понеделник, декември 31, 2007

Ставате ли за емигрант?

Интересен тест, който видях наскоро от в един от форумите. Човека, който го публикувал е с псевдоним nov_sum и описва опита си по следния начин:

Прибрах се преди месец и не смятам да се връщам повече. Работих какво ли не – мебелна фирма, докер, разносвач на пици, градинар, шофьор на такси , пиколо... С всякаква такава обща работа там ще сте материално толкова добре, колкото и в БГ. Америка отдавна е много различна и не това, което беше. Ще живеете в един чужд свят, свят който е много по-различен от вашия, ще търсите щастието там, където то не е. Е, за всеки е различно разбира се. Но аз не съм от тия, за които смисълът на живота е да има с какво да напълня хладилника – това съм го можел навсякъде. Сега съжалявам ужасно за загубената една година, за това че изпуснах страшно много възможности, за да си търся късмета на 12000 километра от там, където е сърцето ми. Майната им на загубените пари. Спечелването на зелена карта може да е мечта за едни, но на мен ми обърка живота и разби семейството.


Според мен теста много точно синтезира основните проблеми с които хората се сблъскват . По-добре го попълнете преди да участвате за зелена карта догодина.

-----------------------------------------------------

Отговаряйте с ДА/НЕ:

1. Възрастта Ви над 35 години ли е?

2. Семеен/семейна ли сте?

3. Имате ли деца на възраст между 12 и 16 години, които ще пътуват с Вас?

4. Имате ли собствено жилище в България?

5. Имате ли работа в България?

6. Доходите Ви в България са поне колкото средния доход в страната?

7. Може ли да се каже, че вашето ниво на владеене на английски език е по-ниско от средното?

8. В случай че сте семеен/семейна, може ли да се каже, че нивото на владеене на английски език на вашият съпруг/съпруга е по-ниско от средното?

9. Вярно ли е, че нямате особена квалификация?

10. Вярно ли е, че нямате висше образование?

11. В случай че сте семеен/семейна, вярно ли е че съпругът/съпругата Ви няма висше образование?

12. В случай, че имате образование по-високо от средното и/или имате специална квалификация, вярно ли е, че не сте проверили ли дали то се признава в САЩ и дали има търсене на такива специалисти в града, в който планирате да живеете?

13. Вярно ли е, че не сте работили извън България досега?

14. Вярно ли е, че не сте живели извън България досега?

15. Вярно ли е, че разчитате да работите неквалифицирана (нискоквалифицирана) работа, за да се издържате в САЩ?

16. Вярно ли е, че впечатления за съвременния живот в САЩ си създавате единствено от единични разкази на познати?

17. Вярно ли е, че не сте проверили и съответно изчислили, какъв общ доход ще Ви е необходим в САЩ, за да живеета със стандарта от България?

18. В случай че сте семеен/семейна, вярно ли е, че не всички членове на семейството Ви споделят Вашия ентусиазъм за заминаване?

19. Имате ли близки приятели и роднини в България, за които предполагате, че ще ви липсват (на Вас или на някой от семейството Ви) дотолкова, че това да усили настроенията Ви за връщане в България скоро след пристигането Ви в САЩ?

20. Вярно ли е, че участвахте в лотарията “Зелена Карта” без да сте напълно убедени, че искате да спечелите и да заминете?

21. В случай, че сте семеен/семейна, вярно ли е, че планирате в началото да работи само единия от вас?

22. Смятате ли, че заплащането за работата, която предполагате/възнамерявате да работите ще бъде по-ниско от $12.00/час?

23. В случай, че сте семеен, смятате ли, че заплащането за работата, която предполага/възнамерява да работи съпругът/съпругата Ви, ще бъде по-ниско от $12.00/час?

24. Вярно ли е, че изборът на място за установяване в САЩ е направен без да проверите цената на живот (наеми, транспорт, заплати и т.н.) на това място?

25. Вярно ли е, че социалният живот и контактите с близки и приятели са важни в значителна степен за да се чувствате добре и спокойни?

26. Планирате ли да работите известно време в САЩ и после да се завърнете в България?

27. Вярно ли е, че не сте подготвен финансово за период от няколко (например 3) месеца, в който може да се наложи Вие (и семейството Ви) да се издържа със собствени средства, докато намерите подходяща работа и започнете да работите?

28. Вярно ли е, че в случай на трудности в началото на престоя Ви в САЩ, ваши близки или членове на семейството ви, биха започнали да настояват за връщане в България?

29. Вярно ли е, че не познавате добре законите и нормативната база в САЩ?

30. Пушите ли?

31. Консумирате ли алкохол повече от 3 вечери в седмицата?

32. Страдате ли някое от “стресовите” заболявания (например високо кръвно, лесно стомашно неразположение, главоболие и т.н.)

33. В случай, че сте семеен/семейна, вярно ли е, че отношенията Ви със съпругът/съпругата Ви са се изострили във връзка с някои разногласия по заминаването в САЩ?

------------------------------------

0 до 10 отговора “НЕ” – Откажете се от идеята за емиграция. Според нас шансовете Ви за успещна емиграция в САЩ са много близо до нулата. Разбира се, Вие взимате решенията в своя живот, но нашият приятелски съвет е да не предприемата тази стъпка, защото вероятно ще Ви създаде много трудности и ще изживеете разочарование.


11 до 18 отговора “НЕ”
– Вероятността за успешна емиграция не е достатъчно висока. Преосмислете добре заминаването си. Надяваме се, че имате време до заминаването и бихте могли да засилите подготовката си. Пожелаваме ви да вземете трезво решение. Късмет!

19 до 24 отговора “НЕ” – Шансовете ви за успех в САЩ изглеждат сравнително реални. Надявам се, че този тест Ви е показал слабостите в подготовката Ви. Опитайте се да ги отстраните доколкото това е възможно. При всички случаи, заминаването Ви изглежда сравнително правилна стъпка. Ще имате нужда от късмет, здрави нерви и търпение.

25 до 33 отговора “НЕ” – Според нас са налице необходимите предпоставки, за да се чувствате комфортно в САЩ. Желаем Ви много късмет и успех в САЩ!

четвъртък, декември 13, 2007

Извънземните

Винаги е имало разни налудничави теории за извънземни. Никой не може да докаже, че извънземни няма, а и винаги е имало такива, които са убедени, че някой, някъде крие Истината. Причини много, хора различни.

Аз съм от тези, които гледат филми, четат книги, но въпроса за присъствието на извънземни не е стоял много сериозно. Наскоро някой факти ме карата да се замисля.

Хората от зората на цивилизацията са пращали всичко необяснимо в религията. Дали е било чисто физично явление или природен феномен всичко е намирали обяснение в свободни вярвания или религиозни догми.

Някъде след втората световна война това е било трудно да се направи. Имало е различни събития, която са карали правителствата да се замислят над въпроса "Ами ако наистина има извънземни?".

Има документирани събития за обекти над Белия дом, които са имали необяснимо поведение и регулярно появление в продължение на седмици. Де да беше измислица. Трудно е да фалшифицираш подобни документи в наше време.

В резултат на тези събития американският президент по това време заедно със сената създават комисия да разгледа внимателно събитията. Има създадена и група, състояща се от умни хора в различни области на човешката цивилизация, която не е обсъждала въпроса дали има или няма извънземни. Тя се е занимавала с въпроса как да се реагира ако се окаже, че ги всъщност извънземни има и те се появяват с определена цел.

Резултатите са били тайна доста години, но давността е изтекла наскоро. Препоръките са били, че ако се окаже, че има сила по-голяма от тази на държавата/армията/съда това ще разклати необратимо основите на държавата. При признаване на съществуването на извънземна цивилизация това ще разклати не само материалните устои, но и духовни устои на цивилизацията. Препоръчва се да не се прави при никакви условия. Да се отрича докато е възможно. Препоръчва се също да се правят всички опити да сме готови ако се появят, каквото и да значи това.

В края на 90-те има няколко реални примера не просто за засичане на непознати летящи обекти, но за насочена и организирана държавна реакция в следствие на подобни чести наблюдения. Става дума за Франция и Белгия.

Последното, което наистина ме накара да се замисля сериозно е няколко книги в САЩ. Това не са от тези, които може да си купиш в книжарницата. Това са ръководствата за поведение при бедствена ситуация за полицията и друга такава книга специално за пожарната.

В ръководството от 1996 години има глава за поведение при контакт с извънземни! Какво да се прави ако се появат в следствие на кацане, в следствие на авария на апарата с които се предвижват или при явна атака от тяхна страна. Как да се постъпи ако има ранен извънземен и какво да се прави ако хората около проявяват поведение в следствие на атака с психо средства от страна на извънземните.

Тези ръководства са военен устав за поведени при извънредни ситуации. Там няма неща, които няма вероятност да се случат. Препоръките са на база опит или събрана информация от държавни агенции включително армията и информация е с цел да се помогне по някакъв начин на населението при евентуално бедствие.

Интересно беше, че имаше доста подробности, които не приличат да са извадени от фантастичен роман. Или поне не от такъв, който аз съм чел или гледал. От къде ли идват? Кой има информация как може да изглежда пострадал извънземен и как да се отнася с него полицията?

Може да са просто фантастика. Ако са измислици това ще е единствените измислици в тези две книги. Всичко останало е свързано с оцеляването на хората при бедствена ситуация. Тогава, когато разликата между живота и смъртта е едно погрешно действие или бездействие.

Дано да не се наложи да се запознаем от близо.

събота, декември 01, 2007

Изморените крака

Има различни компании за лекарства по света. Има големи и още по-големи. Всяка компания за производство на лекарства, като всяка друга компания, има една единствена цел - по-голямата печалба. Производството на лекарства за неизлечими болести, които изискват регулярна употреба е най-сигурният начин за по-големи печалби.

Във всяка голяма компания - корпорация - има отдел за реклама и продажби. Това са хора, които трябва да продават продукта независимо колко е добър. Повечето от тях са абсолютно безскрупулни. Важното е да се продаде повече от предната година. Без значение как, защо и до какво води това.

В последните десетилетия се забелязва интересна тенденция. Да се откриват болести, които готовите лекарства лекуват вместо да се правят лекарства които да лекуват болести. По-важно е да временно се намали страданието вместо да се излекува пациентът.

Излекуваният пациент е загубен клиент!

Един случай беше разследван наскоро по медиите тук. Една голяма компания разработила лекарство за болестта на Алцхаймер. Интересна разработка и с перспектива. Хората, които заболяват са добър вид клиенти - те никога не се излекуват и купуват лекарството регулярно до края на живота си. Обаче има малък проблем, те са малко на брой тъй като болестта се проявява сравнително късно в човешкия живот. Със състаряване на населението те ще стават все повече, но скоростта на състаряване не е е била достатъчна за Отделът.

