При едно вътрешно пътуване към Лос Анжелис имах удоволствието да бъда обграден със специално внимание. Почувствах се важен и значим за целия полет.
Случи се на летището в Сиатъл. Полета е вътрешен към ЛосАнжелис и не би трябвало да бъде по-важен от примерно Сидни към ЛосАнжелис. Или примерно ЛосАнжелис - НюЙорк.
Малко преди да вляза за CheckIn-а трябваше да си покажа паспорта. Един левент с кристално бели зъби погледна паспорта и каза "Бъ'л'гария?". Погледна ме и каза: "От тук господине" и трябваше да мина по един тесен коридор напред, напред.
Там беше един индианец. Истински. По цвят. По форма и височина беше 160. И на височина и на килограми. После дойде и един господин с леко арабски чарти.
На нашата специални група беше оказана честа да бъдат подробно и внимателно проверени от 8 човека.
Индианеца имаше невероятен шанс за преключение. Истинско преключение с подробно описание в рапортите на охраната.
Когато му казаха, че трябва още по-подробно да разфасоват багажа докато той стои бос и по риза, човека взе да псува. На не много висок глас, но от сърце и без конкретна цел.
Хората от охраната го обиколиха и без съмнение щяха с удоволствие да се възползват от случая да покажат малко физическо превъзходство. Беше въпрос на време да го изнесат.
Размина се когато индианеца реши да не пропуска пътуването и продължи на ум да им благодари, че му обръщат това внимание. Охраната взе подробни проби от багажа му за химически анализ. Нищо. После го помолиха да седне на един стол и го накараха да си вдигне босите крака на 50 см от земята. Много интересна гледка. Проверяваха го с метало детектори. После прав, после с гръб после с опипване.
Аз зная какво е учтиво да те помоли държавния случител: бихте ли си вдигнали крака? Задръжте. Сега другия. Малко по-сисоко моля. Задръжте. Станете. Застането тук. Стъпалата да са на тези точки. Вдигнете ръцете. Така. Обърнете се. Така. Сега ще ви опипам. Така. И тук. Добре. Може да седнете на стола.
Цялата група беше проверена детайлно по този начин. Единствено багажи ми беше малко по-пощаден от този на индианеца. Само с леко разкопчаване на ципа на една от чантите за да се вземе проба за химически/бактериологичен/радиоактивен анализ.
Направи ми впечатление, че по филмите процедурата по опиването не е пълна. Спестяват време като не я дават в детайли. Сериозно си ни опповаха без да правят изключения. Интересна гледка. Бос, по риза и без колан с вдигнати ръце. Да се чуди човек дали е виновен или не е?
Според мен участието ми в групата за специалното отношение се дължеше само и единствено на Бъ'л'грия!
