петък, декември 18, 2009

Колко си важен за Вселената

Следващия път когато те обхване ентусиазъм, или просто мисъл за значимост, спомни си къде точно си в тази картина:

вторник, октомври 20, 2009

Автоматичен абонамент

Наскоро ми се наложи да комуникирам с българското представителство в New York. Трябваше да си набавя някакви бланки, които да попълня и изпратя обратно.

По света това става през Интернет. Има официално място на което можеш да отидеш, да ги изтеглиш подходящата бланка, отпечаташ я, подпишеш я и после изпратиш обратно. Изглежда в държавната админситрация на България такава организация няма как да бъде създадена. Това би коствало конкурс, който пък би бил спечелен от няколкото дежурни фирми. В края едни пари ще бъдат усвоени и подизпълнителя, ако въобще достави нещо, ще бъде виновен за ниското качество на продукта.

Първият проблем беше използване на метод от преди 20 години за добиване с формата. Вторият проблем е плащането. В САЩ, Австралия и вероятно в цяла Европа може да си купиш с карта от бонбон до самолет. Тук не става дума за цената на формата. Дори не обсъждам как 10 листа хартия може да струват $10. По-важното е, че може да платиш само с банкноти. "В зелено" както се говори по черноморието.

Тук всеки търговец на пуканки може да приема плащания с карти - дебитни или кредитни. Българското представителсво е единственото място до момента, в което не мога да платя с карта. Можеш да платиш на паркинга на сградата на бълграското представителство с карта, но няма начин да платиш вътре. Сигурно има някаква важна причина да не може. Може и да има. Надявам се да не е същата поради която на може да свалиш официална бланка през Интернет.

Последното разочерование е малко по-различно. Така се получи, че трябваше да си дам домашния адрес. Помислих си, че след като е държавна организация това не би трябвало да е проблем. И реално не е проблем. Единствения недостатък е, че някой в представителстово продаде адреса ми на фирма, която прави реклама на български услуги. Започнах да получавам предложения за много "евтини" спедиторски услуги, български продукти и телевизия на чист български език. Никога не съм давал съгласие да ме включват в каквито и да е "информационни" списъци. А и рекламите са с отчайващи ниско качество.

Не знам на колко други места когато комуникраш с държавното представителсно някой ще вземе да продаде адреса ти на рекламна агенция. Не мисля, че е официална услуга на Българската държава. Надявам се да не е.

вторник, юли 21, 2009

Ракеты и люди

Години наред не бях чел книга на руски език. В последните седмици прочетох четирите тома на Ракеты и люди. Имаше времена, когато в България беше немислимо без руска литература. Книгите от руските книжарници бяха прозорец към света. И досега пазя някой по специалността ми. Руските книги като издание далеч превъзхождат оригиналните английски книги, а като цена бяха пъти по-достъпни.

Покрай луната програма и кацането на луната се върнах към моето детство. Тогава когато нямаше нищо по-високо от това "да станеш космонавт". Четях доста и научна и фантастична литература и ми беше интересно как хората излизат в Космоса. Тогава не ми правеше впечатление, че няма абсолютно никаква информация кой е проектирал и построил ракетите.

Преди няколко седмици попаднах на превъзходно издание относно руската космическа програма. Авторът Борис Черток в един от хората, които са участвали от разучаване на немските ракети до руските космически кораби в края на миналия век. Много интересно е написа книгата и има необичайно много подробности и за хората, дълги години пазени като държавна тайна и за ракетите достигнали Марс, Венера и стояли на бойно дежурство с години.

Ако си един от любителите на Космическите технологии книгата е невероятен източник от извора.Има обилна информация за съветската и после руската космическа програма. Има и много информация и за американската космическа програма. Почти всичко което се е случило в Космоса в между 1934 и 1996.


Черток Борис Евсеевич
Ракеты и люди
http://militera.lib.ru/explo/chertok_be/index.html

четвъртък, юли 16, 2009

Аполо 11 след точно 40 години!

Преди 40 години, точно преди 40 години в 5 часа 16 мин и 50 сек след старта на Аполо11 се води следния разговор:
В северна Америка, северния Атлантик и Европа и северна Африка ... времето е много хубаво.
В този момент са оставали 97 часа, 28 минути и 53 секунди до кацането на Луната.