В Отделът решават да увеличат продажбите. Как става това? Разглеждат какво са описали хората, които са употребявали лекарството. Няколко от тях казали, че вечер чувствали краката си изморени, но това усещане изчезва след употреба на лекарството за болестта на Алцхаймер.

Готово! Новата болест е готова. Името е поетично точно като на нов продукт - "restless legs". Болестта е чудесна защото няма опасност да бъде излекувана, трябва всяка вечер преди лягане да се взима лекарството и има много клиенти за продукта. Колкото повече реклама, толкова повече "болни" хора.

Следва разяснителна кампания на болестта и разбира се на лекарството. И резултатите са налице. Печалбата от това същото лекарство е около 500 пъти повече от предната година, когато е било употребявано по предназначение. Печалбата е 550 милиона долара само за миналата година. Това е за болест, която не е била известна преди 5 години. Няма я по учебниците и не е известна по света.

Сигурен съм, че ще се появи и в други страни включително и по България. Въпрос на време е страданието от изморени крака да се рекламира по медиите, разбира се заедно с единственото лекарство на пазара. Рекламите са много добри. Ще видите, че и в България ще се продава много добре лекарство създадено да облекчава страданието на 80 годишни болни от Алцхаймер. Хора на всякаква възраст ще го купуват и взимат преди лягане ... за да си починат краката им.

Бизнеса преди всичко!

събота, ноември 10, 2007

10 Ноември

Когато 10 Ноември дойде аз бях вече с паспорт. Бях на училище и един от преподавателите каза, че Тодор Живков вече не бил начело. И... толкова. Нищо друго не се случи. Никой в града не излезе да се радва по улиците, никой не се разплака.

Ако знаеха какво предстои всички щяхме да плачим.

Около 1989 градът беше около 200000 човека с две елитни гимназии, много средни училища, 3 техникума, с голямо военно летище, с оромни комбинати за преработване на месо, друг за млечни произведения, трети за пилешки продукти. Огромна болница пълна с лекари, персонал и модерно уборудване. С огромен завод за електронни изделия, друг за машиностроителен инвентар. С фабрика за военната индустрия. Повечето от тях изнасяха продукция по света - Франция, Германия, Африка и разбира се в страните от съветският блок.

След 15 години града беше е официално 57000, от които вероятно 45000 циганите. Няма летище, няма преработване на месо, няма преработка на масло или мляко. Няма електроника, няма машиностроене. Болницата е полупразна, училищата изпозатворени. Телефоните се упрвляват от съседния град, всички поделения затворени. Няма, няма, няма ...

Всъщност, има едно нещо в изобилие - демокрация и от това всички са много, много щастливи.

Наскоро четах една статия в Time за младежите в Китай. В последната година доходите на образованите млади хора са се увеличили с 30%. В разговорите с тях се вижда, че никой не се интересуваше от политика. Ако има възможност да живее добре за всеки човек е без значени как се казва управляващият и под какво име или цвят е партията на управляващите. Ежедневните им проблеми се въртяха около това в кой ресторант да вечерят и кой клуб е по-интересен в последно време.

Кой идиот в България реши, че хората се интересуват от политика вместо от възможност за образование и работа? Кой измисли унищожението на държавното управление за да можело частното да бъде конкурентно? Май се сещам за имена, които в началото на 90-те говориха всички тези глупости. Те са все още в политиката. Аз като един от хората на моя град искам да им благодаря. Без тяхна помощ моя град би могъл да бъде все още пълен с живот и хора. Би могъл... Благодаря Ви!

евро

Малко неща в последно време са ме карали да се чувствам горд от управляващите в България. Едно от тях е успешното завършилата борба за названието на европейската валута на български език.

Някой ще каже, че това не е толкова важно. По-важно е колко евро получава отколкото как точно се пише това, което получава. Според мен изписването е от голямо значение. Така както го наречеш това и ще бъде.

След подобно признание за правото на изписване ще може да изискваме и други европейски символи и знаци да бъдат изписвание на кирилица така както трябва. Това е важен прецедент, който ще бъде споменван по много поводи и от много държави в съюза.

Добър успех за българската дипломация. Браво!

сряда, октомври 31, 2007

Ще се завърнат ли

Чета интересна статия за българите в чужбина Ще се завърнат ли?.

През януари Световната банка публикува данни, според които 688 000 българи (или 7.7% от населението ни) са емигрирали в периода 1989-2005 год.


Някъде бях чел, че България във войните от създаването и до среда на миналия век е загубила не повече от 100000 човека. Почти 7:1. И никой не е виновен, и никой няма да бъде записан в историята като виновен за унищожаването на както казва статията "сред заминаващите са и най-квалифицираните".

Всъщност статията не говори за унищожаване, а за временно излизане. Нещо като "ще ида мале у градо да посъбера парици". Дали е така? Дали не се повтаря историята, но в различни рамки?

За мен този процес е по-скоро различен мащаб на процеса по обезлюдяване на българските селата с индустриализацията на България. Младите са тръгнали към града временно, и обикновенно с надежда да се върнат на село. Реално това връщане никога не се е случило. Който е поживял малко в града трудно можеш да го върнеш на село.

България като част от границата на Европа ще има точно функциите, които селото е имало в границата на България. Нещата като "изнасяне на замеделски култури, най-доброто вино" и "туристическа дестинация за в края на седмицата" са винаги свързвани със селото. Винаги умните, даровитите след като поучат в селското школо са отивали, ако имат възможност, в града. Града не е София. София е мегдана на селото и там са къщите на чорбаджиите. Който иска да учи или да работи поглежда към града, а не просто към мегдана. България ще продължи да създава най-добрите ученици в училищата на Лондон, Берлин, Париж. Поне още няколко поколения.

Добър пример е Гърция. С години проблемите гонят талантливи хора от там. В момента Гърция е една от малкото дуржави, които има повече сънародници извън границите си отколкото в границите си. Не съм чувал за поток от гърци, които се връщат. Може да се разпознават като гърци, но никой не се връща. Лошото е, че ние няма да се разпознаваме като България след едно поколение ако живеем навън. Твърде малко сме за да имаме достатъчно маса за стабилна група.

На по-късен етап КРИБ вероятно ще започне да помага и за внос на квалифицирани работници.


Много добра идея. Въпроса е колко е осъществима. Какво може да предложи България на квалифицираните работници? Всъщност има какво - транплин за работа в Европа. Идват от Виетнам или Индонезия и след няколко месеца заминават за Германия. Германия няма да има против, може да сме сигурни - нали пак за Европа ще работи "квалифицирания работник".

„Изтичането на мозъци", или напускането на най-талантливите и опитни работници на една страна привлечени от по-примамливи работни оферти зад граница, е често срещано явление за развиващите се икономики, анализират от Оксфорд Бизнес Груп.


Колко често развиващите се икономики са преминали в развити икономики в рамките на едно поколение? Защото следващото поколение дори и с познание за корените си, дори с развален бълграски вече не пренадлежи на България. Следващото поколени има друг отговор на "къде е моята родина?"

Да благодарим на политическият елит на България, който за 10-15 години унищожи българската здравна и образователна система. Направи оцеляването, в съвсем буквален смисъл, неразделна част от живота в България и по този начин изгони много от най-добрите и образовани Българи. Дано някой ден в историята влязат имената на президентите и министър председателите добринесли за загубване на повече българи от всички войни в които България е участвала.

сряда, октомври 24, 2007

Стачката

Имал съм и много умни учители и такива, които ни губеха времето. Общото между тях е, че са учители. Достойна професия, но загубила престиж и уважение след като свободата смаза науката в България.

Да се стачкува е изкуство. Изисква се стратегия и тактика. Изисква се и опит. Да се стачкува импулсивно е опасно. Да се стачкува без политическа подкрепа е самоубийство.

Стачката на учителите беше загубила още в момента на обявяването си.

В момента в който стачкуваш, ти не заплашваш директно правителството. Ти даваш възможност на опозицията да атакува управляващите. Ако това няма причина да се случи стачката е обречена на неуспех. Синдикатите си имат свои цели и те не е задължително да съвпадат като цел или посока със стачкуващите. Синдикатите не могат да свалят правителство, което има подкрепа на Европа, разполага със сериозен резерв и се радва на слаба опозиция.

Политиците, дори и тъпите политици, са много по наясно как работи системата, от който и да е учител, излязъл на улицата. Формулата е простичка.

1. Поддържаш състояние, в което хората на улицата не стават повече. Даваш им възможност да освободят напрежението. След няколко дни или дори седмици броя им намалява. Може да е интересно да стоиш два дни навън, но после трябва да обърнеш внимание на къщата, децата и да свършиш едно друго. Друго е ако са студенти. Тогава е опасно да продължи доста време, но учителите не са студентите.

2. Започваш "преговори", с ясна представа, че те няма да завършат скоро. Колкото повече протакаш, толкова повече омеква опонента. Това съвсем сигурно се случва при условие, че опозицията се прави на разсеяна.

3. Вместо ти да се бориш в публичното пространство директно, намираш друга група в обществото, която да върши това вместо теб: "Ако вдигнем заплатите на учителите няма да има пари за пенсионерите". В България най-голямата група хора работят пенсионери, така че с този ход веднага увеличаваш силата на отбора си.

4. Показваш, че няма причина да правиш компромиси и без да взимаш участие просто коментираш: "Ако увеличим заплатите това ще разклати борда и икономиката ще колапсира", "Няма никакъв начин да увеличим на когото и да толкова заплатите". "Невъзможно е да се направи без да предизвикаме дълбока криза в цялата страна"

5. Обясняваш на учителите, че са загубили. То вече е ясно след като се появят реплики "Абе тези учители какво си мислят? Нали взимат пари от частни уроци. Стоят си по цял ден в стаята и им плащат. За какви се имат."

6. Даваш им трохи след като синдикатите, за които е по-важно да не загубят вместо да спечелят, решат че са изстискали достатъчно от ситуацията и са готови на "компромиси".

Стачката свършва с облекчение. Учителите се прибират по стаите излъгани, но това не е страшно след като всички са доволни - правителството, че е спечелило, синдикатите, че са спечелили, обществото, че е спечелило. Учителите? Ами то така или иначе беше ясно в началото как ще свърши цялата история. И те ще са доволни, че са спечелили.

Учители ще продължат да потъват в България, но сами са си виновни. Следващия път да се приготвят по-добре,за да не им пишат пак 3+ за подготовка на стачката.

понеделник, октомври 22, 2007

Парламенти

Американският парламент постигна най-ниското си одобрение в цялата история на страната - 11%. Не че някой се притеснява от това. Поне не и в парламента им.

