четвъртък, април 20, 2006

Спомени, спомени

Като се сетих за кучетата и ми идва наум и за пиратките. Ще се опитам да му обесня на онзи моя колега, че там където аз съм живял преди няколко години, в столицата на България, точно там може да изживее нещо, което не е достъпно тук.

Всеки 12 годишен може да си купи пиратки, за почти без пари, и да хвърли една или две в примерно магазин пълен с лелички излязли на пазаруване. От затвореното пространство силата на звука се умножава. Много e неприятно. Всички жени пищат, а някой се разплакват под кикотенето на извършителя на тази геройска проява.

И никой нищо не може да му каже пък какво остава да му направи. Полицията? Да имаме полиция и по закон е забранена продажбата. Ами от къде ги купуват? Ами от почти всеки магазин. Ами нали е забранено? Да, забранено е.

Хубаво си спомням как държа детето на ръце за да може да изляза много бързо ако някой хвърли пиратка в магазина 2 на 2 метра. Какви времена бяха. Как да ги забрави човек?