Как зная това? В момент върви много интересно пресъздаване на цялия полет на Аполо11 -оригиналните разговори точно в момента на провеждането им заедно със снимки и 3Д модели на корабът и позицията му в Космоса в реално време.

http://wechoosethemoon.org/

Кацането е след 97 часа. Ще направя всичко възможно да "присъствам". Невероятно усещане за съпричастност към нещо случило се преди точно 40 години!

петък, юли 10, 2009

Клетвата на Петър Делчев

Търсих нещо съвсем различно когато попаднах на първата част от Клетвата на Петър Делчев. Първото изречение ме грабна.

− Никой не може да утепа вук на голе руке! Това го казвам я − Гьока Цветнио, айдук по душа и голем серсемин, инак муж на мèсто! Никой не може да утепа вук на голе руке! − надвика всички в кръчмата един едър, тридесет и пет–четиридесетгодишен позачервен мъж, с големи мустаки и рунтави гърди, нескромно показани от широко разтворената, закърпена тук-там вехта риза. Лицето му издаваше категорична сигурност в собствената правота, каквато имат само подпийналите, диктаторите и селските идиоти. Гьока още не беше седнал след изявлението си, когато кръчмата отново се изду от виковете на разгорещените мъже.


Докато се усетих бях свършил първата част. После зарязах работата, която бях започнал и довършил историята. Много освежаващо. От много време насам не съм чел нещо толкова силно. Езика е автентичен, героите са живи, а историята е запомнеща се.

Много силно и много българско. Няма никаква опасност някой да направи успешен превод на не балкански език. Това е абсолютно непреводимо на английски без да се изгуби поне половината от разказа. И не езика е трудността, макар че нека някой преведе "айдук по душа и голем серсемин, инак муж на мèсто".

Разказът има и нещо много истинско битово което съм долавял само в разказите на Йордан Йовков и Николай Хайтов. Силно препоръчам разказа и книгата. Трънски разкази на Петър Делчев

събота, юли 04, 2009

Избор, Свобода, Просперитет

Избор е една от тези думи, които раздвижват въображението и помага за създаване на алтернативна реалност. Измислен свят, в който има само двете крайности - добри и лоши. Това за което гласувам и това, за което не гласувам, което в нашия случая винаги е било това срещу което гласувам.

В този измислен черно бял свят имаме добри и лоши. Лошите са онези, корумпираните, които взимат решения как да се облагодетелстват и да направят живота на останалите по-мрачен и труден. Реално те винаги са били такива, но в последните години стана просто нетърпимо. Те не са единствените лоши. Има и други лоши, които са лоши защото могат да говорят друг език, имат роднини или те самите живеят в съседна държава. И най-лошото е, че са по-добре организирани и дисциплинирани от всички останалите партии в страната.

Добрите? Добрите искат да подобрят всички аспекти на ежедневието ни. Примерно, искат да увеличат не символично и веднага пенсиите на пенсионерите и заплатите на всички, които работят сериозно. Момент? Това май бяха добрите от едни предни избори. Те вече не са добри. Днешните добри искат да се преборят веднъж и завинаги с корупцията, да премахнат трудностите за малкия и средния бизнес. Да дадат възможност... Това са добрите. Те знаят какво искат и знаят как да го постигнат защото те "имат хората".

И така избори след избори. Но е важно да гласуваш. Защото ако хората не гласуват има опасност Европа да си зададат въпроса доколко демократично е демократичното правителство и могат да решат да оправят нещата. Което е лошо, много лошо за днешните лоши и много лоши за днешните добри, които всеки здравомислещ знае, че ще бъдат утрешните лоши.

Ако не намираш за кого да гласуваш не гласувай. Гласувай "ЗА", или пропусни тези избори!

петък, май 15, 2009

Правосъдие

Миналото лято 60 годишен мъж от Сиатъл решил да полее цветята в центъра на гръговото движение пред тях. Тук и в Австралия е популярно на кръстовищата на улиците да се правят кръгови движения. Целта е скоростта на движение да се намалява естествено, а и изглежда красиво с цветя и дръвета в центъра на кръстовището.

Излязал човека да полива и сложил и един червен пластмасов конус за да покаже, че има маркуч и колите да внимават като пресичат. Този конус му струвал живота.

Доближила една кола пълна с момичета и силна музика. Спряли точно пред конуса вместо да го заобиколят и се развикали, че конуса трябва да се махне. Конуса не се махнал, а спорът се разгорещил. Момичетата повикали подкрепление - 29 годишен здрав левент със силен ляв. Той дошъл и направил това, което може. Ударил веднъж стареца и си тръгнал. Дали е разбрал, че го убил на място не е много ясно.

