понеделник, ноември 27, 2006

Носталгията

Като дете слушах разказите на хора, работили в Коми. Обясняваха, че няма как да ги разбере човек ако не е поживял навън. Носталгията не може да се обясни. Разказваха как са целували прашните вагони на композициите, заминаващи за България. Как са мечтали един ден да се върнат и повече да не излизат от България.

Преди няколко дни ме попитаха: Не те ли гони носталгията? Вече няколко години не си се връщал?

Трябва да призная, че има носталгия. Носталгия по моята България - България от 80-те. Когато страната ми беше една от най-сигурните в света (според ООН). Когато децата играехме до посред нощ и не познавах нито един, който да познава някой пострадал. Тази България, в която получих образование, с което не само аз се гордея, но и хората с които работя по света го оценяват високо. Ето тази България ми липсва. Бих се върнал още утре в тази България.

После дойдоха времена, когато някой реши, че моята България не е тази от която имам нужда. Започнаха под знамена от обещания да съсипват всичко, което можеше да се отнесе в миналото. Накараха най-добрите и талантливите да напускат страната за към Канада. Докато в 80-те не познавах някой, който да познава някой пострадал от това, че е играел до посреднощ. По-късно приятели, бяха унищожени от сектите. Тези, които оцеляха там не стигнага много далече, защото вълната от наркотици ги уби. Някой оцеляхме на тази вълна, но не устояхме на емиграцията. Вълна след вълна погубваше бъдещето на държавата с явното участие, с действие или бездействие, на управляващите.

Появиха се болни хора с болни амбиции. Безумни организации, които се грижат повече за бездомните кучета вместо за децата на страната. Безумни организации, които се борят малцинствата да имат повече права от гражданите, които не нарушават закона. Политици с ясни цели и амбиции и пълна липса на достойнство. Корупция, колкото по-нагоре, толкова по-отвратителна.

От доста години я няма моята България. Като студент се налагаше да мизерствам по студентски столове и да се боря със зъби и нокти за общежитие. Още тогава усещах, че не това е моята страна. Смятах, че нещо може да се оправи, когато промените се задълбочат. Да се върнем назад към вече постигнатото и все още съществуващо. Загубих надежда и излязох.

Всъщност какво общо има моята България и тази, които сега влиза в Европейският съюз? Езика, не, не мисля. В моята България хората говореха български дори и в някой далечни точки на страната. Икономиката? Не, не мисля. Далече сме още от това, което бяхме в началото на 80-те. Културата? Върнете се и прочетете какво се твореше в онези "забранени" години. Науката? Каква наука се твори сега? Електроника? Правец може да звучи смешно, но имаше 1-2 компании в света, които имаха по-добро производство на компютри. Не компоти, компютри. Аз поне от компютри разбирам. Сега дори компоти не правим, а какво да правим след като крушите ги внасяме от Аржентина. Селско стопанство? Да не говорим за това. Какви чудеса се постигнаха в унищожаване на създадени работещи структури и силно присъствие на пазари.

Сега съм навън и ме гони носталгията по онази България, моята България.

петък, ноември 24, 2006

Черният петък

Така се нарича петъка след денят на благодарността. Преди години денят на благодарността вероятно е бил чисто национален празник защото идеята е да се отдаде признателност към първите колонизатори на Америка. Сега вече не е така. Не че нещо са премахнали. И сега признателността се изразява с една голяма пуйка и разкази колко гладни са били първите американци докато се борили с индианците и всичко останало на новият континент.

Истинският празник е в четвъртък. В този ден магазините не работят, не работят и банките, библиотеките и всичко, за което може да се сетиш. Всички обаче очакват петъка. Тогава се случва по-интересното или по-полезното за икономиката. Петъка е много важен за всеки, който тренира най-практикувания спорт в САЩ - пазаруване.

Повечето магазини отварят в 5 сутринта. Много рано може да си помисли някой, но всъщност първите хора се трупат на опашки още към 4. Има някой, които просто спят в колите си. При отваряне на някой от големите магазини има примерно опашки от 3000 човека. Само първите 1000 ще получат подарък от магазина. Това води до типично български картинки на американска територия. Хората се блъскат, притискат, викат, става им лошо. Полиция се намесва, чупят се стъклата. Напрежението расте и си е опасно в тълпата, но както повечето казва - струва си. В торбата подарък има безплатни неща. Най-вероятно няма никога да ги ползваш, но нали са безплатни.