Парламентите по света доста си приличат. Дали пък не е проблема в системата по която се избират? Или в системата като цяло?

сряда, септември 26, 2007

Секвоя

Преди много години едно индианско момче от племето Черокии (Cherokee) разбира, че четенето и писането е най-голямата разлика между индианската култура и културата на белите. Решава, че народа му има нужда от азбука и посвещава живота си на това.

След много години и безброй опити създава азбука от 85 знака. През 1821 представя азбуката пред съвета на старейшините. За разлика от повечето сегашни парламенти тогава парламента на племето се е състоял от умни мъже. Веднага разбират колко значимо е това, и приемат азбуката като азбука на езика и племето. Дават име на момчето - Секвоя. Толкова високо издига племето и толкова дълго ще се помни това, което в направил.

След години племето, наброяващо стотици хиляди е било едно от най-образованите групи на континента. Твърди се, че над 80% са можели да четата и да пишат на родния си език. По същото това време белите на континента обикновено са се подписвали с кръстче.

И в момента племето е едно от най-многобройните и най-известни. Имаше документално предаване, което показва надписи пред училища и детски градини: "С английски до тук. От тук нататък се чете и пише само на черокси". Повечето членове на племето пазеха тетрадки от прародителите си с записани песни и легенди на племето. Всички бяха много горди, че могат да четат на езика си това, което пра-родителите са им написали.

Секвоя си е заслужил името, а и хората в парламента на племето са били на мястото си.

вторник, септември 04, 2007

Американците наистина са

Живее човек нормално в България. Радва се на живота и решава да отиде на бригада. Не на бригада, както се ходеше едно време по задължение, а с желание и труд.

Преди години времето на бригадата беше най-хубавата част от годината - млади хора заедно с песни и китари и живот около тях. Почти не плащаха, но нямам лош спомен от безсънните нощи в приказки и планове за бъдещето.

Сега бригадата има друго измерение - бизнес. Като че ли най-търсените са тези в САЩ. Момичетата се надяват интересни хора да ги срещнат. Момчетата пари да направят.

Днес ми изпратиха разказ за едно подобно приключение:

http://e-vestnik.bg/920

Работех в департамент “Хаускийпинг” (домакинство, поддръжка на чистотата-бел.а.) в хотел-казино с хиляда стаи. Длъжността се водеше “хауспърсън” – трябваше да помагам на чистачките на стаите. Плащаха по седем долара на час.

Друга работа си намерих на втория месец, да чистя стаите в друг хотел. Не исках изобщо да я работя, ама се налагаше. Мръсно е, мърляви са много. На много хора се е случвало да влязат в стая и да заварят кофа пълна с презервативи и лайна по чаршафите и по стените даже. Най-мръсното нещо, което аз съм чистил, беше сметана и сено.

След като напуснах втория хотел отидох в трети, където трябваше да мия чинии. Което само по себе си е лека работа, обаче аз не сполучих, единственото хубаво нещо беше, че е 8 долара на час, 64 долара на ден. Обаче вършех сам работа за шестима души. Е там вече си намерих майстора и ми скъсаха задника от работа.


И после заедно с това:

Като цяло съм много разочарован от хората. Някои по-глуповати много се заяждат. На един приятел му бяха казали: „О, вие имате банки в България, и с какво ги пълните, с камъни ли?” Това му го казва американец, колега, с когото мият чинии заедно и който не знае нищо извън щата си, а най-вероятно и извън града си. Дразнещо нещо е адски бедната обща култура. Мои връстници, шефовете ми, никой не знаеше коя година са създадени Щатите, не знаят историята, абсолютно нищо и въобще не ги интересува. Не знаят кой е първият човек на Луната… Имаше американци, които не знаят, че Великобритания е остров, някои не бяха чували за лирата. Иначе ако срещнеш образован американец, това е съвсем друго нещо.


Хубаво си го описал. Проблема не е в тях обаче. Защо не отиди да питаш циганина на централна гара дали Великобритания е остров и в коя година са създадени Щатите? Какво мислиш ще ти отговорят? Този, който живее в мръсотията, чисти стаите в долнопробни мотели той не знае отговора. Той ще тъне в мизерия и простотия. Така е навсякъде. Това, че в България не искаш да го видиш е съвсем друг въпрос. Защо не отидеш в Факултето и не попиташ колко щата има САЩ или дори нещо по простичко Калифорния граничи ли с Флорида примерно?

Навсякъде обществото си има своите отрепки. Тези, които са отишли да работят за по $8/час са глупавите. Ако искаш да работиш с хора сравними с тези в България направи така, че да работиш за $50/час и тогава може да направиш съпоставка с хората в България. С тези, с които си учил или с тези, с които живееш.

Късмет имаш, че си се отървал без произшествия приятелю. Късмет имаш...

четвъртък, август 30, 2007

Сините ангели

Сините ангели се казва американската група за висш пилотаж. Избрани пилоти, които почти цялата година обикалят в САЩ да покажат на децата, че искат да са пилоти.

Две години имам възможност да ги наблюдавам почти на живо. Програмата им е доста скучна. Направена по американски интересно. Много реклама, конферансие, специален човек от екипа обясняващ колко е страшно това, което ще видите. После следва номера. Обикновено няколко самолета летят близо един до друг и изведнъж се разбягват в различни посоки с цветен дим зад тях. Не много ефектно, а предполагам и не много трудно за пилот изтребител от бойната авиация. После следва дълъг анализа на това, което са показали и то надвишава значително самия номер. Хората все пак си ги харесват и наистина са важна добавка към останалата част от празника - бира, хамбургери. Зрелища, хамбургери и бира!

Днес попаднах на нещо, което е по-скоро от вида "без думи". Случило се е на Maks-2007 преди няколко дни. Щях да падна от стола като видях демонстрацията около 2-рата минута. Това е шоу по руски образец и по някаква причина вдъхва респект и уважение към пилота и машината. Липсват хамбургерите, бирата и приказките. Това всъщност е без значение защото докато не е боядисан като великденско яйце и не пуска цветен дим няма да го покажат в САЩ. Разбира се, че и това няма да е достатъчно.

Ето нещо истинско:

четвъртък, август 16, 2007

Курорт

Смятах малко снимки да сложа като се прибера. Американски курорт все трябва да има какво да покаже. Снимки обаче няма. Не си струваше да се снима а и се върнах по-рано заради саждите във въздуха от горящите пожари наоколо.

Сега зная малко повече за курортите и вече не смятам да търся места подобни на тези в Австралия или България. Просто няма как да има такива. Тук числата определят съзнанието. Ако има печалба ще се отделят много внимателно необходимите пари. Ако пък няма печалба и освен това не носи загуба никой няма да даде и долар. Всичко е бизнес.

Пътищата бяха перфектни. За пътищата има пари защото по-добри пътища водят до повече коли, по-голяма зависимост от петрол, много повече пари за най-големите.

Курорта, който посетих е един от най-големите в щата. Обаче отиваш там и какво да видиш? Огради и оградени пространства. Вижда се, че вътре са направени както трябва, но това е за да има причина да влезеш. Това и само това е от значение. Курорта не произвежда и фирмите не плащат там данъци. Общината ползва малко пари за по-важни неща от това да се грижи за градини, алеи и паркове.

Докато в Австралия алеите бяха до водата за да ти е приятно да се разходиш тук алеи няма, а пътищата не са до водата защото парцелите до водата са най-скъпи. Цялото езеро е обиколено с частни парцели.

Имаше един "парк", които беше нещо като достъпен. Не, че можеш да вървиш до него. Намира се на около 2 км от града. Парка е там с много ясно и точна цел - да увеличи цената на парцелите между града и парка. За парка никой не се грижеше и беше толкова здраво миниран от канадските гъски, че единственото място за стъпване беше циментираната пътека.

Ако ходиш в американски курорт бъди готов да платиш безумна цена за нощувка. Важното е да не направиш моята грешката. Казах си, че може да изберем място, което предлага нощувка и да се възползваме от средата наоколо за да си починем. Груба грешка.

Следващият път ще избера място, което предлага всичко, което ми трябва. Включително и възможността да се разхождаш вътре защото отвън няма нито къде да отидеш нито какво да правиш. Освен, ако не си платиш допълнително и то доста сериозно.

понеделник, август 06, 2007

Той не е виновен

Той е Известен и няма как да е виновен.

Може пък крайпътното заведение да го е подвело. Той да си е поискал една малка водка, а те пък като са го познали, защото е Известен са решили да го уважат и вместо 50 да са му сипали 100. И така три пъти. Случват се такива работи. Той е Известен.

Може пък машината да го подвела. Нещо с волана или педала на газта. Той, както обикновено изпреварва там където застигне някой по пътя защото машината е мощна а знаците са за останалите. В насрещното едва ли ще има танк пък друго не би му навредило дори и да го срещне челно. Той за какво е платил толкова пари ако всяка Хонда би го застрашила на пътя?

Може полицая, който го е пуснал след като го е спрял преди катастрофата да е виновен. Все пак нали са затова полицаите - да правят необходимото да не загиват хора. Полицая го е спрял, познал и нищо, а после е бил убит Българин на 23 години. Полицаят сигурно ще бъде виновен И за убийството.

Всъщност, може пък пък загиналият сам да си е виновен. Карал е с позволената скорост и според правилника, но пък не се е дръпнал от платното навреме. Изтеглянето от платното е много важно умение. Едно от най-необходимите за оцеляване на пътя в България и като такова скоро ще залегне в изпита за шофьорска книжка. Загиналия има вина, че не е вкарал колата в канавката когато е видял поредният самозабравил се в насрещното.

Може пък нещо на пътя да е причината. Винаги досега Той е успявал да върне колата. Къде хората отсреща са спирали или излизали от пътя, къде той е успявал да покаже на какво е способен автомобила. Винаги е успявал. Сега не се е получило. Сигурно нещо е имало на пътя. Примерно разлято масло или вестник от миналия четвъртък. Нещо на пътя е причината.

Може пък да не е бил пил изобщо. Всъщност кръвните проби в България не стават като по света за минути. Ако си известен минава седмица, че може и повече. Никога резултата не е категоричен. Тройна експертиза може и да докаже, че причината е нередовен уред или неправилно използване на уреда. Когато се окаже след 3 месеца, че измерването не е категорично пък се вижда, че няма запазени други проби защото ги пазят само 3 месеца и ... готово. Всичко е така, както се очаква.

Може пък причината да е ...

Всъщност по-важното е, че Той не е виновен. Как и защо не е виновен ще бъде показано в съда. Нали затова е съда.

