сряда, октомври 31, 2007

Ще се завърнат ли

Чета интересна статия за българите в чужбина Ще се завърнат ли?.

През януари Световната банка публикува данни, според които 688 000 българи (или 7.7% от населението ни) са емигрирали в периода 1989-2005 год.


Някъде бях чел, че България във войните от създаването и до среда на миналия век е загубила не повече от 100000 човека. Почти 7:1. И никой не е виновен, и никой няма да бъде записан в историята като виновен за унищожаването на както казва статията "сред заминаващите са и най-квалифицираните".

Всъщност статията не говори за унищожаване, а за временно излизане. Нещо като "ще ида мале у градо да посъбера парици". Дали е така? Дали не се повтаря историята, но в различни рамки?

За мен този процес е по-скоро различен мащаб на процеса по обезлюдяване на българските селата с индустриализацията на България. Младите са тръгнали към града временно, и обикновенно с надежда да се върнат на село. Реално това връщане никога не се е случило. Който е поживял малко в града трудно можеш да го върнеш на село.

България като част от границата на Европа ще има точно функциите, които селото е имало в границата на България. Нещата като "изнасяне на замеделски култури, най-доброто вино" и "туристическа дестинация за в края на седмицата" са винаги свързвани със селото. Винаги умните, даровитите след като поучат в селското школо са отивали, ако имат възможност, в града. Града не е София. София е мегдана на селото и там са къщите на чорбаджиите. Който иска да учи или да работи поглежда към града, а не просто към мегдана. България ще продължи да създава най-добрите ученици в училищата на Лондон, Берлин, Париж. Поне още няколко поколения.

Добър пример е Гърция. С години проблемите гонят талантливи хора от там. В момента Гърция е една от малкото дуржави, които има повече сънародници извън границите си отколкото в границите си. Не съм чувал за поток от гърци, които се връщат. Може да се разпознават като гърци, но никой не се връща. Лошото е, че ние няма да се разпознаваме като България след едно поколение ако живеем навън. Твърде малко сме за да имаме достатъчно маса за стабилна група.

На по-късен етап КРИБ вероятно ще започне да помага и за внос на квалифицирани работници.


Много добра идея. Въпроса е колко е осъществима. Какво може да предложи България на квалифицираните работници? Всъщност има какво - транплин за работа в Европа. Идват от Виетнам или Индонезия и след няколко месеца заминават за Германия. Германия няма да има против, може да сме сигурни - нали пак за Европа ще работи "квалифицирания работник".

„Изтичането на мозъци", или напускането на най-талантливите и опитни работници на една страна привлечени от по-примамливи работни оферти зад граница, е често срещано явление за развиващите се икономики, анализират от Оксфорд Бизнес Груп.


Колко често развиващите се икономики са преминали в развити икономики в рамките на едно поколение? Защото следващото поколение дори и с познание за корените си, дори с развален бълграски вече не пренадлежи на България. Следващото поколени има друг отговор на "къде е моята родина?"

Да благодарим на политическият елит на България, който за 10-15 години унищожи българската здравна и образователна система. Направи оцеляването, в съвсем буквален смисъл, неразделна част от живота в България и по този начин изгони много от най-добрите и образовани Българи. Дано някой ден в историята влязат имената на президентите и министър председателите добринесли за загубване на повече българи от всички войни в които България е участвала.