събота, януари 08, 2005

Работите ли утре?

Английският в България може да се учи в много и най-различни езикови курсове и училища. Аз минах през няколко различни - ИЧС, ИВМ, Британика. Доволен съм от преподаването.

За жалост тук разбрах, че всички тези места имат един огромен проблем. Хората, които преподават знаят български език. На пръв поглед нищо лошо, но това е сериозен проблем.

Докато учих в България английски наблягах на граматика и речников запас от думи. Произношението ми бих казал, че е приемливо.

Още първия ден останах много неприятно изненадан, когато дори елементарни изречения не мога да кажа така, че да ме разберат. Дори и много елементарни като It's right. Хората не ме разбираха. Налагаше се бавно дума по дума. Къде грешах? Произношението ми не е чак толкова лошо.

Интонацията. Основният проблем в езиковите курсове е, че грешната интонация не се разпознава като проблем. Когато сме си българи и говорим дори и на английски разпознаваме интонацията правилно. Дори и да се окаже странна за английско говорящия за нас тя си е вярна.

Пример от вчера. В една от книжарниците, в които ходя реших да попитам дали ще работят утре. Отидох до момичето на касата/щанда и попитах "Will you work tomorrow?", което е правилно граматично, правилно като въпрос. Вероятно това не е обичайния начин за задаване на този въпрос, но ако го напиша няма да има съмнение какво искам да кажа.

Тя каза "Момент" и потърси нещо в компютъра. После се обърна и каза "Съжалявам, но книгата 'Ще работим ли утре' я нямаме в момента. Моля потърсете отново следващата седмица"

Аз малко се забавих с реакцият си. Не очаквах този отговор. Благодарих и за информацията и излязах. Чесно казано в момента не се усетих. По-късно се замислих, че вероятно отново интонацията ми е била грешна. И вместо въпрос дали книжарницата ще работи съм получил отговор на другия въпрос.

Интонацията в английския е важна. По-важна от колкото на български. Или поне така ми се струва.