събота, февруари 25, 2006

10 км. за 70 минути!

Избягах 10 км за 70 мин! Преди 6 месеца ми се струваше изключено, а преди 2 години невъзможно.

Близо до фирмата в която работя се намира може би най-големия фитнес салон в САЩ. Ако не е най-големия, както твърдят собствениците, то е със сигурност в между първите.

Има паркинг на 4 етажа, всеки от които събира предполагам по 250 автомобила. Наколко пъти ми се случва да не намеря къде да спра.

Да посещаваш този салон е изключително скъпо. Ако не го получавах безплатно от работодателя си вероятно нямаше да го посещавам, Говори се за нещо като $500 за да бъдеш член на клуба и $25 на посещение. Имам чувството, че поне 75% от хората там получават достъпа по същия начин като мен.

Клуба от вътре няма нищо общо с подобни места в България или Австралия. Има 4 огромни зали пълни с уреди, 5-6 по-малки, които са с размер на най-големия клуб в България в който съм бил, няколко (4) баскетболни игрища, няколко корта за тенис (4), 8-10 зали за скуош. Няколко басейна (1 голям и 3 по-малки).

Има и няколко неща, които са специални и не съм ги виждал. Като примерно отделна зала с уреди за стеснителни жени изглеждащи като Жени или като жени тежащи 150 кг.

Интересното е, че има съблекални, които са 4 вида: мъжки, женски, мъжки семейни, женски семейни. Само в семейните може да влизат лица под 16 години. В тази посока е хубаво да добавя, че има детска градина с 4 групи за деца до 6 години (не съм сигурен максималната възраст), в която можеш да си оставиш детето докато спортуваш.

Във всяка зала има по 3-4 телевизора, който са огромни. Виждат се от всяко кътче на залата. Под всеки от тях има изписана чистотата на която се излъчва звука от телевизора. За всеки телевизор има малък предавател на FM вълни. Ако имаш радио можеш да си го настроиш на честотата и да слушаш звука точно от определения телевизор.

До всеки уред има хавлия и антибактериална течност. Преди да започнеш да използваш уреда е желателно да го почистиш. След като свършиш е задължително да го почистиш. Това се отнася за всички, дори и за индийците, макар че те явно не знаят за това.

неделя, февруари 19, 2006

Парите в спорта

Имах възможност да гледам нещо, което показа как големия спорт е свързан с високите технологии. А високите технологии са скъпи навсякъде по света.

Има един феноменален американски колоездач - Ларс Армстронг. Съдбата му като човек е също забележителна. Болен от рак преди години успява да се върне в големия спорт и да победи в обиколката на Франция.

Тур дьо Франс е най-престижното и може би най-трудното състезание по колоездене. Има само един човек, който е успял седем пъти да победи - Ларс Армстронг.

В продължение на 7 години, след като се излекува, се готви по 9 месеца в годината за да участва в състезанието. После около 2 месеца почивка и отново подготовка. По време на подготовката си преминава около 20000км. Изключително дисциплиниран, според хората от екипа му, и безкомпромисен в преследването на целта си.

Това го казвам, за да не си помисли някой, че победата се дължи на нещо друго освен труд. Победата е 99% труд. Точно за него е трудно да се повярва, че химията е основата на успеха. Поне не след интензивната химиотерапия, която е имал преди първата си победа.

Но има още 1% и точно за него искам да разкажа.

Доста компании са му помагали в подготовката. Гледах документално предаване как Discovery Channel му е подарила около 4 минути на състезателна отсечка.

Наеха айродинамичен тунел и специалисти по айродинамика. Велосипеда, с който се състезава беше подложен на изследвания. Беше установено как може да бъде подобрен и след като беше коригиран отново бе изследван. После накараха състезателя да покара в тунела. Направиха различни тестове на база на налягането на въздуха в различни части на Тур дьо Франс.

Резултатите бяха интересни. Само една трета от съпротивлението е от велосипеда. Тялото му беше основния генератор на въздушно съпротивление. Започнаха да изследват различни позиции в които да кара в зависимост дали се спуска или набира височина.

Изследваха и с различни каски какви са резултатите. Направиха специлно каска с която резултатите от тунела са доста по-добри. Същото направиха с различни подплънки, които сложиха под фланелката на гърба му. Те имаха също значение за намаляване на съпротивлението.

