понеделник, юли 31, 2006

Запалянковците в Индия

Имам възможност да говоря с много индийци. Повечето от тях изглеждат като нашенски цигани. Поне за мен вече няма спор от къде са дошли циганите. Със сигурност от Индия.

В началото външния им вид ме подлъгваше. Зная, че по дрехите не бива да се прави преценка, но как би реагирал ако срещу теб стои някой по джапанки, с омазнени къси панталонки и типична физиономия?

Истината е, че повечето от тези с които говоря са невероятно умни и със завидно добро образование. Същият този, с мазниите панталонки се оказа, че е един от най-добрите, които познавам в моята професия.

Също така е истина, че такова нещо като типичен индиец просто няма. Индия е огромна страна и в различните области живеят различни хора. Официално в Индия имало 240 езика. Повечето говорят нещо като английски. Отделно ще напиша за индийския т.е. английския им.

Хората, които живеят на север и тези, които са на юг нямат много общо. Не се разбират като говорят. Говорят коренно различни езици. Не могат да си четат писмеността и изповядват религия, която има общо име, но се различава.

Един от колегите, който ще си ходи наскоро, каза, че предпочита да не каца на летище в северната част, защото не говори езика им и трудно ще се оправи да хване самолет за южната част.

Имат хора достатъчно, имат и проблеми достатъчно, но един от тях ми се струва уникален. Не вярвам, че има нещо подобно някъде.

Доколкото си спомням аз започнах разговора с обеснения колко популярен е футбола в България. Колко много хората обичат отборите си и как фанатизма пробива дори и в спорта. Как хората имат нужда да живеят заради една идея, та дори и да е абсурдно безмислена. Как са готови да унищожат всеки, който просто не смята, че това е истината. Колко невъзможно е за някой човеци да видят, че всеки си има собствена истина и хората могат да живеят заедно дори и да не споделят една и съща истина.

Колегата беше на същото мнение. Разказа, че най-популярния спорт е крикета и момчетата в Индия след като проходят първото което им се купува е ракета за крикет. После добави, че крикета е популярен, но за радост хора не загиват около стадионите, както в някой еропейски страни. Но и това се случвало ... около кината!?!

Как около кината? - питам го аз. Той разказа нещо, което не бях чувал. Хората в Индия живеели с киното. Имало такива, които само пиели и гледали филми. Това правели по цял ден. Браво, викам си аз. При нас само пият и бият жените си. Той добави, че това за жените го имало и там, но киното им било живота. Не киното като цяло, а някой актьор.

Да имаш свой актьор е първата стъпка. Втората е да покажеш на всички, които не го обичат, че грешат. По всеки възможен начин.

Когато има няколко актьора с по-големи групи от хора, които ги поддържат безрезервно, тогава вече има проблем. Примерно, забранено е в едно и също кино, по едно и също време да се прожектират филми на определени актьори. Има си таблица кой кого не обича. Актьорите се оказа, че нямат проблем, но агитките им просто не се обичат. Причините са понякога в някой филм, с който героите, които са пресъздадени от тези актьори не се обичат. Други път е просто отговор на въпроса "Кой е по-велик?" Ако твоят актьор не играе във филма като компромис може да подкрепяш някой, който е играл с твоя актьор и са били приятели в някой "добър" филм.

Имало е сблъсъци между тълпи пред кината и обикновено, когато се прожектират нови филми на горещи актьори, задължително има полиция. Ако наистина си последовател на някой актьор, то най-добрия втори начин да го покажеш да е отидеш на представлението на някой от другите, за да освиркаш техните привърженици, както и да скъсаш всеки плакат, до който се добереш.

Аз не можех да повярвам. Много се смяхме с колегата.

После той продължи по-серизно и каза, че ако всичко стигаше до тук щеше да е смешно, но обикновенно има продължение. Артистите в определен момент виждат, че е без значение с какво образование са, от къде идват или какво мислят. Ако се кандидатират за политически пост ще спечелят. И наистина се случва. Хора без никаква представа от политика, без никаква цел по-далече от собственото си благополучие, печелят избори. Като част от предизборната им кампания не са самите актьори, а някой от героите които са пресъздали на екрана.

Индия е невероятна страна. Много различна от всичко останало. Aко видите някой, който е по сандали и с омазнени къси панталонки не се подвеждайте. Може пред вас да стои един от най-големите в науката. Но все пак, попитайте дали е от Индия.

понеделник, юли 17, 2006

Трейси

Много малко неща са сравними с програмата Аполо. Едва ли в обозримо бъдеще ще има възможност такова количество средства да се отделят за проект свързан с Космоса.

Последният човек, който е бил на Луната се казва Eugene Andrew Cernan. Малко преди да се качи на модула за отпътуване той е написал на повърхността името на дъщеря си - Tracy. Той е единствения, който се е сетил или по-скоро си е позволил да го направи.

Дъщеря му е вече 43 годишна. Името и ще остане на Луната вероятно още поне два милиона години.

неделя, юли 16, 2006

Вярващи

В едно от последните проучвания се показва, че 55% от жителите на САЩ са безусловно вярващи, че в Библията е изключено да има грешки. Това е Книгата, която вярно, точно и единствено представя Истината.

Ще има още много мъка, докато целия свят се съгласи.

петък, юли 14, 2006

Правилата за шофиране

Чета колко жертви има по пътищата на България. Бях позабравил колко е опасно да се пътува през лятото. Не че през зимата беше по-лесно, но през лятото всеки беше с рекорд. Стигнал за 4:48 минути от София до Варна. Средна скорост 110 км/час. Герой!

