сряда, ноември 30, 2005

Стандартите

В Австралия ако решат да построят спирка за чакане на автобуси, това не означава да сложат табела само.

Спирката там е номер на изделие. Продукт, който някой трябва да изработи. Този номер означава много неща. Как трябва да се модифицира пътнато платно. Къде трябва да се сложи пешеходната пътека за да може хората да минават от едната и другата страна. Къде трабва да е светофара, който да позволява някой ако реши да мине през пътното платно да спре движението. Къде трябва да е информацията за автобусите, които минават от тук. Много неща, които се правят за да има изделие "спирка".

Затова където и да съм ходил спирките са като две капки вода. И не само мястото за чакане, но и пешеходната пътека със светофара и задължителното кошче за боклук. Причината вероятно е, че докато не се завърши и последната подробност от изделието "спирка", то това не е "спирка". А щом не е "спирка" общината няма да плати за изработено изделие "спирка" на фирмата, която е спечели търга. Никой не плаща за 80% завършено изделие. Поне не в Австралия. Поне, доколкото аз знам.

четвъртък, ноември 24, 2005

Дърво с корен

Мина една година от както не съм в България. Дълга година. Видях много и преживях много. Видях повече от колкото съм мечтал.

През годините преди това имах няколко възможности да изляза за дълго от България. Винаги смятах, че съм много силно свързан и няма да се чувствам добре. Винаги се виждах как съм някъде далече, далече и всяка вечер сънувам България.

Може би предците ми са живяли на кон, но се оказа, че се приспособявам бързо и когато семейството ми е с мен се чувствам добре далече от родината.

Има дървета без корен и такива, които носят корена в себе си. Аз определено го нося в мен.

вторник, ноември 22, 2005

Очите на четири

Тук трябва постоянно да се пазиш от добри предложения. В Австралия липсваха, а в България бяха елементарни поради липсата на хора с опит. Предполагам, че и в България ще се появят, но трябва да се смени поне едно поколение. Да минат онези 40 години. Почти минаха половината. Още малко.

Тук си личи, че хората от години мислят как да ти направят предложение, което можеш да откажеш трудно или да минат месеци преди да разбереш, че всищност не е толкова изгодно, колкото ти си е струвало в началото.

Последното беше в Target. Това е доста разспространена верига магазини. Имаше и в Австралия има и тук. Трудно е да се опише. Нещо като мечтата на домакинята на поносими цени. Можеш цял ден да загубиш в него.

На касата видяха, че сметката ни е голяма и предложиха да ни направят отстъпка 10-15%, като срещу това ще получим и клиентска карта на магазина. Всичко изглежда нормално. Това е разспространена практика тук. На база на клиентските карти правят разчети за доставките си и пращат рекалми точно, на тези, които са показали, че ще посетят магазина ако има добро предложение. Разумно.

Започнах да попълвам формата и виждам, че искат малко повече данни от нормалното. Поглеждам внимателно и виждам, че всъщност подписвайки този лист ще получа не само клоиентска карта, но и кредитна карта валидна по цял свят. Рализката е, че процента е по-висок ако закъснееш с плащането. Ако купиш нещо примерно на 1-ви декември трябва да го платиш до 20 януари за да не плащаш лихвата по така направения заем. Малко по-сложно е, но не е лошо.

В България ми трябваше 1 месец + 1001 документа да си изкарам кредитна карта, която всъщност се оказа, че се разпознава по света и не всички я приемат.

Това е хубава тема за нещата които получаваш в България за пътуването си по света. Получаваш карта, в която банката ти се кълне, че е същата като всяка друга Visa, но номера и показва, че е издадена от страна "второ качество". И получаваш специално отношение.

Също като обичания ми български паспорт. Обичам родината, но се възхищавам на администрацията. Няма нужда да отварят паспорта или да четат името на държавата. Щом е червен значи си достоен за специално отношение. За жалост тези, от които зависи пътуват с дипломатически паспорти, които искам да подчертая дебело - не са червени!

Да се върна на кредитните карти. В Австралия имах нужда от специално потвърждение от работодателя по телефона + няколко документа.

Тук щях да получа картата след 5 мин попълване на 1 страница. И резултата щеше да бъде 1 кредитна карта повече.

Може би изглежда добре, но се оказва, че това те дърпа назад. Повече кредитни карти означава по-нисък кредиртен рейтинг. Тук с лощ кредитен рейтинг си извън бизнеса. С добър рейтинг имаш достъп до всичко. Всичко.

понеделник, ноември 21, 2005

Благотворителност

Преди няколко дни гледах как се опитваха да засрамят няколко човека, които си изкарват с честен труд парите. Казаха имената на двамата, които са си купили къщи за по няколко милинона. Работили вече доста години като организация за събиране на помощи.

Обаждали са се на вдовици на военни. Това не е толкова трудно тук. Има доста военни и доста вдовици.

Говорили патриотично и продължително. В замяна искали пари с които да подпомогнат възстановяване и построяване на паметници на загиналите под флага на страната бореща се за демокрация и свобода по всяка точка на света.

Всичко е легално. Борят се с огромна конкуренция от други такива. Наистина дават някакви пари за посочените цели. Малката подробност е, че официално са обявили където трябва, че ще запазват 95% от средствата за да поддържат организацията (себе си).

Това много ми напомни за българските благотворителни организации, които от събраните пари за различни чисти цели поддържаха офис, факс и секретарка. Докато другите компании се бориха за клиенти и срещу конкуренцията, подобни организации под флага на наистина благородни цели издържаха офис. И се справяха разеснявайки, че е нормално да поискаш от хората пари за ... и да вземеш от тях, за да платиш на секретарката си.

