сряда, октомври 24, 2007

Стачката

Имал съм и много умни учители и такива, които ни губеха времето. Общото между тях е, че са учители. Достойна професия, но загубила престиж и уважение след като свободата смаза науката в България.

Да се стачкува е изкуство. Изисква се стратегия и тактика. Изисква се и опит. Да се стачкува импулсивно е опасно. Да се стачкува без политическа подкрепа е самоубийство.

Стачката на учителите беше загубила още в момента на обявяването си.

В момента в който стачкуваш, ти не заплашваш директно правителството. Ти даваш възможност на опозицията да атакува управляващите. Ако това няма причина да се случи стачката е обречена на неуспех. Синдикатите си имат свои цели и те не е задължително да съвпадат като цел или посока със стачкуващите. Синдикатите не могат да свалят правителство, което има подкрепа на Европа, разполага със сериозен резерв и се радва на слаба опозиция.

Политиците, дори и тъпите политици, са много по наясно как работи системата, от който и да е учител, излязъл на улицата. Формулата е простичка.

1. Поддържаш състояние, в което хората на улицата не стават повече. Даваш им възможност да освободят напрежението. След няколко дни или дори седмици броя им намалява. Може да е интересно да стоиш два дни навън, но после трябва да обърнеш внимание на къщата, децата и да свършиш едно друго. Друго е ако са студенти. Тогава е опасно да продължи доста време, но учителите не са студентите.

2. Започваш "преговори", с ясна представа, че те няма да завършат скоро. Колкото повече протакаш, толкова повече омеква опонента. Това съвсем сигурно се случва при условие, че опозицията се прави на разсеяна.

3. Вместо ти да се бориш в публичното пространство директно, намираш друга група в обществото, която да върши това вместо теб: "Ако вдигнем заплатите на учителите няма да има пари за пенсионерите". В България най-голямата група хора работят пенсионери, така че с този ход веднага увеличаваш силата на отбора си.

4. Показваш, че няма причина да правиш компромиси и без да взимаш участие просто коментираш: "Ако увеличим заплатите това ще разклати борда и икономиката ще колапсира", "Няма никакъв начин да увеличим на когото и да толкова заплатите". "Невъзможно е да се направи без да предизвикаме дълбока криза в цялата страна"

5. Обясняваш на учителите, че са загубили. То вече е ясно след като се появят реплики "Абе тези учители какво си мислят? Нали взимат пари от частни уроци. Стоят си по цял ден в стаята и им плащат. За какви се имат."

6. Даваш им трохи след като синдикатите, за които е по-важно да не загубят вместо да спечелят, решат че са изстискали достатъчно от ситуацията и са готови на "компромиси".

Стачката свършва с облекчение. Учителите се прибират по стаите излъгани, но това не е страшно след като всички са доволни - правителството, че е спечелило, синдикатите, че са спечелили, обществото, че е спечелило. Учителите? Ами то така или иначе беше ясно в началото как ще свърши цялата история. И те ще са доволни, че са спечелили.

Учители ще продължат да потъват в България, но сами са си виновни. Следващия път да се приготвят по-добре,за да не им пишат пак 3+ за подготовка на стачката.