неделя, юли 12, 2015

Етични теории

Морални принципи

Моралните принципи ни помагат да намерим отговор на въпроса как трябва да живеем. Те ни дават общи правила за определяне на добро и лошо.

Една постъпка е добра ако се подкрепя от моралните принципи, а когато противоречи е лоша. В повечето ежедневни ситуации човек използва интуитивни морални принципи за да определи кое е лошо и кое е добро.

Съществуват обаче ситуации в които интуицията не е достатъчна. Дали е правилно да откраднеш лекарство за да спасиш живота на близък човек? Да спасиш живот е добра постъпка, но да се краде е лошо. В подобен конфликт интуитивните морални принципи не са достатъчни за да получим категоричен отговор.

За да може да намери отговор човек е създал системи от морални принципи наречени етичните теории. Основната цел на една етична теория е да открие и развие морални принципи, които:
  • успява да обясни и подкрепи инстинктивните моралните принципи и 
  • помага разрешаването на морални дилеми.

 

Морални ценности

Възможно ли е едни и същи морални ценности да се споделят от всички в обществото? Възможно ли е една система от морални принципи да бъде валидна за всички в обществото? 

 

Субективен релативизъм

Както при повечето интересни въпроси и тук имаме различни идейни течения. Субективния релативизъм твърди, че няма универсална система от морални принципи и моралните ценности са различни за различните индивиди. Моралните принципи са индивидуални и е нормално всеки един от нас да има различна система от морални принципи.

Това звучи естествено на пръв поглед. Ако в една стая има група от хора най-вероятно не всички ще са на едно мнение по въпросът дали осъждането на смърт е допустимо. От друга страна, подобна гъвкавост в избора на моралните принципи не ни помага да взимаме решение в случай на морална дилема и това противоречи с дефиницията на етична система. Ако всяка постъпка може да бъде оценена като добра защото може да бъде защитена с личните морални принципи на извършителя тогава ние нямаме етична система.

 

Етичен обективизъм

Ако в едната крайност е субективния релативизъм в другата е етичния обективизъм. В теориите на база на етичния обективизъм се смята, че съществува фундаментална система от морални принципи, които са валидни за всеки и за всички. Оценката на една постъпка е независима от желанията на човека. Това първоначално звучи доста привлекателно. С подобна система лесно може да разрешават морални дилеми. Труден или дори невъзможен за решаване проблем е идентифицирането на морални принципи, които са не само са валидни но и отговарят на интуитивните принципи във всеки от нас.

 

Културен релативизъм

В културния релативизъм се твърди, че индивида може да направи грешка в преценка си, но в културната група съществуват морални принципи, които помагат за правилна оценката на постъпката. От това следва, че всяка постъпка трябва да се разглежда в контекста на културната група в която е индивида. Тъй като интуитивните принципи са повлияни от културата, в която индивида е израснал, индивидуалните интуитивни морални принципи рядко ще влизат в конфликт с моралните принципи на групата. Трудностите с прилагането на тази теория възникват едва когато две различни културни групи правят оценка за постъпките една на друга.

 

Етични теории

Нека разгледаме някой от по-значимите етични теории. За повече от две хиляди години хората са създали множество етични теории. Има теории, които се базират на религиозни учения, има такива, които оценяват действието според резултата от постъпката, а други дават оценка в зависимост от намеренията за постъпката. Има и такива, които се фокусират само върху личността, която извърша действието.

 

Теория на Божествените закони

След като Бог е създател на вселената и правилата които управляват вселената, създал е хората и е дал законите по които да живеят, значи Бог е определил моралните принципи. Едно действие е добро ако е съвместимо със законите на Бог и е лошо ако е в конфликт със законите създадени от Бог. Това звучи добре, но за съжаление Бог не разговоря с всеки и за да намерим отговор на една или друга морална дилема повечето от нас трябва да разчитат на установените религии. Трудностите възникват в избора на религия. Има много религии и не всички са на едно мнение по някой въпроси. Добро или лошо е да се яде телешко? А свинско?

