петък, юни 30, 2006

Цветните думи

Има доста български семейства тук. Повече от колкото ми се иска. В Австралия не ми се е налагало да се срамувам от това, че разбирам какво точно си говорят по телефон докато чакат нещо или някого.

Наскоро имах възможност да оценя колко относителна е тежестта на думите.

Не зная колко човека са се замисляли, но езика от улицата се учи на улицата. Когато използваш бълграския език само в къщи остава една празнина, която няма как да запълниш. Липсва ти една част, която е не по-малко важна за общуването.

Едно от децата, което се връщало по-често в България е успяло да попие мръсни думи в изобилие. Друго, което не е имало тази възможност не познава значението им. И двете говорят с акцент, но се справят и общуват на български език.

Имаше конфликт между двете и едното взе да псува другото. Доста добре се справяше и за моя изненада не само каруцар би му завидял, но всичко тази мръсотия беше без акцент. От доста време не съм чувал някой така цветно да употребява родния език.

Другото обаче не знае значението на изразите и резултата беше странен. Нищо. Просто те не болят повече от дочут разговор между двама индийци. Нищо.

Как би могъл да научиш детето си на български ако си извън България? Няма как. За да говори езика детето трябва да има контакт не само с родители, но и с приятели и неприятели.

понеделник, юни 19, 2006

Спешното

Наложи ми се да потърся спешен кабинет. Разбира се, че не беше за мен а за детето. Разбира се, че беше в неделя след обяд. Всичко както трябва да бъде.

Останах с доста противоричиви впечатления.

Основния извод е: "Ако ще мреш в следващите два часа по-добре си стой в къщи!"

Онова, което се вижда на сериала "Спешно отделение" е нещо друго. Там отиваш след като си набрал 911. Картинката е по-различна, надявам се.

Отидохме до спешния с колата и влязахме в чакалнята. Наредихме се на една опшка пред гише. Бяхме 4-ти. Преди нас имаше семейство с дете, двама пенсионери и млада двойка. Така и не разбрах кой и закакво беше болен. Пенсионерите бяха дошли да си поговорят с тази на гишето, която не беше много бърза в предвижването си. Вярно, че и килограмите и бяха доста, но и не правеше опит дори да говори бързо.

Успяхме да стигнем до нея след няма и 30 минути чакане. Тя записа имената ни и каза да изчакаме да ни повикат.

Наредихме се на втора опашка. Повикаха ни след 15 мин в една стаичка до гишето. Там измериха кръвното и попитаха какво ни боли. Колко силно ни боли? От кога ни боли? Какво ни боли? Колко силно ни боли? От кога ни боли? Всичко се записва в едни форми на компютъра. След детайлно снемане на анамнезата ни казаха, че сме за детски доктор и трябва да влезем през една врата някъде навътре.

Стигнахме до третото ниво. В една чакалня за деца. Влязахме от единия край и на други видях че има жена на гише. Тя ни посрещна като че ли сега влизаме в спешното. Как се казвате и още няколко кратки въпроса.

После каза да изчакаме докато не ни повикат. Чакахме още 15-20 мин. Дойде 4-тия участник и ни въведе в една болнична стая. Седнахме на едно легло и започнахме да отговавяме на въпроси: Колко е годишен пациента. Кога го е заболяло? Къде го боли? От кога го боли? И всичко това се въвежда. Аз забелязах, че курсора не е където трябва и и посочих, че нищо от това, което пише вече минута не е записано. Тя погледна и благодари. Почнахме от начало.

След това стояхме в стаята и чакахме около 15 мин.

И дойде доктора. Като влезе се усещаше, че това е човек от друга каста. Начина по който говори, начина по който се дръжи показва, че това е човек на друго ниво. Нещо по-различно от 4-те работнички в тази компания за оказване на медицински услуги. Този беше наясно с нещата и си знаеше мястото и значението в това общество.

Предписа нещо лесно и елементарно. Решихме си проблема много по-бързо от колкото очаквах. Преди да тръгнем получихме от лекаря разпечатани няколко листа. Какво е според него заболяването. С какво трябва да се лекува. Какво може да очакваме в следващите няколко часа, няколко дни. Какво ако се появи да звънем на 911 за незабавна помощ. Какво ако се появи да предприемем някакви стъпки. Много подробно и изчерпателно описание за пациенти. Много съм доволен. Когато излязах от там имах представа за какво става дума и какво да направя.

След лекаря се появи една жена от търговския им отдел да уредим плащанията. Това е друга тема.

Трудното беше докато стигнем до лекаря. По-малко от два часа, но защото нямаше много хора. Предполагам обикновенно е доста повече.

Доста противоричиво мнение, но важното е, че всичко свърши добре.