понеделник, юли 16, 2007

Практически румънски език

Нищо хубаво не съм чувал от роднините си за румънската окупация. Било толкова лошо колкото и по турско. Дори повече. Никой не е забранявал на българите да говорят езика или да изповядват религията си по време на 500 години турско робство. По време на румънската окупация говорене на български, пеенето на български или свиренето на българска музика се е наказвало строго. Това да си Българин е било достатъчно за да имаш проблеми. Малко се говори за това, че Добруджа е далеко от София, но местните хората все още си спомнят. Има много истина за този период в "Хайка за вълци" на Ивайло Петров.

След 1989 имаше няколко опита да се "върнем" към "майка Румъния". Веднъж градът ми осъмна с позиви ... и хората се развеселиха. Това сигурно беше най-смешното, което се случи през 1990 в Добрич. И досега не съм виждал някой, който да се определя като румънец и да живее в България. В края на окупацията, преди да напуснат България, са взели всичко що е можело да се открадне и всеки, който се нарича румънец. Но за жалост не само това. Имало е насилствено изселване на българи в северна Румъния. За всеки българин минал границата в посока България трябвало един "румънец" да премине в обратната посока. След 1989 имаше публикувани истории от все още живи българи от концентрационните лагери в северна Румъния.

Имам приятели, които все още имат роднини в Румъния, които се чувстват Българи. Преди много години румънската власт не им разрешила да се върнат в рамките на България. Мои родини, които не са били пускани да се върнат в България тайно са изпратили децата си през нощта с малко добитък, за да могат да се върнат в България. Много тъжни неща са се случили по това време, но комунистическото правителство не говорило за тези събития с десетилетия. По същото онова време те са били заети с утвърждаване на "нация" в западните покрайнини на България. Друг голям проблем.

Сега работя с една румънка от северната част на Румъния, която всъщност е и най-далечна част от България. Когато я чуя как казва "Ох, Боже, Боже..." на "румънски" се сещам за възрастните хора в моя края. Тя го казва така, както баба и и прабаба и са го казвали - на български език. Оказва се, че много от зеленчуците и плодовете в румънския се използват български думи. Това е също интересен факт.

Основната причина за това писание е нещо, което забелязах наскоро. Видях интересно четиво по българските книжарници. "Румънски език - самоучител в диалози" с обяснението, че "учебникът е адресиран към широк кръг читатели, които желаят да изучават езика самостоятелно".  И се чудя толкова ли няма европейски езици, които да са интересни за пазара?


Дали не пропускам нещо? Като изключим една много малка група хора, които го изучават академично не виждам причина някой да си запълва времето с румънски. Има толкова много езици в Европейският Съюз... и с румънски точно да се заемеш си е загуба на време.

Учебника е финансово неизгоден. Мисля, че и издателите го знаят това, но това е без значение за тях защото предполагам някой го е платил изцяло. Смятам, че организация финансирана от румънската държава е поръчала издаването и нищо чудно и сама да си ги купува.

Скоро може да се видят искания за зачитане на "румънското малцинство". Как да няма? Ами кой ги купи тези 1 милиона книги за изучаване на "майчиният си език"? Нали ако сме европейци трябва да зачитаме малцинствата? Нищо чудно да се случи. След като имало унгарци в Румъния, които всъщност са били там преди да има Румъния, трябва да има румънци някъде. Няма да са в Черно море нали?

Румъния е много далеко. Няма европейска страна в последните 100 години която да е била по-далеко от България - политически, икономически и културно.

петък, юли 13, 2007

В тунел на киевското метро...

Чета новините от България от време на време. Слушам и радио. В последно време очаквам да се прочета, че някой късопаметен пишман политик с "ясното" съзнание за отговорността към партията и народа да призове: "Танковете да дойдат!".

Като резултат от подобна стъпка, новите-стари ще се върнат на власт и още половин милион от най-образованите или просто най-активните млади хора ще напуснат страната.

В това сложно време попаднах на една много важна новина: "В тунел на киевското метро се срути стена". И което е много по-важно: Затворени са станциите "Позняки", "Харковска", "Борисполска" и "Вирлица". Сърцето ми трепна. Затворени са четирите станции, които са от изключително важно значение за целокупният български народ.

Питам се дали от липса на професионализъм или просто от неразбиране се пълнят новините с подобни глупости?

Тук в САЩ по телевизията те занимават основно с проблеми от съседната улица или от улица, която може да стигнеш след час-два пътуване. Има и новини от света, но те са много по-малко и са свързани по някакъв начин с хората, които живеят в САЩ.

Ако четеш български новини или слушаш българско радио може да научиш напълно несвързани факти с България случили се на места, които никога и по никакъв начин не засягат човека, който живее в България.

Стоят си баба и дядо на село. И типичната история след новините. Дядото цъка с език и се чуди "Дали в северна Индия има жертви? Казаха, че са се стреляли, но нищо за убити? Колко ли човека са загинали от атаката в Пакистан? Ужас, ужас... какви неща стават само по света... И оня автобус в Непал.. тц, тц, тц - 30 човека загинали и имало и деца... Добре, че поне ние сме добре."

Дали пък последното изречение не е отговора? Не, не е според мен. Отговора е някъде другаде.

вторник, юли 03, 2007

Оставени деца

От време на време се съобщава за оставени деца пред църкви. В повечето случаи става дума или за много млади майки или за седмо - осмо дете в семейството. До момента съм чувал само за цветнокожи деца.

В САЩ, Канада и някой страни на Европа има закон тип "Сигурно място" (Safe haven). Закона гласи, че всяка майка има право да остави детето си ако прецени, че не може да се грижи за него. Ако детето не е наранявано никой не изисква от майката да обоснове решението си. Може да я поискат информация за детето или да се опитат да и окажат медицинска помощ ако личи, че раждането е станало съвсем скоро, но обикновено не го правят. Има достатъчно хора, които искат да осиновят такива деца.

В САЩ има няколко условия. Първото е, че само майката може да остави детето. И второто, но не по-малко важно е, че детето може да се остави само пред полиция, болница или пожарна. Там и само там е законно. Всяко друго място се счита за наказуемо поради захвърляне, а не изоставането на детето.

Както може да се очаква повечето майки оставят детето пред някоя църква. Защо? Ами защото така пише в Библията. А щом е в Библията значи е правилно. Не много хора имат някакви съмнения относно написаното там. Резултата от изоставянето пред църквата е, че майка бива намирана, осъждана и не рядко лежи в затвор (2 години).

Всеки път по новините повтарят и потретват: Не си оставяйте детето. След години ще съжалявате, но няма как да си го върнете. Ако все пак се решите оставете го пред пожарна, полиция или болница. Никой нищо няма да ви каже. Вие имате право на това. Законно е. Не е законно да го оставите пред църквата. Не е законно!

Никой не слуша. Следващия път пак същото. Църквата та църквата...

Клиенти, поръчали тази книга

Купуваш нещо защото си решил, че имаш нужда от него. Интересно е какви анализи може да се направят от няколко покупки които си направил. Дали това не може да се използва за оказване на помощ? Примерно след 10 закупени книги ти се праща покана за разговор с човек, който може да ти помогне.

Полицейщина ще каже някой и естествено друг ще се съгласи. Аз смятам, че трябва да се помага на хората, освен ако те изрично откажат. Във всеки случай при определени книги трябва да не им се позволява да работят с деца, в болници, в полиция или армия, за да има мир и спокойствие. Фашизъм? Фашизъм е доста общо определение.

Всеки офицер от НАТО трябва да отговаря на определени критерии. За целта се явяват регулярно и на психо тестове, които определят доколко е годен. Една от оценките е "тревожност, депресия, стрес". Ако не ги покрие, не ги покрива и не става. Точка. Това какво е? Оценка за годност.

Всеки учител в САЩ е длъжен да се явява на психо тестове. Ако не минеш нямаш право да работиш с деца. Точка. Същото е за полицаите. Ако не минеш не ставаш.

Интересно би било да се включва не само текущия тест, но и поведението в обществото. Доколко и какво чете. Какво поведение има. Някой от нещата са включени, но книгите не са.

Примерно, ето нещо автоматично генерирано в една известна българска Интернет книжарница:

Клиенти, поръчали тази книга са закупили също:
  1. Тренировка на тялото и духа
  2. Уроците на Норбеков: път към младостта и здравето
  3. Преобразете тялото си за 6 дни
  4. Не пуша вече! Съветите на един бивш заклет пушач
  5. Богат татко, беден татко
  6. Четирите потока на парите. Пътеводител към финансова свобода
  7. Да излекуваме тревожността, депресията и стреса без лекарства и психоанализа

Доста може да се каже, но и без да добавям нищо, последното заглавие казва достатъчно. Не смятам, че това е социално опасна група, но определено тези хора имат нужда от помощ "за да излекуват тревожността, депресията и стреса"

Ако все пак имате вече няколко книги от този списък това означава само, ... че имате книга от този списък. Нищо повече ...

четвъртък, юни 28, 2007

Поставянето на колан

Живот, Свобода, Собственост - според конституцията на САЩ това са трите права, които всеки има. Те са неприкосновени по принцип. Всеки закон трябва да ги зачита. Ако някой успее да покаже закон в който и да е щат, който нарушава някой от тези права, то закона отпада.

Има само една възможност за ограничения - ако изразявайки твоята свобода ти нарушаваш живота, свободата или собствеността на хората около теб. Тогава се смята за целесъобразно да ти бъде ограничена свободата. Примерно, трябва да спазваш правилата за движение по пътищата не защото може да се нараниш, а защото може да нараниш някой друг.

Интересно е как някой закони "заобикалят" тези изисквания. Спорно е каква е причината да караш автомобил с колан. Закона явно нарушава едно от трите изисквания. Ограничава свободата на водача. Той не може да кара така както си поиска. Но от друга страна ако няма колан ще нарани себе си, което всеки е свободен да направи. Дори нещо повече, всеки е свободен да се откаже помощ дори и това да му коства живота. Свободата тук е с голяма буква.

Тук се смята, или поне закона определя поставянето на колан като задължение не за опазване живота не на водача, а на хората, които не са в автомобила на водача. Имало случаи, в които хора без колан са изхвърчали от предното стъкло и са наранили други хора. Това е опасно за останалите и затова всеки трябва да кара с колан!

петък, юни 15, 2007

Пази боже сляпо да прогледа

Преди години се изучаваше "Пази боже сляпо да прогледа" на Алеко Константинов и заедно с Елин Пелиновият Андрешко формираше мирогледа на подрастващите.

Преди доста години никой не ме беше запитал защо Андрешко е пример за подражание? Изучаваше се, че бирника е лош защото си върши работата, но не си спомням някой да е говорил, че Андрешко е добър. Всъщност какво и кой печели с неплащането на данъци?