Според очаванията тази година - 2006 - всеки американец ще изхарчи $980 за подаръци в края на годината. Както показва статистиката, повече от половината ще се изхарчват през черния петък. Магазините реализират огромен оборот. Дори и да не се пребориш да си между първите 1000 пак може да участваш. Може да отидеш по-късно през деня и доста от нещата ще са на %50 по-ниски цени.

Аз точно от това се страхувам. Ако е по-евтино то задължително ще изхарчим повече пари. Просто е задължително. Въобще, тук от евтиното да те е страх. И не само при купуването плащаш, но и за складирането. Постепенно си пълниш къщата с ненужни вещи ползвани веднъж преди две години или дори само отворени. Когато нямаш повече място може да наемеш нещо като гараж, но всъщност не е гараж защото няма място за кола а само за стилажи на които може да сложиш кутии с неща купени "много изгодно".

В петък се случват най-големите разпродажба в САЩ. Наричат го черният петък и най-вероятно е определение на събитието връхлетяло семейният ти бюджет. От евтино да те е страх.

четвъртък, ноември 16, 2006

На колко години си?

Лесен въпрос. Поне за повечето хора, но не и за някой азиатски народи.

Примерно, ако попиташ кореец той ще се замисли. След малко може да каже, ами чакай да видя по вашия календар на колко съм.

Как може Южна Корея да има различен календар? Може да има различна година, но различен календар в това глобално общество е направо невъзможно.

Интересното е, че те смятат на колко си години като знаят, че се раждаш на примерно 9 месеца. Когато си изчисляват възрастта започват от зачеването.

Ако се замисли човек в това наистина има смисъл. Часовника, който тиктака във всеки от нас се стартира с зачеването, а не след първа глъдка въздух.

петък, ноември 10, 2006

Фолка

Кой? Аз чалгаджия? Аз?
Това е циганска музика.
(2000 г.)

Вече няколко места в интернет дават възможност да се гледа българска телевизия. Има около 20 различни тв канал. Има ги "големите" Канал1, БТВ и НоваТВ има и някой, които едва ли се гледат в България като ЕстатеТВ.

Първо се опитах да гледам националната тв. Жалка картинка. Ниско качество на програмите, които се опитах да гледам. Тромава картина. Статични предавания. Водещи от началото на 70. Липсва динамика, липсва цвят, липсват много неща. И повярвайте ми проблема не е в парите с които разполагат. Просто това е са хора и идеи от преди 20 години.

Погледнах за малко БТВ и НоваТВ. Политика, интриги, политика, избори, интриги. Не са за мен. Не и когато си отвикнал да те занимават с неща на които не можеш да повлияеш. Това са Софийски канали, които се излъчват и в рамките на страната.

Интересно е, че както са безинтересни в огромната част от програмата си за хората извън София (какво го интересува чичо в Бургас, че имало задръстване на бул.България?) така са безинтересни и за хората извън България.

Изключвам Слави от тази картина. Там става за други неща. Жив и здрав да е дълги години да поддържа Духа Български.

Продължих по програмите. Тази, която погледах известно време беше ЕвроФолк. Има фолк в името си, но по-скоро става дума за традиционен фолклор. Не бях чувал гайда от години. Има нещо магнетично там. Български народни песни. Фолклор от извора.

И после, после попаднах на единствения за момента кандал, който е бих определил като достоен за международния пазар. Канал Планета. Качеството на картината е кристално. Звука е перфектен.

Съдържанието. Съдържанието е на български език! Пеят красиви жени. Много красиви българки! Клиповете са на супер ниво. Ако изключа звука и го покажа на колега едва ли някой ще различи от МТВ. Концертите, които дават са снимани много професионално, светлината и звука са на много добро ниво.

Канал Планета е единственият канал, който излъчва продаваем български телевизионен продукт. Сигурен съм, че и в България се гледа много. Колкото е интересен в България, два пъти по-интересен е извън България.

В къщи имам над 300 ТВ канала. Някой от тях са зле, други са много зле. Има около 50, които са на ниво. Някой са много добри. Обикновенно тези на HD са със супер качество на предаванията. Гледам телевизия. Канал Планета отговоря по всички показатели на качеството на най-добрите развлекателни канали.

Това, което излъчват ти се струва, че не е българска музика, но когато си далеко от България усещатанието е друго. Всъщност плюс, мунис 300 км не са от значение, когато си на десетки хиляди километри. Балканите са с доста динамична история. По-скоро това са балкански ритми с български текст и красиви българки.

