Когато 10 Ноември дойде аз бях вече с паспорт. Бях на училище и един от преподавателите каза, че Тодор Живков вече не бил начело. И... толкова. Нищо друго не се случи. Никой в града не излезе да се радва по улиците, никой не се разплака.
Ако знаеха какво предстои всички щяхме да плачим.
Около 1989 градът беше около 200000 човека с две елитни гимназии, много средни училища, 3 техникума, с голямо военно летище, с оромни комбинати за преработване на месо, друг за млечни произведения, трети за пилешки продукти. Огромна болница пълна с лекари, персонал и модерно уборудване. С огромен завод за електронни изделия, друг за машиностроителен инвентар. С фабрика за военната индустрия. Повечето от тях изнасяха продукция по света - Франция, Германия, Африка и разбира се в страните от съветският блок.
След 15 години града беше е официално 57000, от които вероятно 45000 циганите. Няма летище, няма преработване на месо, няма преработка на масло или мляко. Няма електроника, няма машиностроене. Болницата е полупразна, училищата изпозатворени. Телефоните се упрвляват от съседния град, всички поделения затворени. Няма, няма, няма ...
Всъщност, има едно нещо в изобилие - демокрация и от това всички са много, много щастливи.
Наскоро четах една статия в Time за младежите в Китай. В последната година доходите на образованите млади хора са се увеличили с 30%. В разговорите с тях се вижда, че никой не се интересуваше от политика. Ако има възможност да живее добре за всеки човек е без значени как се казва управляващият и под какво име или цвят е партията на управляващите. Ежедневните им проблеми се въртяха около това в кой ресторант да вечерят и кой клуб е по-интересен в последно време.
Кой идиот в България реши, че хората се интересуват от политика вместо от възможност за образование и работа? Кой измисли унищожението на държавното управление за да можело частното да бъде конкурентно? Май се сещам за имена, които в началото на 90-те говориха всички тези глупости. Те са все още в политиката. Аз като един от хората на моя град искам да им благодаря. Без тяхна помощ моя град би могъл да бъде все още пълен с живот и хора. Би могъл... Благодаря Ви!
