни са били първите американци докато се борили с индианците и всичко останало на новият континент.

Истинският празник е в четвъртък. В този ден магазините не работят, не работят и банките, библиотеките и всичко, за което може да се сетиш. Всички обаче очакват петъка. Тогава се случва по-интересното или по-полезното за икономиката. Петъка е много важен за всеки, който тренира най-практикувания спорт в САЩ - пазаруване.

Повечето магазини отварят в 5 сутринта. Много рано може да си помисли някой, но всъщност първите хора се трупат на опашки още към 4. Има някой, които просто спят в колите си. При отваряне на някой от големите магазини има примерно опашки от 3000 човека. Само първите 1000 ще получат подарък от магазина. Това води до типично български картинки на американска територия. Хората се блъскат, притискат, викат, става им лошо. Полиция се намесва, чупят се стъклата. Напрежението расте и си е опасно в тълпата, но както повечето казва - струва си. В торбата подарък има безплатни неща. Най-вероятно няма никога да ги ползваш, но нали са безплатни.

Според очаванията тази година - 2006 - всеки американец ще изхарчи $980 за подаръци в края на годината. Както показва статистиката, повече от половината ще се изхарчват през черния петък. Магазините реализират огромен оборот. Дори и да не се пребориш да си между първите 1000 пак може да участваш. Може да отидеш по-късно през деня и доста от нещата ще са на %50 по-ниски цени.

Аз точно от това се страхувам. Ако е по-евтино то задължително ще изхарчим повече пари. Просто е задължително. Въобще, тук от евтиното да те е страх. И не само при купуването плащаш, но и за складирането. Постепенно си пълниш къщата с ненужни вещи ползвани веднъж преди две години или дори само отворени. Когато нямаш повече място може да наемеш нещо като гараж, но всъщност не е гараж защото няма място за кола а само за стилажи на които може да сложиш кутии с неща купени "много изгодно".

В петък се случват най-големите разпродажба в САЩ. Наричат го черният петък и най-вероятно е определение на събитието връхлетяло семейният ти бюджет. От евтино да те е страх.

петък, ноември 17, 2006

На колко години си?

Лесен въпрос. Поне за повечето хора, но не и за някой азиатски народи.

Примерно, ако попиташ кореец той ще се замисли. След малко може да каже, ами чакай да видя по вашия календар на колко съм.

Как може Южна Корея да има различен календар? Може да има различна година, но различен календар в това глобално общество е направо невъзможно.

Интересното е, че те смятат на колко си години като знаят, че се раждаш на примерно 9 месеца. Когато си изчисляват възрастта започват от зачеването.

Ако се замисли човек в това наистина има смисъл. Часовника, който тиктака във всеки от нас се стартира с зачеването, а не след първа глъдка въздух.

петък, ноември 10, 2006

Фолка

Кой? Аз чалгаджия? Аз?
Това е циганска музика.
(2000 г.)

Вече няколко места в интернет дават възможност да се гледа българска телевизия. Има около 20 различни тв канал. Има ги "големите" Канал1, БТВ и НоваТВ има и някой, които едва ли се гледат в България като ЕстатеТВ.

Първо се опитах да гледам националната тв. Жалка картинка. Ниско качество на програмите, които се опитах да гледам. Тромава картина. Статични предавания. Водещи от началото на 70. Липсва динамика, липсва цвят, липсват много неща. И повярвайте ми проблема не е в парите с които разполагат. Просто това е са хора и идеи от преди 20 години.

Погледнах за малко БТВ и НоваТВ. Политика, интриги, политика, избори, интриги. Не са за мен. Не и когато си отвикнал да те занимават с неща на които не можеш да повлияеш. Това са Софийски канали, които се излъчват и в рамките на страната.

Интересно е, че както са безинтересни в огромната част от програмата си за хората извън София (какво го интересува чичо в Бургас, че имало задръстване на бул.България?) така са безинтересни и за хората извън България.

Изключвам Слави от тази картина. Там става за други неща. Жив и здрав да е дълги години да поддържа Духа Български.

Продължих по програмите. Тази, която погледах известно време беше ЕвроФолк. Има фолк в името си, но по-скоро става дума за традиционен фолклор. Не бях чувал гайда от години. Има нещо магнетично там. Български народни песни. Фолклор от извора.

И после, после попаднах на единствения за момента кандал, който е бих определил като достоен за международния пазар. Канал Планета. Качеството на картината е кристално. Звука е перфектен.

Съдържанието. Съдържанието е на български език! Пеят красиви жени. Много красиви българки! Клиповете са на супер ниво. Ако изключа звука и го покажа на колега едва ли някой ще различи от МТВ. Концертите, които дават са снимани много професионално, светлината и звука са на много добро ниво.

Канал Планета е единственият канал, който излъчва продаваем български телевизионен продукт. Сигурен съм, че и в България се гледа много. Колкото е интересен в България, два пъти по-интересен е извън България.

В къщи имам над 300 ТВ канала. Някой от тях са зле, други са много зле. Има около 50, които са на ниво. Някой са много добри. Обикновенно тези на HD са със супер качество на предаванията. Гледам телевизия. Канал Планета отговоря по всички показатели на качеството на най-добрите развлекателни канали.

Това, което излъчват ти се струва, че не е българска музика, но когато си далеко от България усещатанието е друго. Всъщност плюс, мунис 300 км не са от значение, когато си на десетки хиляди километри. Балканите са с доста динамична история. По-скоро това са балкански ритми с български текст и красиви българки.

Браво на хората, които организират, инвестират в поддържат канала. Това е един българските продукт, с който се гордея!

Аз чалгаджия? Аз?
Не бе. Просто сърце не ми дава да сменя канала :)
(2006 г.)

Братя и сестри

- Искаш ли да видиш едно новородено в Индия?

Така започна последната история за живота в Индия.

На такъв въпрос няма как да се откаже. Погледнах го. Малко дете на няколко часа, според колегата. На снимката изглеждаше доста по-голямо с катранено черна коса и мургава кожа. Всички много му се радвали защото е момиче. Семейството искало момиче и се родило момиче.

Дотук нищо интересно. Всичко би завършило до там ако колега не беше казал: Майката и бащата са ми брат и сестра ?!?

Моля? Предположих, че не съм чул. Брат и сестра ли каза?

Не, не, усмихна се той. Аз нямам братя и сестри. Майката е дете на сестра на майка ми, а бащата е син на брат на майка ми.

Момент, май нещо се оплетох. Как така ще се женят първи братовчеди. Това почти навсякъде по света се счита за твърде близко роднинство. Този брак официален ли е?

След този въпрос се започнаха обяснения няколко часа. Ще се опитам да ги предам по накратко.

От векове в Индия съществувала практиката децата на брат и сестра да се женят. Било доста по-удобно за фамилията, за децата и за имота. Многократните опитите показали, че опасността от проблеми с потомството е приемлива.

Когато децата в една фамилия играят заедно били предупреждавани с кого може да създадат семейство. Да го знаят за всеки случай. Не се знае какво ще посочи хороскопа. Може да се окаже, че ще създават семейство.

Често се случвало след раждането на второто дете да се сключва "договор" и още преди да е проходило семейството да е осигурено. Понякога това ставало срещу желанието на младите, но обикновенно нямали нищо против. Израснали са заедно. Винаги са знаели, че ще бъдат семейство и това не ги претиснявало. Дори напротив. Поне така каза колегата.

Попитах го това дали продължава в последните години. Все пак Индия се променя с бързи темпове. Дори много по-бързо отколкото предишното поколение му се иска. Предпологах, че ще ми каже нещо като: Ами по-често се случва в селските райони.

Отговора му беше интересен: Бащата има сестра. Тя има момченце на около годинка. Всички са много щастливи че ще може да се оженят. Вече са се уговорили.

Честито на новото семейство с обща възраст 1 година и 2 месеца. Само ще добавя, че родителите са инженери. С високо образование от ... новото поколение на Индия.

петък, ноември 03, 2006

Наближава края в Ирак

В последния брой на Newsweek има публикувани данни от войната в Ирак. Има и много интересна карта, която очертава бъдещето на района, но за жалост няма как да я сложа.

Разходи:
2002 ~ $2 милиарда
2003 ~ $50 милиарда
2004 ~ $78 милиарда
2005 ~ $85 милиарда
2006 ~ $100 милиарда

Броя на избухналите бомби:
първата година: 109
втората година: 613
третата година: 1037
само в последните 6 месеца: 1002

Има и как са разположени военните база и друга информация, която показва, че след време когато се говори за Виетнам ще се добавя и Ирак.

