неделя, март 30, 2008

Идеали

Чета какво съм писал тук от преди месеци и забелязвам как бавно но сигурно българският ми се влошава. Неправилно поставени думи, лошо структурирани изречения.

Някой би казал, че е от английския. Когато единият се подобрявал другия се влошавал. Ами не е така. Английският ми видимо не се подобрява. Просто българския се влошава от липсата на контакт с българската култура. Езика, който се ползва наоколо се ограничава до ежедневно битовия и там по някакви причини всички са склонни да прощават лоша наредба стига тя да е разбираема.

Днес ми се пише по друг въпрос. Наскоро погледнах интересна снимка. Турският министър председател на фона на картина на Ботев. Не беше монтаж. Сниман е по време на посещението преди няколко дни. Снимката изглеждаше като опит да се направи контраст между Ботев и Ердоган. Ердоган на фона на Ботев.

Кой е примера за подражание, идеала на България? Ботев и Левски. Това дали е радостно или е тъжно. Двама българи, които са дали живота си за освобождението на България. Това се е случило не този век дори не и предният.

За това време света се промени няколко пъти. Имаше две световни войни, всяка от които разтърси основите на цивилизацията и пренареди фигурите. След това света премина през технологична революция, студена война, излезе в Космоса и навлезе в информационния век.

България е вече част от обединена Европа, но ние българите продължаваме да имаме идеали от 19 век. Идеали, които учат, че най-достойното, което може да направиш за своята родина е да дадеш живота си за освобождението и. Нищо ново, нищо различно.

Колко време трябва да мине за да осъзнаем, че това не може да е идеал в днешно време? Не може да живеем с цели и примерни от преди две века. Дори и да го правим те не звучат реално и не се разбират просто защото времето е друго.

Добре. Нека да видим кой би могъл да ни е идеала в момента. Или поне от последните 100 години. Преди голямата освободия да дойде имаше идеали, които добри или лоши бяха български и независимо, че говориха пак за пожертване в името на партията си бяха от преди 20-30 години.

След това вакум. Трудно би могло да се идеализира Ченчаджията в зората или Охранителя в по-късния период на прехода. Бизнесмените, които дадоха живота си за да бъдат богати отново не могат да бъдат идеал. Липса, която отново ни връща към Ботев и Левски. Те независимо, че са то друго време и не са добър пример днес и сега поне не пречат.

Какъв е Американският идеал? Много простичък и винаги актуален. В момента примерните имена са - Арнолд Шварценегер, Бил Гейтс, Лорън Бъфет . Малкият човек, който с добра идея, много работа и малко късмет се издига на останалите. Няма причина да се сменя и винаги е актуален.

Може ли българския да бъде такъв? Идеал, който да говори за много работа, амбиция, иновации, малко късмет и успех на база на това? Ами да, но поне трябва да има едно име като за пример? Е това вече е наистина трудно. Успеха в България е или много опасен или резултат на неща, за които вестниците или не искат или не могат да пишат.