събота, юли 11, 2015

Етични теории

Морални принципи

Моралните принципи ни помагат да намерим отговор на въпроса как трябва да живеем. Те ни дават общи правила за определяне на добро и лошо.

Една постъпка е добра ако се подкрепя от моралните принципи, а когато противоречи е лоша. В повечето ежедневни ситуации човек използва интуитивни морални принципи за да определи кое е лошо и кое е добро.

Съществуват обаче ситуации в които интуицията не е достатъчна. Дали е правилно да откраднеш лекарство за да спасиш живота на близък човек? Да спасиш живот е добра постъпка, но да се краде е лошо. В подобен конфликт интуитивните морални принципи не са достатъчни за да получим категоричен отговор.

За да може да намери отговор човек е създал системи от морални принципи наречени етичните теории. Основната цел на една етична теория е да открие и развие морални принципи, които:
  • успява да обясни и подкрепи инстинктивните моралните принципи и 
  • помага разрешаването на морални дилеми.

 

Морални ценности

Възможно ли е едни и същи морални ценности да се споделят от всички в обществото? Възможно ли е една система от морални принципи да бъде валидна за всички в обществото? 

 

Субективен релативизъм

Както при повечето интересни въпроси и тук имаме различни идейни течения. Субективния релативизъм твърди, че няма универсална система от морални принципи и моралните ценности са различни за различните индивиди. Моралните принципи са индивидуални и е нормално всеки един от нас да има различна система от морални принципи.

Това звучи естествено на пръв поглед. Ако в една стая има група от хора най-вероятно не всички ще са на едно мнение по въпросът дали осъждането на смърт е допустимо. От друга страна, подобна гъвкавост в избора на моралните принципи не ни помага да взимаме решение в случай на морална дилема и това противоречи с дефиницията на етична система. Ако всяка постъпка може да бъде оценена като добра защото може да бъде защитена с личните морални принципи на извършителя тогава ние нямаме етична система.

 

Етичен обективизъм

Ако в едната крайност е субективния релативизъм в другата е етичния обективизъм. В теориите на база на етичния обективизъм се смята, че съществува фундаментална система от морални принципи, които са валидни за всеки и за всички. Оценката на една постъпка е независима от желанията на човека. Това първоначално звучи доста привлекателно. С подобна система лесно може да разрешават морални дилеми. Труден или дори невъзможен за решаване проблем е идентифицирането на морални принципи, които са не само са валидни но и отговарят на интуитивните принципи във всеки от нас.

 

Културен релативизъм

В културния релативизъм се твърди, че индивида може да направи грешка в преценка си, но в културната група съществуват морални принципи, които помагат за правилна оценката на постъпката. От това следва, че всяка постъпка трябва да се разглежда в контекста на културната група в която е индивида. Тъй като интуитивните принципи са повлияни от културата, в която индивида е израснал, индивидуалните интуитивни морални принципи рядко ще влизат в конфликт с моралните принципи на групата. Трудностите с прилагането на тази теория възникват едва когато две различни културни групи правят оценка за постъпките една на друга.

 

Етични теории

Нека разгледаме някой от по-значимите етични теории. За повече от две хиляди години хората са създали множество етични теории. Има теории, които се базират на религиозни учения, има такива, които оценяват действието според резултата от постъпката, а други дават оценка в зависимост от намеренията за постъпката. Има и такива, които се фокусират само върху личността, която извърша действието.

 

Теория на Божествените закони

След като Бог е създател на вселената и правилата които управляват вселената, създал е хората и е дал законите по които да живеят, значи Бог е определил моралните принципи. Едно действие е добро ако е съвместимо със законите на Бог и е лошо ако е в конфликт със законите създадени от Бог. Това звучи добре, но за съжаление Бог не разговоря с всеки и за да намерим отговор на една или друга морална дилема повечето от нас трябва да разчитат на установените религии. Трудностите възникват в избора на религия. Има много религии и не всички са на едно мнение по някой въпроси. Добро или лошо е да се яде телешко? А свинско?

