Тихият пролетен дъжд

Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!

Николай Лилиев, 1918

Екстрасенси, фараони

В последните години не съм попадал нито веднъж на "хороскопа си".  Тук няма дневни, месечни или годишни хороскопи за родените на 1 февруари или 25 юни. Липсва всякаква информация за съвместимост между теле и дева. Дали семейното щастие им е гарантирано от звездите и дали си струва да опитат семейство да създадат.

Доколкото съм запознат липсва също "специалистката" по леене на куршум, гледане на кафе, премахване на уроки, баене срещу болежка, хвърляне на боб и безбройните други специалности разпространени в България. Не съм чувал някой да се върти три пъти ако черна котка му мине  път или да брой колко пъти кука кукувицата. Никой, или поне според моите наблюдения, не разчита на чиста вода в цветни шишенца наречена "хомеопатия".

Всичко това е заместено с религиозни храмове. Има огромни църкви с паркинги по-големи от тези на Метро. Повечето са християнски, но има големи джамии и синагоги. Има много църкви и понякога по две на кръстовище. Много рядко може да се види католически храм. Повечето от християнските църкви не приличат по нищо на тези, които има в България и са с имена които аз лично свързвам със сектите съсипали много българи през 90-те. Много рядко имат символи, по които може да ги различиш. Повечето са постройки тип общински съвет.

Наскоро си мисля, че всъщност липсата на силно религиозно присъствие в българското обществото е заместено с безброй други вярвания. Много странно едното замества другото. Като че ли човека има нужда от нещо, което да запълни тази празнина. Аз лично не зная дали е по-добре да вярваш, че боб може да предскажи бъдещето или да вярваш, че като дадеш 10% от спечеленото за месеца ще живееш по-добре след като спреш да живееш.

Всъщност, няма значение каква е истината за мен. За теб е важно в какво ти вярваш...

Еволюция на езика

Времето лети и българският език се променя, усъвършенсва и става все по-близък за всички хора по света. Развитие с така скорост ще помогне на всички с не лоши познания по английски да разбират Ботев и Яворов. Е, може би не точно тези двама, но има шансове да разбират писанията на някой нови творци и учители.

Сорри за учители исках да кажа коучовете. Ако не знаете какво е коучове най-добре е да потърсите обучител който да ви фасилитира този нолидж.


Сайта, който ме остави втрещтен е http://emiliailieva.com/ Нямам честа да познавам авторката, която се описва като "международен обучител, фасилитатор и лайф коуч". Предполагам е с била с най-добри намерения когато е копирала стила и езика на сайтове за подпомагане на вземането на решения за пренасяне на едни пари от един джоб в друг. Такива сайтове, книги и курсове има навсякъде. Да оставим на страна съдържанието или по-скоро липсата на съдържание. Това, което ме остави без думи е езика. Ето някой откъси:

За успеха на един коучинг процес е нужен естествен поток и доверие между коуч и клиент.

Имах възможността да изследвам различни техники и методи за фасилитиране и обучение, самата аз да бъда обучена в курсове за Обучение на обучители и в крайна сметка да започна да водя семинари и да фасилитирам групи.

Даже не ми звучи смешно... Жалко, много жалко ако това е посоката на развитие на езика.

Правилната цена

Като за нова година реших да си купя нещо за компютъра. Има намаления и си викам, че е удобен момента за малко освежаване на компютъра с памет и още нещо. Всъщност, след толкова години опит с намаленията бих казал, че с намаленията давам повече пари защото взимам повече продукти отколкото бих купил нормално. Може би това е добре, но винаги остава въпроса - Добре за кого?

Докато търсих какъв модел от една част да взема резултатите ме въвлякоха в интересни мисли. Знаех какво точно търся, но като отговор в един от Интернет магазините получих 6 различни вида. Началния вид се казва 'стандартен', после идва 'нормален', 'професионален', 'разширен', 'платинен'. Имаше и още един по средата, който не помня как го бяха кръстили. Интересното е,  че всички те имат едно и също ядро на продукта. Основното, което формира цената съществува и в най-малкия и най-големия модел, но цена е повече пъти повече!

