Как се поддържа тотален контрол върху мисленето на гласоподавателите в една модерна държава. Предпоставка за контрола е хората да се самоопределят като щастливи. Ако си мислят, че са щастливи е без значение как и какво жертват.
Можеш да очакваш един човек да си задава въпроси и да задава въпроси само ако е образован. Ако познава историята не само на собствената си държава. Ако познава географията на света. Ако е учил химията и билиогията. Ако е видял красотата на математиката и физиката.
Една държава има нужда от образовани хора, но е много трудно да си ги създава без да внася "смут" в населението. Когато човек е образован той започва да си задава въпроси. За да достигне един поданник до познанието трябва да се започне с 100000 деца. Голяма част от тези деца ще получат знание, което само ще им пречи. Ще им пречи да бъдат щастливи, а ще пречи и на държавата, че може да се разклатят устоите на управляващото малцинство. Много по-лесно е управляващите да се избират от кастата на управляващите, а хората със знание да се внасят от вън.
За да бъдат ощастливявани лесно гласоподавателите трябва да са невежи. Да получат математика колкото да събират числа и да ползват калкулатор за по-сложни операции като делене. Историята да е за "великите победи" на добрите срещу лошите. Историята да се върти около кой кой е в кралското семейство. Да знаят, че химията е измислена да трови "чистата природа" а билогията изучава как се размножават животните, както и една много спорна и все още недоказана теориите за произхода на човека. Всичко това за жалост са примери, които не си ги измислям.
Втората важна крачка хората да бъдат щастливи е мястото на религията в обществото. Някой ден ще напиша повече по този въпрос.
Ако си плащаш данъците, създаваш деца, гласуваш редовно и живееш между два weekend-а ти си идеалния гражданин на тази държава. За да е по-сигурно, че ще бъдеш така цял живот ти се дава възможност да си избереш къщата и колата. Каквата и къжа да избереш няма опасност да я изплатиш следващите 30 години. А след тези 30 години ти е все едно. Живота ти е минал или поне активната част от него.
Дават ти възможност да избереш в кое училище да учат децата ти. Но когато попиташ за училища в които се учи малко повече трябва да избереш кое да плащаш - къщата или училището. И решават, че какво толкова да не би другите да не са станали хора като не са учили в часно училище. И така без значение с какво образование си дошъл тук децата ти влизат в редиците на тези, които ще са истински щастливи, че е дошъл новия сезон по крикет, а когато говорят за кралицата ще стават прави.
Всъщност какво повече да иска човек? Никой тук не е останал гладен, само с една кола или на улицата. Може би това е по-добрия начин за живот?
За жалост, когато вече си докоснал знанието виждаш колко важно е свободата да бъде както материална така и свобода на мисълта, свобода на разума.