Това с години ще се дискутира, но за мен лично няколко неща са ясни. Демокрацията е най-лошият обществен строй за налагане на интереси със сила. Дори когато контролираш медиите и цензурираш информацията това не помога особенно при нарастване броя на жертвите. Всяка развита по съвременните понятия държава е слаба и неефективна за продължителни военни действия. Достатъчно е да си многоброен и решен да победиш. Въпроса на време е това да се случи.

Гледах в едно от документалните предавания за Виетнам какво казва Хо Ши Мин: "Ако за всяка ваша жертва ние губим десет човека вие ще се изморите първи и ние ще победим" Това го е казал във войната с Франция, но след това се е потвърдило и срещу САЩ. Потвърждава се и днес в Ирак.

Следващата седмица в САЩ има много важни избори. Ирак е една от основните теми и мнозинството според проучванията иска армията да се изтегли. Предполагам така и ще стане след като се избере нов президент след година.

За жалост това няма да донесе нищо добро за България. Чрез естествен потбор израстнаха силни групи, които ще потърсят нов враг. Дано да не се налага да опознаем проблемите в Ирак. След това, което видях по време на последните избори в България ми се струва, че това не е изключено.

понеделник, октомври 30, 2006

Недвижимите имоти

Този четвъртък, търговският отдел изнесе данните за недвижимите имоти в щата Вашингтон. Средната цена за жилище е $217100, което се явява %9.7 понижение за последната година. При условия, че икономиката се намира в много добро състояние - много ниска безработица, високи нива на борсовите индекси и едни от най-ниските цени на горивата за последните няколко години.

Това е най-голямото понижение на цените на недвижимите имоти за последните 37 години! Сравнимо е само с декември 1970.

Цените на имотите вървят надолу и то с доста бързи темпове - почти 10% за година. Докъде ще стигнат не е много ясно, но прогнозите показват, че поне още година ще падат. Дали ще се случи? Ще видим.

Предполагам цените в България ще последват тези в САЩ. Какво общо имат? Оказва се, че имат. Интересни са връзките, но за това някой друг път ще напиша какво мисля.

Лично аз прогнозирам изненади на българския пазар на имоти в следващите месеци. Наводняване на пазара от предложения направени от учудени хора и ... банки. Как така цените падат? Нали влизаме в европейския съюз?!?

Да, влизаме и някой ще спечелят от това, но повечето купили или както му викат "инвестирали" ще загубят. И не защото не са имали късмет, а защото не разбират в какво са се включили. Аз също не разбирам, но зная, че не е лесно да прицениш кога да продадеш. Ако гледаш само вестниците обикновенно е много късно и губиш.

На печелившите честито!

събота, октомври 28, 2006

Военните

Постепенно хората, които искат да се намери друго решение за Ирак добиват мнозинство. Имах възможност да бъда тук преди година, когато това все още не беше така.

Никой, по никакъв повод не обвини американските военни. Обвиняваха само и единствено политиците, които са ги изпратили. Не видях нито един американец, независимо по какъв повод, да определи американски войник като "наемен убиец". За жалост това е често срещано в България относно българските военни в Ирак.

В САЩ са абсолютно безкомпромисни към политиците. Не се пестят епитети. Винаги започват с обръщението с "г-н" и го завършват директно с определения за нивото на разума или безхаберието му.

Има американски генерали, които са подали оставка и сега може да коментират Ирак и американската армия. Това, което чета и слушам по интервюта е доста интересно. Тези, които съм слушал са високо образовани хора по всеки стандарт. И още по-интересното е, че повечето от тях са пацифисти. Може да изглежда странно, но всъщност не е толкова странно след като си бил 2-3 години на фронта.

Никакъв компромис към политиците и само добри думи към военните. Военните не са виновни, че са ги изпратили там! Мисля, че това е начина и уважението трябва да преобладава. В България трябва да се поучим от този подход.

Ето нещо за българските бойци:

Йовано,Йованке

Има някой неща, които ще ги разбереш ако поживееш малко навън. За жалост това е начина.

Браво на Слави! Само това да беше направил, пак би оставил нещо след себе си.

петък, октомври 27, 2006

Спомени от Австралия

Няма друго такова място като Австралия! Вече повече от година съм в САЩ. Видях и пообиколих наоколо. Просто не е същото. И не е въпрос на пари, а на манталитет.

В Австралия имат различни стандарти за поддържане на средата в която живееш. От мястото в което живеех в рамиките на 30 минути и то пеш можеш да видиш много по-красиви паркове и градини, отколкото в САЩ съм видял до момента.

http://www.flickr.com/photos/gemicha


Ботаническата градина

Градината на приятелството

пред операта

вторник, октомври 24, 2006

Козата

Има невероятни благотворителни кампании. Нямам идея кои са просто бизнес и кои помагат. Сигурен съм, че някой помагат на по-бедни държави, а други на по-бедни компании. Всъщност, аз винаги съм смятал, че във всяка благотворителна кампания има има поне една компания, която е на печалба от процеса.

Истинската причина да напиша това е една друга. По пощата се получават много и най-различни предложения за благотворителност. Обаче, преди седмица дойде най-безумното предложение досега.

Виждал съм предложение да изпратиш пари на непознато африканско дете. Имаше и списък с децата по имена, както и снимките им. Можеш да избереш кое точно да получи парите които пращаш. Не се разбира дали чека ще получи или нещо, което компанията ще купи от себе си или нещо друго. Тези подробности са в края на брошурата, а там е с по-малки букви. Там е с най-дребните букви.

Предната седмица предложението беше да си купиш коза. Не е много скъпо, поне така пишеше в рекламата. Не е примерно като ... крава. Обесняваха, че козите са по малки животни, по-евтини, но млякото им е по-полезно. А и в последно време цената им най-ниска за последните няколко години!

Купуваш си коза само за стотина долара. Евтино я дават хората... Има и доставка... Какво ще я правиш ли? Ами няма нищо да я правиш защото няма да я доставят във вас. Ще я доставят на едно бедно африканско семейство.

Ти я купуваш и директно им я подаряваш! Нямаше снимки на семействата, нито имената им, и няма как да избереш при кое семейсто да отиде козата. Но това не е толкова важно защото има няколко истински истории какво точно е станало с някой други кози, подарени преди време.

Козата е пристигнала жива и здрава. Хората са я получили и всеки ден по една молитва са казвали за този, който я е пратил. За здраве и финансов успех! Не е нужно да добавям, че тези, които са получили козата са християни.

Та всяка вечер по една молитва за този, които е пратил козата са казвали, а сутрин прясно мляко са доили. Веднага малко допълнителна информация се добавя - козето мляко е с 17.91% по-добро от други познати млека.

Всяка сутрин, преди да тръгнат на училище децата са пиели не какво да е, а козе мляко от тази коза. И сега децата вече няма нужда да ходят на полето. Сега козата ги храни и могат да ходят на училище. Щото иначе нямаше как.

Тази коза им дава не само здравословна храна, но и образование!

Де да можеше и да ги облече. Всъщност, гледай ти късмет. Козата с две козленца се сдобила. Едното го продали и с парите на децата дрехи купили. Другото още не са го продали, но като го сторят пак за нещо полезно ше дадат парите. За децата, както се казва.

Така. Да обобщим. Помислете само какво получавате ако си купите дори само с една коза:


Нахранвате децата на семейството и то не веднъж и не два пъти, а всяка сутрин!

Пращате децата на училище. Много малко деца могат да ходят на училище!

Обличате ги, при добро стечение на обстоятелствата, но то просто няма как да не се случи. Там козите винаги имат по едно, две козлета

Правите много щастливо едно семейство в Африка! Там хората са много нещастни обикновенно.

Получавате пълната любов не само на децата, но на цялото семейство. Всяка вечер се молят за вас и вашето семейсто.


Купете си коза само за $X, СЕГА!
Побързайте, броя на козите е ограничен!

неделя, октомври 22, 2006

Не съм избягал...

Чувам за вървящия "Survival" по българската телевизия и се сетих как един от ангажираните там пееше "Не съм избягал". Няма да коментирам пеенето. Не мисля, че там може да има две мнения. Покрай вървящите избори се сетих какво точно пееше. Какво по-точно означава да избягаш от България?

На пръв поглед лесно се определя дали си избягал. Ако живееш в България значи не си избягал. После, ако се замисли човек вижда, че не е толкова просто.

По официална статистика от преди година, най-големият инвеститор на България са българите, които работят извън България. Те са пратили повече пари отколкото всяка друга голяма или малка фирма е внесла в страната. Не помня точно числата, но разликата беше сериозно. Дали те са избягали при условие, че дават толкова много на икономиката. Със сигурност много повече отколкото ако бяха в България.

