сряда, август 24, 2005

Обядът

Обядът е официално от 12:30 до 13:30. Всъщност започва около 12 с образуване на опашка пред микрвълновите фурни. Започват да се вадят от хладилника накупени торбички с разни замразени неща за сготвяне на нещо.

Нещото може да бъде пица. Това означава, че трябва да се използват различни допълнителни преспособления с които да се нарежат продуктите. Блата се растила и през цялото време сладкодумно се хвали как другия умело може да готви.

Следват по 10-15 мин на пица докато стане готова. И после готвещите пици се изнасят да ги хавпат в meeting room-a.

На тяхно место идват тези, които си готвят супи или нещо такова. Те започват с това колко по-здравословно е да си направиш супа. Продължават с някакви пакетчета, които се поставят във вряла вода и се добавя обилно всякакви допълнителни продукти. Обикновенно супата, която се получава е доста повече и по тази причина винаги се търси още някой готов да се пробва на поредното творение.

За разлика от пиците, супите всеки ден са уникални. И на цвят и на вкус. Може би е от хладилника или от концентрацията. Правил съм опит, но са доста солени и много лютиви.

Последен е колегата с чая. Не зная какво слага вътре, но както той обича да казва "Това е специален чай, след който не бива да се шофира". Чая не съм опитвал нищо, че ощастливява колегата почти всеки ден.

Има опашка и пред машината за диетична кола. Всеки ден може да видиш хора застанали пред пица за 4-рима с една диетична кола, че другата била много калорична.

После се прибираме по бюрата.

Около 14:30 са втората смяня по микровълновите. И не защото е регламентирано. Просто някой предпочитат да не се трупат. Лощото е, че като е готова храната се носи по бюрата.

От обяд до вечерта се носят миризми като в студентски стол. Първо от прясно сготвена храна. После от храна. После от остатъци от храна. Полу празните чинии се връщат и мият обикновенно като е дошло време за тръгване. По-точно 30-45 мин преди това.

През втората част от деня се чуват и доста потраквания на вилици в чинии. По причина, че когато се хапва на работното място това се прави на порции. През няколко минути.

Всъщност е много спорно кое е по-концентриращо. Дали миризмите като в лагерен стол или музиката, която се чува от слушалките.

Всеки трябва да има персонални слущалки. Никой не е казал колко трябва да е усилена музиката. Ето сега чувам много добре какво слуша колегата, който е на повече от2 метра от мен.

От звука се спасявам, но от миризми, които се стелят цял ден в офиса няма начин. Вероятно проблема е в мен защото никой не обръща внимание, че това е офис а не закусвалня.