Основните различия, е че най-скъпият продукт има 3 пъти по-дълъг лист от "неща". Ако се погледне реално повечето от тези "неща" и възможности са козметични. Това е като на хладилник да сложиш няколко пискюла и доста панделки. Не че няма да вършат работа на някого за нещо,  но това не е нещото, заради което би купил продукта. Това са само разграничителни, с които се сегментира пазара.

Цената на продукт преди години се формирала като разходи + % печалба. Това обаче е било някога далеч в миналия век и сега се разглежда като архаизъм. Днес всички искат да създават продукти, които може да се продават на идеалната си цена.

Каква е идеалната цена? Идеалната цена е максималната, която би платил ТИ. Идеалната цена на един и същи продукт е индивидуална и е различна за всеки един от нас. Идеалната цена гарантира максимални продажби и максимална печалба. Проблемът е, че никой няма да се съгласи да го питат какви проходи има, за да му кажат колко ще струва същото нещо, което би било многократно по-евтино за някой друг.

Затова вместо да има един продукт се правят 10. Основата, ядрото на всички е една и съща, имат разлики, които помагат да бъдат разграничени от крайният потребител и цената е много различна. Обикновено разликите са почти козметични, за да може да се запази производствените разходи малки. Ако разликите са големи производството би се оскъпило, а това вече не е добре. Най-често разлики са в името, кутията и цвета. Важно е от пръв поглед да личи по-скъпия модел. Да звучи познато?

Хората, които могат да си позволят по-скъпия модел ще го купят по много причини:

1. Хората с пари обичат да търсят ... качеството. Производителите обожават хората с пари и мото "Не съм богат да купувам евтино"
2. Рационалните безхаберия също са добре дошли - "Ако нямаше разлики щяха ли да имат различен модел? Нали? Не виждам нещо различно, но не може да няма. Иначе защо ще му слагат друго име, друга цена и виж, виж каква кутия са му направили."
   
3. Комплексите не водя много по-далеч "Аз да не съм някой мухльо да купувам най-евтиното? Сега точно не искам да купя най-скъпия. Не че не мога. Мога, но съм решил вече да взема  този другия. Той е почти толкова скъп като най-скъпия. Комшията си купил средния модел и сега ще си умре от яд като му покажа кой съм взел аз? 
4. Комисионерите също не правят изключение: "На процент съм и по-скъпото е по-добре за мен."
   

Резултата е, че сегментиране на пазара се вижда навсякъде - коли, яхти, домати, кафе, юфка, мармалад, компютри. Работи добре и работи безотказно за производители, продавачи и дори може да се каже за купувачите. Хората са щастливи, че са им вземали пъти повече пари за същият продукт, но в по-хубава кутия. А всички знаем, че най-важното е клиента да е доволен!


- Бате, колко струват доматите?
- За тебе по лев, за оня със сакото по десет.

125 полицаи загинали през 2009 в САЩ

Всъщност полицаи не е много точно да се каже. Тук има 6 (или повече) различни вида полиция и в зависимост къде се намираш може да очакваш различен вид да е в правомощията си.

125 са загиналите служители, които са натоварени с задачата да прилагат закона. Прочитайки заглавието очаквах числото да се дискутира като проблем. Всъщност това е най-малкия брой от 1959 година насам, когато са били 108. През 2008 са 133.

Време ти е ограничено

Време ти е ограничено, така че не го пропилявай като живееш живота на някой друг. Не падай в капана на догмата да живееш по начин измислен от други хора. Не позволявай шума от мненията на останалите да подтисне твоя собствен глас. И най-важното, имай куража да следваш интуицията и сърцето си. Те по някакъв начин вече знаят какво точно ти искаш да станеш. Всичко останало е второстепенно.

Стив Джобс,

Юни 2005

“Your time is limited, so don't waste it living someone else's life. Don't be trapped by dogma — which is living with the results of other people's thinking. Don't let the noise of others' opinions drown out your own inner voice. And most important, have the courage to follow your heart and intuition. They somehow already know what you truly want to become. Everything else is secondary.” 

Steve Jobs