неделя, ноември 13, 2005

Българи танцуват, американци пеят

На същия форум, който описах по-долу днес имаше изпълнение на български народни песни и танци.

Пяха американки и после танцуваха българи - мъже и жени. Песните бяха с американски акцент, но танците бяха от сърце и душа. Странно е усещането като видиш тук български народни танци. Хареса ми.

събота, ноември 12, 2005

Танци и песни на народите

Тази седмица има народно творчество на различните националности. Поне така си мислех преди да видя за какво става дума.

Ако това се правеше на друго място вероятно щяха да бъдат поканени индийците да танцуват индийски танци а българите да пеят български народни песни.

Тук е малко по-различно. Американци танцуват индийски танци, американци пеят тиролски песни, американци пеят български народни песни. Като казвам американци имам предвид такива, които не са станали американци преди 1 поколение а много преди това.

Не успях да чуя как пеят български народни песни, че беше вчера а аз не минах през мястото на което се провежда, но ако ги пеят както танцуват индийски танци ... добре че не съм ги чул.

На сцената се появи американка, която до 10-то коляно няма индиец в рода си. Започна с това, че ако на някой му се до танцува може да се запише на танци в клуба и първите 3 урока ще са безплатни, както обикновено. Ако обаче се запише следващата седмица, ще има още 1 безплатен.

После се подготвиха 3 американки нарисувани като индийки. Това не беше достатъчно за да допринесат на външен вид. На едната част от тялото беше излязло от костюма, и се подрусваше доста след като е застанала на едно място. Не вярвам някога някъде да е имало такива индийска танцьорка. Особено в Индия.

Започнаха да танцуват. Музиката беше предварително записана и автентична т.е. не се изпълнява от музиканти в кръжока по индийска музика. Но всичко автентично се ограничаваше само с музиката. Виждах как са правили опит с месеци да правят същите движения които е правила истинска индийка, която е чувствала музиката. При тях обаче това бяха движения. Просто движиха единия крак после другия. Колко напред да стъпят беше измерено във футове. Потропваш два пъти, движиш едната ръка над очите, другата там, после десния крак напред, левия в страни. Пълна скръб. Горките жени, някой ги беше излъгал, че танцуват.

За жалост това е само още една проява, на нещо, което ми прави впечатление тук.

Гледа се само външното. Това, което може да се види с очи. Никой, не виждам да прави опит да направи една крачка напред и да види това, което не се вижда. Това, което всъщност разделя аматьорите от професионалистите. Дори по телевизията.

Преди доста години имах шанса да гледам български ансамбъл за народни танци как празнуваше 40 години от създаването си. Имаше танцьори от 5 до 50 години. Там започнаха с малките. После следващото поколение. Накрая излязоха мъже на по 50 години. Невероятно. Движенията пестеливи, но виждаш, че когато тропне го прави така, че земята да натисне. Когато повдига ръка няма нещо, което може да я спре. Танцуваха повече с дух отколкото с тяло. И това се усещаше от всички в залата. Невероятно преживяване. Истинските танцьори не танцуват с тяло.

Всъщност може би правя грешка да сравнявам рекламата на един клуб за танци с хора, които са танцували за да живеят или по-скоро живели за да танцуват.

сряда, ноември 09, 2005

Телевизията

Има доста да се пише. Най-много ме впечатлиха субтитрите. На всяка, на абсолютно всяка програма може да пуснеш субтитри на английски. Дори на тези предавания, които се развиват в момента. Предполагам, че има наети хора, които слушат и въвеждат защото от време на време малко изостават.

На всички реклами може да пуснеш сутитри също. Като казах за рекламите. Направих си следния извод: В България прекъсват филмите с реклами. В Австралия редуват части от филма с поредица от реклами. Тук прекъсват, обикновенно интригуващата поредица от реклами, с откъси от филма.

вторник, ноември 08, 2005

Хранителните магазини

В Австралия, когато влезеш в някой магазин от вида на Woolworths можеш със затворени очи да пазаруваш. Не е необходимо да проверяваш трайност и годност. За целия ми престой там не съм попадал на храни негодни за употреба. Организацията не позволява някой да ти продава негодни храни.

Тук не е така. Тук трябва постоянно да си нащрек. Както за всичко останало, така и за храните. Попаднахме на храни с изтекла годност.

неделя, ноември 06, 2005

Метлите

Тук все още не съм срещал този инструмент. Може би още не са го открили. Предполагам, че повечето от хората не са чували за съществуването му. Не съм го виждал и по магазините.

Вече е късна есен и падналите листа са навсякъде. Много е красиво. Сега виждам, че да живееш сред палми е красиво, но когато цял живот си виждал паднали листа всъщност ти имаш нужда да виждаш паднали листа.

Има хора, които са ангажирани да ги прибират за да може дренажната система да работи нормално. Това е много важно за този регион. В момента вали. Не по много, не постоянно, но вали и така ще е доста време.

Всички които се борят с листата носят на гръба си нещо като прахосмукачки, но вместо да всмуква, духа листата. Може да се види как обикалят сутрин и си играят като деца с листата. Духнат от тук, духнат от там. Изглежда забавно, но според мен много по-малко ефективно от една добра метла.

вторник, ноември 01, 2005

Кой управлява?

Има много лесен начин да разбереш кой управялва.

В средните векове замъците са били най-високите сгради. Вътре някъде се е намирал храма. Търговците са в малки постройки.

По-късно катедралите са се извисявали над всичко. Както над замъка така и над търговците.

Държавната власт в САЩ при създаване на държавата се е намирала в най-високата сграда. Следващата по височина е била църквата. Търговците са били в най-ниската.

Сега... Сградава в която са търговците е над всичко. Както над храма така и над сградата в която се творят и прилагат законите.