неделя, март 18, 2007

Преместване

В България живях под наем доста време. Всеки път когато се премествах в ново жилище имах едни и същи преживявания. Нищо хубаво не си спомням за преместванията. Много малко хубаво си спомням и за жилищата. В един от случаите всичко опираше до цената на сиренето. Когато го вдигнеха и ми вдигаха наема, че горката жена имаше само 3 апартамента, 2 от които в центъра на София. Сама жена беше.

Още помня летата в последното ми жилище. Нормален панелен блок в сравнително скъп Софийски квартал. В блока имаше седем кафенета на първия му етаж. Лятото столчетата с масите са навън и заведенията работят докато и последния пияница не се изнесе. Дали е 2 или 3:30 през ноща това е без значение ако си решил да се веселиш. Никой не спи. Хората, които са в собствените си жилищата не може да спят. Частна собственост ли е това? Не, не е. Музиката се чува, хората се веселят и никой не се интересува от час и място. Весело да е. Нека да им е весело ...

Наскоро смених жилището тук. Реших и го смених за няколко дни. Процеса е доста различен.

Решаваш, да се изместиш. Обикаляш възможните места и намираш нещо, което ти харесва. Гледаш апартамента като размер и разположение. За състоянието му не е необходимо да се тревожиш. Апартамента, в който се нанасяш по закон трябва да бъде боядисан след предните наематели и да бъде професионално почистен от фирма, която се занимава с това. Във всеки апартамент има пералня, сушилня, миялна машина и хладилник. Те не са символични по размер или работоспособност.

Задължително всичко работи. Ако нещо се развали то трябва да се оправи от собствениците на комплекса.

За пренасянето си наемаш камион. Отиваш до една от фирмите и след предоставят камиони под наем и с кредитна карта и книжка за управление може да си наемеш такъв, който ще ти свърши работа. Има различни размери, но повечете са с автоматични скорости, така че управлението не е проблем.

След това идва една част, която не ми е ясна как се решава ако не си Българин. Българите имаме възможност да поканим на бригада приятели. Идват и за няколко часа натоварват багажа и за още толкова го разтоварват. Много е полезно. И аз съм помагал и на мен ми помогнаха. Има нещо българско в целия процес. В най-добрият смисъл на понятието - българско.

Има разни фирми, които може да наемеш за пренасянето. Използвах такава като се пренасях от Австралия. На външен вид изглеждаха странно, но си свършиха работата много професионално. Все пак това беше Австралия. Не зная как работят тук.

Интересното започва след това. Сядаш на един компютър с интернет и започваш. Влизаш в сайта на пощите и им казваш, че имаш нов адрес. Цялата кореспонденция ще минава към новия ти адрес за следващите 12 месеца.

От там влизаш в сайта на админситрацията и си прехвърляш колата на новия адрес. За шофьорската книжка трябва да изпратиш по пощата попълнени форми и да си напишеш новия адрес на ръка в книжката.

После идва ред на данъчните. Това е важно за да получиш чека с парите от тях. Попълаваш декларация и я изпращаш по пощата.

Минаваш по сайтовето на списанията и сменяш адреса на който да ти ги пращат. Ако адреса ти е в САЩ или Канада това става лесно. Имам едно списание, което е от Великобритания. Там трябва да им звъня по телефона. Малка разлика в технологиите.

Последно, но много важно е да влезеш в сайта на емиграционните. Всеки един не американец задължително трябва да докладва адреса си. На мен не ми пречи. Аз си спомням как преди време в България трябваше да се регистрираш при домуоправителя. Тук си нямат такава дължност, но принципа е същия.