Ако живееш в България, но получаваш парите директно в немска банка, тогава означава ли, че не си избягал? Да, вярно, че купуваш хляба в България, но дали това е важното? После ще ги върнеш? Вероятно като кола на 3 години.

Ако живееш в България, но децата ти учат извън България, за да може по-лесно да останат извън България, това пак ли се определя като живеещ в България.

Ами ако голямата ти мечта е "да се разкарам от тук", тогава?

Дойде пак това време на годината, когато идва новото попълние. Новата реколта както се казва. Идват заедно, защото сега са излязли работните им визи.

Отново пристигнаха умни и образовани Българи. За поредена година бяше избрано най-доброто, което може да предложи България. Избират се по образование и опит. Всеки от тях е бил важна част от компания, която им е предлагала добра работа, но и в държава, която не полага достатъчно усилия, за да им предложи по-нормален живот.

Повечето от тях твърдят, че е временно. Само за 2-3 години. Просто да натрупат опит и малко пари. Заедно с тях идват малки деца, за които това най-вероятно няма да е временно. За тях това е просто част от живота. Много от тях ще кажат след време: "Да, роден съм в България. Дали съм Българин? Ами, имам български, американски и австралийски паспорт. Ходя в България от време на време. Харесва ми, имам приятели там".

Всъщност, кое е по-добре?

Аз ли? Българин съм, обаче много искам да се разкарам от тая тъпа държава...

или

Роден съм в България. Скоро не съм ходил до там, но планувам да отида. Хората са чудесни и имам много приятели.

понеделник, октомври 09, 2006

Война се води...

Да допуснем, че някой ти каже две числа - 775 и 628. И после добави, че това са броя на загиналите. Какво би си помислил човек? Вероятно, че много хора са загинали в сражението. Ами ако те попита къде е било по-опасно?

По официални данни от началото на годината по пътищата на България са регистрирани 6395 произшествия, при които смъртта си са намерили 775 души, а 7986 са били ранени.

По официални данни от Декември 15, 2005 до днес 592 американски военни, 21 британски и 15 военнослужещи от съюзническите на САЩ сили са загинали. Общо 628 човека.

Извода? По-добре да не си на нито едно от двете места - Ирак или пътищата на България.

сряда, октомври 04, 2006

Точно така!

Понякога се учудвам колко нетрадиционни предложения има в България. Примерно днес попаднах на предложението председателя на Българска Стопанска Камера. Трябва да започна с представяне на тази организация. Според сайта на организацията:

В камарата членуват 87 браншови организации, 26 регионални организации, 10 сдружения на бизнеса в общините и 56 местни органи, Българската академия на науките над 15 000 търговски дружества, сред които 263 от 300-те най-големи фирми в България.

Това е българският бизнес днес и сега. Това е организацията, която представлява българския бизнес пред Международната организация на труда (ILO), Международния търговски център (ITC/UNCTAD/WTO) и още няколко значими световни организации.

Председателя на тази организация е лицето и когато той има предложение в медиите то се очаква да говори и от името на организацията. Така е по света и съм сигурен съм, че така е вече и в България.

Идеята която той споделя е нетрадиционна, но много интересна - да се продават работниците както футболистите.

Всяка компания, която иска да наеме квалифициран работник първо да плати на сегашния му собственик. Това е похвална инициатива. Лично аз силно я приветствам!

Всички разбираме, че футбола не е като живота, той е само игра и когато футболиста реши той спира да играе. Работника не може да спред да играе когато реши. В това работодателя му е застрахован.

Има обаче възможност работника да се окаже недобросъвестен и да напусне без да бъде закупен. Необходими са законови промени. Закона, строг, но справедлив трябва да изисква от работника или да работи за работодателя си или да не работи въобще. Също като във футбола. След като е показал нелоялност към човека, който го храни и облича да не му бъде разрешавано повече да продава труда и опита си.

Има опасност някой от работниците да се опитат да сменят името и да опитат да се излъжат работодателя, на който принадлежат. Добре, че вече има достъпни технически средства, които може да се използват. Може със закон поставянето на интегриран чип за разпознаване на робтника. Технологията е безболезнена и по-важното много евтина за работодателя. В чипа ще бъде записана информация кой е работодателя с адрес и телефон. При изненадваща акция на специализираните органи ще може бързо да се намират отклонилите са и да се връщат на истинския им работодател.

Необходимо е да се въведе и стимул за работниците. Може би добавяне в закона на възможността на роботодателя да дари Свободата на работника след като той е работил примерно 30 години. Но да не насилваме работодателите, нека това да е пожелателно а не задължително.

Добре би било да има и нещо като наследственост. След като работодателя притежава работника то може би е логично да се помисли, че той притежава и децата на работника. Нали с парите на роботодателя тези деца са се изхранвали и учили. Работодателя е плащал от джоба си не само за убочаване на работника но и на децата му. Може би една предпазна клауза за първите 5 години от трудовата кариера на децата би стимулирала допълнително работодателя да инвестира и да се грижи за образованието им. Нали всъщност това е целта - повече и по-квалифицирани работници за българските работодатели.

Като говорим за наследственост разбира се имаме в предвид, че работниците се наследяват. Това е ясно. Те са важна част от движимото имущество на компанията. Те пренадлежат на компанията и докато не бъдат закупени от друг работодател те са неразделна собственост. Ако компанията фалира се прави търг на който всеки честен работодател може да закупи работника.

Предполагам ще има специализирани места за закупуване на работници. Нали ще се внасят и работници от чужбина. Ако се запишеш може да ги огледаш и препиташ преди търга. Много добра идея, много!

Европа, ние българският бизнес идваме пълни с идеи!

събота, септември 30, 2006

Точка по точка

Преди да излитне самолет винаги има проверка. Независимо колко години пилота е летял, независимо колко опитен е. Проверката се прави по списък. Списък, който съм сигурен всеки от пилотите знае на изус. Дори и да не го е знаел, след като го е повторял с години от сън да го бутнеш ще ти го каже. Независимо от това всеки път се прави по списък и се отбелязва всяка проверена точка и резултата от проверката.

Тук почти всичко, което изискват от теб е да спазваш последователността от действия, които някой е написал като списък. Причината е чисто финансова. Не можеш да си позволиш да наемеш хора, които да разбират в детайли инструмента, с който работят. Много скъпо е. Хората са скъпи тук, а тези, които знаят много са много по-скъпи. Няма как да си го позволиш този, който е събирал опит и знания с години да работи за теб на съшата цена, като някой, който му предстои да събира опит и знания.

Единственото, което можеш да направиш е да направиш компримис. Взимаш хора с диплома и после ги санкционираш когато нещо се провали. Провала може да е свързан не само с загуба на клиенти(пари), но и със загуба на име, на пазар, на човешки живот. Тук на тези неща се гледа сериозно. Не е приемливо да падат сгради и да загиват хора, "защото са нямали късмет и са били на неподходящото място". Когато падне сграда компанията загива от глобите, които и се налагат. Хора с години са в затвора независимо, че не те са бутнали сградата. Казано е, с действие или бездействие. На това се гледа сериозно по света.

Преди няколко дни ми звънят по телефона от училището. Опитали са се да звъннат, но не съм вдигнал и са оставили съобщение. "Детето ви е добре. Докато игра с другите деца падна и се наложи да и сложим лед на удареното. Има малка цицина на главата. След като се уверихме, че е добре го върнахме в клас. Удари се в 12:50".

Тъй като не са ме намерили са оставили съобшението също и на другия телефон, който е оставан за контакт.

Когато се върна детето имаше на ръката си пластмасова гривна на която пишеше в колкото точно часа на коя дата се е случило събитието.

Всичко, което е описано в процедурата "Когато дете си удари" е била изпълнена точка по точка. Всичко това е помислено преди да се случи събитието от хора, които са с високо образование и с години опит. Те са получили доста пари да напишат какво трябва да се направи. Мислили са на спокойствие на база опита който имат и данните от години назад.

Работата на всички останали е да спазват точно и последователно инструкцията. За да няма после "Ама аз мислех, че... ". Ако можеш да мислиш щяха да ти плащат да мислиш, сега ти се плаща да изпълняваш инструкции.

Когато изпълниш инструкцията точно ти не си лично отговорен за последствията. От теб обществото изисква да изпълниш точно процедурата. Тогава всички са доволни. Самолета излита и каца, лекарката в кабинета изпраща пострадалите в болницата за подробен преглед или изпраща предварително измислено не от нея съобщение, в което липсват само името на пострадалия, на родителя, както точно се е случило и действието, което е направено. За всички е по-добре.