 

Теории на Ютилитaрианизм

Това са теории които оценяват постъпката единствено на база на резултатът от постъпката. В тези теории има две правила:
  1. Щастието е единствената морална цел 
  2. Всички постъпки трябва да бъдат оценявани на база на резултата им.  
Ако резултатът от едно действие подобрява щастието на хората, които са засегнати, значи това е добра постъпка. Ако намалява щастието на засегнатите значи е лошо. Всеки човек се оценява като единица. Ако откраднеш от един човек и дадеш на 10 човека, това е добра постъпка. Ако откраднеш от 10 хиляди и дадеш на 100,  това е лоша постъпка.

В много случаи оценката от тази теория съвпада с интуитивните принципи, но има и сериозни проблеми. Един от големите проблеми с тази теория днес е че няма причина да се зачитат човешките права на индивида. Ако двама човека биха били по-щастливи от незачитането на правата на един човек, то според тези теории това е добра постъпка.

 

Теория на Отговорностите - Деонтология

Това е теория, която се фокусира върху дефиниране на моралните принципи чрез анализ. Оценката на е една постъпка се основава на мотивите за постъпката, а не на резултата. Ако мотивите са продиктувани от това какво трябва да бъде направено в тази ситуация тогава това е добра постъпка. Как може да се разбере дали са добри мотивите и какво трябва да бъде направено? Моралните принципи трябва да бъдат универсални и валидни винаги и за всеки индивид. Ако моралният принцип няма универсален характер т.е. съществува ситуация, в която не е валиден, то той не може да бъде част от етичната система.

Примерно може ли да бъде морален принцип "излъжи ако това ще помогне да получиш повече"? Има ли ситуация, в която този принцип не е валиден? Валиден ли е за всеки човек във всяка ситуация? Ако има ситуация или човек, за който това не е валиден принцип, това означава, че не може да бъде морален принцип от етичната система.

Тази теория има няколко слабости. Първата е, че тази теория не помага да се разрешават морални дилеми. По-голямата слабост е че последствията в една постъпка не са от значение.

 

Теория на Етичните добродетели

Това е една от най-старите етични теории. В тази теория не се търсят универсални морални принципи, а се фокусира върху моралните качества на индивида. Какви качества притежава индивида е от по-голямо значение от резултата на постъпката му или намеренията за постъпката му. Важна роля в тази етична теория имат моделите за подражание с висок морал като Буда, Ганди и Сократес.

Аристотел е един от първите описал етичните добродетели на индивида. Според Аристотел всяко положително качество са намира между две отрицателни. Щедростта е между стиснатост и разхищение. Умерено поведение е между безсрамие и стеснителност. Да бъдеш храбър означава да не бъдеш страхлив и да не бъдеш безразсъден. Страхливецът няма достатъчно храброст, а безразсъдният я има в излишък. Само истински храбрият знае кога да  изпитва страх когато трябва и да не се страхува.

С векове етичните добродетели описани от Аристотел са били основата на моралните принципи на западната цивилизация. В средните векове към кардиналните добродетели на Аристотел се добавят християнските: смиреност, подчинение, вяра и любов. През 18-ти век се добавят още няколко, но дори и след това списъкът никога не е бил напълно дефиниран. През вековете различни мислители са добавяли или махали добродетели и не съществува пълен и завършен списък.

Теорията на етичните добродетели се фокусира върху перфектния индивид. Трудно може да се определи кой е перфектния индивид и трудно може да се дефинира какви точно са универсалните етични добродетели. От една страна това е добре, защото през вековете в зависимост от това с какво се занимава индивида подходящата комбинация може да е различна. Това помага да няма големи конфликт с интуитивните морални принципи, но пречи да се вземат решения в случая на морална дилема.