Днес, след по-малко от година излезе присъдата - 11 години и половина затвор.

петък, май 01, 2009

Кой от какво има нужда?

Преди много години когато пътувахме повече из България си спомням как хората обесняваха, че ако се вгледаш ще можеш да прочетеш надписа "Бог да пази България" на склона на една планина. Преди много години хората изчертали надписа с различен вид дървета. Никой не обръщал внимание с години. После решили да махнат дърветата защото не е нормално в една комунистическа държава да има такива надписи.

Тогава ми направи силно впечатление самото изречение. Защо е необходимо "Бог да пази България"? Нямаме ли си Българи, които да пазят България? Отговорих си, че вероятно причината е колко слаба е била държавата преди втората световна война.

Сега знам, че това не е до държавата, а до хората. Някъде хората имат нужда някой друг да им свърши работата, а другаде от подкрепа докато си свършат работата. В САЩ същия този надпис гласи - "Бог да благослови Америка".

неделя, февруари 22, 2009

Всяка сутрин, всеки ученик в САЩ застава мирно

Абсолютно всяка сутрин, всеки ученик в САЩ застава мирно и с ръка на сърцето произнася:

Кълна се пред флага на Съединените Американски Щати и пред Републиката, за която той се вее. Една нация пред Бог, неделима, със свобода и справедливост за всички.

Какво казват българските ученици в училище?

вторник, февруари 03, 2009

I-1000 - Смърт с достойнство

Всеки път, когато тук има избори избирателите гласуват и за някой инициативи за промяна на законите на щатско ниво. Докато промените не противоречат на конституцията всичко е приемливо.

На последните избори се гласува и Инициатива I-1000 - Смърт с достойнство. За какво точно става дума в предложението?

Простичкото обяснение е: Ако си неизлечимо болен може да сложиш край на живота си.

Всъщност не е толкова просто. Трябва двама лекари да потвърдят, че си безнадежден пациент и ти остават не повече от 6 месеца. После ти трябва да получиш удостоверение, че все още може да взимаш решения. После искаш медикаментите веднъж писмено. След две седмици искаш втори път писмено и на третия път пак след две седмици ти се дават да ги употребиш когато намериш за добре.

Какъв е смисъла след като никой не може да те спре да го направиш?

Има доста разлики. Основната разлика според закона е, че деянието в този случай не се смята за убийство или самоубийство. Ако се следва пътя описан в закона застрахователите не може да разглеждат смъртта като самоубийство с всички произтичащи от това последствия - примерно за застраховката живот.

Другата разлика е всъщност основната причина предположението да бъде прието с голямо мнозинство. Всеки един от нас е смъртен. Хората гласуваха за правото да напуснат този свят с достойнство и вдигната глава! След като наистина нямаш шанс по-добре е да излезеш когато все още си ти, а не просто твоето тяло с препариран от обезболяващи мозък.

Преди щата Вашингтон имаше само един щат, в който това беше разрешено - Орегон. За почти 10 години това е разрешено и за този период около 2000 човека са получили право да използват медикаментите. Само 198 човека са ги използвали.

Човек до последния си дъх е жаден за живот.

четвъртък, януари 29, 2009

Американски ресторант

Повечето хора идвайки от България изпитват затруднение да платят в американски ресторант. Не говорим за заведение за бързо хранене. Там е ясно. Първо плащаш а после ти дават хамбургера.

Ресторанта е място в което задължително има сервитьор. Има добри и не толкова добри ресторанти. В България съм бил и в по-добре изглеждащи ресторанти с много добра храна. Голямата разлика обаче не е в храната или ресторанта а в обслужването

В САЩ сервитьорът се опитва да създаде добро впечатление. Защо ли? За разлика от колегите им в България тук сервитьорите не получават заплата. Повечето, ако не и всички, работят само за това, което клиента е готов да плати над цената на храната.

Никой не е задължен да остави нещо за сервитьора. В бележката, която ти дават има място, в което пишеш колко оставяш за обслужване. Сам решаваш. Ако напишеш нула значи не си доволен и нищо не оставаш за сервитьора.

Не се дават пари директно или поне не съм чувал някой да плати храната с кредитна карта и да остави банкноти отделно за обслужването. Това с банкнотите официално се прави по хотели и таксита. За хотелите може да напиша някой друг път.

