Гледах как една млада майка разказва. Синът и направил нещо в училище и са и звъняли от училището. Тя попитала сина си, който е на 12-13 години, какво точно е станало. След като той отказал тя опитала по-насточиво, после наказания, после ... и накрая му теглила един пердах по нашенски.
Синът казал на съседско дете, което казало на родителите си. Те веднага звъннали където трябва. Тук това е много популярно. Да имаш номерата на телефоните и нещо, някъде ако се случи да позвъниш и да кажеш колко си разтревожен. Кой знае, може би така е по-добре.
Та научили организациите, които имат отношение срещу малтритирането на деца. Звъннали й в къщи и казали, че ще дойдат хора да проверят дали е добър родител. Ще я държат под око. Ще трябва да мине някакви курсове за родители. Ако и това не помогне... Ако не харесат как се отнася с детето си, ще го спасят. Ще го вземат. Организациите са много загрижени.
Разбира се това е някаква крайна мярка, но жената се наложило доста дълго да си изчиства грозната постъпка. Да удари сина си, който беше малко по-висок от нея.
После казаха според законодателстовот в различните щати. В NSW може с възпитателна цел да възпитаваш детето си само от рамената надолу. Във всички останали щатове е забранено където и да удариш. За съжаление не успях да прочета условието. Мисля, че беше не повече от веднъж седмично или нещо такова.
Трябва да се внимава.
Тук имаше доста дискусии дали ако детето е на 16 родителите трябва да знаят от какво боледува. Дали не трябва да е между доктора и този възрастен индивид, който може да се грижи изцяло за себе си. Защото вече е навършил 16 години.
