Тук се смята, че стресът в училищата е причина за нещастно детство. Държавата се е ангажирала да направи среса минимален. Това е програма от 10-12 години и в момента се виждат някой резултати.
Първите 3 години (5-8 годишни) децата "учат" нещата визуално с игри и песни. Много спортуват за да са здрави. Следващите 3 години трябва да се научат на нещо. Какво и как не зная, но определено без да се подлагат на стрес и напрежение.
Резултата даваха днес по новините. Деца, които влизат в high school (нещо след 7-8 клас) и не могат да четат!
Представиха и учител, който заминава да преподава извън Австралия. Човека не беше доволен от учебните програми. Представиха и майки, които са изпратили децата си в часни занимални за да се научат да четат! Едната се похвали, че детето много бързо напредвало.
Тя беше доста ядосана на образователната система защото показа бележника, който беше с B и C оценки (4-5) по предметите, които са го изпитвали, но детето не може да чете. Видимата възраст беше 5-6 клас. Детето познава някой думи като картинки. Може да се оправи в магазин, но не може да чете литературен текст.
Без стрес и напрежение не става да се учи. Всъщност интересен е въпроса дали имат нужда от хора, които да могат да четат? Реално четенето не е необходимо. Филмите не са със субтитри. Като знаеш къде да гледаш числата в банковата си сметка няма нужда да четеш останалото. Цените на стоките са ясни. Четенето обременява. Важно е хората да са щастливи! Каквото и да им струва това. Каквото и да значи това.