Този въпрос го чух много години след като излязох от училище. Тогава когато шофирането изискваше да познаваш коя дупка колко е дълбока. Когато по черноморието имаше места по които трябваше да минеш през канавката ако не си с камион. Когато неплащането на данъци заедно с безумното изкупуване на всякакъв метал доведе до липсата на знаци в продължение на стотици километри.

Сега зная, че плащането на данъци е необходимо изискване за нормален живот. За жалост е само необходимо, а не достатъчно условие.

Сега наскоро си задавам въпроса за Христо и играта на думи в "Пази боже сляпо да прогледа". Всъщност, защо е лошо да слепия да прогледа? От къде идва тази "народна" мъдрост която препоръчва слепия да не проглежда, глухия да не чува, а невежия да не учи? Светлината винаги е символ на познанието, живота и пробуждането.

Съмнявам се, че това българска мъдрост. Дано да не е...

петък, май 25, 2007

24 Май

Честито! Българският празник - празника на българската азбука.

Хубаво време да похваля отново ленивата външна политика на българското правителство по някой съществени въпроси, които ни идентифицират като българи. По света има доста твърдения, които не се оспорват официално с необходимите средства и постоянство от българската държава и правителство. Нещо, което трудно се вижда докато си в България.

Има твърдения, че азбуката не е българска защото авторите на глаголицата са родени в Охрид. Понеже сега Охрид е част от друга държава значи и азбуката е собственост на тази държава. Като част от твърденията им е името на св. Климент Охридски. Очевидно било, че не е Българин. Ако би бил то името щяло да бъде Софийски вместо Охридски. Гениално нали?

Всъщност според други "познавачи" използваните букви били главните букви от гръцката азбука, Охрид винаги е бил гръцки независимо кой и кога е живял там. Азбуката само е разновидност на гръцката и е още едно доказателство, че гръцката култура е основата на всичко по света. Всъщност аз съм съгласен, че гърците са измислили лежането и мързела.

Според руските братя азбуката е измислена от някакви монаси, които добре че са я донесли в Русия да бъде оправена и изчистена. После след падането на Византия Русия остава единственото място, в което азбуката се развива за да се разпространи след това по целия свят като кирилица за прослава на руската култура и история.

Винаги съм се чудил защо турците не предявяват претенция. То само те не са казали, че азбуката е тяхна. Всъщност техните искания бих разбрал. Те са завладели Византийската империя и са наследили всичко, което е имала империята. Първоначално азбуката е създадена по искане на император и всъщност Турция би трябвало да наследи собствеността.

България трябва да има ясна позиция и отговор на всички тези въпроси. Трябва хора и средства, които да се разясняват по света истината за азбуката и българщината. Ако България не го прави системно и постоянно след години ще бъде трудно или дори невъзможно да се промени разбирането по света.

сряда, май 16, 2007

Автоджамбазите

САЩ, голяма страна, много коли, много демокрация.

Според статистиката, а тук за разлика на някой други места на това може да се вярва, всеки 27 секунди в САЩ се открадва по една кола. Региона на Сеатъл е #6, което означава, че всеки ден 96 коли сменят собственика си незаконно.

Има хора с повече от една кражба на една и съща кола. Случва се може да кажем. И в България на някой им се случва. Това, обаче, което не съм виждал в България е въмозможността да видиш кои са най-опасните места. В коя част от седмицата, както и по часове колко е опасността да ти задъгнат колата.

Пак статистиката показва, че най-опасно е понеделник и сряда между 1 и 3 след обяд. Защо? Никой не знае.

Също има и технологии за борба с това. Системи закачени по коли, които в движение разпознават колата, модела, цвета, номера. Ако има несъответствие веднага колата се прибира и връща на собственика. Резултатите са доста добри.

Голямата причина, всъщност една от причините е, че тук може да караш цял живот без книжка или в състояние, което е забранено. Ако обаче не нарушаваш правилника за движение, никой няма право да те спре за проверка. Ако те спрат значи са видяли, че си направил достатъчно за наказание. Тогава вече може да те проверят за каквото си поискат. Но, за да те спрат трябва да имаш провенение.

Ако караш крадена кола и не правиш никакви провинения и никой не те удари примерно то няма да те спрат и няма как да разберат, че е крадена. Освена, разбира се, ако някоя от тези нови системи не усети, че има несъответствие или колата е обявяна за издирване.

събота, май 12, 2007

Батальона се строява

"Батальона се строява за последен път", вечният казармен хит ще изпадне в забрава. Прочетох, че последният набор младежи даде клетва.

И преди имаше български мъже, които не са се клели пред България, но за първи път в историята на Българската държавата, държавата се отказа да полагат клетва пред нея. Причините са чисто политически и някой ден всички ние, ще платим по един или друг начин.

Ако не друго то поне трябваше да се запази клетвата. Това е важна част от изграждането на усещане за националност в съзнанието на българският мъж. Трябваше да се запази 30-60 дни военно убучение с клетва.

Чета за народните тържества и веселия, че казарма няма да има. Прилича на веселите абиторенти всяка година. Милите те, смятат, че трябва да се радват. Истината е, че трябва цяла нощ да реват, че най-лесната част от живота им е минала. Предстоят само по-големи трудности и проблеми.

Казармата е едно от тези неща, които разбираш след като излезеш от там. Това, че са я махнали може да се окаже по-големият проблем за голяма част от българските момчета. Вместо да се радват техните родители може би е по-добре да съжаляват, че много от тези момчета никога няма да минат в следващата част от живота си - да бъдат мъже.

За жалост, някой ден вероятно ще разказвам, че аз съм един от малкото българи, които имаха късмета преди да влязат в живота да служа в Българската Армия.

вторник, май 08, 2007

Прогреса

В последните няколко месеца се заговори за предстоящите съдебни битки между две комуникационни компании. Едната е от по-отдавна на пазара другата е по-прогресивна в технологиите и цените.

По-голямата предлага цени от порядъка на $30 на месец, другата $100 за година. Разликата е голяма, а причината е използваната технология. Всъщност основният спор е кой е собственика на технологията.

Преди години се говореше как IBM измисляли разни неща и ги слагали в сейфа за след години. Струваше ми се, че е повече слух отколкото смислена стратегия. Да измислиш нещо и да го прибереш вместо да се възползваш от технологичното си приемущесто.

Оказа се, че не само IBM имат такива сейфове. По-голямата от двете комании има патенти за технологията на по-малката от преди 12 години. Аз имам понятие от тази технология и зная какво беше преди 12 години. Звучи ми невероятно. Някой е знаел преди 12 години как да разреши проблемите и като резултат от всичко е направил необходимото никой друг да не може да намали цената.

Колко ли други открития чакат някой да ги преоткрие?

вторник, април 24, 2007

$8 829 622 434 130.51

Това беше националния дефицит на САЩ, когато аз проверих на сайта. Няма да се опитвам да именувам числото. Интересното е, че докато пиша то расте с отчайващи темпове. с $1.56 милиарда долара на ден.

Населението на САЩ е 301 704 403 човека. За всеки от тях се пада по $29 265.81. Не е малко. Едва ли ще се върнат скоро. Ами какво ще се случи тогава? До кога и докъде може да расте?

Интересни въпроси, но всъщност какво значение има това? Някакви числа. Ще растат докато могат. После катаклизъм и нова империя ще се появи на същото място или на друго място по света. Така е ставало винаги в историята. Поне когато е имало оцелели след катаклизма.

Ето тук може да следите числата, но не ги взимайте на сериозно. Почти никой не ги взима на сериозно - просто числа.

U.S. NATIONAL DEBT CLOCK
http://www.brillig.com/debt_clock/

петък, април 20, 2007

33 убити

Преди няколко дни беше извършено най-голямото убийство в на ученици в историята на САЩ.

Банална история с много жертви. Психопат не харесва, че не го харесват и решава да постави точка. Убива момичето и някакво момче, което се опитва да помогне. После решава, че е време да извърши това, което винаги е искал да направи. Влиза в една от сградите на Техническият университет на Виржиния въоръжен с два пистолета и девет пълнителя. Поставя на врата верига за да не може лесно да се излезе или влезе. После тръгва и методично избива всички по пътя. Накрая гръмва и себе си.

Звучи като лоша история, но всъщност се случи преди няколко дни. Аз лично познавам момче, което за радост е било на друг етаж и не е пострадало при първите две убийства. Интересно е също, че между първите два убийства и следващите има два часа разлика. През това време убиеца се е снимал с камера и изпратил колет до една от националните телевизии.

Сега в десетина училища се появиха деца, които видяха мечтата си осъществена. Винаги е имало такива ученици. Може би и от възрастта. Когато се бунтуваш срещу всеки и всички. Когато си от онези малки на ръст, които всеки може да подритва. Тогава ти идва да хванеш два пистолета и да тръгнеш по коридора на училището. Защо не всички го правят? Просто там е разликата между психопата и пубертета.

Тук повече искам да напиша за журналистиката след такива инциденти. От журналистите, които познавах повечето бяха журналистки, защото ... ами какво друго да прави красива ученичка. Да няма да учи физика или математика? Това е за останалите ученички. Да не би икономки? А... там има математика, а ние хубавичките математика не разбираме. Ами остава литература. Да няма даскалица да ставам? Не. И... значи журналистика. Повечето от журналистите от моето поколение са жени попаднали случайно. Обикновено не разбират нищо от темата, но трябва да направят репортаж. Не знаят за какво пишат, но внимават да не пропуснат запетая. Понякога си мисля, че в България след поколението на Тома Томов и Иван Гарелов нямаме силни журналисти. Не забравям да добавя в списъка на много добрите и Елена Йончева!

Като цяло ежедневната журналистика е отвратителна. Такава беше и България когато загинаха децата пред Индиго и в Сърбия, такава е и тук.

Винаги съм смятал, че няма голяма разлика между гробарите и журналистите. Да, изглежда странно, но това са двете професии, които се радват когато има трупове. Колкото повече, толкова по добре. Ако са деца още по-добре.

И гледаш го, че физиономията му е траурна, но също се виждат и онези издайнически пламъчета в очите. Дори не е като в гробищен ритуален дом. Хората там просто си вършат работата. Не плачат, но и не се радват. Докато журналистката ще пророни сълза, но с онази трудно прикрита радост от професионалната си реализацията. Радост от репортажа. Репортаж за милиони. Не всеки може да има този късмет. Толкова много деца загинали и сега всички гледат нея - прекрасната.

Според един колега всеки от журналистите тренира пред огледало онази работно-траурна физиономия с изречението: "За съжаление жертвите се увеличават. Още трима човека са загинали. Едното от тях е... дете...".

