понеделник, юни 19, 2006

Спешното

Наложи ми се да потърся спешен кабинет. Разбира се, че не беше за мен а за детето. Разбира се, че беше в неделя след обяд. Всичко както трябва да бъде.

Останах с доста противоричиви впечатления.

Основния извод е: "Ако ще мреш в следващите два часа по-добре си стой в къщи!"

Онова, което се вижда на сериала "Спешно отделение" е нещо друго. Там отиваш след като си набрал 911. Картинката е по-различна, надявам се.

Отидохме до спешния с колата и влязахме в чакалнята. Наредихме се на една опшка пред гише. Бяхме 4-ти. Преди нас имаше семейство с дете, двама пенсионери и млада двойка. Така и не разбрах кой и закакво беше болен. Пенсионерите бяха дошли да си поговорят с тази на гишето, която не беше много бърза в предвижването си. Вярно, че и килограмите и бяха доста, но и не правеше опит дори да говори бързо.

Успяхме да стигнем до нея след няма и 30 минути чакане. Тя записа имената ни и каза да изчакаме да ни повикат.

Наредихме се на втора опашка. Повикаха ни след 15 мин в една стаичка до гишето. Там измериха кръвното и попитаха какво ни боли. Колко силно ни боли? От кога ни боли? Какво ни боли? Колко силно ни боли? От кога ни боли? Всичко се записва в едни форми на компютъра. След детайлно снемане на анамнезата ни казаха, че сме за детски доктор и трябва да влезем през една врата някъде навътре.

Стигнахме до третото ниво. В една чакалня за деца. Влязахме от единия край и на други видях че има жена на гише. Тя ни посрещна като че ли сега влизаме в спешното. Как се казвате и още няколко кратки въпроса.

После каза да изчакаме докато не ни повикат. Чакахме още 15-20 мин. Дойде 4-тия участник и ни въведе в една болнична стая. Седнахме на едно легло и започнахме да отговавяме на въпроси: Колко е годишен пациента. Кога го е заболяло? Къде го боли? От кога го боли? И всичко това се въвежда. Аз забелязах, че курсора не е където трябва и и посочих, че нищо от това, което пише вече минута не е записано. Тя погледна и благодари. Почнахме от начало.

След това стояхме в стаята и чакахме около 15 мин.

И дойде доктора. Като влезе се усещаше, че това е човек от друга каста. Начина по който говори, начина по който се дръжи показва, че това е човек на друго ниво. Нещо по-различно от 4-те работнички в тази компания за оказване на медицински услуги. Този беше наясно с нещата и си знаеше мястото и значението в това общество.

Предписа нещо лесно и елементарно. Решихме си проблема много по-бързо от колкото очаквах. Преди да тръгнем получихме от лекаря разпечатани няколко листа. Какво е според него заболяването. С какво трябва да се лекува. Какво може да очакваме в следващите няколко часа, няколко дни. Какво ако се появи да звънем на 911 за незабавна помощ. Какво ако се появи да предприемем някакви стъпки. Много подробно и изчерпателно описание за пациенти. Много съм доволен. Когато излязах от там имах представа за какво става дума и какво да направя.

След лекаря се появи една жена от търговския им отдел да уредим плащанията. Това е друга тема.

Трудното беше докато стигнем до лекаря. По-малко от два часа, но защото нямаше много хора. Предполагам обикновенно е доста повече.

Доста противоричиво мнение, но важното е, че всичко свърши добре.