За жалост никъде в България не съм виждал подобна система - хората, които не знаят да изпълняват точка по точка написаното от такива, които знаят. Може би и това е една от причините сгради да падат и да няма виновен.

сряда, септември 27, 2006

Учението

След започване на учебната година имам възможност да погледна директно учебната им система в училищата. Откривам някой сериозни разлики с тази в България. Трудно ми е да кажа кой от двата подхода е по-добър. Резултатите показват, че в България е била по-добра, но не съм сигурен дали може да продължи да е по-добра.

Причината е, че преди години държавата е отделяла пари и учителите са били ангажирани с процеса. Това е ясно, че няма как да продължи. Дори и правителстовото да изисква, то не финансира достатъчно, т.е. системата няма да работи. Необходимо е да се финансира за да има резултати. Иначе се започват едни частни уроци при учителя, на който държавата плаща да те убочава, едни грозни сцени на купуване задачите от предстоящия изпит.

Моля, никой да не очаква Европа да изпрати пари за училища и учители. Те си имат училища за които да се грижат. България има нужда от хотелиери и земеделци. И за двете не е необходимо сериозно образование. Ако някой е наистина талантлив то той няма да може да откаже предложението на университетите в Европа. Европа винаги е била отворена за хора с талант и образование, винаги!

Тук системата е по-различна. Изисква се по-малко от учителите като ангажираност и това позволява по-малко да се плаща без да има опасност системата да спре да работи. Плащата се колкото се изисква. Това дава възможност с по-малка ангажираност от учителите да се получи по-добро качество на образованието.

Когато отиваш на училище в България ти знаеш, че там ще учиш. Когато отиваш на училище в САЩ ти знаеш, че отиваш да ти зададат какво трябва да учиш в къщи и да проверят какво си направил с последното, което са ти дали. Процеса на убочение тук е едно голямо домашно. Очаква се учителя да те направлява в образованието, а не да те убочава.

Ако си ангажиран, учиш сериозно в къши има начин да вървиш напред. В специлни програми, в други училища, даровити деца и т.н., Но ако очакваш да те убочават, така както в България се очаква от учителите, то ще получиш документ, че си завършил но това е само един лист хартия и нищо повече.

Българското образование е развита форма на килийното образование. Отиваш там да учиш с учителя или по-големите. Това изиска някой да се занимава с теб. Образованието тук в началното образование прилича повече на университетско образование в България. Отиваш на училище, може да ти кажат нещо, но всички очакват да учиш в къщи. Има изпити на които трябва да покажеш какво си научил.

сряда, септември 20, 2006

Рекламите

Бях позабравил големите рекламни плакати по пътя. Един приятел се върна от България с видео запис на пътя около Бургас. От доста време не се бях сещал за разголените каки в размер 4 на 8 метра. Всъщност, ако надуеш чалгата, отвориш прозорците, не обръщаш внимание на просещите циганки около Ахтопол тези плакати са си точно на мястото. Ако обаче само видиш плаката то няма как да усетиш колко добре пасва на региона и времето.

Тук рекламите напират отвсякъде. Ако някой измисли как да рекламира по нов начин ще стане богат. НО, има едно но, което е същност винаги между това, което е в България и тук.

* Ако регистрираш телефона си в определн сайт с изричната мобла да не ти звънят с реклами, то повече няма да ти се обадят.

* Ако не искаш да отваряш писмата, на които изрично пише, че са реклама можеш да ги сложиш в голямата кофа предведливо сложена до пощенската кутия.

* Ако искаш да не получаваш такива писма подаваш молба и няма да получиш повече такова писмо.

* Ако искаш да не гледаш рекламата по телевизията просто сменяш канала или изключваш звука и се връшап след 3:30 сек когат рекламата свършва. Винаги свършват навреме.

* Всяка реклама има задължително пълната информация. Примерно ако дадат, че джип излиза от водата, то има надпис, който казва, че това е измислено и джипа не става за плуване. Ако има някой да кара бързо, то задължително пише, че рекламата е направена при затворено нсрещно движение и шофьора е професионалист. Всичко е така написано, че да не може после да съдиш компанията ако се опиташ да "изиграеш" рекламата с продукта им.

И как рекламират тогава? Идеята е много интересна. Дори и аз, който ненавиждам рекламите не ги изхвърлям веднага. Повечето реклами, които получаваш по пощата съдържат талони. Всеки един от тези талони има определени условия, но абсолютно винаги става дума за намаление. Понякога това намаление е от примерно 20%! Талоните идват навреме и ако имаш нужда да купиш нещо от някъде, си чакаш талона.

Не е лесно да получиш само талоните. За да ги откриеш гледаш и останалите реклами. Обикновенно си струва. Има изгода и за този, който ги праща, и за този, които ги получава.

понеделник, септември 11, 2006

Петте фази

Нещо, което прочетах още в България. Тогава не знаех, че ще го изпитам на собствен гръб. Интересното е също, че това ми се случи само в Австралия. В САЩ дойдох и направо минах в петата фаза.

1. Зелена - Широко отворени очи на изненадата, чистотата, чистотата, лъскавите витрини, добре облечените хора, чистия въдух, спокойствието, чистотата, чистотата.

2. Светло зелена - Учиш всеки ден нещо ново. Меденият месец. Започваш нов живот, който е много интересен, с чудесни переспективи. Всяка сутрин ставаш с желание за новия ден.

3. Оранжева - Културния шок те настъпва. Защо постоянно ме питат как съм? Какво се интересува толкова дали съм намерил всичко. Хайде, до кога ще чакам да минеш? Да знам, че съм пешеходец, но ти си с кола, кочто тежи 1 тон.

4. Червена. Вярно, че това не ми е роден език, но толкова ли е трудно да се досетиш думата. Та аз само един звук казвам по-различно. Хайде, кажи една дума на български и смени 2 звука. Каято поискаш и аз ще ти кажа коя е. Хайде, кажи едно изречение и пропусни която искаш дума и аз ще ти кажа какво искаш. Какво толкова? Това е расизъм. Преди малко беше усмихната, но сега като разбра, че не ми е роден език и изведнъж подхода се смени. Какво значение има, че говориш езика без акцент след като го говориш грешно. В последното ти изречение хората с образование биха ползвали перфект вместо минало време.

5. Сива. Всъщност тук е като навсякъде. Има добри и лоши страни. Има добри и лоши хора. Има хора с познание, образование и мърдост. Има и много зле необразовани и просто прости хора. Като навсякъде.

неделя, септември 10, 2006

Мъжки времена EN

Дали да се съгласим латиницата да бъде втора азбука? Така, както било в някой други държави.

Реално има такава опасност. Според не малко хора използването на латиница би довело до по-добра комуникация с прогресивното човечество или с прогресивното в човечеството. Или и с двете. Ще може и нас да ни четат щото по-лесно ще им е да разберат на коя улица се намирали.

Всъщност много малко щяло да се промени съдържанието. Само буквите били различни. Какво са едни букви след като духа щял да се запази. Ето един пример:

Nastane wecher - mesec izgree,
zwezdi obsipjat swodat nebesen;
gora zashumi, wjatar powee, -
Balkanat pee hajdushka pesen!


А за децата ще бъде много по-лесно да четат някой неща без това да им пречи да изучават основно английски/немски/френски/испански/италиански:

Detence hubawo,
pilence ljubawo!
Kade pod mishnica
s taz malka knivica?


Руски? Руски няма да учат. Не им трябва. Няма комунисти да ги правим я?

Тук повече искам да разкажа за един друг проблем, който ще възникне с разбирането на бълграския. Проблема с превода на българския дух и култура.

Преди време попаднах на превод на "Мъжки времена". Преводача изглежда е с роден английски и доста добре познава български език. Резултата е трагичен. Не толкова от превода колкото от това, което е казано. Има много неща, които са преведени, но за да ги разбереш трябва да си Българин живял в България първите си 16 години.

Ето един малък пример:

На ония години бях деликанлия, буйна кръв. Не бях едро, ала яко. Мартинката ми лаеше на гърбината, в пояса - нож до нож. Два ли, три ли бяха, не ги помня, а ливорверът - ей тука, на кълката. Всички ме знаеха, че не си поплювам, та щом някой се наканеше да си краде жена - викаха мене. Жененето не ставаше тогава с кандърми - в ония мъжки времена.