 

Заключение

Различни култури в различни епохи са смятали една или друга теория за правилна. Всяка една от теориите в определен период е имала поддръжници и последователи. В бъдеще заедно с промяната на обществото ще продължим да създаваме етични теории, които взаимстват от съществуващите, но и добавят нови елементи. Всяка една от теориите отразява определена епоха. Всяка една от етичните теории е използване с цел формиране и поддържане на здраво и стабилно общество.

 

Литература

The Big Questions, Nils Rauhut
The Oxford Guide Philosophy, Honderich
Ethics History, Theory and Contemporary Issues, Steven Cahn, Peter Markie

неделя, януари 05, 2014

Неочаквана среща

Докато се бръснах тази сутрин, и мислих за нещо съвсем без значение, погледнах огледалото и ...  изненада! Спрях, и погледнах по внимателно. От огледалото ме гледаше някой друг! Това не бях аз. От едната страна на огледалото стоя аз, който се чувства на 20. От другата страна ме гледа другото аз, на 40, с посребрели коси, с много високо и не много гладко чело.

Спрях за момент. Оставих всичко друго и седнахме да си поговорихме ние двамата - този на 20 и този на 40. За живота и за всичко останало. Интересен разговор се получи. Поговорихме за това, което се случи през тази част, в която ако съм късметлия може просто да се нарече  половината. Ако съм по-малко късметлия ще се нарече по-добрата част. В тази част, в която се случват по-важните неща за един мъж. Онези немного неща, които тежат и се случват само веднъж: първа крачка, първа дума, първи учебен ден, първа целувка, заклеване пред родината, сватба, дете...

Говорихме си и за всичко онова, което се случва и е помежду: дни, седмици и месеци, в които като че ли нищо не се случва. Всъщност, случват се неща, но винаги такива, които само те разделят от това, което очакваш след няколко месеца. Понякога това е ваканция, друг път е пътуване или просто завършване на проект. Дните минават неусетно и бързо. Месеците минават все по-бързо и по-бързо.

Докато си дискутирахме се съгласихме, че между този на 20 и този на 40 разликата не е само в това, което се вижда в огледалото. Има и други разлики. За последните 20 години амбициите бавно се изместиха и после намаляха. Целите се промениха; вместо да са какво искам за мен станаха какво е това, което е най-добре за децата, за семейството и за родителите. Амбицията да си най-добър се промени с желанието да си достатъчно добър.

Онзи на 20
Онзи на 20
Този на 40 се е научил да изслушва и да обяснява внимателно. Да поправя без да наранява и да помага без да създава неудобство. Той и така подходи в този разговор. Другия на 20 не беше такъв. Той послуша малко и после дръзко заяви, че съм заприличал на родителите си. Станал съм същия като тях и независимо, че ми харесва, това не е правилният начин. Този на 20 не можеше да слуша много дълго. Той знаеше, можеше и винаги беше готов да покаже когато, според него, някой греши. Започна се по-сериозен спор, в който няма как някой да победи. Няма начин този на 20 да се съгласи с този на 40. А този на 40 в видял доста повече и знае много повече.


Съгласихме се, че тази дискусия трябва да продължи. Твърдо решихме, че трябва да поканим и този на 60 да си каже мнението. Да се съберем след 20 години тримата, да седнем и по мъдруваме над чаша червено вино как трябва да се живее и най-вече какво е животът.

Наздраве!




четвъртък, януари 05, 2012

Завърнал се от бъдещето

След много, много години животът ни ще е различен. Ежедневието ще бъде изпълнено с незначими събития. Здравето няма да е цветущо а всичко което се случва наоколо ще има все по-много малко значение за самите нас.

И тогава, ако някой ти предложи да се върнеш да изживееш пак 2012? Да бъдеш щастлив и отново на върха. Да бъдеш здрав, силен и в разцветът на силите си. Отново да изживееш тази невероятна част от Животът, когато децата са малки, възможности много и радост навсякъде?

