петък, февруари 23, 2007

Знакът

Като става дума за наследство едно от нещата, които ще оставим са отпадъците. Повечето от отпадъците ще имат нужда от хиляди години за да се разградят. Някой от тях стотици хиляди. Отпадъците от ядрената промишленост ще издържат най-дълго. Те дълго ще прославят нашите постижения.

За момента ядрените отпадъци се поставят в контейнери и после се заравят дълбоко под земята.

Колкото и дълбоко да ги поставим ние знаем, че ще има след нас такива, които ще копаят за да открият какво нашата цивилизация е скрила там. Тук идва и проблема. Как да обясним на тези след нас, че тук има нещо, което ако го достигнеш ще те убие.

Как да оставим съобщение на тези след нас, че нещо е опасно?

Всеки опит за писмено обяснение е безсмислен. Само след 1000 години хората масово няма да говорят нито един от съвременните езици и няма могат да четат нашата писменост. Езиците се променят постоянно и от време на време писмеността се променя за да отговаря на езика. След 10000 най-вероятно никой да не може да разчете какво е написано на знака пред пещерата с атомните отпадъци. Особено ако е цивилизацията е нова и е създадена след катаклизъм.

Текста отпада. Вероятно трябва да е някаква фигура със символика. Това е интересна идея, но отново е малко вероятно да свърши работа. Човека е любопитно същество. Мъжете особено в една възраст са готови на всяка приключения. Всеки монумент или символ по-скоро ще ги привлича като магнит отколкото да ги накара да не търсят какво е скрито там.

Засега въпроса е отворен. Дори има награда за този, който измисли нещо подходящо. Какво да направим, така че да обясним на тези след нас, че тук е заровен най-големия им кошмар. Нещо, което еднозначно да ги отблъсква от това място, вместо да бъде поле за изява на нови герои.