Ето това примерно е непреводимо на английски, немски, френски. Колкото и да търсиш по речници, колкото и да пренареждаш думите вътре в тези няколко изречения винаги ще остане много между редовете. Просто няма превод за това.

събота, септември 02, 2006

Но, аз съм в 8-ми клас?!?

Вероятно точно това е казал, когато разбрал какво е нивото му според украинското образователна система.

Действителен случай от преди година, две. Семейство от Украйна живяло доста години в САЩ. Сина им учил тук и бил отличника на класа, училището и т.н.

По някакви причини решили, че трябва да се върнат в Украйна. Връщатането не е било лесно и една от причините е образованието. Когато големия им син, който е завършил 8-ми клас тук, е положил изпити там се е оказало, че най-много 4-ти (четвърти) клас може да му се даде. Оценките му по физика, химия, биология били 0. Не едно, а чиста нула.

По украински имало 4, което е доста добра оценка. Не е изненадващо защото е учил тук в къщи с родители, баби, дядовци. Разбирал е езика, показал че говори, пише и чете грамотно, но не е знаел повече от четвъртокласник в Украйна.

Интересно тези, които не са отличници тук какво ниво биха показали.

петък, август 25, 2006

събота, август 19, 2006

Най-добрият филм

Говорихме с колеги за киното. Всъщност, ние говорим за филми всеки ден. По време на обяда се говори за филми, политика и за всички друго за което могат да говорят шестима мъже.

Оказа се, че никой от тях не е гледал филмите на Луи Дю Финес. Нито да е гледал, нито да е чувал. Опитах се да ги намеря в netflix, мястото с най-много филми в САЩ, но никой от "полицейските" му филми няма там. Може би защото са черно бели, може би защото са френски или и двете заедно.

Стана дума за най-добрия филм, който си гледал. Останалите много се затрудниха. Започнаха да се присещат за класически филми като "Одисия 2001" или "Полет над кукувиче гнезно". Никой не посочи най-добрия филм.

Аз нямах този проблем. Най-добрият филм за мен си остава "Козият рог". Не онзи политичски коректният от 90-те. Другият, истинският, на Методи Андонов и Николай Хайтов.

четвъртък, август 17, 2006

Училищният автобус

Има много интересна роля в правилата за движение тук. Ако си караш и се зададе линейка, полицейска кола или пожарна с включени светлини то си длъжен да освободиш място.

И НИКОЙ, повторям НИКОЙ не се опитва да кара след линейката. В България е отвратително като видиш тарикатите наредени на вклакче след линейка. Не веднъж, не два пъти съм го виждал.

Също не съм виждал полицаите да използват сирената за да минат светофар. Предполагам тукашните не са се сетили, но досега полицейските коли, които съм виждал винаги са били изрядни с правилата. Спомням си как един приятел беше обеснявал на кола пълна с полицаи, че те са също част от пътното движение и трябва да спазват правилата като всички останали ако не са включили сигнализацията.

Училищния автобус е нещо друго. Тук децата ходят така до училището. Обикновенно училището е на 3-5 км и автобуса ги води и връща. Автобуса им спира на няколко места по кварталите и събира децата. Когато спре пуска много специални светлини, които не се ползват през останалото време. Ако училищен автобус пусне тези светлини всички спират. Нямаш право да го изпреварваш, нямаш право да минеш покрай него. Нещо като бариера на прелез. Всички спират и чакат децата да се качат или да слязат и да се разотидат. Автобуса не бърза, той това му е работата да доведе децата живи и здрави до училището и да ги върне в къщи.

Научил съм кога и къде спират автобусите за училището. Не минавам по тези улици, че иначе си стоиш 20 минути. Ако обаче попаднеш в така в ситуация ще видиш, че никой не бибитка децата да слизат по бързо или да обесняват на шофьора на автобуса, че след като са слезли деца е време да тръгва. Той (обикновенно е тя) чака да види, че и последното дете се е отдалечило в посока къщи и са е отдалечило достатъчно и няма нужда от защитата на автобуса от другите участници в движението.

Ако се зажениш в Индия

Ще ми се да започна с преди много, много години, но няма как. Това е как се създават семейства в Индия днес и сега.

Когато едно момиче навърши 19-21 години семейството и отива в "съвета" и носи снимката. Поставят снимката заедно с информация кога е родена, къде, в колко часа и минути. Поставя и нещо много важно. Хороскопа на момичето и от кого е направен.

Хороскопа е най-важната част от информация според колегите, с които съм говорил.

Когато решат, че е време сина да се ожени, или просто когато сина рече "Мале, много ми се е доженило" отиват в "съвета", който е държавна институция, да търсят булка. Семейството на момчето търси по хороскопа кои момичета са потенциално добри за сина им.

За да е сигурно хороскопите се носят на човек, който разбира от тези работи. Той поглежда и казва: "след три дена елате и ще ви кажа дали ще е добро семейството". Ако той одобри тогава се праща покана на семейството на момичето. В тази покана хороскопа е важен, но също така е важно какво е образованието на момчето. Какво е семейството, къде работи, какво работи, какво може да работи и всичко останали недуховни подробности.

Ако се харесат идва време младите да се видят. До този момент всичко е само подготовка. Имат възможност да се видят 1-2 пъти заедно с възрастните. После има сватба, после има деца.

Като дойдат децата идва време за ходене при онзи с хороскопите. Отива се там и се дават дата, час на раждане с въпрос: "Какво име да му сложим?" Той поглежда замислено в хороскопа на новороденото и казва: "В името трябва да има тези букви: ъ,ь,п,ч,п,п" и добавя "и да започва с 'а'" И хората мисля име с тези букви щото така трябва.

Резултата е, че повечето колеги от Индия имат освен име имат и кратко име за в къщи. Защото официалното е много .. как да кажа... трудно за произнасяне и наудобно за комуникация.

Питах колегата ако нещо семейството се раздели дали ходят да бият онзи, който е казал, че тия с тия хороскопи няма начин да няма добро семейство. Той се засмя, после каза, че този които правят хороскопите са много важна личности в обществото на Индия. После пак се засмя и каза... да.. ходят и ги бият понякога.

сряда, август 16, 2006

Зъболекаря

Човек и добре да живее идва момент да отиде на зъболекар.

Тук обаче системата е направена рационално. Колкото по-рядко ходиш толкова по-скъпо ти излиза. Когато те боли зъб вече е много късно. Не знам какво ще се случи ако много те боли, но обикновенно ти дават час за след седмица.

Здравните застраховки за зъболекар са отделно от медицинските. Освен това са ограничени по цена. Освен по цена са ограничени по манипулации. Примерно първата манипулация е безплатна т.е. поема се 100% от застраховката. Втората плащаш 5% а третата 15%. Това е ако е за една и съща манипулация.

В България има заболекар и сестра. Доколкото знам зъболекаря май вече не е зъболекар, че много ще подбие цената на европейските зъболекари, и сестрата в повечето случаи я няма, че трябва и за нея заплата. Все пак сме в преход. В посока към товато... Европата.

Имам честа да познавам стоматолози, които не са по-зле подготвени от тези тук. Има само една голяма разлика. Тези тук са добре платени. Знам, че и в България е скъпо, но тук много пъти по-скъпо, а техниката е на една и съща цена. Материалите на световно ниво са на една и съща цена.

За да покажа колко е по-скъпо - чистене на зъбен камък - $980. От тази сума съм платил една много малка част, но кабинета получава тези пари.

Трябва да добавя, че чистенето се прави от лице, което не е лекар. Той се води хигиенист. Занимава се с неща, които в България се правят от лекар. Резултата е, че лекаря е твърде високо квалифициран за да върши тази работа и обикновенно не полога достатъчно усилия. Тук тази работа се върши отговорно и методично. Има си специална професия за това.

Има още няколко съшествени различия. Тук в кабинетите няма плювалници. Не бях я писал тази дума скоро, но и при писането има нещо отблъскващо. Докато ти работят няма нужда да се обръщаш на една страна за да "моля изплюйте". Има инструмент, с който изсмукват течностите. И в България съм ползвал слюносмукател, но това тук е доста по-ефикастно направено.

Всички накрайници са за еднократна употреба. Всички работят с ръкавици, маски, очила. Както трябва да бъде.

Другата разлика е, че през цялото време лежиш. Не просто стоиш полегнал. Ти си изцяло легнал. В началото ми се струваше странно, но мисля, че е по-удобно и за пациента. Лекарката сподели, че някой от по-възрасните пациенти се случвало да заспиват докато им рабятят. Струва ми се, че наистина е възможно.

