четвъртък, февруари 22, 2007

Знакът

Като става дума за наследство едно от нещата, които ще оставим са отпадъците. Повечето от отпадъците ще имат нужда от хиляди години за да се разградят. Някой от тях стотици хиляди. Отпадъците от ядрената промишленост ще издържат най-дълго. Те дълго ще прославят нашите постижения.

За момента ядрените отпадъци се поставят в контейнери и после се заравят дълбоко под земята.

Колкото и дълбоко да ги поставим ние знаем, че ще има след нас такива, които ще копаят за да открият какво нашата цивилизация е скрила там. Тук идва и проблема. Как да обясним на тези след нас, че тук има нещо, което ако го достигнеш ще те убие.

Как да оставим съобщение на тези след нас, че нещо е опасно?

Всеки опит за писмено обяснение е безсмислен. Само след 1000 години хората масово няма да говорят нито един от съвременните езици и няма могат да четат нашата писменост. Езиците се променят постоянно и от време на време писмеността се променя за да отговаря на езика. След 10000 най-вероятно никой да не може да разчете какво е написано на знака пред пещерата с атомните отпадъци. Особено ако е цивилизацията е нова и е създадена след катаклизъм.

Текста отпада. Вероятно трябва да е някаква фигура със символика. Това е интересна идея, но отново е малко вероятно да свърши работа. Човека е любопитно същество. Мъжете особено в една възраст са готови на всяка приключения. Всеки монумент или символ по-скоро ще ги привлича като магнит отколкото да ги накара да не търсят какво е скрито там.

Засега въпроса е отворен. Дори има награда за този, който измисли нещо подходящо. Какво да направим, така че да обясним на тези след нас, че тук е заровен най-големия им кошмар. Нещо, което еднозначно да ги отблъсква от това място, вместо да бъде поле за изява на нови герои.

четвъртък, февруари 15, 2007

По европейски

За първи път от много време се зарадвах за решение гласувано от българския парламент. Всъщност, не помня преди да ми се е случвало.

Изселниците, които не живеят в рамките на страните от ЕС, няма да имат право да гласуват за избиране на български евродепутати.

Много правилно. Това е много добра първа крачка. Очаквам следващата да бъде за всяко гласуване в България. В момента е през последните 3 месеца, но може би е добре да се увеличи на 6 месеца. Ако в последната година нямаш 6 месеца живени в България, то не би трябвало да имаш право да гласуваш. Така е за данъците и има смисъл да бъде и за гласуването.

Това ще помогне на хората, които реално живеят в България да определят бъдещето на държавата. Дано някой ден да бъде гласувано.

сряда, февруари 14, 2007

Наследството

В последно време имам възможност да гледам много силни предавания за древните цивилизации. Докато преди години се ограничаваха в разговор със светила по определената цивилизация сега имат възможност сравнително евтино да пресъздадат с компютърна графика и анимация много повече.

Въпреки, че имаме много документи от това време за нас постигнатото от тях в културата, образованието, здравеопазването е на практика без значение. Всички тези цивилизации са имали и писатели и художници и артисти, но техните продукти се оказват не интерсни за нас. Ако някой се сеща за гърците то трябва да кажа, че древните гърци са основоположници на нашата цивилизация.

В този ред на мисли какво всъщност постигнахме до тук като цивилизация? Интересни и скъпи оръжия, икономка търгуваща виртуални стойности, хиляда и един начина да се самоунищожим и още няколко неща. От всичко това има ли нещо, което ще бъде интересно за бъдещи цивилизации?

Нашата цивилизация ще загине? Да. Ще загине. Как точно не е ясно, има различни хипотези и най-вероятно нито една не е точна, но със сигурност знаем, че сме преходни. Причините за колапса може да са външни или вътрешни. Външните са сблъсък с космически обект, вътрешните са много. След евентуалното апокалиптично събитие цивилизацията ще остане в историята. След нея вероятно ще има следваща.

Какво всъщност постигна нашата цивилизация до тук? Нещо, което е факт и ще бъде там и след хилядолетия. Нещо, което да не е необходимо да се обяснява какво е и колко всъщност е ценно.

Човек стъпи на луната!

Да. Това настина е нещо значимо. Има факти на Луната за следващите няколко милиона години. Те ще стоят там и ще бъдат информация, че сме постигнали нещо като цивилизация. Като цивилизация, защото никой няма да помни и да знае кой точно го е постигнал и защо. Постигнато е и е резултат на дейността на цялата цивилизация.

Нещо друго?