Браво на хората, които организират, инвестират в поддържат канала. Това е един българските продукт, с който се гордея!

Аз чалгаджия? Аз?
Не бе. Просто сърце не ми дава да сменя канала :)
(2006 г.)

Братя и сестри

- Искаш ли да видиш едно новородено в Индия?

Така започна последната история за живота в Индия.

На такъв въпрос няма как да се откаже. Погледнах го. Малко дете на няколко часа, според колегата. На снимката изглеждаше доста по-голямо с катранено черна коса и мургава кожа. Всички много му се радвали защото е момиче. Семейството искало момиче и се родило момиче.

Дотук нищо интересно. Всичко би завършило до там ако колега не беше казал: Майката и бащата са ми брат и сестра ?!?

Моля? Предположих, че не съм чул. Брат и сестра ли каза?

Не, не, усмихна се той. Аз нямам братя и сестри. Майката е дете на сестра на майка ми, а бащата е син на брат на майка ми.

Момент, май нещо се оплетох. Как така ще се женят първи братовчеди. Това почти навсякъде по света се счита за твърде близко роднинство. Този брак официален ли е?

След този въпрос се започнаха обяснения няколко часа. Ще се опитам да ги предам по накратко.

От векове в Индия съществувала практиката децата на брат и сестра да се женят. Било доста по-удобно за фамилията, за децата и за имота. Многократните опитите показали, че опасността от проблеми с потомството е приемлива.

Когато децата в една фамилия играят заедно били предупреждавани с кого може да създадат семейство. Да го знаят за всеки случай. Не се знае какво ще посочи хороскопа. Може да се окаже, че ще създават семейство.

Често се случвало след раждането на второто дете да се сключва "договор" и още преди да е проходило семейството да е осигурено. Понякога това ставало срещу желанието на младите, но обикновенно нямали нищо против. Израснали са заедно. Винаги са знаели, че ще бъдат семейство и това не ги претиснявало. Дори напротив. Поне така каза колегата.

Попитах го това дали продължава в последните години. Все пак Индия се променя с бързи темпове. Дори много по-бързо отколкото предишното поколение му се иска. Предпологах, че ще ми каже нещо като: Ами по-често се случва в селските райони.

Отговора му беше интересен: Бащата има сестра. Тя има момченце на около годинка. Всички са много щастливи че ще може да се оженят. Вече са се уговорили.

Честито на новото семейство с обща възраст 1 година и 2 месеца. Само ще добавя, че родителите са инженери. С високо образование от ... новото поколение на Индия.

петък, ноември 03, 2006

Наближава края в Ирак

В последния брой на Newsweek има публикувани данни от войната в Ирак. Има и много интересна карта, която очертава бъдещето на района, но за жалост няма как да я сложа.

Разходи:
2002 ~ $2 милиарда
2003 ~ $50 милиарда
2004 ~ $78 милиарда
2005 ~ $85 милиарда
2006 ~ $100 милиарда

Броя на избухналите бомби:
първата година: 109
втората година: 613
третата година: 1037
само в последните 6 месеца: 1002

Има и как са разположени военните база и друга информация, която показва, че след време когато се говори за Виетнам ще се добавя и Ирак.

Това с години ще се дискутира, но за мен лично няколко неща са ясни. Демокрацията е най-лошият обществен строй за налагане на интереси със сила. Дори когато контролираш медиите и цензурираш информацията това не помога особенно при нарастване броя на жертвите. Всяка развита по съвременните понятия държава е слаба и неефективна за продължителни военни действия. Достатъчно е да си многоброен и решен да победиш. Въпроса на време е това да се случи.

Гледах в едно от документалните предавания за Виетнам какво казва Хо Ши Мин: "Ако за всяка ваша жертва ние губим десет човека вие ще се изморите първи и ние ще победим" Това го е казал във войната с Франция, но след това се е потвърдило и срещу САЩ. Потвърждава се и днес в Ирак.

Следващата седмица в САЩ има много важни избори. Ирак е една от основните теми и мнозинството според проучванията иска армията да се изтегли. Предполагам така и ще стане след като се избере нов президент след година.

За жалост това няма да донесе нищо добро за България. Чрез естествен потбор израстнаха силни групи, които ще потърсят нов враг. Дано да не се налага да опознаем проблемите в Ирак. След това, което видях по време на последните избори в България ми се струва, че това не е изключено.