Има доста български семейства тук. Повече от колкото ми се иска. В Австралия не ми се е налагало да се срамувам от това, че разбирам какво точно си говорят по телефон докато чакат нещо или някого.
Наскоро имах възможност да оценя колко относителна е тежестта на думите.
Не зная колко човека са се замисляли, но езика от улицата се учи на улицата. Когато използваш бълграския език само в къщи остава една празнина, която няма как да запълниш. Липсва ти една част, която е не по-малко важна за общуването.
Едно от децата, което се връщало по-често в България е успяло да попие мръсни думи в изобилие. Друго, което не е имало тази възможност не познава значението им. И двете говорят с акцент, но се справят и общуват на български език.
Имаше конфликт между двете и едното взе да псува другото. Доста добре се справяше и за моя изненада не само каруцар би му завидял, но всичко тази мръсотия беше без акцент. От доста време не съм чувал някой така цветно да употребява родния език.
Другото обаче не знае значението на изразите и резултата беше странен. Нищо. Просто те не болят повече от дочут разговор между двама индийци. Нищо.
Как би могъл да научиш детето си на български ако си извън България? Няма как. За да говори езика детето трябва да има контакт не само с родители, но и с приятели и неприятели.