вторник, август 01, 2006

Запалянковците в Индия

Имам възможност да говоря с много индийци. Повечето от тях изглеждат като нашенски цигани. Поне за мен вече няма спор от къде са дошли циганите. Със сигурност от Индия.

В началото външния им вид ме подлъгваше. Зная, че по дрехите не бива да се прави преценка, но как би реагирал ако срещу теб стои някой по джапанки, с омазнени къси панталонки и типична физиономия?

Истината е, че повечето от тези с които говоря са невероятно умни и със завидно добро образование. Същият този, с мазниите панталонки се оказа, че е един от най-добрите, които познавам в моята професия.

Също така е истина, че такова нещо като типичен индиец просто няма. Индия е огромна страна и в различните области живеят различни хора. Официално в Индия имало 240 езика. Повечето говорят нещо като английски. Отделно ще напиша за индийския т.е. английския им.

Хората, които живеят на север и тези, които са на юг нямат много общо. Не се разбират като говорят. Говорят коренно различни езици. Не могат да си четат писмеността и изповядват религия, която има общо име, но се различава.

Един от колегите, който ще си ходи наскоро, каза, че предпочита да не каца на летище в северната част, защото не говори езика им и трудно ще се оправи да хване самолет за южната част.

Имат хора достатъчно, имат и проблеми достатъчно, но един от тях ми се струва уникален. Не вярвам, че има нещо подобно някъде.

Доколкото си спомням аз започнах разговора с обеснения колко популярен е футбола в България. Колко много хората обичат отборите си и как фанатизма пробива дори и в спорта. Как хората имат нужда да живеят заради една идея, та дори и да е абсурдно безмислена. Как са готови да унищожат всеки, който просто не смята, че това е истината. Колко невъзможно е за някой човеци да видят, че всеки си има собствена истина и хората могат да живеят заедно дори и да не споделят една и съща истина.

Колегата беше на същото мнение. Разказа, че най-популярния спорт е крикета и момчетата в Индия след като проходят първото което им се купува е ракета за крикет. После добави, че крикета е популярен, но за радост хора не загиват около стадионите, както в някой еропейски страни. Но и това се случвало ... около кината!?!

Как около кината? - питам го аз. Той разказа нещо, което не бях чувал. Хората в Индия живеели с киното. Имало такива, които само пиели и гледали филми. Това правели по цял ден. Браво, викам си аз. При нас само пият и бият жените си. Той добави, че това за жените го имало и там, но киното им било живота. Не киното като цяло, а някой актьор.

Да имаш свой актьор е първата стъпка. Втората е да покажеш на всички, които не го обичат, че грешат. По всеки възможен начин.

Когато има няколко актьора с по-големи групи от хора, които ги поддържат безрезервно, тогава вече има проблем. Примерно, забранено е в едно и също кино, по едно и също време да се прожектират филми на определени актьори. Има си таблица кой кого не обича. Актьорите се оказа, че нямат проблем, но агитките им просто не се обичат. Причините са понякога в някой филм, с който героите, които са пресъздадени от тези актьори не се обичат. Други път е просто отговор на въпроса "Кой е по-велик?" Ако твоят актьор не играе във филма като компромис може да подкрепяш някой, който е играл с твоя актьор и са били приятели в някой "добър" филм.

Имало е сблъсъци между тълпи пред кината и обикновено, когато се прожектират нови филми на горещи актьори, задължително има полиция. Ако наистина си последовател на някой актьор, то най-добрия втори начин да го покажеш да е отидеш на представлението на някой от другите, за да освиркаш техните привърженици, както и да скъсаш всеки плакат, до който се добереш.

Аз не можех да повярвам. Много се смяхме с колегата.

После той продължи по-серизно и каза, че ако всичко стигаше до тук щеше да е смешно, но обикновенно има продължение. Артистите в определен момент виждат, че е без значение с какво образование са, от къде идват или какво мислят. Ако се кандидатират за политически пост ще спечелят. И наистина се случва. Хора без никаква представа от политика, без никаква цел по-далече от собственото си благополучие, печелят избори. Като част от предизборната им кампания не са самите актьори, а някой от героите които са пресъздали на екрана.

Индия е невероятна страна. Много различна от всичко останало. Aко видите някой, който е по сандали и с омазнени къси панталонки не се подвеждайте. Може пред вас да стои един от най-големите в науката. Но все пак, попитайте дали е от Индия.

вторник, юли 18, 2006

Трейси

Много малко неща са сравними с програмата Аполо. Едва ли в обозримо бъдеще ще има възможност такова количество средства да се отделят за проект свързан с Космоса.

Последният човек, който е бил на Луната се казва Eugene Andrew Cernan. Малко преди да се качи на модула за отпътуване той е написал на повърхността името на дъщеря си - Tracy. Той е единствения, който се е сетил или по-скоро си е позволил да го направи.

Дъщеря му е вече 43 годишна. Името и ще остане на Луната вероятно още поне два милиона години.

понеделник, юли 17, 2006

Вярващи

В едно от последните проучвания се показва, че 55% от жителите на САЩ са безусловно вярващи, че в Библията е изключено да има грешки. Това е Книгата, която вярно, точно и единствено представя Истината.

Ще има още много мъка, докато целия свят се съгласи.

петък, юли 14, 2006

Правилата за шофиране

Чета колко жертви има по пътищата на България. Бях позабравил колко е опасно да се пътува през лятото. Не че през зимата беше по-лесно, но през лятото всеки беше с рекорд. Стигнал за 4:48 минути от София до Варна. Средна скорост 110 км/час. Герой!

Тук е малко по-различно. Движението е спокойно дори и в най-натоварените часове. Може да си в задръстване, но никой не ти свирка, че си закъснял с 0.01 сек да тръгнеш когато е имало възможност. Много толерантно е към отстъпване на място. Въпрос на култура е когато някой даде мигач и иска да мине в твоето платно да му направиш място.

Има няколко неща, които ми е трудно да си представя в България. Има така наречените 4 стопа. На кръстовище на което всички имат знак Стоп. Това означава, че когато дойдеш задължително спираш. Поглеждаш, и всички, които са вече спрели трябва да минат преди теб. Много е удобно, но за да работи трябва хората, които участват да по правилата.

Хайде сега някой да ми каже ако се въведе в България какво ще стане? Няма начин да стане. Ще има обяснения, че оня с трошката беше след мен и ще се навъртят коли с мутри, които винаги ще са с предимство. Всъщност вероятно ще се издадат пропуски, които да пише: Този е от министерството и винаги е с предимство. Този има право да спира където си поиска и да минава пред всички на кръстовище с четири стопа.

Има още едно нещо, което е изключено да се направи в България. Виждаш магистрала с 4 платна. Трите са пълни. Колите пълзят. Четвъртото е празно. Никой не минава от там. Не съвсем никой, но никой, който е сам в колата не минава защото няма право. Хората с километри стоят в задръстването, но не влизат в платното в което имат право да се движат само автобуси, мотоциклети и автомобили с повече от 1 човек.

Просто виждам как на магистралата за Варна или Бургас се въвежда това. Хората си карат както трябва докато излязат на 8 км от София и после гаааас в платното, в което нямат право. Преди първия мост се влиза както е по правилник защото може да има полиция, после още няколко километра по правилник и после гаас.

Един познат се върна в България след 7 години отсъствие. Беше решил да си вземе кола под наем защото няма проблем с шофирането. От летището взел такси и като видял как се управлява в София каза, че няма да се справи. Викам му, че има и коли с автоматик, а той каза нещо, което тогава не виждах. Хората в България не се блъскат защото знаят как другия ще наруши правилника. Той не бил карал в България и щял да се опита да кара по правилника и някой ще го блъсне. Мисля, че беше прав.

Един приятел се върна миналата година за лятото в България. Тук пешеходеца е с предимство. Ако някой по някаква причина нарани пешеходец с колата си живота му силно се усложнява. Може пешеходеца да излезе виновен, но никой не знае какво ще реши съдията.

Та този приятел разправя как на едно кръстовище е имал зелено за завой на дясно заедно с пешеходците, които имат зелено. Той каза, че както и тук би направил дал път на пешеходците. Те са на пътека "зебра" и освен това имат и зелено. Само че, от всичко това той изляза виновен. Каза, че пешеходците не искали да минат докато има кола, отзад започнали да бибиткат, пешеходците започнали да му викат да минава, а някой направо си псували. Хората си знаят как останалите ще нарушат правилника и когато някой иска да бъде по правилата всъщност се оказва извън истинските неписани правила.