Искам веднага да подчертая, че върха на безумието беше, в България след убийството на момичето в центъра на София как една "журналистка" посрещаше съучениците и с "Знаеш ли че ТЯ умря? Беше убита снощи." С широка усмивка и пълна липса на разум в иначе надарената си външност.

Тук такъв вид безхаберия нямаше. До вечерта стари и нови звезди на журналистиката отидоха на място на събитието. Важното беше да са на фона на събитието. Когато гледах репортажите искрите в очите на журналистите бяха същите - малко дете, което са му дали да си поиграе с любимата играчка. Единия от тях дори дори сподели, че трябва да оценим момента. Ние всъщност наблюдаваме мястото на най-голямото убийство на ученици в историята на САЩ. О, какъв късмет. Толкова много убити и той предава репортаж. Сбъдната мечта.

сряда, април 11, 2007

Опаковката

Всички много ценим съдържанието. За нас е много по-важно какво има вътре в кутията. Нали?

Също така е без значение какво рекламират по телевизията. Ние на тази реклами не обръщаме никакво внимание. Никакво! Нали?

Вашингтон пост са си направили един експеримент. В най-оживеното време пред една от многото станции на метрото във Вашингтон са поканили музикант да посвири.

Статията така и започва. Рано сутринта в 7:51 на 12 Януари в най-оживеното време облечен с дънки и шапка с козирка един младеж започва да изпълнява класически произведения на виола. За 43 минути изпълнява 6 класически произведения. 1097 човека минават покрай него.

И нищо. Всъщност няколко от тях оставят по някой долар. Общо $32.17 за целия час.

От цялата тълпа една японка успява да разбере колко уникален е изпълнителят. Тя застанала пред него в последните 10 минути и не мръднала до края. Това, което казва е "Какъв е този град, в който това може да се случи?"

Изпълнителя е Джошуа Бел. В момента е един от най-добрите изпълнители на класическа музика на САЩ. На 8 април 2007 получи наградата на Avery Fisher, която се смята за сериозна оценка за постигнатото от един музикант.

Предполагам ако тълпата знаеше, че виолата, с която ги развлича струва $3.5 милиона вниманието към него би било доста по-голямо.

Пълната статия заедно с няколко откъса от тези 43 минути: http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2007/04/04/AR2007040401721.html

Информация за наградата Avery Fisher
http://en.wikipedia.org/wiki/Avery_Fisher_Prize

Информация за Joshua Bell
http://www.joshuabell.com/ - има красива музика на този сайт
http://en.wikipedia.org/wiki/Joshua_Bell

събота, април 07, 2007

Шума от сватбите

Когато чух, че в Добрич някой е надал глас срещу веселието нещо трепна в мен. Спомени наизкачваха в съзнанието ми.

И не от времето преди да възтържествува свободията. Тогава нямаше нищо специално в една циганска сватба. Ако случайно минаваш пред дома на булката около обяд можеше да видиш как хората се веселяха. Имаше музика и танци. Ей как танцуваха тия циганки. Не е както по телевизията. Нещо истинско имаше. Весело им беше, но някакви семейно.

След години когато веселието ескалира до на ниво квартал. А в последните години половин град. Всичко стана по-организирано. Оркестъра идваше ден-два преди сватбата. Оркестър без апаратура не може и по тази причина едно или две ремаркета с апаратура се поставяше на улуцата. Около четвъртък се чуваше как продухват инструментите.

Грозно звучаха тези инструменти. Като ги чуех знаех, че следващите 3 дни никой няма да спи в нашия блок нито в съседните. Сигнал за предстоящия терор.

От ранни зори започваше данданията. Нямаше място където да не чувах. От едната страна на блока се чуваше директно, а от другата ехото от съседните къщи и блокове - терор. Никой не можеше да ги спре. Ако звъннеш на полицията те ти казват, че нищо не могат да направят. Ако изпратят патрулка най-много да се получат по-големи проблеми. И затова всички трябва да търпят свити по "домовете" си.

Обикновено има повече циганки от недели през годината. Резултата е повече от една сватба едновременно. Няколко оркестъра и хиляди вата терор. Всеки от оркестрите надува до дупка апаратурата за да покаже, че си струва парите. Денонощно!

И после облекчението идва. Сладка тишина..., но за кратко четвъртъкът идваа...

Всичко това го пиша като жертва с години на терора от циганските сватби. Целта е да изкажа дълбока благодарност на областния управител на град Добрич. Разбрах, че е имало решение за забрана на шума извън ресторантите. После обаче се е намесил областния управител. Мъдро и категорично. За което аз дълбоко му благодаря.

Без такива такива мъдри постъпки групи като Атака ще загубят поддръжници. Нетърпимостта ще намалее и има опасност да не стигне до разглеждане в Европейски съд и организации. Сега когато сме в Европа имам надежда, един ден когато ескалацията премине определено ниво европейските ни управители ще изпратят директива, че закона в България трябва да се спазва и от циганите.

Благодаря ви г-н Областен управител на Област Добрич!


петък, март 23, 2007

Здравната компания

Всичко е бизнес. За да се видиш с лекар трябва да отидеш в офиса му. Не е кабинет, а офис. Той се намира в клиника, не е болница, а клиника. За да те прегледа трябва да има кой да плати, не е преглед а продажба на услуга. Тъй като има продажба значи може да се договаря цената. Може да договаряш както цената така и количеството на продукта.

Идва ти сметката. Ако имаш добра застраховка тя поема всичко. Когато казвам всичко не бива да се приема, че плаща сметката. Вижда се как компанията за продажба на здравни услуги е поискала една сума, която само като я гледаш и те боли глава. После виждаш как застрахователя е определил, че цената им е с примерно с 30% по-висока. Поискал им е да я намалят и те са се съгласили. Договорили са се както се казва.

Ако знаеш какво искаш може да си го кажеш. Ако не знаеш доктора или по-точно продавача на услугата ти предлага най-скъпото възможно. Разбира се, че не пропуска да добави няколко екстри от които нямаш нужда. Ако е добър продавача, а ти си наивен клиент то може да си сигурен, че ще се виждате често.

Задължително се предлага услуга, която ще изисква ежеседмично посещение. Не се прави опит да се отстрани проблема а по възможност да се подтисне с цел да се появиш пак след някоя друга седмица. Не може да четат снимки правени в друга фирма за здравни услуги, не може да анализарат тестове правени в друга фирма. Всичко е с цел и задача е печалба за компанията.

Важното е бизнеса да върви. Здраве опазване?!? Това никога не е било цел тук. Всичко е бизнес. Дали не е така по-добре? Дали?

неделя, март 18, 2007

Фронтова линия

Тежки жертви в последните няколко дни по пътищата на България. Войната продължава с променлив успех. От време на време не даваме жертви, но за кратко. После както в истинска война идва време за по-големи сражения - идва някой национален празник с празнуване на маса.

Преди ден видях, че Кембъла е загинал. Жалко за човека. Когато някой друг те затрие е още по нелепо. Вярно, че и двамата са пили цяла нощ, но другия е насочил колата към стълба. Вероятно е разчитал на колата или на пътя. Цариграско е традиционно място за демонстрация на скорост и автомобилни умения. Предполагам човека често е минавал от там и както обикновенно с около два пъти по-голяма скорост от допустимото е знаел, че няма да има проблем. Само, че сгрешил. И проблемите му сега започнаха. Той оцеля. Това вече е страшно. Да си оцелилия шофьор в колата, в която всички други са загинали.

Като студент чух Кембъла по някакво радио и бях силно впечатлен как боравеше с българския език. Смесваше литературна класика с простотия и звучеше добре, странно и различно. Имаше талант този човек. Не зная защо и какво сгреши, но после се загуби за десетина години. Четох, че в последно време имал предаване по бТВ.

Жалко наистина. Предполагам с годините щеше да става все по-добър.

Без значение е вече. Човека си замина. Загинал във войната и всъщност последното, което направи е, че увеличи с единица номера на загиналите по пътищата на родината за 2007 година.

Някой някъде ще види по новините, че Кембъла е загинал. Ще поцъка с език и ще забрави. След седмица ще отидат на именен ден на един авер - Благой. Ще пийнат добре за здравето на Благой. После на връщане ще се качат на колата.
- Кой ще кара? Кой пи най-малко? Ти! Ти пи само една ракия нали?. И вино ли пи? Хм, абе то беше преди 2 часа. Бира? Аааа бирата не се брои. Аре стига, ти ще караш. Абе качай се ти казвам... Не, ченгетата ги няма. Ако те спрат аз ше им говоря. Аз ги зная тука. Не бой се бе...Абе виж колко е часа. Кой ща та проверява по това време. А? Аде качайса, да си ходим ...

Ще се качат и, ... ше си отидат още няколко човешки живота.

Ама Наздраве! Ей, един път се живее!

Преместване

В България живях под наем доста време. Всеки път когато се премествах в ново жилище имах едни и същи преживявания. Нищо хубаво не си спомням за преместванията. Много малко хубаво си спомням и за жилищата. В един от случаите всичко опираше до цената на сиренето. Когато го вдигнеха и ми вдигаха наема, че горката жена имаше само 3 апартамента, 2 от които в центъра на София. Сама жена беше.

Още помня летата в последното ми жилище. Нормален панелен блок в сравнително скъп Софийски квартал. В блока имаше седем кафенета на първия му етаж. Лятото столчетата с масите са навън и заведенията работят докато и последния пияница не се изнесе. Дали е 2 или 3:30 през ноща това е без значение ако си решил да се веселиш. Никой не спи. Хората, които са в собствените си жилищата не може да спят. Частна собственост ли е това? Не, не е. Музиката се чува, хората се веселят и никой не се интересува от час и място. Весело да е. Нека да им е весело ...

Наскоро смених жилището тук. Реших и го смених за няколко дни. Процеса е доста различен.

Решаваш, да се изместиш. Обикаляш възможните места и намираш нещо, което ти харесва. Гледаш апартамента като размер и разположение. За състоянието му не е необходимо да се тревожиш. Апартамента, в който се нанасяш по закон трябва да бъде боядисан след предните наематели и да бъде професионално почистен от фирма, която се занимава с това. Във всеки апартамент има пералня, сушилня, миялна машина и хладилник. Те не са символични по размер или работоспособност.

Задължително всичко работи. Ако нещо се развали то трябва да се оправи от собствениците на комплекса.

За пренасянето си наемаш камион. Отиваш до една от фирмите и след предоставят камиони под наем и с кредитна карта и книжка за управление може да си наемеш такъв, който ще ти свърши работа. Има различни размери, но повечете са с автоматични скорости, така че управлението не е проблем.

