понеделник, октомври 30, 2006

Недвижимите имоти

Този четвъртък, търговският отдел изнесе данните за недвижимите имоти в щата Вашингтон. Средната цена за жилище е $217100, което се явява %9.7 понижение за последната година. При условия, че икономиката се намира в много добро състояние - много ниска безработица, високи нива на борсовите индекси и едни от най-ниските цени на горивата за последните няколко години.

Това е най-голямото понижение на цените на недвижимите имоти за последните 37 години! Сравнимо е само с декември 1970.

Цените на имотите вървят надолу и то с доста бързи темпове - почти 10% за година. Докъде ще стигнат не е много ясно, но прогнозите показват, че поне още година ще падат. Дали ще се случи? Ще видим.

Предполагам цените в България ще последват тези в САЩ. Какво общо имат? Оказва се, че имат. Интересни са връзките, но за това някой друг път ще напиша какво мисля.

Лично аз прогнозирам изненади на българския пазар на имоти в следващите месеци. Наводняване на пазара от предложения направени от учудени хора и ... банки. Как така цените падат? Нали влизаме в европейския съюз?!?

Да, влизаме и някой ще спечелят от това, но повечето купили или както му викат "инвестирали" ще загубят. И не защото не са имали късмет, а защото не разбират в какво са се включили. Аз също не разбирам, но зная, че не е лесно да прицениш кога да продадеш. Ако гледаш само вестниците обикновенно е много късно и губиш.

На печелившите честито!

събота, октомври 28, 2006

Военните

Постепенно хората, които искат да се намери друго решение за Ирак добиват мнозинство. Имах възможност да бъда тук преди година, когато това все още не беше така.

Никой, по никакъв повод не обвини американските военни. Обвиняваха само и единствено политиците, които са ги изпратили. Не видях нито един американец, независимо по какъв повод, да определи американски войник като "наемен убиец". За жалост това е често срещано в България относно българските военни в Ирак.

В САЩ са абсолютно безкомпромисни към политиците. Не се пестят епитети. Винаги започват с обръщението с "г-н" и го завършват директно с определения за нивото на разума или безхаберието му.

Има американски генерали, които са подали оставка и сега може да коментират Ирак и американската армия. Това, което чета и слушам по интервюта е доста интересно. Тези, които съм слушал са високо образовани хора по всеки стандарт. И още по-интересното е, че повечето от тях са пацифисти. Може да изглежда странно, но всъщност не е толкова странно след като си бил 2-3 години на фронта.

Никакъв компромис към политиците и само добри думи към военните. Военните не са виновни, че са ги изпратили там! Мисля, че това е начина и уважението трябва да преобладава. В България трябва да се поучим от този подход.

Ето нещо за българските бойци:

Йовано,Йованке

Има някой неща, които ще ги разбереш ако поживееш малко навън. За жалост това е начина.

Браво на Слави! Само това да беше направил, пак би оставил нещо след себе си.

петък, октомври 27, 2006

Спомени от Австралия

Няма друго такова място като Австралия! Вече повече от година съм в САЩ. Видях и пообиколих наоколо. Просто не е същото. И не е въпрос на пари, а на манталитет.

В Австралия имат различни стандарти за поддържане на средата в която живееш. От мястото в което живеех в рамиките на 30 минути и то пеш можеш да видиш много по-красиви паркове и градини, отколкото в САЩ съм видял до момента.

http://www.flickr.com/photos/gemicha


Ботаническата градина

Градината на приятелството

пред операта

вторник, октомври 24, 2006

Козата

Има невероятни благотворителни кампании. Нямам идея кои са просто бизнес и кои помагат. Сигурен съм, че някой помагат на по-бедни държави, а други на по-бедни компании. Всъщност, аз винаги съм смятал, че във всяка благотворителна кампания има има поне една компания, която е на печалба от процеса.

Истинската причина да напиша това е една друга. По пощата се получават много и най-различни предложения за благотворителност. Обаче, преди седмица дойде най-безумното предложение досега.

Виждал съм предложение да изпратиш пари на непознато африканско дете. Имаше и списък с децата по имена, както и снимките им. Можеш да избереш кое точно да получи парите които пращаш. Не се разбира дали чека ще получи или нещо, което компанията ще купи от себе си или нещо друго. Тези подробности са в края на брошурата, а там е с по-малки букви. Там е с най-дребните букви.