Първите усещания от американски ресторант обикновено са: много и много вкусна храна, и много внимателни, та чак прекалено внимателни сервитьори. После свикваш с вниманието и ти се струва нормално. Като се върнеш в България виждаш, че всички сервитьори, трябва да бъдат изритани на улицата заради начина, по който се държат с клиентите.

Да се върнем на ритуала по хранене в ресторант. Влизаш в ресторанта и отиваш на рецепцията или стоиш до вратата да дойде сервитьор. Там обявяваш с колко човека ще се храниш. Може също да имаш предпочитания като примерно, че искаш детско столче или задължително да си до прозореца.

В зависимост от ресторанта и времето може да се окаже, че трябва да почакаш да се освободи такава маса. Ако има такава маса този, който е на рецепцията или някой от другите сервитьори те води до масата, която е за теб.

Сядаш и изчакваш да донесат менюто. Заедно с менюто получаваш и вода с лед. Това всъщност е почти задължително. Има дежурни чаши за вода с лед. Можеш да пиеш колкото искаш вода и винаги е с лед. Това не се плаща. Не се плаща и някакъв вид храна, която е само за начало на храненето. Примерно препечени хлебчета с някакъв сос или нещо такова.

Задължително сервитьора ви остава да си изберете храната на спокойствие. Той се грижи за вас много внимателно защото вие сте Клиента, който решава дали да остави нещо за него.

Избираш си това, което ти харесва и следващия път, когато се появи сервитьора, което обикновено е след минута две, се прави поръчката. Сервитьора може да отговаря на въпроси за храната. Има ли определена подправка или колко е люто. Има 5 нива на люто и се измерват със звезди. 1 е слабо люто, а 5 звезди е само за професионалисти.

Храната идва и обикновено е два пъти повече отколкото искаш. Досега като качество храната е била много на ниво. Със сигурност зависи от ресторанта, но там където съм ходил храната е била добре. Никакви проблеми след това.

До тук всичко е логично. Сега идва време за плащане и разликите с това, което е в България и Австралия.

Искаш сметката и ако много искаш може да си вземеш останалата храна. Не е необходимо да обясняваш защо я искаш. Това, за кучето в къщи може да се пропусне. Храната, която е останала понякога е почти половината. Дори и в по-скъпите ресторанти това не е неучтиво.

Разбира се, че зависи от ресторанта. Ако ресторанта изисква формално облекло искането на храната не е много добър начин за завършване на вечерта.

1. Сметката я получаваш затворена в нещо като малка папка. Сметката е всичко, което сте поръчали и крайната сума само.

2. В малката папка има място в което да си сложиш кредитната карта. Слагаш си кредитната карта там и ако искаш запазваш списъка с ястията които си поръчал и крайната цена.

3. Сервитьора взима папката с твоята кредитна карта.

4. Сервитьора се връща с папката, в която си стои твоята кредитна карта, но сега вътре има две касови бележки. Едната е за теб, едната е за заведението. На касовите бележки има сумата за храната, която си поръчал, място на което да попълниш колко оставаш за обслужването и сумата от тези две числа.

5. Попълваш колко си доволен от обслужването. При добро обслужване е добре да бъде 15%, при много добро обслужване 20%. 10% е не съм доволен, а 0 е когато смяташ, че сервитьора трябва да си намери друга работа. Случвало ми се е 2 пъти да оставям 0. В повечето преживяното си заслужава 20%

6. След като си попълнил двете числа и си се подписал си взимаш кредитната карта заедно с касова бележка, която е за клиента и си ставаш.

Почти винаги си доволен от ресторанта, храната и прекараното време. Особено от обслужването!

вторник, януари 27, 2009

Ограбване на банка

Всички знаем как става по каубойските филми. Идва гринго на кон влиза в банката и виква"Живота или парите?". Напълват му един чувал с пари и той яхва коня към следващата банка.

Това донякъде е било истина. Донякъде защото историите по филмите е силно омекотен вариант на това, което се е случвало. Историята на дивия запад е по-дива от това, което може да се покаже днес по филмите. Цивилизовали сме се, каквото и да означава това.

За банковите обири знаем, че всичко това се е случило преди много, много години. Нали? Да, ама не. Днес 26 януари имаше три банкови обира в град Сиатъл. Това не е някъде в пустинята, а в един от най-големите градове в САЩ.

