понеделник, март 19, 2007

Фронтова линия

Тежки жертви в последните няколко дни по пътищата на България. Войната продължава с променлив успех. От време на време не даваме жертви, но за кратко. После както в истинска война идва време за по-големи сражения - идва някой национален празник с празнуване на маса.

Преди ден видях, че Кембъла е загинал. Жалко за човека. Когато някой друг те затрие е още по нелепо. Вярно, че и двамата са пили цяла нощ, но другия е насочил колата към стълба. Вероятно е разчитал на колата или на пътя. Цариграско е традиционно място за демонстрация на скорост и автомобилни умения. Предполагам човека често е минавал от там и както обикновенно с около два пъти по-голяма скорост от допустимото е знаел, че няма да има проблем. Само, че сгрешил. И проблемите му сега започнаха. Той оцеля. Това вече е страшно. Да си оцелилия шофьор в колата, в която всички други са загинали.

Като студент чух Кембъла по някакво радио и бях силно впечатлен как боравеше с българския език. Смесваше литературна класика с простотия и звучеше добре, странно и различно. Имаше талант този човек. Не зная защо и какво сгреши, но после се загуби за десетина години. Четох, че в последно време имал предаване по бТВ.

Жалко наистина. Предполагам с годините щеше да става все по-добър.

Без значение е вече. Човека си замина. Загинал във войната и всъщност последното, което направи е, че увеличи с единица номера на загиналите по пътищата на родината за 2007 година.

Някой някъде ще види по новините, че Кембъла е загинал. Ще поцъка с език и ще забрави. След седмица ще отидат на именен ден на един авер - Благой. Ще пийнат добре за здравето на Благой. После на връщане ще се качат на колата.
- Кой ще кара? Кой пи най-малко? Ти! Ти пи само една ракия нали?. И вино ли пи? Хм, абе то беше преди 2 часа. Бира? Аааа бирата не се брои. Аре стига, ти ще караш. Абе качай се ти казвам... Не, ченгетата ги няма. Ако те спрат аз ше им говоря. Аз ги зная тука. Не бой се бе...Абе виж колко е часа. Кой ща та проверява по това време. А? Аде качайса, да си ходим ...

Ще се качат и, ... ше си отидат още няколко човешки живота.

Ама Наздраве! Ей, един път се живее!