неделя, декември 31, 2006

Новото и старото

Разум и кураж се изисква всеки път когато трябва да решиш "да го изхвърля или да го запазя". Сега в края на годината е добро време да подариш или дори изхвърлиш онова, което не ти е трябвало в последните години. Да започнеш новата година с чисти и подредени хранилища. Материални и духовни.

Човек цял живот събира, събира и складира. Това вероятно е един от онези чисто първични инстинкти, които все още живеят в нас. Прибери го на сигурно място, за да имаш нещо за всеки случай, ако се наложи, все пак не се знае, нали?

Така си минават годините и натрупаните неща стават все повече и повече. Всеки път когато трябва да вземеш решение дали да го изхвърлиш или да го прибереш обикновено не ти стига смелост. Трупат се с години разни неща "добре" подредени за момента когато отново ще ни потрябват.

И, изведнъж момент идва. Сещаш се, че това си го виждал някъде, имал си го това нещо. Тъй като си прибрана личност знаеш, че си го запазил. То е ясно, че точно това си запазил. Разбира се.

Има го и зрънцето съмнение. Ами ако съм го изхвърлил? Подтискаш съмнението и се захващаш за работа. Тук някъде трябва да е. И тъй като винаги си смятал, че имаш система, по която се извършва съхраняването на безценните придобивки знаеш, че просто трябва да отидеш и да го вземеш.

Поглеждаш там където трябва да стои. Поглеждаш и си изненадан колко много неща стоят там. Неочаквано много си събрал "за всеки скучай". Почваш едно по едно да разглеждаш и всъщност откриваш интересни работи. Не може да ги подминеш отгоре отгоре. Поглеждаш ги, а някой и преподреждаш защото е очевидно, че те не са си на място. През годините системата, по която си складирал се е променяла и някой неща не са си на мястото.

Дори след внимателно и щателно претърсване нещото не излиза. Няма го там. Зрънцето съмнение постепенно расте. Ами ако съм го изхвърлил? Не, няма начин. Такива неща не изхвърлям.

Продължаваш да търсиш на някой други места където би могло да бъде. Някой от тези места са също интересни. Всъщност откриваш и неща, които е странно как си запазил. Това примерно е изключено на някого да потрябва. Дори и да потрябва вече всички имат по-нова версия или по-лесна, по-чиста, по-добре запазена от същото. Евентуално ако някой ден някой поиска да отваря археологически музей би му свършило работа.

Има го и обратното. В процеса на търсене откриваш, че онова нещо, което търси предния месец е тук. Кой го е сложил тук? Аз никога няма да го сложа тук. Кой би могъл да го сложи тук? Аз се убих да го търся, а то било тук. Естествено е, че трябва да бъде ето там. Ето сега го местя и не искам никой да го пипа. Всъщност аз си купих ново. Доста по-добро на нищожна цена, което освен това е и по-удобно за работа. Да го хвърля? Ама то си е почти ново, как да го хвърля? Хайде сега ще го сложа просто ето тук.

Края на годината е удобен момент да се освободим от старите неща. Колкото и да събираш няма как да го вземеш след този живот. Децата ти няма да го ползват просто защото те ще живеят в свят, който предлага друг вид блага. Ти самия едва ли ще потърсиш нещо, което не ти е потрябвало в последните няколко години. Ако ти потрябва сигурно няма да го намериш или ще предпочетеш ново. Защо го пазиш? За кого?

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!