неделя, декември 17, 2006

Ток няма

Когато няма ток всичко изглежда по-истинско. Това го бях забелязал още като ученик. Имам хубави спомени от това време. Вечеряме на свещ всички заедно. Говорим си. Няма телевизия, няма дразнители. Всички сме в една стая заедно. Храната се готвеше на газ, топлихме се на... зависи за която година говорим, че в повече от една година имаше режим на тока.

Преди няколко дни тук наоколо, както синоптиците обясняват, се появи феномен. Някъде в океана по неясни причини започнало да пада налагането. Падало с часове без причина и без да дава обяснения. После тръгнало към континента и там насреща му високо налягане. Среща, която ще влезе в историята.

Малко след обяд се получи електронна поща, която даваше някаква представа какво се очаква и разрешение да си ходим. Прогнозата беше за много сериозна буря. Такава, каквато не е имало до момента в тази част на света. Не, нищо общо с глобалното затопляне.

В писмото имаше и доста добър списък какво да си приготвим за да изкараме поне 3 дни без да има нужда от нещо:

- резервоара пълен до горе
- кибрит, нож, запалка
- газов котлон, газ
- осветление, батерии
- радио на батерии
- пари в банкноти
- телефоните заредени до горе
- храна поне за 3 дни, желателно за повече
- вода за 3 дни, желателно за повече
- ако имате дърво в двора спете в най-далечната стая

Малко като на шега минахме през магазин за да попълни необходимото по списъка. Само по филми бях виждал подготовка за бедствие. Нищо епично няма в подготовката.

Магазините не бяха по-различни. Изключвам щанда за туристически принадлежности. Там имаше върволица от хора купуващи газови бутилки, газови котлони и неща в този дух. Аз също се включих в опразване на щандовете. Мисля, че се справихме доста добре.

Вечерта започна нормално. Времето беше хладно, но не студено. Телевизията беше по график. Новините отделяха повече време на прогнозата, но никой не направи опит да притесни хората. Вероятно такава е традицията.

Преди полунощ започнаха да идват новините от първите изпитали урагана връхлетял крайбрежието. Силата на вятъра е била около 120 км/ч. Точно на брега има казино, което продължаваше да работи с пълна пара. Хората усмихнати. Собственика каза, че е проектирано да издържи ветрове над 200 км/ч, така че това с вятъра не го притеснява.

При нас първо дойде спирането на тока. Гледах на доплеровия радар как се движи бурята. Когато червата част наближи нашия квартал тока спря. По всичко личеше, че ще бъде различно от България и ветровете там.

Преди това един от хората по новините говореше за влаковете, които минавали през имота му. Не го разбрах тогава, но после ми стана ясно.

Тук за скоростта на вятъра се дават две числа. Едното е скорост на вятъра, другото е скорост на порива на вятъра. Обикновено скоростта на порива беше с около 50 км по-голяма. Примерно ако вятъра духа с 50км. Порива е около 100км.

Вятъра духа много силно. Ние не сме на открито, малко в падина се пада къщата, но вятъра се усещаше по цялата постройка. Духаше много силно. Обаче истински задухва когато дойде влака. Така се усеща порива. Продължава около 10 сек, но имаш чувството, че наистина минава през цялата къща. Сравнението с влак е много точно.

Докато гледах и усещах бурята ми направи впечатление, че на всеки етаж, на който има външно осветление се е включило аварийно осветление. Всяка от тези външни лампи е имала батерия и в момента, в който спря тока се включи втората светлина. Това би било изключително важно в случай на земетресение. Не знаех, че го има и изглежда много разумно.

Бурята продължи около 3 часа. Всъщност тя мина за толкова около нас. Предполагам за толкова се е задържала и по други места, но това беше достатъчно.

Един милион жилища останаха без ток. Причините са различни, но винаги трудни за поправка. Температурата рязко падна. Стигна около 0. Всички тези, които нямат с какво да се топлят може да отидат в укритията. Различни организации имат места в които може да се постоплиш и да изпиеш един топъл чай. Обявено е бедствено положение.

Загинали са 4 човека. Изключвам тази, които след изричното предупреждение много пъти да не вкарват бербекютата си в къщи, са го направили. Отравяне и сериозна опасност за живота. Имаше няколко пожара и две изгорели къщи. Не е чудно в региона малко местни знаят да си светят със свещ.

Всеки един от загиналите е човек, но като статистика не е много като си помислиш. В България губим всяка нощ по пътищата повече хора и без да имаме бедствено положение. Дали не е добре да обявим. Може да спасим някой по този начин.

Има десетки дървета, които са паднали върху къщите, докато хората са спали. Никой не е наранен или загинал, но щетите са доста. Интересно беше какво казаха от застрахователните компании. Да ще покрием всичко, но ще имаме нужда от малко време. Поправете си го сами и ни пратете сметката. Ние ще намерим кой е виновен да падне дървото - общината, съседа, озеленителите или някой друг. Ще му вземе парите и ще ви ги дадем безплатно за вас.

Интересно преживяване, поне докато не задуха здраво. Изкарахме си добре както в доброто старо време - семейно. Без Интернет, без компютърни игри или телевизия. Не беше толкова зле като си помисля.

Всъщност, като малки в България се осветявахме на газ (пропан-бутан). ТОВА Е МНОГО ОПАСНО! Никога не го правете в затворено пространство! Малък проблем при изгарянето на газта води до отделяне на въглеродния окис, който няма мирис или цвят, а е смъртоносен за минути!

[очаквайте продължение]