Предната седмица предложението беше да си купиш коза. Не е много скъпо, поне така пишеше в рекламата. Не е примерно като ... крава. Обесняваха, че козите са по малки животни, по-евтини, но млякото им е по-полезно. А и в последно време цената им най-ниска за последните няколко години!

Купуваш си коза само за стотина долара. Евтино я дават хората... Има и доставка... Какво ще я правиш ли? Ами няма нищо да я правиш защото няма да я доставят във вас. Ще я доставят на едно бедно африканско семейство.

Ти я купуваш и директно им я подаряваш! Нямаше снимки на семействата, нито имената им, и няма как да избереш при кое семейсто да отиде козата. Но това не е толкова важно защото има няколко истински истории какво точно е станало с някой други кози, подарени преди време.

Козата е пристигнала жива и здрава. Хората са я получили и всеки ден по една молитва са казвали за този, който я е пратил. За здраве и финансов успех! Не е нужно да добавям, че тези, които са получили козата са християни.

Та всяка вечер по една молитва за този, които е пратил козата са казвали, а сутрин прясно мляко са доили. Веднага малко допълнителна информация се добавя - козето мляко е с 17.91% по-добро от други познати млека.

Всяка сутрин, преди да тръгнат на училище децата са пиели не какво да е, а козе мляко от тази коза. И сега децата вече няма нужда да ходят на полето. Сега козата ги храни и могат да ходят на училище. Щото иначе нямаше как.

Тази коза им дава не само здравословна храна, но и образование!

Де да можеше и да ги облече. Всъщност, гледай ти късмет. Козата с две козленца се сдобила. Едното го продали и с парите на децата дрехи купили. Другото още не са го продали, но като го сторят пак за нещо полезно ше дадат парите. За децата, както се казва.

Така. Да обобщим. Помислете само какво получавате ако си купите дори само с една коза:


Нахранвате децата на семейството и то не веднъж и не два пъти, а всяка сутрин!

Пращате децата на училище. Много малко деца могат да ходят на училище!

Обличате ги, при добро стечение на обстоятелствата, но то просто няма как да не се случи. Там козите винаги имат по едно, две козлета

Правите много щастливо едно семейство в Африка! Там хората са много нещастни обикновенно.

Получавате пълната любов не само на децата, но на цялото семейство. Всяка вечер се молят за вас и вашето семейсто.


Купете си коза само за $X, СЕГА!
Побързайте, броя на козите е ограничен!

неделя, октомври 22, 2006

Не съм избягал...

Чувам за вървящия "Survival" по българската телевизия и се сетих как един от ангажираните там пееше "Не съм избягал". Няма да коментирам пеенето. Не мисля, че там може да има две мнения. Покрай вървящите избори се сетих какво точно пееше. Какво по-точно означава да избягаш от България?

На пръв поглед лесно се определя дали си избягал. Ако живееш в България значи не си избягал. После, ако се замисли човек вижда, че не е толкова просто.

По официална статистика от преди година, най-големият инвеститор на България са българите, които работят извън България. Те са пратили повече пари отколкото всяка друга голяма или малка фирма е внесла в страната. Не помня точно числата, но разликата беше сериозно. Дали те са избягали при условие, че дават толкова много на икономиката. Със сигурност много повече отколкото ако бяха в България.

Ако живееш в България, но получаваш парите директно в немска банка, тогава означава ли, че не си избягал? Да, вярно, че купуваш хляба в България, но дали това е важното? После ще ги върнеш? Вероятно като кола на 3 години.

Ако живееш в България, но децата ти учат извън България, за да може по-лесно да останат извън България, това пак ли се определя като живеещ в България.

Ами ако голямата ти мечта е "да се разкарам от тук", тогава?

Дойде пак това време на годината, когато идва новото попълние. Новата реколта както се казва. Идват заедно, защото сега са излязли работните им визи.

Отново пристигнаха умни и образовани Българи. За поредена година бяше избрано най-доброто, което може да предложи България. Избират се по образование и опит. Всеки от тях е бил важна част от компания, която им е предлагала добра работа, но и в държава, която не полага достатъчно усилия, за да им предложи по-нормален живот.

Повечето от тях твърдят, че е временно. Само за 2-3 години. Просто да натрупат опит и малко пари. Заедно с тях идват малки деца, за които това най-вероятно няма да е временно. За тях това е просто част от живота. Много от тях ще кажат след време: "Да, роден съм в България. Дали съм Българин? Ами, имам български, американски и австралийски паспорт. Ходя в България от време на време. Харесва ми, имам приятели там".