Ако това ви изглежда странно ето каква е официалната статистиката на ФБР за периода 1 април - 30 юни 2008. Това е само за 3 месеца!

Брой успешно ограбени банки - 1,406

Открадната сума в банкноти: $12,550,693.29

Възстановена сума от ограбеното: $1,644,178.41

Грабителите по раса и пол са били:


бели черни испанци други неразпознати
мъже
659 773 110 36 59
жени 39 34 13 0 5

Грабежите се случват през всеки ден от седмицата:

понеделник
280
вторник
238
сряда
258
четвъртък
227
петък
306
събота
117
неделя
11
неуточнено
6


Най-популярният начин за ограбването е с подаване на бележка към касиера. Това се случило днес в три различни банки. Ето статистика за начина на ограбване:

бележка
815
огнестрелно оръжие
373
пистолет
359
друг вид огнестрелно оръжие 22
друг вид оръжие
13
заплашване, че има оръжие
567
взривно устройство
35
устна заповед
784
кражба от сейф
15
със специално устройство
1
кражба
18
------------------------------
---

Статистиката в сайта на ФБР излиза за всеки три месец и е доста богата. Има информация по щатове и градове.

За периода, който пиша в грабежите са били наранени 29 човека в 22 от инцидентите. В останалите грабежи няма наранявания, но е имало е 22 заложника и 7 смъртни случая. Загинали са 5 от крадците и 2-ма случайни граждани.

Винаги има камери, които са поставени така, че този, който ограбва да бъде заснет от много близо. Защо толкова рядко успяват да върнат парите е интересен въпрос.

Равносметката за днес е 3 опита и 3-те успешни. Да видим колко банкови грабежа ще има утре...

неделя, януари 25, 2009

Колко струваш?

Колко би трябвало да получат твои близки срещу твоя живот? Ами, живота е безценен. Обаче, обезщетение в рамките на безценен е трудно да се даде на близките и затова трябва да се направи някакъв вид оценка.

След 9/11 американското правителство създаде фонд в размер на 7 милиарда долара. За всеки загинал роднините можеше да решат да съдят когото намерят за добре или да поискат част от заделените пари.

Повечето са постъпили разумно и са поискали пари. Как обаче да се прецени колко точно да получат? Дори и 7 милиард да получат това няма да върне никой в семейството му.

Използвайки доста интересна формула оценката е следната: За 35 годишен мъж с годишна заплата $250000 оценката е $2.6 милиона. Ако е бил женен без деца цената се покача на $4.2 милиона. Ако имат 2 деца още $200 хиляди. Като цяло семейство с 4 човека ако е загубило бащата ще получи $4.4 милиона.

Е, ако разбира се бащата е получавал $250 хиляди годишно. Аз досега не съм се запознал с американец, който работи за да получава такава заплата.

вторник, януари 20, 2009

Нов президент

С този човек няма опасност живота ни да продължи по същия начин. Очакват ни сериозни промени. Ще ми се да знаех дали ще са добри или лоши. Надявам се да са добри.

понеделник, януари 19, 2009

Световната икономика

Четох интересно сравнение за световната икономика от преди няколко години.

Представи си, че на един остров има американец, китаец, германец и японец. Събрали са са си разделили работата. Китаеца ще приготвя храната и ще прави дрехи, германеца ще прави оръдия на труда, японеца ще лови риба. Американеца ще печата пари ще купува почти всичко, което произвеждат останалите.

Въпроса е какво ще се промени в живота на хората на острова, ако американеца избяга от острова? Ами няма да имат пари, но китаеца ще ходи по-добре облечен, японеца ще има повече храна, а германеца ще има време да измисли нови уреди.

понеделник, януари 12, 2009

Цялата долина е наводнена

Цялата долина е залята от придошлите реки. От както се следят нивата на реките в района никога не е имало измерване на толкова много вода като количество и височина на приливната вълна. За това помагат голямото количество падналите валежи в последната седмица, топенето на сняг по планините, които са също в по-големи количества от нормалното и не на последно място рекордните нива на приливите.

Това, което се вижда тук е и на по-малко от километър от мястото където живея. Няма никаква опасност за мен или семейството ми. Не се знае някой да е пострадал. Доста къщи са наводнени, но това се знаеш от преди седмица.