Как би изживял днешния ден ако го живееш завърнал се от онова сиво бъдещето, което те чака там някъде?

Аз искам да живея като завърнал се от бъдещето. Пожелавам го и на всички вас!

понеделник, октомври 10, 2011

Пълна обиколка на земята

След почти седем години успях да завърша околосветското пътешествие.

  • София,
  • Лондон
  • Сингапур
  • Бризбън
  • Сидни
  • Оукланд
  • Лос Анжелис
  • Сиатъл
  • Париж
  • София

събота, октомври 09, 2010

Тихият пролетен дъжд

Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!

Николай Лилиев, 1918

неделя, март 14, 2010

Екстрасенси, фараони

В последните години не съм попадал нито веднъж на "хороскопа си".  Тук няма дневни, месечни или годишни хороскопи за родените на 1 февруари или 25 юни. Липсва всякаква информация за съвместимост между теле и дева. Дали семейното щастие им е гарантирано от звездите и дали си струва да опитат семейство да създадат.

Доколкото съм запознат липсва също "специалистката" по леене на куршум, гледане на кафе, премахване на уроки, баене срещу болежка, хвърляне на боб и безбройните други специалности разпространени в България. Не съм чувал някой да се върти три пъти ако черна котка му мине  път или да брой колко пъти кука кукувицата. Никой, или поне според моите наблюдения, не разчита на чиста вода в цветни шишенца наречена "хомеопатия".

Всичко това е заместено с религиозни храмове. Има огромни църкви с паркинги по-големи от тези на Метро. Повечето са християнски, но има големи джамии и синагоги. Има много църкви и понякога по две на кръстовище. Много рядко може да се види католически храм. Повечето от християнските църкви не приличат по нищо на тези, които има в България и са с имена които аз лично свързвам със сектите съсипали много българи през 90-те. Много рядко имат символи, по които може да ги различиш. Повечето са постройки тип общински съвет.

Наскоро си мисля, че всъщност липсата на силно религиозно присъствие в българското обществото е заместено с безброй други вярвания. Много странно едното замества другото. Като че ли човека има нужда от нещо, което да запълни тази празнина. Аз лично не зная дали е по-добре да вярваш, че боб може да предскажи бъдещето или да вярваш, че като дадеш 10% от спечеленото за месеца ще живееш по-добре след като спреш да живееш.

Всъщност, няма значение каква е истината за мен. За теб е важно в какво ти вярваш...

петък, февруари 26, 2010

Еволюция на езика

Времето лети и българският език се променя, усъвършенсва и става все по-близък за всички хора по света. Развитие с така скорост ще помогне на всички с не лоши познания по английски да разбират Ботев и Яворов. Е, може би не точно тези двама, но има шансове да разбират писанията на някой нови творци и учители.

Сорри за учители исках да кажа коучовете. Ако не знаете какво е коучове най-добре е да потърсите обучител който да ви фасилитира този нолидж.


Сайта, който ме остави втрещтен е http://emiliailieva.com/ Нямам честа да познавам авторката, която се описва като "международен обучител, фасилитатор и лайф коуч". Предполагам е с била с най-добри намерения когато е копирала стила и езика на сайтове за подпомагане на вземането на решения за пренасяне на едни пари от един джоб в друг. Такива сайтове, книги и курсове има навсякъде. Да оставим на страна съдържанието или по-скоро липсата на съдържание. Това, което ме остави без думи е езика. Ето някой откъси:

За успеха на един коучинг процес е нужен естествен поток и доверие между коуч и клиент.

Имах възможността да изследвам различни техники и методи за фасилитиране и обучение, самата аз да бъда обучена в курсове за Обучение на обучители и в крайна сметка да започна да водя семинари и да фасилитирам групи.

Даже не ми звучи смешно... Жалко, много жалко ако това е посоката на развитие на езика.