Всъщност, кое е по-добре?

Аз ли? Българин съм, обаче много искам да се разкарам от тая тъпа държава...

или

Роден съм в България. Скоро не съм ходил до там, но планувам да отида. Хората са чудесни и имам много приятели.

понеделник, октомври 09, 2006

Война се води...

Да допуснем, че някой ти каже две числа - 775 и 628. И после добави, че това са броя на загиналите. Какво би си помислил човек? Вероятно, че много хора са загинали в сражението. Ами ако те попита къде е било по-опасно?

По официални данни от началото на годината по пътищата на България са регистрирани 6395 произшествия, при които смъртта си са намерили 775 души, а 7986 са били ранени.

По официални данни от Декември 15, 2005 до днес 592 американски военни, 21 британски и 15 военнослужещи от съюзническите на САЩ сили са загинали. Общо 628 човека.

Извода? По-добре да не си на нито едно от двете места - Ирак или пътищата на България.

сряда, октомври 04, 2006

Точно така!

Понякога се учудвам колко нетрадиционни предложения има в България. Примерно днес попаднах на предложението председателя на Българска Стопанска Камера. Трябва да започна с представяне на тази организация. Според сайта на организацията:

В камарата членуват 87 браншови организации, 26 регионални организации, 10 сдружения на бизнеса в общините и 56 местни органи, Българската академия на науките над 15 000 търговски дружества, сред които 263 от 300-те най-големи фирми в България.

Това е българският бизнес днес и сега. Това е организацията, която представлява българския бизнес пред Международната организация на труда (ILO), Международния търговски център (ITC/UNCTAD/WTO) и още няколко значими световни организации.

Председателя на тази организация е лицето и когато той има предложение в медиите то се очаква да говори и от името на организацията. Така е по света и съм сигурен съм, че така е вече и в България.

Идеята която той споделя е нетрадиционна, но много интересна - да се продават работниците както футболистите.

Всяка компания, която иска да наеме квалифициран работник първо да плати на сегашния му собственик. Това е похвална инициатива. Лично аз силно я приветствам!

Всички разбираме, че футбола не е като живота, той е само игра и когато футболиста реши той спира да играе. Работника не може да спред да играе когато реши. В това работодателя му е застрахован.

Има обаче възможност работника да се окаже недобросъвестен и да напусне без да бъде закупен. Необходими са законови промени. Закона, строг, но справедлив трябва да изисква от работника или да работи за работодателя си или да не работи въобще. Също като във футбола. След като е показал нелоялност към човека, който го храни и облича да не му бъде разрешавано повече да продава труда и опита си.

Има опасност някой от работниците да се опитат да сменят името и да опитат да се излъжат работодателя, на който принадлежат. Добре, че вече има достъпни технически средства, които може да се използват. Може със закон поставянето на интегриран чип за разпознаване на робтника. Технологията е безболезнена и по-важното много евтина за работодателя. В чипа ще бъде записана информация кой е работодателя с адрес и телефон. При изненадваща акция на специализираните органи ще може бързо да се намират отклонилите са и да се връщат на истинския им работодател.

Необходимо е да се въведе и стимул за работниците. Може би добавяне в закона на възможността на роботодателя да дари Свободата на работника след като той е работил примерно 30 години. Но да не насилваме работодателите, нека това да е пожелателно а не задължително.

Добре би било да има и нещо като наследственост. След като работодателя притежава работника то може би е логично да се помисли, че той притежава и децата на работника. Нали с парите на роботодателя тези деца са се изхранвали и учили. Работодателя е плащал от джоба си не само за убочаване на работника но и на децата му. Може би една предпазна клауза за първите 5 години от трудовата кариера на децата би стимулирала допълнително работодателя да инвестира и да се грижи за образованието им. Нали всъщност това е целта - повече и по-квалифицирани работници за българските работодатели.

Като говорим за наследственост разбира се имаме в предвид, че работниците се наследяват. Това е ясно. Те са важна част от движимото имущество на компанията. Те пренадлежат на компанията и докато не бъдат закупени от друг работодател те са неразделна собственост. Ако компанията фалира се прави търг на който всеки честен работодател може да закупи работника.

Предполагам ще има специализирани места за закупуване на работници. Нали ще се внасят и работници от чужбина. Ако се запишеш може да ги огледаш и препиташ преди търга. Много добра идея, много!

Европа, ние българският бизнес идваме пълни с идеи!