Когато чух, че в Добрич някой е надал глас срещу веселието нещо трепна в мен. Спомени наизкачваха в съзнанието ми.
И не от времето преди да възтържествува свободията. Тогава нямаше нищо специално в една циганска сватба. Ако случайно минаваш пред дома на булката около обяд можеше да видиш как хората се веселяха. Имаше музика и танци. Ей как танцуваха тия циганки. Не е както по телевизията. Нещо истинско имаше. Весело им беше, но някакви семейно.
След години когато веселието ескалира до на ниво квартал. А в последните години половин град. Всичко стана по-организирано. Оркестъра идваше ден-два преди сватбата. Оркестър без апаратура не може и по тази причина едно или две ремаркета с апаратура се поставяше на улуцата. Около четвъртък се чуваше как продухват инструментите.
Грозно звучаха тези инструменти. Като ги чуех знаех, че следващите 3 дни никой няма да спи в нашия блок нито в съседните. Сигнал за предстоящия терор.
От ранни зори започваше данданията. Нямаше място където да не чувах. От едната страна на блока се чуваше директно, а от другата ехото от съседните къщи и блокове - терор. Никой не можеше да ги спре. Ако звъннеш на полицията те ти казват, че нищо не могат да направят. Ако изпратят патрулка най-много да се получат по-големи проблеми. И затова всички трябва да търпят свити по "домовете" си.
Обикновено има повече циганки от недели през годината. Резултата е повече от една сватба едновременно. Няколко оркестъра и хиляди вата терор. Всеки от оркестрите надува до дупка апаратурата за да покаже, че си струва парите. Денонощно!
И после облекчението идва. Сладка тишина..., но за кратко четвъртъкът идваа...
Всичко това го пиша като жертва с години на терора от циганските сватби. Целта е да изкажа дълбока благодарност на областния управител на град Добрич. Разбрах, че е имало решение за забрана на шума извън ресторантите. После обаче се е намесил областния управител. Мъдро и категорично. За което аз дълбоко му благодаря.
Без такива такива мъдри постъпки групи като Атака ще загубят поддръжници. Нетърпимостта ще намалее и има опасност да не стигне до разглеждане в Европейски съд и организации. Сега когато сме в Европа имам надежда, един ден когато ескалацията премине определено ниво европейските ни управители ще изпратят директива, че закона в България трябва да се спазва и от циганите.
Благодаря ви г-н Областен управител на Област Добрич!
