вторник, юли 17, 2007

Практически румънски език

Нищо хубаво не съм чувал от роднините си за румънската окупация. Било толкова лошо колкото и по турско. Дори повече. Никой не е забранявал на българите да говорят езика или да изповядват религията си по време на 500 години турско робство. По време на румънската окупация говорене на български, пеенето на български или свиренето на българска музика се е наказвало строго. Това да си Българин е било достатъчно за да имаш проблеми. Малко се говори за това, че Добруджа е далеко от София, но местните хората все още си спомнят. Има много истина за този период в "Хайка за вълци" на Ивайло Петров.

След 1989 имаше няколко опита да се "върнем" към "майка Румъния". Веднъж градът ми осъмна с позиви ... и хората се развеселиха. Това сигурно беше най-смешното, което се случи през 1990 в Добрич. И досега не съм виждал някой, който да се определя като румънец и да живее в България. В края на окупацията, преди да напуснат България, са взели всичко що е можело да се открадне и всеки, който се нарича румънец. Но за жалост не само това. Имало е насилствено изселване на българи в северна Румъния. За всеки българин минал границата в посока България трябвало един "румънец" да премине в обратната посока. След 1989 имаше публикувани истории от все още живи българи от концентрационните лагери в северна Румъния.

Имам приятели, които все още имат роднини в Румъния, които се чувстват Българи. Преди много години румънската власт не им разрешила да се върнат в рамките на България. Мои родини, които не са били пускани да се върнат в България тайно са изпратили децата си през нощта с малко добитък, за да могат да се върнат в България. Много тъжни неща са се случили по това време, но комунистическото правителство не говорило за тези събития с десетилетия. По същото онова време те са били заети с утвърждаване на "нация" в западните покрайнини на България. Друг голям проблем.

Сега работя с една румънка от северната част на Румъния, която всъщност е и най-далечна част от България. Когато я чуя как казва "Ох, Боже, Боже..." на "румънски" се сещам за възрастните хора в моя края. Тя го казва така, както баба и и прабаба и са го казвали - на български език. Оказва се, че много от зеленчуците и плодовете в румънския се използват български думи. Това е също интересен факт.

Основната причина за това писание е нещо, което забелязах наскоро. Видях интересно четиво по българските книжарници. "Румънски език - самоучител в диалози" с обяснението, че "учебникът е адресиран към широк кръг читатели, които желаят да изучават езика самостоятелно".  И се чудя толкова ли няма европейски езици, които да са интересни за пазара?


Дали не пропускам нещо? Като изключим една много малка група хора, които го изучават академично не виждам причина някой да си запълва времето с румънски. Има толкова много езици в Европейският Съюз... и с румънски точно да се заемеш си е загуба на време.

Учебника е финансово неизгоден. Мисля, че и издателите го знаят това, но това е без значение за тях защото предполагам някой го е платил изцяло. Смятам, че организация финансирана от румънската държава е поръчала издаването и нищо чудно и сама да си ги купува.

Скоро може да се видят искания за зачитане на "румънското малцинство". Как да няма? Ами кой ги купи тези 1 милиона книги за изучаване на "майчиният си език"? Нали ако сме европейци трябва да зачитаме малцинствата? Нищо чудно да се случи. След като имало унгарци в Румъния, които всъщност са били там преди да има Румъния, трябва да има румънци някъде. Няма да са в Черно море нали?

Румъния е много далеко. Няма европейска страна в последните 100 години която да е била по-далеко от България - политически, икономически и културно.