 

Теории на Ютилитaрианизм

Това са теории които оценяват постъпката единствено на база на резултатът от постъпката. В тези теории има две правила:
  1. Щастието е единствената морална цел 
  2. Всички постъпки трябва да бъдат оценявани на база на резултата им.  
Ако резултатът от едно действие подобрява щастието на хората, които са засегнати, значи това е добра постъпка. Ако намалява щастието на засегнатите значи е лошо. Всеки човек се оценява като единица. Ако откраднеш от един човек и дадеш на 10 човека, това е добра постъпка. Ако откраднеш от 10 хиляди и дадеш на 100,  това е лоша постъпка.

В много случаи оценката от тази теория съвпада с интуитивните принципи, но има и сериозни проблеми. Един от големите проблеми с тази теория днес е че няма причина да се зачитат човешките права на индивида. Ако двама човека биха били по-щастливи от незачитането на правата на един човек, то според тези теории това е добра постъпка.

 

Теория на Отговорностите - Деонтология

Това е теория, която се фокусира върху дефиниране на моралните принципи чрез анализ. Оценката на е една постъпка се основава на мотивите за постъпката, а не на резултата. Ако мотивите са продиктувани от това какво трябва да бъде направено в тази ситуация тогава това е добра постъпка. Как може да се разбере дали са добри мотивите и какво трябва да бъде направено? Моралните принципи трябва да бъдат универсални и валидни винаги и за всеки индивид. Ако моралният принцип няма универсален характер т.е. съществува ситуация, в която не е валиден, то той не може да бъде част от етичната система.

Примерно може ли да бъде морален принцип "излъжи ако това ще помогне да получиш повече"? Има ли ситуация, в която този принцип не е валиден? Валиден ли е за всеки човек във всяка ситуация? Ако има ситуация или човек, за който това не е валиден принцип, това означава, че не може да бъде морален принцип от етичната система.

Тази теория има няколко слабости. Първата е, че тази теория не помага да се разрешават морални дилеми. По-голямата слабост е че последствията в една постъпка не са от значение.

 

Теория на Етичните добродетели

Това е една от най-старите етични теории. В тази теория не се търсят универсални морални принципи, а се фокусира върху моралните качества на индивида. Какви качества притежава индивида е от по-голямо значение от резултата на постъпката му или намеренията за постъпката му. Важна роля в тази етична теория имат моделите за подражание с висок морал като Буда, Ганди и Сократес.

Аристотел е един от първите описал етичните добродетели на индивида. Според Аристотел всяко положително качество са намира между две отрицателни. Щедростта е между стиснатост и разхищение. Умерено поведение е между безсрамие и стеснителност. Да бъдеш храбър означава да не бъдеш страхлив и да не бъдеш безразсъден. Страхливецът няма достатъчно храброст, а безразсъдният я има в излишък. Само истински храбрият знае кога да  изпитва страх когато трябва и да не се страхува.

С векове етичните добродетели описани от Аристотел са били основата на моралните принципи на западната цивилизация. В средните векове към кардиналните добродетели на Аристотел се добавят християнските: смиреност, подчинение, вяра и любов. През 18-ти век се добавят още няколко, но дори и след това списъкът никога не е бил напълно дефиниран. През вековете различни мислители са добавяли или махали добродетели и не съществува пълен и завършен списък.

Теорията на етичните добродетели се фокусира върху перфектния индивид. Трудно може да се определи кой е перфектния индивид и трудно може да се дефинира какви точно са универсалните етични добродетели. От една страна това е добре, защото през вековете в зависимост от това с какво се занимава индивида подходящата комбинация може да е различна. Това помага да няма големи конфликт с интуитивните морални принципи, но пречи да се вземат решения в случая на морална дилема.

 

Заключение

Различни култури в различни епохи са смятали една или друга теория за правилна. Всяка една от теориите в определен период е имала поддръжници и последователи. В бъдеще заедно с промяната на обществото ще продължим да създаваме етични теории, които взаимстват от съществуващите, но и добавят нови елементи. Всяка една от теориите отразява определена епоха. Всяка една от етичните теории е използване с цел формиране и поддържане на здраво и стабилно общество.

 

Литература

The Big Questions, Nils Rauhut
The Oxford Guide Philosophy, Honderich
Ethics History, Theory and Contemporary Issues, Steven Cahn, Peter Markie