Тук далеч не е идеалното място. Има много индийци и руснаци. Има и доста българи. Понякога ние си казваме "няма кой да ме види". И резултата е спиране от полицай. Има ги доста и пътуват не само с маркирани коли. Глобите са смешни. Истинските неприятности идват с това, че всяко нарушение на правилника води до запис, който има давност 3 години. Когато имаш нарушение това веднага се отразява на застраховката ти. Това вече е сериозен проблем. Застраховките и без това са много скъпи, а с нарушение стават направо тежки.

Има начин да не ти пишат нарушението в досието. Ходи се на съд и казваш нещо като "ами аз много съжалявам, и няма повече да правя така". Ако ти е първо нарушение съдията обикновено се произнася "добре. няма да го вписваме. ако за следващите 7 години направиш друго ще впишем и двете". С две нарушения застраховката става гореща. Без кола няма как. Повечето познати, които са минали през тази процедура са мнооого внимателни шофьори след това. Което е добре за всички.

сряда, юли 05, 2006

4-ти юли

Преди много, много години хората, живеещи по източното крайбрежие на северна Америка били част от Британската империя. В Европа по това време възстанията са често срещано събитие. Почти след всяко повишаване на данъците е имало възстания, което е потушавано от редовната армия. Това е края на 18-ти век.

Колониите били икономически значими най-вече поради безплатния труд на робите. Обаче освен много роби тук е имало и умни хора, които са разбирали, че може да се направи нещо парите да не заминават към Лондон. Една революция, която да изкара 13-те щата от управлението на Джордж V би увеличила печалбите с пъти. Цената на памука ще се регулира от новата държава и парите ще остават тук.

Имали късмет, че кралят повишил някакъв данък с 3 пенса. Нищожна сума по днешните стандарти, но достатъчна хората от севера, които не са били от плантациите на юг да последват революционерите. И всички заедно се заборили за свободата и независимостта.

Успяли. Нова държава се оформила от съществуващите 13-щата от източното крайбрежие. Като една от първите задачи е естествено да се разширят влиянието на свободата до другия край на континента. Икономически нямали трудности поради неспиращия внос на работна ръка от Африка. Памука се продавал добре и резултата е разширяване по целия континент.

Сега това е най-големия празник в САЩ. Много пари се превръщат във фоерверки. Това е празника, който отдава почит на загиналите под американския флаг. Повечето американци почитат празника.

Тази вечер гледах фоерверките над Сеатъл. Трябва да призная, че хората тук знаят как да направят шоу. Това, което гледах е трудно да преценя дали не е най-доброто, което съм виждал, но определено беше невероятно за гледане и слушане!

събота, юли 01, 2006

Цветните думи

Има доста български семейства тук. Повече от колкото ми се иска. В Австралия не ми се е налагало да се срамувам от това, че разбирам какво точно си говорят по телефон докато чакат нещо или някого.

Наскоро имах възможност да оценя колко относителна е тежестта на думите.

Не зная колко човека са се замисляли, но езика от улицата се учи на улицата. Когато използваш бълграския език само в къщи остава една празнина, която няма как да запълниш. Липсва ти една част, която е не по-малко важна за общуването.

Едно от децата, което се връщало по-често в България е успяло да попие мръсни думи в изобилие. Друго, което не е имало тази възможност не познава значението им. И двете говорят с акцент, но се справят и общуват на български език.

Имаше конфликт между двете и едното взе да псува другото. Доста добре се справяше и за моя изненада не само каруцар би му завидял, но всичко тази мръсотия беше без акцент. От доста време не съм чувал някой така цветно да употребява родния език.

Другото обаче не знае значението на изразите и резултата беше странен. Нищо. Просто те не болят повече от дочут разговор между двама индийци. Нищо.

Как би могъл да научиш детето си на български ако си извън България? Няма как. За да говори езика детето трябва да има контакт не само с родители, но и с приятели и неприятели.

понеделник, юни 19, 2006

Спешното

Наложи ми се да потърся спешен кабинет. Разбира се, че не беше за мен а за детето. Разбира се, че беше в неделя след обяд. Всичко както трябва да бъде.

Останах с доста противоричиви впечатления.

Основния извод е: "Ако ще мреш в следващите два часа по-добре си стой в къщи!"

Онова, което се вижда на сериала "Спешно отделение" е нещо друго. Там отиваш след като си набрал 911. Картинката е по-различна, надявам се.

Отидохме до спешния с колата и влязахме в чакалнята. Наредихме се на една опшка пред гише. Бяхме 4-ти. Преди нас имаше семейство с дете, двама пенсионери и млада двойка. Така и не разбрах кой и закакво беше болен. Пенсионерите бяха дошли да си поговорят с тази на гишето, която не беше много бърза в предвижването си. Вярно, че и килограмите и бяха доста, но и не правеше опит дори да говори бързо.

Успяхме да стигнем до нея след няма и 30 минути чакане. Тя записа имената ни и каза да изчакаме да ни повикат.

Наредихме се на втора опашка. Повикаха ни след 15 мин в една стаичка до гишето. Там измериха кръвното и попитаха какво ни боли. Колко силно ни боли? От кога ни боли? Какво ни боли? Колко силно ни боли? От кога ни боли? Всичко се записва в едни форми на компютъра. След детайлно снемане на анамнезата ни казаха, че сме за детски доктор и трябва да влезем през една врата някъде навътре.

Стигнахме до третото ниво. В една чакалня за деца. Влязахме от единия край и на други видях че има жена на гише. Тя ни посрещна като че ли сега влизаме в спешното. Как се казвате и още няколко кратки въпроса.

После каза да изчакаме докато не ни повикат. Чакахме още 15-20 мин. Дойде 4-тия участник и ни въведе в една болнична стая. Седнахме на едно легло и започнахме да отговавяме на въпроси: Колко е годишен пациента. Кога го е заболяло? Къде го боли? От кога го боли? И всичко това се въвежда. Аз забелязах, че курсора не е където трябва и и посочих, че нищо от това, което пише вече минута не е записано. Тя погледна и благодари. Почнахме от начало.

След това стояхме в стаята и чакахме около 15 мин.

И дойде доктора. Като влезе се усещаше, че това е човек от друга каста. Начина по който говори, начина по който се дръжи показва, че това е човек на друго ниво. Нещо по-различно от 4-те работнички в тази компания за оказване на медицински услуги. Този беше наясно с нещата и си знаеше мястото и значението в това общество.

Предписа нещо лесно и елементарно. Решихме си проблема много по-бързо от колкото очаквах. Преди да тръгнем получихме от лекаря разпечатани няколко листа. Какво е според него заболяването. С какво трябва да се лекува. Какво може да очакваме в следващите няколко часа, няколко дни. Какво ако се появи да звънем на 911 за незабавна помощ. Какво ако се появи да предприемем някакви стъпки. Много подробно и изчерпателно описание за пациенти. Много съм доволен. Когато излязах от там имах представа за какво става дума и какво да направя.

След лекаря се появи една жена от търговския им отдел да уредим плащанията. Това е друга тема.

Трудното беше докато стигнем до лекаря. По-малко от два часа, но защото нямаше много хора. Предполагам обикновенно е доста повече.

Доста противоричиво мнение, но важното е, че всичко свърши добре.

четвъртък, май 18, 2006

Демокрацията

От доста години питам приятели и познати дали някой е чувал за организация на животни в природата по демократичен принцип. С чесни избори, мандатността, свобода на словото и разпределение на властите.

Сега вече си задавам въпроса "А има ли въобще подобна организация някъде в живия свят" ?

събота, май 13, 2006

гудибагс

Какво е необходимо за празнуването на един рожден ден? Докато бях малък една торта и приятели беше достатъчно. Като поотраснах торта, приятели и нещо към торта за пиене и ядене. После обикновенно поканваш само един гост и всичко друго е без значение.

В САЩ нещата изглеждат различно. Необходимо е да се планира едно такова мероприятие. Трябва да се намери помещението където да се проведе рожденият ден. За малки деца това може да е някой детски салон. Обикновенно такива места са доста натоварени и може да ги наемеш от 9:45 до 11:30. Задължително даваш депозит в в случай, че гостите ти потрошат нещо. След като имаш помещението може да преминеш към следващата фаза.

Обикновенно просто покана по телефона не е достатъчно. Желателно е да подготвиш писмена покана, в която обесняваш къде ще се проведе мероприятието от колко до колко часа. В повечето случаи децата сами си ги пишат на готова купена бланка.