Тук е малко по-различно. Движението е спокойно дори и в най-натоварените часове. Може да си в задръстване, но никой не ти свирка, че си закъснял с 0.01 сек да тръгнеш когато е имало възможност. Много толерантно е към отстъпване на място. Въпрос на култура е когато някой даде мигач и иска да мине в твоето платно да му направиш място.

Има няколко неща, които ми е трудно да си представя в България. Има така наречените 4 стопа. На кръстовище на което всички имат знак Стоп. Това означава, че когато дойдеш задължително спираш. Поглеждаш, и всички, които са вече спрели трябва да минат преди теб. Много е удобно, но за да работи трябва хората, които участват да по правилата.

Хайде сега някой да ми каже ако се въведе в България какво ще стане? Няма начин да стане. Ще има обяснения, че оня с трошката беше след мен и ще се навъртят коли с мутри, които винаги ще са с предимство. Всъщност вероятно ще се издадат пропуски, които да пише: Този е от министерството и винаги е с предимство. Този има право да спира където си поиска и да минава пред всички на кръстовище с четири стопа.

Има още едно нещо, което е изключено да се направи в България. Виждаш магистрала с 4 платна. Трите са пълни. Колите пълзят. Четвъртото е празно. Никой не минава от там. Не съвсем никой, но никой, който е сам в колата не минава защото няма право. Хората с километри стоят в задръстването, но не влизат в платното в което имат право да се движат само автобуси, мотоциклети и автомобили с повече от 1 човек.

Просто виждам как на магистралата за Варна или Бургас се въвежда това. Хората си карат както трябва докато излязат на 8 км от София и после гаааас в платното, в което нямат право. Преди първия мост се влиза както е по правилник защото може да има полиция, после още няколко километра по правилник и после гаас.

Един познат се върна в България след 7 години отсъствие. Беше решил да си вземе кола под наем защото няма проблем с шофирането. От летището взел такси и като видял как се управлява в София каза, че няма да се справи. Викам му, че има и коли с автоматик, а той каза нещо, което тогава не виждах. Хората в България не се блъскат защото знаят как другия ще наруши правилника. Той не бил карал в България и щял да се опита да кара по правилника и някой ще го блъсне. Мисля, че беше прав.

Един приятел се върна миналата година за лятото в България. Тук пешеходеца е с предимство. Ако някой по някаква причина нарани пешеходец с колата си живота му силно се усложнява. Може пешеходеца да излезе виновен, но никой не знае какво ще реши съдията.

Та този приятел разправя как на едно кръстовище е имал зелено за завой на дясно заедно с пешеходците, които имат зелено. Той каза, че както и тук би направил дал път на пешеходците. Те са на пътека "зебра" и освен това имат и зелено. Само че, от всичко това той изляза виновен. Каза, че пешеходците не искали да минат докато има кола, отзад започнали да бибиткат, пешеходците започнали да му викат да минава, а някой направо си псували. Хората си знаят как останалите ще нарушат правилника и когато някой иска да бъде по правилата всъщност се оказва извън истинските неписани правила.

Тук далеч не е идеалното място. Има много индийци и руснаци. Има и доста българи. Понякога ние си казваме "няма кой да ме види". И резултата е спиране от полицай. Има ги доста и пътуват не само с маркирани коли. Глобите са смешни. Истинските неприятности идват с това, че всяко нарушение на правилника води до запис, който има давност 3 години. Когато имаш нарушение това веднага се отразява на застраховката ти. Това вече е сериозен проблем. Застраховките и без това са много скъпи, а с нарушение стават направо тежки.

Има начин да не ти пишат нарушението в досието. Ходи се на съд и казваш нещо като "ами аз много съжалявам, и няма повече да правя така". Ако ти е първо нарушение съдията обикновено се произнася "добре. няма да го вписваме. ако за следващите 7 години направиш друго ще впишем и двете". С две нарушения застраховката става гореща. Без кола няма как. Повечето познати, които са минали през тази процедура са мнооого внимателни шофьори след това. Което е добре за всички.

вторник, юли 04, 2006

4-ти юли

Преди много, много години хората, живеещи по източното крайбрежие на северна Америка били част от Британската империя. В Европа по това време възстанията са често срещано събитие. Почти след всяко повишаване на данъците е имало възстания, което е потушавано от редовната армия. Това е края на 18-ти век.

Колониите били икономически значими най-вече поради безплатния труд на робите. Обаче освен много роби тук е имало и умни хора, които са разбирали, че може да се направи нещо парите да не заминават към Лондон. Една революция, която да изкара 13-те щата от управлението на Джордж V би увеличила печалбите с пъти. Цената на памука ще се регулира от новата държава и парите ще остават тук.

Имали късмет, че кралят повишил някакъв данък с 3 пенса. Нищожна сума по днешните стандарти, но достатъчна хората от севера, които не са били от плантациите на юг да последват революционерите. И всички заедно се заборили за свободата и независимостта.

Успяли. Нова държава се оформила от съществуващите 13-щата от източното крайбрежие. Като една от първите задачи е естествено да се разширят влиянието на свободата до другия край на континента. Икономически нямали трудности поради неспиращия внос на работна ръка от Африка. Памука се продавал добре и резултата е разширяване по целия континент.

Сега това е най-големия празник в САЩ. Много пари се превръщат във фоерверки. Това е празника, който отдава почит на загиналите под американския флаг. Повечето американци почитат празника.

Тази вечер гледах фоерверките над Сеатъл. Трябва да призная, че хората тук знаят как да направят шоу. Това, което гледах е трудно да преценя дали не е най-доброто, което съм виждал, но определено беше невероятно за гледане и слушане!