сряда, август 24, 2005

Обядът

Обядът е официално от 12:30 до 13:30. Всъщност започва около 12 с образуване на опашка пред микрвълновите фурни. Започват да се вадят от хладилника накупени торбички с разни замразени неща за сготвяне на нещо.

Нещото може да бъде пица. Това означава, че трябва да се използват различни допълнителни преспособления с които да се нарежат продуктите. Блата се растила и през цялото време сладкодумно се хвали как другия умело може да готви.

Следват по 10-15 мин на пица докато стане готова. И после готвещите пици се изнасят да ги хавпат в meeting room-a.

На тяхно место идват тези, които си готвят супи или нещо такова. Те започват с това колко по-здравословно е да си направиш супа. Продължават с някакви пакетчета, които се поставят във вряла вода и се добавя обилно всякакви допълнителни продукти. Обикновенно супата, която се получава е доста повече и по тази причина винаги се търси още някой готов да се пробва на поредното творение.

За разлика от пиците, супите всеки ден са уникални. И на цвят и на вкус. Може би е от хладилника или от концентрацията. Правил съм опит, но са доста солени и много лютиви.

Последен е колегата с чая. Не зная какво слага вътре, но както той обича да казва "Това е специален чай, след който не бива да се шофира". Чая не съм опитвал нищо, че ощастливява колегата почти всеки ден.

Има опашка и пред машината за диетична кола. Всеки ден може да видиш хора застанали пред пица за 4-рима с една диетична кола, че другата била много калорична.

После се прибираме по бюрата.

Около 14:30 са втората смяня по микровълновите. И не защото е регламентирано. Просто някой предпочитат да не се трупат. Лощото е, че като е готова храната се носи по бюрата.

От обяд до вечерта се носят миризми като в студентски стол. Първо от прясно сготвена храна. После от храна. После от остатъци от храна. Полу празните чинии се връщат и мият обикновенно като е дошло време за тръгване. По-точно 30-45 мин преди това.

През втората част от деня се чуват и доста потраквания на вилици в чинии. По причина, че когато се хапва на работното място това се прави на порции. През няколко минути.

Всъщност е много спорно кое е по-концентриращо. Дали миризмите като в лагерен стол или музиката, която се чува от слушалките.

Всеки трябва да има персонални слущалки. Никой не е казал колко трябва да е усилена музиката. Ето сега чувам много добре какво слуша колегата, който е на повече от2 метра от мен.

От звука се спасявам, но от миризми, които се стелят цял ден в офиса няма начин. Вероятно проблема е в мен защото никой не обръща внимание, че това е офис а не закусвалня.

неделя, август 14, 2005

Широка страна моя родная

Попаднах на интересна информация на сайта на НИМХ. Знаех, че разликата между най-източната и най-западната тачка е повече от 20 минути, но колко е точно не бях срещал. Колко по-рано изгрява слънцето във Варна от в Кюстендил?

Корекция на изгревите и залезите за някои градове в България (спрямо София) в минути.

Благоевград + 1
Бургас - 17
Варна - 18
В. Търново - 9
Видин +2
Враца - 1
Габрово - 8
Добрич - 18
Кюстендил + 3
Кърджали - 8
Ловеч - 6
Монтана 0
Плевен - 5
Пловдив - 6
Разград - 13
Русе - 10
Силистра - 16
Сливен - 12
Смолян - 6
Ст. Загора - 9
Търговище - 13
Хасково - 9
Шумен -14
Ямбол - 13

понеделник, август 08, 2005

1324

Един колега ме посрещна с "Честита 1324 годишнина от създаването на България"

http://en.wikipedia.org/wiki/August_9

На днешния ден е била битката на делтата на река Дунав през 681.

Честито.

вторник, август 02, 2005

Шоколади, шоколади

В последните седмици в офиса върви странна търговия. Колегите се надпреварват да предлагат кутии с шоколади на цена за по $1 за бройката. Направо без пари.

Училищата тук имат традиция да събират пари по този начин. Нетрадиционен е за израстналите в България. Може би и по други места е така.

На всеки ученик се дава кутия с шоколади. Това са 100 бройки. Има състезание да ги продадат и да дадат парите на училището.

Според някой от колегите повечето родители просто давали тези $100 и не разрешавали на децата да обикалят квартала от врата на врата. Вероятно зависи и от квартала.

Някой носят кутията в офиса и остават един плик до нея. Вмсто да вземеш от машината за $1.80 си взимаш от кутията и оставаш $1 в плика.

Работи системата. Всички са доволни. Тук са майстори на схемата "Всички доволни". Производителя доволен, че продава, училището че получава пари. Такива като мен, че купиват почти два пъти по-евтино.