След това идва една част, която не ми е ясна как се решава ако не си Българин. Българите имаме възможност да поканим на бригада приятели. Идват и за няколко часа натоварват багажа и за още толкова го разтоварват. Много е полезно. И аз съм помагал и на мен ми помогнаха. Има нещо българско в целия процес. В най-добрият смисъл на понятието - българско.

Има разни фирми, които може да наемеш за пренасянето. Използвах такава като се пренасях от Австралия. На външен вид изглеждаха странно, но си свършиха работата много професионално. Все пак това беше Австралия. Не зная как работят тук.

Интересното започва след това. Сядаш на един компютър с интернет и започваш. Влизаш в сайта на пощите и им казваш, че имаш нов адрес. Цялата кореспонденция ще минава към новия ти адрес за следващите 12 месеца.

От там влизаш в сайта на админситрацията и си прехвърляш колата на новия адрес. За шофьорската книжка трябва да изпратиш по пощата попълнени форми и да си напишеш новия адрес на ръка в книжката.

После идва ред на данъчните. Това е важно за да получиш чека с парите от тях. Попълаваш декларация и я изпращаш по пощата.

Минаваш по сайтовето на списанията и сменяш адреса на който да ти ги пращат. Ако адреса ти е в САЩ или Канада това става лесно. Имам едно списание, което е от Великобритания. Там трябва да им звъня по телефона. Малка разлика в технологиите.

Последно, но много важно е да влезеш в сайта на емиграционните. Всеки един не американец задължително трябва да докладва адреса си. На мен не ми пречи. Аз си спомням как преди време в България трябваше да се регистрираш при домуоправителя. Тук си нямат такава дължност, но принципа е същия.

сряда, март 07, 2007

Един приятел написа

Не зная подробностите, но ми звучи като събитие от България. Понякога си мисля, че оръжието трябва да се продава по-лесно в България. Всъщност, в такава ситуация дали няма сидиите да са също по-внимателни?

Един приятел написа:

Миналата година в час по английски, в класа на брат ми влизат 12-13 циганина на по 20-22 години и пребиват един негов съученик, който едвам спасяват от смърт, 4 счупени ребра, фрактура на черепа, разкъсан далак, сумати зъби липсващи. 15 годишното хлапе се напикало от зор, 3 дни в кома

Никой не отрази събитието подобаващо, въпреки нашите опити да вдигнем шум, само споменаха бегло.

Страх от "етническо напрежение". Педалската държава се провали да осъди похитителите, но бащата на хлапето, който беше оскърбен и отчаян получи присъда защото удари съдията...

петък, март 02, 2007

По-добре Вуте да е зле

Наскоро четох за интересно проучване. На въпроса:

Ако всички цени са както в момента. Какво предпочитате?

а) да имате годишна заплата от 50000, а всички останали да имат заплата от 25000

б) да имате годишна заплата от 100000, а всички останали да имат 150000

Във случай а) ще можеш да си позволиш много по-малко от б). Много по-малко. Би трябвало нормален, здрав, мислещ човек без замисляне да избере б).

Да, би трябвало, но 90% от хората избират а). Нищо, че ще имаш два пъти по-малко. Важното е да бъде повече от на другите.

Тук в САЩ имат една шега, която звучи като виц, но според мен си е истина за тях. На въпроса, какво е богат мъж в къщата, отговора е "Да взима с $100 повече от мъжа на сестрата на жена си."

четвъртък, февруари 22, 2007

Знакът

Като става дума за наследство едно от нещата, които ще оставим са отпадъците. Повечето от отпадъците ще имат нужда от хиляди години за да се разградят. Някой от тях стотици хиляди. Отпадъците от ядрената промишленост ще издържат най-дълго. Те дълго ще прославят нашите постижения.

За момента ядрените отпадъци се поставят в контейнери и после се заравят дълбоко под земята.

Колкото и дълбоко да ги поставим ние знаем, че ще има след нас такива, които ще копаят за да открият какво нашата цивилизация е скрила там. Тук идва и проблема. Как да обясним на тези след нас, че тук има нещо, което ако го достигнеш ще те убие.

Как да оставим съобщение на тези след нас, че нещо е опасно?

Всеки опит за писмено обяснение е безсмислен. Само след 1000 години хората масово няма да говорят нито един от съвременните езици и няма могат да четат нашата писменост. Езиците се променят постоянно и от време на време писмеността се променя за да отговаря на езика. След 10000 най-вероятно никой да не може да разчете какво е написано на знака пред пещерата с атомните отпадъци. Особено ако е цивилизацията е нова и е създадена след катаклизъм.

Текста отпада. Вероятно трябва да е някаква фигура със символика. Това е интересна идея, но отново е малко вероятно да свърши работа. Човека е любопитно същество. Мъжете особено в една възраст са готови на всяка приключения. Всеки монумент или символ по-скоро ще ги привлича като магнит отколкото да ги накара да не търсят какво е скрито там.

Засега въпроса е отворен. Дори има награда за този, който измисли нещо подходящо. Какво да направим, така че да обясним на тези след нас, че тук е заровен най-големия им кошмар. Нещо, което еднозначно да ги отблъсква от това място, вместо да бъде поле за изява на нови герои.

четвъртък, февруари 15, 2007

По европейски

За първи път от много време се зарадвах за решение гласувано от българския парламент. Всъщност, не помня преди да ми се е случвало.

Изселниците, които не живеят в рамките на страните от ЕС, няма да имат право да гласуват за избиране на български евродепутати.

Много правилно. Това е много добра първа крачка. Очаквам следващата да бъде за всяко гласуване в България. В момента е през последните 3 месеца, но може би е добре да се увеличи на 6 месеца. Ако в последната година нямаш 6 месеца живени в България, то не би трябвало да имаш право да гласуваш. Така е за данъците и има смисъл да бъде и за гласуването.

Това ще помогне на хората, които реално живеят в България да определят бъдещето на държавата. Дано някой ден да бъде гласувано.

сряда, февруари 14, 2007

Наследството

В последно време имам възможност да гледам много силни предавания за древните цивилизации. Докато преди години се ограничаваха в разговор със светила по определената цивилизация сега имат възможност сравнително евтино да пресъздадат с компютърна графика и анимация много повече.

Въпреки, че имаме много документи от това време за нас постигнатото от тях в културата, образованието, здравеопазването е на практика без значение. Всички тези цивилизации са имали и писатели и художници и артисти, но техните продукти се оказват не интерсни за нас. Ако някой се сеща за гърците то трябва да кажа, че древните гърци са основоположници на нашата цивилизация.

В този ред на мисли какво всъщност постигнахме до тук като цивилизация? Интересни и скъпи оръжия, икономка търгуваща виртуални стойности, хиляда и един начина да се самоунищожим и още няколко неща. От всичко това има ли нещо, което ще бъде интересно за бъдещи цивилизации?

Нашата цивилизация ще загине? Да. Ще загине. Как точно не е ясно, има различни хипотези и най-вероятно нито една не е точна, но със сигурност знаем, че сме преходни. Причините за колапса може да са външни или вътрешни. Външните са сблъсък с космически обект, вътрешните са много. След евентуалното апокалиптично събитие цивилизацията ще остане в историята. След нея вероятно ще има следваща.

Какво всъщност постигна нашата цивилизация до тук? Нещо, което е факт и ще бъде там и след хилядолетия. Нещо, което да не е необходимо да се обяснява какво е и колко всъщност е ценно.

Човек стъпи на луната!

Да. Това настина е нещо значимо. Има факти на Луната за следващите няколко милиона години. Те ще стоят там и ще бъдат информация, че сме постигнали нещо като цивилизация. Като цивилизация, защото никой няма да помни и да знае кой точно го е постигнал и защо. Постигнато е и е резултат на дейността на цялата цивилизация.

Нещо друго?

събота, февруари 10, 2007

Спестовници

Тук е пълно със статистически данни. Не само, че ги има но и наистина се използват за анализ и взимане на решения. По незнайни причини статистическите данни не се правят само от една организация, още по-малко такава, която се издържа от правителството.

Не са се сетили предполагам да я сложат в зависимост от управляващите. Ако пък управляващите назначават директора й тогава организацията ще доставя винаги и навреме и винаги правилните данни. В България това се практикува и е много удобно ... за управляващите.

Последното, което анализираха е информация за спестените средства в САЩ. Взимат се средствата, които населението притежава. Включват се движимата и недвижима собственост, средствата в банките и от стоковия пазар. После от това се гледа каква част е собственост и каква част е на заем.

През 30-те години на миналия век са положени доста усилия за анализ на икономическата криза. Целта е да се намерят начини тя никога повече да не се повтори. Един от резултатите свързан със здравето на икономиката е показателя "спестени средства" в населението. Според препоръките 10% е оптимално за икономиката. По-малко не е добре и повече не е много добре.

През 1988 година населението на САЩ е притежавало 10.2%. Един много добър резултат показващ здрава икономика и разумно население или по-скоро разумно управление на икономиката.

В момента резултати се, че населението е в дълг с 1%. Да, отрицателно притежание. Това означава, че е на заем с 1% всички притежавани средства.

Последния път когато това се е случило е 1933. По време на голямата икономическа криза. Тогава причината е, че трябвало нещо да се сложи на масата. Казано по друг начин глада. Хората са продавали и взимали кредити за да има какво да ядат.

Сега причината е друга. Пак с прости думи - лакомията. Повече и по-големи къщи. На всеки от семейството нова кола. Повече и по-големи заеми за по-скъпи колежи. По-чести екскурзии и по-скъпи телевизори, мобилни телефони и компютри. Повече кредитни карти.

Дори и собствеността, която притежаваш се предлага на банките срещу кредити. Къщата сега ти струва повече заради безумното повишаване на цените. Отиваш и поискаш от банката парите с които се е повишила цената. И отново не притежаваш нищо от нея.

След 74 години положението е пак същото. Причината е друга, но от гледна точка на икономиката резултата е същият. Според анализа това е обезпокояващо, но не драматично. Ще стане драматично, ако тази тенденция се продължи. Ще продължи ли? Според мен няма какво да я спре. Поне засега.

сряда, февруари 07, 2007

Приходите от войната

Разходите по войната в Ирак надхвърлиха тези за Виетнам. Не се говори за числата, а за стойността. Хора запознати с числата твърдят, че се приближават към разходите за втората световна.

Преди няколко дни научих как се усвояват тези средства. Преди това си задавах въпроса как военните печелят. Не самите военни на бойното поле. Тяхната задача е да бъдат герои. Говоря за военните, които са обикновено са бивши военни, с големи къщи, скъпи коли и яхти. В момента са бизнесмени с добри контакти и история в армията.

Във втората световна война е липсвало понятието 'по договор с армията'. Имало е фирми, които са изграждали необходимите оръжия и провизии, но на бойното поле са били военните.