Организацията, която е нещо като "Гражданка защита" имаше амфибии на въздушна възглавница, които могат да се движат по вода и суша. Имаше и хеликоптери готови да помогнат ако има нужда. Знае се, че след около 34 часа нивата ще спаднат до приемливо ниво. Почти всичко премина според прогнозите от преди седмица.

четвъртък, януари 08, 2009

Година без телевизия

Колко програми имаш на кабела? 100 или 200? Колко гледаш? 2-3 часа на ден? Нека да сложим, че гледаш 2 часа. Знам, че гледаш повече. Като се почне от новите около 19:30та до края на шоуто около 23:30. Нека ги сложим 2 часа. 365 дни по 2 часа е 730 часа в годината, което пък е 91 дена работа по 8 часа. 90 дни работа са си 4 месеца работно време.

Ако всеки ден отделяш само по 2 часа значи полагаш годишно 4 месеца труд да гледаш прогами, които целят единствено да те задържат колкото се може по-дълго за да гледаш реклами, политическа и икономическа пропаганда. Интересна професия е да си телезрител. Каквото и друго да работиш ще ти плащат ако работиш 4 месеца в годината. За телевизията обикновенно ти си плащаш.

Бях чел, че имало интересно изследване в Аржентина между две села, които живеели близо едно до друго, но продължителността на живот била различна. Разликите не били какво ядат или какво пият. Разликата била, че в едното село имало телевизия. Не зная доколко е вярно, но аз поне живея доста по-спокойно без телевизия.

Започва нова година. Помисли си колко време е откраднала телевизията от живота ти. Какво е взела и какво е дала. Опитай една седмица без да пускаш телевизора. В началото е трудно, но после изведнъж виждаш, че имаш контрол върху свободното си време. Отново имаш време да отвориш книга или да бъдеш отново заедно семейството си.

понеделник, януари 05, 2009

Странният случай с Бенджамин Бътън

Филм никога не ми е въздействал толкова силно. През последните 20 години съм гледал много филми, някой добри други още по-добри. Това, което изпитах с този филм е нещо различно. Това е филм, който остави нещо в мен. Дори мисля, че ме промени по някакъв начин.

Оригиналното име на филма е "The Curious Case of Benjamin Button". Режисьорът е и режисьор на един друг филм, който ме разтърси преди години - "Седем". Сценаристът е и сценарист на "Форест Гъмп".

Актьорите във филма пресъздават невероятно добре хора в различен моменти от житейският им път. Брат Пит е в централната роля и той играе невероятно. В централната женска роля е Кейт Бланшет, която не му отстъпва по актьорска игра. Има много силна актьорска игра и от другите участници.

Има и много специални ефекти, които помагат да се покаже на екрана живота на един различен човек. Историята е по разказ на Франсис Скот Фицджералд. Разказва се за човек, който се е родил със старо тяло. Тялото когато се е родил е било като 84 годишен човек. Имал е всички здравословни проблеми на един човек в края на дните си. Само разумът му отговоря на календарните години. С времето тялото се подмладява, оздравява, разхубавява, а човекът помъдрява. Интересна идея, която звучи като мечта.

Филмът обаче е за нещо друго. Това е филм, който през цялото време говори за преходността на живота. Говори бавно и отчетливо за истинските ценности, които всички ние срещаме по време на земният си път.

Филмът е за времето когато сме наистина щастливи. Колко кратко е щастието и как трябва да ценим момента в който сме на върха защото това никога няма да се повтори. Колко важно е да усетим когато сме наистина щастливи и ако не друго да се опитаме да запечатаме този момент в себе си.

Филмът е дълъг. Продължава близо 3 часа и се развива бавно и понякога мъчително. Краят е болезнен, но независимо, че цялата история е фантастична, краят по един различен начин е много реален.

Това не е филм за всеки. Човек трябва малко да е поживял за да усети за какво точно се говори. Този, който усети ще го помни с години.

За мен това е филмът на 2008 година.

четвъртък, януари 01, 2009

Честита Нова Година!



И нека новата 2009 да бъде Мирна, Плодородна и Успешна година.

Здраве за всички, които искат да живеят. Любов за тези, които обичат. По-хубави училища за деца които искат да учат. По-високи заплати за по-умните. Повече пари за тези, които работят повече. По-високи пенсии за по-младите пенсионери.

И късмет ... От това всички имаме нужда защото да не забравяме, че доктори, адвокати и журналисти също си пожелават успешна година.

Наздраве и Честита Нова Година!