Дали да се съгласим латиницата да бъде втора азбука? Така, както било в някой други държави.
Реално има такава опасност. Според не малко хора използването на латиница би довело до по-добра комуникация с прогресивното човечество или с прогресивното в човечеството. Или и с двете. Ще може и нас да ни четат щото по-лесно ще им е да разберат на коя улица се намирали.
Всъщност много малко щяло да се промени съдържанието. Само буквите били различни. Какво са едни букви след като духа щял да се запази. Ето един пример:
Nastane wecher - mesec izgree,
zwezdi obsipjat swodat nebesen;
gora zashumi, wjatar powee, -
Balkanat pee hajdushka pesen!
А за децата ще бъде много по-лесно да четат някой неща без това да им пречи да изучават основно английски/немски/френски/испански/италиански:
Detence hubawo,
pilence ljubawo!
Kade pod mishnica
s taz malka knivica?
Руски? Руски няма да учат. Не им трябва. Няма комунисти да ги правим я?
Тук повече искам да разкажа за един друг проблем, който ще възникне с разбирането на бълграския. Проблема с превода на българския дух и култура.
Преди време попаднах на превод на "Мъжки времена". Преводача изглежда е с роден английски и доста добре познава български език. Резултата е трагичен. Не толкова от превода колкото от това, което е казано. Има много неща, които са преведени, но за да ги разбереш трябва да си Българин живял в България първите си 16 години.
Ето един малък пример:
На ония години бях деликанлия, буйна кръв. Не бях едро, ала яко. Мартинката ми лаеше на гърбината, в пояса - нож до нож. Два ли, три ли бяха, не ги помня, а ливорверът - ей тука, на кълката. Всички ме знаеха, че не си поплювам, та щом някой се наканеше да си краде жена - викаха мене. Жененето не ставаше тогава с кандърми - в ония мъжки времена.
Ето това примерно е непреводимо на английски, немски, френски. Колкото и да търсиш по речници, колкото и да пренареждаш думите вътре в тези няколко изречения винаги ще остане много между редовете. Просто няма превод за това.