След това идва нещото за което исках да напиша. Всички знаем, че рожденика получава подаръци. Колкото повече хора толкова повече подаръци (весело). Тук подаръци получават и гостите. Да, тези, които идват да поздравят рожденика получава подаръци от рожденика. Правят се малки торбички - гудибагс - в които се слагат някаква играчка плюс още неща, които да зарадват поканения. За да бъде интересно се правят различни за момченцата и момиченцата.

Един приятел се наложи да ходи до съседното предградие защото на магазина нямало достатъчно на брой еднакви играчки.

Подготовката продължава с приготовления за почистване на мястото на което се провежда рождения ден. Когато го наемеш до 11:30 това означава, че до тогава ще си изчистил. Както си върви рождения ден се получава "Хайде да си ходите, че ще чистим.."

Иначе е весело и децата се радват.

неделя, април 30, 2006

щастливи...

Истината точно каква е, това не е важно. Важното е това, което ти казват да отговаря на това, което мислиш, че е истина. Тогава всички са щастливи.

Всъщност, какво по-хубаво от това, всички да са щастливи?

вторник, април 25, 2006

Великден

Тук Великден не е официлен празник. Всички религиозни празници са извън официалните. Компаниите дават нещо, което се казва "плаващ празник". Имаш два работни дни, които можеш да определиш като празник и да си ги празнуваш.

Православният Великден изкарахме както си трябва. С боядисани яйца и пресни козунаци. Боите бяха американски и нещо не ги биваше, но козунаците бяха на ниво. Хубави, сладки и с много стафиди. Ама наистина много стафиди и наистина пресни, защото са правени по къщите в машините за хляб.

Яйцата не бяха от просто кокошки, а от разхождани кокошки. Агнещкото не зная дали беше от екологично агне или просто внос от някъде.

Всичко беше добре приготвено и на една голяма поляна в един парк до езеро, опънахме столове под шарената сянка. Децата играха наоколо, а ние си говорихме. Цял ден времето беше чудесно. Компанията беше от млади, разумни хора които зная какво искат и защо са тук. Имаше приказки чак докато слънцето с скри.

Нещо ме кара да си мисля, че следващата ако не, то по-следващата седмица сме пак на в някой парк. Само времето да държи така. Без боядисани яйца и козунак, но нали всеки ден не е Великден.

четвъртък, април 20, 2006

Спомени, спомени

Като се сетих за кучетата и ми идва наум и за пиратките. Ще се опитам да му обесня на онзи моя колега, че там където аз съм живял преди няколко години, в столицата на България, точно там може да изживее нещо, което не е достъпно тук.

Всеки 12 годишен може да си купи пиратки, за почти без пари, и да хвърли една или две в примерно магазин пълен с лелички излязли на пазаруване. От затвореното пространство силата на звука се умножава. Много e неприятно. Всички жени пищат, а някой се разплакват под кикотенето на извършителя на тази геройска проява.

И никой нищо не може да му каже пък какво остава да му направи. Полицията? Да имаме полиция и по закон е забранена продажбата. Ами от къде ги купуват? Ами от почти всеки магазин. Ами нали е забранено? Да, забранено е.

Хубаво си спомням как държа детето на ръце за да може да изляза много бързо ако някой хвърли пиратка в магазина 2 на 2 метра. Какви времена бяха. Как да ги забрави човек?

Природозащитниците?

Едно от нещата в България, които няма как да забравя са бездомните кучета. Имаше ги с десетки около блока. Имаше някой емблематични, като Милена от пътеката. Тя можеше да се просне напряко и всички хора трябваше да я заобикалят. Трябваше и да внимават да не настъпят опънатата опашка, защото тя милата никого си няма.

Каква радост беше като излязат малките кученца. Не едно и две, а по много и всичките със светло бъдеще. Бедни пенсионери ще отделят от залака си да ги хранят. Ще се оплакват, че пансиите малки, но ще разделят баничкаята си с кварталния любимец.

Е, понякога се случваха инциденти. Някоя жена нападната от глудница добре нахранени любимци, друг пък се оплаква, че трябвало да се грижи за едно куче да не изчезне следващите 15 дни, че ако изчезне може да е било бясно. Но не бива да се оплакваме. Това е нормално. А и вероятно жената ги е предизвикала, а пък на тях не бива да им се вика защото като се изплашат и се самоотбраняват.

Вчера гледах какво се случи на едно куче в САЩ, което беше успяло да се отвърже. Кучето излязло през оградата и се озъбило на съседите. После нападнало котаката им и тя не успяла да избяга.

Човека звънал на 911 и резултата беше 4 въоръжени полицаи и един камион от защита на хората от животните или обратното. Не е много ясно и не се уточнява.

Полицаите попитаха дали има свидетел, че кучето е лаело (нападнало хората) и дали има свидетел, че котката не е успяла да избяга. После влязаха в двора на стопаните, които ги нямаше в момента. Заловиха кучето след известно гонене го прибраха в камионетката. После изчакаха (извикаха) собствениците.

Като дойде азиатката беше доста притеснена. Ако тук някое куче ухапе човек то това е почти същото като собственика му да е извършил това. А бездомните? Няма бездомни. Има със собственици или такива в кучкарника. Няма бездомни кучета.

Та ако те ухапе куче собственика има огромни проблеми. В това, което гледах се оказа, че и на кучето не му е лесно. Попитаха стопанката какво мисли за варианта кучето да бъде унищожено защото има свидетели за извършени престъпни деяния. Въпроса беше реторичен. В послеслов казаха, че кучето е приспано.

Чесно да си кажа, на мен ми се видя нечовешко така да постъпят. Да дойдат да видат в България. Кучетата трябва да се вземат, евнтуално кастрират поне веднъж годишно и задължително да се връщат на мястото от което са взети. Така и хората може да се грижат за тях а пък кучетата да се грижат за други хора. Всички са доволни, с изключение на уплашената жена и около 100-тината ухапани на месеца. Нищо работа.

Разказвах на един колега как съм обикалял едно от кучетата, което беше по-високо от детето ми по това време, докато се движа по кварталния пазара. Първо квартален пазар ми беше трудно да обесня, но той горкия така и не можа да разбера как така кучето ще лежи а хората ще го обикалят. То като си помисля сега и на мен ми е трудно да си обесня защо хората обикаляха кучето?

сряда, април 19, 2006

Климатичните проблеми

Интересно, че няма оптимистични прогнози за климата на земята. Има няколко възможни варианта. Варират между лош, критичен и гибелен.

Знаем доста добре какво се е случило преди около 3 млн години. Поради различни причини земята е била под дебело наметало на парниковия ефект, но живота е оцелял.

Сега имаме огромно количество от информация и доста добри симулационни модели. Може да има грешки, но те не са груби. Става дума за грешки в години а не в стотици години.

Интерено е, че човечеството създава два проблема, които се изключват един друг. Парниковия ефект и замърсяване на атмосферата с твърди частици. Парниковия ефект увеличава температурата, замърсяването с частици намалява температурата.

Засега не успяваме да замърсяваме с частици достатъчно бързо и температурата бавно се покача. Можем да направим няколко неща. Статистиката от 3-те дни без авиация през 2001 година е категорична. Ако 3 дни няма полети темературата се покача с около 1 градус по Целзии. Това е огромна разлика за само 3 дни без авиация. Какво би станало ако поради една или друга причина самолетите спрат да се движат с месеци?

Не може да изчислим колко парниковия еффект покача температурата, но може да изчислим колко частиците намаляват достъпа до слънчева светлина. Ако не замърсяваме постоянно атмосферата с твърди частици ще умножим по две скоростта на покачване не температурата. За 100 години покачването ще е между 3 и 25 градуса. 3 градуса означава, че джунглите на Амазон ще бъдат подпалени от високите темпаратури. Не само те ще горят, а всеки такъв масов пожар ще добавя темература е въглерод в атмосферата, което ще покача допълнително темературата.

Поради високата темература от окена ще се отделя много повече метан, който е около 7 пъти по-добър в създаването на парников ефект. Ледници да се топят постоянно. Нивото на окена ще се покача с около 7 метра на година.

Ами при 25 градуса? Никой не зная точно какво ще стане. Едно е сигурно. Нито едно дърво не може да живее на такава температура. От растенията ще оцелеят тези, които могат да живеят без почва. Позвата ще изгори и ще се превърне в пясък.

Какво ще стане с хората? Вероятно някой ще оцелеят по-дълго, други по-бързо ще загубят борбата. Не е ясно кои ще са по-късметлии.

Преди 3 милиона години това вече се е случвало. Няма страшно. Експериментите ще продължат и може би други биологични организми ще бъдат по-разумни в надпреварата за все по-висок икономически растеж на гърба на бъдещето.