събота, февруари 10, 2007

Спестовници

Тук е пълно със статистически данни. Не само, че ги има но и наистина се използват за анализ и взимане на решения. По незнайни причини статистическите данни не се правят само от една организация, още по-малко такава, която се издържа от правителството.

Не са се сетили предполагам да я сложат в зависимост от управляващите. Ако пък управляващите назначават директора й тогава организацията ще доставя винаги и навреме и винаги правилните данни. В България това се практикува и е много удобно ... за управляващите.

Последното, което анализираха е информация за спестените средства в САЩ. Взимат се средствата, които населението притежава. Включват се движимата и недвижима собственост, средствата в банките и от стоковия пазар. После от това се гледа каква част е собственост и каква част е на заем.

През 30-те години на миналия век са положени доста усилия за анализ на икономическата криза. Целта е да се намерят начини тя никога повече да не се повтори. Един от резултатите свързан със здравето на икономиката е показателя "спестени средства" в населението. Според препоръките 10% е оптимално за икономиката. По-малко не е добре и повече не е много добре.

През 1988 година населението на САЩ е притежавало 10.2%. Един много добър резултат показващ здрава икономика и разумно население или по-скоро разумно управление на икономиката.

В момента резултати се, че населението е в дълг с 1%. Да, отрицателно притежание. Това означава, че е на заем с 1% всички притежавани средства.

Последния път когато това се е случило е 1933. По време на голямата икономическа криза. Тогава причината е, че трябвало нещо да се сложи на масата. Казано по друг начин глада. Хората са продавали и взимали кредити за да има какво да ядат.

Сега причината е друга. Пак с прости думи - лакомията. Повече и по-големи къщи. На всеки от семейството нова кола. Повече и по-големи заеми за по-скъпи колежи. По-чести екскурзии и по-скъпи телевизори, мобилни телефони и компютри. Повече кредитни карти.

Дори и собствеността, която притежаваш се предлага на банките срещу кредити. Къщата сега ти струва повече заради безумното повишаване на цените. Отиваш и поискаш от банката парите с които се е повишила цената. И отново не притежаваш нищо от нея.

След 74 години положението е пак същото. Причината е друга, но от гледна точка на икономиката резултата е същият. Според анализа това е обезпокояващо, но не драматично. Ще стане драматично, ако тази тенденция се продължи. Ще продължи ли? Според мен няма какво да я спре. Поне засега.

сряда, февруари 07, 2007

Приходите от войната

Разходите по войната в Ирак надхвърлиха тези за Виетнам. Не се говори за числата, а за стойността. Хора запознати с числата твърдят, че се приближават към разходите за втората световна.

Преди няколко дни научих как се усвояват тези средства. Преди това си задавах въпроса как военните печелят. Не самите военни на бойното поле. Тяхната задача е да бъдат герои. Говоря за военните, които са обикновено са бивши военни, с големи къщи, скъпи коли и яхти. В момента са бизнесмени с добри контакти и история в армията.

Във втората световна война е липсвало понятието 'по договор с армията'. Имало е фирми, които са изграждали необходимите оръжия и провизии, но на бойното поле са били военните.

Във Виетнам се появява нов вид наемни отношение. Това са фирми свързани или направо собственост на военни, които се занимават с изграждане на летища, поддържане на базите и всичко, което не е свързано с пряко водене на бойни действия или носене на оръжие.

В момента в Ирак тези фирми са много важна част от военните действия. Причините са доста. В момента редовната армия заедно с гвардията са около 100 хиляди. Никой точно не зная колко са наетите от частни фирми, но се предполага, че са поне двойно. Всеки път когато загине военен това се съобщава по новините тук. Може да загинат 100 човека от наетите това никога не излиза по новините, не се води на отчет и не се обсъжда.

Докато във Виетнам наетите фирми не са носили оръжие в Ирак те си имат собствени самолети за доставка, собствени хеликоптери, собствени военни подразделения. Участват в охраната и военни операции.

Разходите, които се правят за тях са на база договор с правителството или различните американски фирми, които работят в района. Повечето охранителни фирми са тясно свързани с бивши военни.

Парите, които отпуска конгреса се усвояват от фирми поддържащи армията с оръжие, боеприпаси и технологии. Част от тях са за директно поддържане на армията, но не малка част са за плащане по договори с частни подизпълнители на задачи в бойните действия.

Така и сегашните военни са доволни и бившите също. Всъщност, сегашните не са много доволни. Оплакваха се, че техниката, която им са доставяли първите година две е била непригодна за военните действия.

От тези договори може би най-важното е, че няма статистика на загиналите, които не са военни. Това определено придава друг вид на войната. А както знаем от историята с Виетнам това е особено важно за САЩ.