И накрая започнаха да правят рализчни комбинации на облеклото му. Направиха математически модел на тялото му и изчислиха каква трябва да е материята на фланелката по ръцете и каква трябва да е по краката.

С новото облекло, леко променения велосипед и новата каска съпротивлението беше намалено с 10-12%, което се изчислваше на 3-5 минути по-малко време на състезаетелен участък.

Това е значимо подобрение. В топ 5% от колоездачите е трудно да се намери място за подобрение от 2-3%. Подобрение 10% е просто мечта. За да се постигне това трябват доста пари. Някой трябва да ги похарчи, за да наеме съоръжения и инжинери по айродинамика и самолетостроене.

Няма опасност някой в България скоро да е конкурентен. Само с въртене на педали жълтата фланелка е недостижима. Поне на Тур дьо Франс.

неделя, февруари 12, 2006

Състезания по надяждане

Преди малко гледах състезание от световния шампионат по надяждане. Състезанието беше за ядене на кюфтета. Не е шега. Най-много изядени кюфтета за 12 мин.

Има си международна лига по надяждане. Вътре има различни състезания. Примерно изяждане на най-много хамбургери за 8 мин (рекорда за определн вид "krystal" е 33!), най-много сладолед за 8 мин (1 галон е рекорда) или най-много донута за 8 минути (49 е рекорда).

Има си правила и звезди като във всяко друго спортно състезание. Преди състезанието се дават малки филмцчета как състезателите се подготвят. Интервюта с тях. Какви са били трудностите и как мислят, че ще се представят.

Примерно единия се оплака, че ако имало възможност да пие бира вместо вода щял да се представи по-добре. На тренировките имал доста добри резултати с бира.

Бяха дадени как се преготвят кюфтетата. Има си двама водещи като на всяко американско състезание. Обсъждат се различните стратегиии на играчите и се дава историческа информация кой колко кюфтета е изял.

За съжаление всичко това не е шега. Съвсем сериозно се гледат от населението тук. Все пак не е като бягането. Много не могат да минат 100 метра без кола, но нямат проблем с яденето. Така, че се намира интерес към такива състезания.

Самото състезание е грозна картинка. Хора, нормални на вид, тъпчат храна колкото може по-бързо. Част от храната се стича по лицето и дрехите. Много повече прилича на ферма отколкото на маса за ядене.

Интересното е, че световния шампион от миналата година е една американка от китайски произход. Не и давам и 40 кг с дрехите при условие, че повечето от състезателите са над 140 кг. Повече от тях се състезават (тъпчат) седнали, че е трудно 12 мин да ядеш прав.

За 12 минути китайката изяде 83 кюфтета (около 2.8кг) и в интервюто след състезанието каза, че можела да яде още, но времето я ограничило. Водещия я похвали за доброто представяне като освен останлите похвали я нарече истински атлет в това трудно състезание!

сряда, февруари 08, 2006

Рекламa [против] цигарите

Всъщност реклама на цигари няма. Няма защото рекламите са забранени. Както и в България така и тук. Обаче лисици колкото искаш. Сега много се радвам на една реклама, която не рекламира тютюнопушене, но през цялото време се говори за цигари.

Не е забранено да показваш хората които се отказват или са в процес на отказване от тютюнопушенето. Има добре изглеждащи млади хора в конкурентна среда изцялов в топли цветове и приятна музика да си говорят за цигари. Да дават как гледат сайта на един от големите производители на цигари, който навсякъде по света се свърза еднозначно с тютюн. Виждат се добре името и какво произвежа. Рекламата продължава с това как здрави млади хора говорят за борбата с цигарите. Някой от тях вече не пушат цигари от няколко месеца. Някой са преминали на дъвчене на тютюн или са успяли успешно да се преборят с цигарите като са посещавали курс организиран от най-гоелмия производител на цигари.

Има и един безличен надпис, че цигарите са вредни. Това точно когато има ефект в рекламата, който привлича вниманието върху рекламата а не върху надписа който е насложен. И това си върви по повечето телевизии. Странно, че никой не помисля за реалния ефект, който оказва. А може би някой е помислил. Със сигурност е помислил.