Във Виетнам се появява нов вид наемни отношение. Това са фирми свързани или направо собственост на военни, които се занимават с изграждане на летища, поддържане на базите и всичко, което не е свързано с пряко водене на бойни действия или носене на оръжие.

В момента в Ирак тези фирми са много важна част от военните действия. Причините са доста. В момента редовната армия заедно с гвардията са около 100 хиляди. Никой точно не зная колко са наетите от частни фирми, но се предполага, че са поне двойно. Всеки път когато загине военен това се съобщава по новините тук. Може да загинат 100 човека от наетите това никога не излиза по новините, не се води на отчет и не се обсъжда.

Докато във Виетнам наетите фирми не са носили оръжие в Ирак те си имат собствени самолети за доставка, собствени хеликоптери, собствени военни подразделения. Участват в охраната и военни операции.

Разходите, които се правят за тях са на база договор с правителството или различните американски фирми, които работят в района. Повечето охранителни фирми са тясно свързани с бивши военни.

Парите, които отпуска конгреса се усвояват от фирми поддържащи армията с оръжие, боеприпаси и технологии. Част от тях са за директно поддържане на армията, но не малка част са за плащане по договори с частни подизпълнители на задачи в бойните действия.

Така и сегашните военни са доволни и бившите също. Всъщност, сегашните не са много доволни. Оплакваха се, че техниката, която им са доставяли първите година две е била непригодна за военните действия.

От тези договори може би най-важното е, че няма статистика на загиналите, които не са военни. Това определено придава друг вид на войната. А както знаем от историята с Виетнам това е особено важно за САЩ.

сряда, януари 24, 2007

Носете си новите дрехи

Носете си новите дрехи, момчета!

Не казвайте утре ще бъдем красиви!
Не казвайте утре ще бъдем щастливи!
Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета!
Падаме, както ходим, умираме, както спим.

Не казвайте утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте утре ще бъдем честни!
Днес тихичко ще се проврем...
Носете си новите дрехи, момчета
Ходейки падаме, сънувайки мрем.

Не казвайте утре със вик на площада
ще кажа истината, после - на клада!
На клада, но утре, а днес потърпете.
Днес се налага да премълчим.
Носете си новите дрехи, момчета
Падаме, както ходим.
Умираме, както спим.

Стефан Цанев

вторник, януари 16, 2007

Барак Обама

Барак Обама (Barack Obama), странно име. Така си казах когато го чух за първи път. След като гледах няколко интервюта с него ми се струва, че това име ще влезе в историята.

Има няколко начина. Единия е да стане президент. Да, този човек има възможност да го направи. Има всичко необходимо - интелект, политически позиции, подкрепа. Има харизма. Може да говори добре. Има осанка и поведение на водач. Въпреки, че не е обявил официално до момента, на неговата кандидатура се гледа много сериозно.

Другия начин също е възможен. Той е чернокож. Не слушайте какво ви се говори по телевизията. Тук това все още е от значение. Може да се окаже, че някой толкова силно желае той да не стане президент, че това да е причина да влезе в историята преди да се избере следващия президент.

Какво точно ще стане не е ясно. Има вероятност избора да бъде между чернокож мъж и белокожа жена. Тогава всичко е възможно. Очертават се интересни американски избори за президент.

Наглеждайте този човек - Барак Обама - той е Различен!
Може да сме свидетели на нещо важно за години напред.

105,9% от българите ...

Правя опит да пиша повече за живота в САЩ, за да е интересно на приятелите и познатите. Трудно намирам така интересни теми като тези от България. Примерно, днес прочетох, че официално 105,9% от българите ползват мобилните услуги.

Нека да погледнем следната задача за 4-ти клас в българско училище. Иванчо имал 10 ябълки и изял 110% от тях. Деца, колко ябълки е изял Иванчо?

За да решим задачата умножаваме 10*110 и разделяме на 100. Не е сложно. Получаваме, че Иванчо е изял 11 ябълки. Ама как така? Ами така, изял е 11 ябълки. Ама нали бяха 10. Е, да де - 10 са. Ама как може да изяде 11 след като са 10. Ами когато изяде 110% значи е изял 11. Ама как 11?!? Нали има само 10? Е 10 де, 10. АМА ТОГАВА КАК Е ИЗЯЛ 11???

Ей, защо не мога да видя данни от някаква статистика в САЩ, която да твърди, че 110% от хората отговарят на някакво условие? Тук имат статистически резултати за абсолютно всичко, което може да е свързано директно или индиректно с пари.

Кой беше този български специалист, по какво реши да напише, че 105.9% от българите ползват мобилни услуги? Кой му даде диплома? Къде е учил?

След като минеш 100% вече няма нищо, което да те спре. Догодина може да бъдат 210%. След две години спокойно може 300% от българите да са с GSM.

Нещо интересно, което не съм го виждал откакто излязох от България. В САЩ няма да видиш или чуеш: Дайте един SMS за да помогнете за ... Защо ли? Може би причината е обяснението, което чух преди години в България:

Ние, няма да дадем всичките пари за благотворителната кауза защото съоръжения поддържаме и ... ще спрем един процент за нас. Е, процента е тайна ама вие давайте, давайте. Вече 1 милиона SMS пристигнаха. Вие няма да сте единствения, които наливате в пустото. Давайте, трябват още, още, още! Ама не се притеснявайте, може да изпратите повече от един. Мммного е важно да (ни) помогнете.


неделя, януари 07, 2007

Успехът

................Постигнатите резултати
Успехът = ----------------------------
..................Поставените цели

Има два начина да се постигне висок успех. Като се намалят поставените цели или като се подобрят постигнатите резултати.

Докато за постигнатите резултати всеки един от нас си има вина, то за поставените цели обикновенно отношение имат приятели, семейство и родители. Много често поставените цели не отговарят на възможностите, а по-скоро са свързание с постигнатото от някой друг.

И тъй като обикновенно "чуждата кокошка - патка" то целите, които си поставяме са високи. Доста високи. Достатъчни, за да може да се покаже на съседската, че нейният внук свири на пиано, играе в баскетболния отбор и учи английски.

Успехът е важна част от щастието. С годините би трябвало да помъдряваме и да коригираме поставените цели, като ги намаляваме. И да продължим да се борим за по-добри резултати. За да бъде по-висок успеха.

Но, дали помъдряваме с годините?

Богатството

Какво е да си богат? Богат в широк смисъл, а не просто материалено. Защо? Истински богатият човек е щастлив. Не е задължително богатството му да се измерва с числа. Може да живее в малко село на край света и пак да е истински щастлив.

Когато човек пожелае нещо и не може да си го позволи тогава се определяш като беден. Може да си пожелаеш да работиш миркобиология, да посетиш Монако или Виена. Ако не можеш да си го позволиш, а истински го желаеш, жадуваш за него - тогава се определяш като беден и нещастен. И обратно. Ако не изпадаш в такава ситуация, тогава си богат.

Има два начина да направиш хората богати. Като им даваш възможност да си позволяват това, което пожелават или като държиш желанията в рамките на това, което могат да си позволят. И двата варианта водят до целта. И двата варианта създават усещанието - щастие.

Преди години в България се прилагаше втората част. Хората бяха богатии щастливи, защото можеха да си пожелават такива неща, които можеха да имат. Да отидеш на море, да имаш жилище, да имаш образование, да имаш здравеопазване. Децата да учат, децата да растат усмихнати.

Сега се прилага американският модел. Постоянно и от всякъде те притискат да желаеш. Повечето от тези неща никога не би пожелал, но рекламата всяка вечер те насилва да искаш още и още. Хората си пожелават повече отколкото могат да притежават. За да си позволят нещата, които не са знаели, че искат се налага да работят повече и повече. За да вървят към щастието трябва да работят все повече и повече.

Това обаче няма да ги направи по-богати защото рекламата продължава да ги държи в бедност. Рекламата всеки ден продължава с нови и нови трикове да ги изнасилва.

Вероятно няма нация, която да работи повече от американците. Повечето от тях са работохолици. И заедно с това едва ли има по-нещастната нация.

вторник, януари 02, 2007

Европа "Добре дошла"

Виждали сте тези надписи "Welcome Europe" нали? Аз също ги видях. Имаше ги на площада. Предполагам ги има на много места в Столицата и страната. В България тези две неща винаги са били отделно - Столица и страната.

Този надпис не означава това, което повечето българи си мислят. Превода на "Welcome Europe" е "Европа, добре дошла". Само че това е заблуда. Не Европа се присъдени към България, а България се присъдени към Европа.

Надписа е грешен, но това е по-малкото зло. Представата за присъединяване на по-голямата част от хората в България е грешна.

България доброволно се съгласи да бъде граничен буфер със суровинен потенциал. От тук нататък бъдещето е в туризма и може би след години в някой части на селското стопанство. България доброволно се отказа от правото си да контролира процеса на развитие на държавата.

Всъщност това е без значение. За пореден път шепа българи решиха съдбата за поколения напред на цялата държава. За пореден път в историята на България се взе решение което формира бъдещето на нашите деца и внуци без да бъде попитан народа. Ние все още търпим последствията от някой предни подобни решения. Много българи останаха извън границата на България.

Било ненужно да се питат хората. Защо? Ненужно? Това да не е решение за енергийно обвързване само за следващите 30 години? Това е договор за неограничен период от време. Повече от колкото ние ще видим. Дали беше разумно да взима решение за нашите внуци и правнуци от шепа ненаситни управници?

Било очевидно какво народа искат. Добре, щом е очевидно защо не направихте референдума? Нека да видим колко процента наистина искат. Липса на пари? Не, не мисля. Липса на желание или страх от въпроса: Какво означава присъединяване към Европа?

Това не е съюз между Европа и България. Това е присъединяване към Европа, което означава спазване на на правила и норми, които не се контролират или одобряват от България. А ако тези правила не са справедливи за страна като България? Примерно, решенията са пропорционални на населението на провинцията т.е. исках да кажа държава. В момента имало възможност за вето. А какво ще стане утре ако решенията се взимат с 2/3 от депутатите на бъдещата федерация?

Нямало друга алтернатива? Може би е така. Може би не е. Това трябваше да се обсъди. Аз не съм убеден, че това присъединяване създава по-добро бъдеще на българите в България. Дава възможност за усвояване на един интересен поток от финансови средства, но това не е без нещо насреща. Какво трябва да даде България? Може би цвета на следващите поколения? Може би задължението да плаща с култура и история? Може би правото да се наричаш Българин?

Добро утро на новите европейци, които според строгия, но справедлив западен печат носят в Европа: милион мюсюлмани, милион цигани, писменост като на руснаците и най-голямата бедност на континента.

Да ни е честито!

... Влака пристигна. Слизайте от вагоните.