Вероятно електричеството тук е дошло доста след Европа и Северна Америка. Резултат от това са някой по-добре измислени и реализирани "подробности".
Контакта в Австралия изглежда така:
Както се вижда има някой прилики с тези в България. Отново са фаза, нула и маса.
Обаче веднага се виждат и някой различия :) Първото е, че дори и с най-добро желание няма как да достигнеш до фазата. Това е много важно ако имаш малки деца. В България трябваше допълнително да купувам предпазители. До толкова няма как да стигнеш, че дори и с фазомера от България не успях да разбера кое е фазата. С уреда стана, но само с доста желание може да достигнеш до "тока".
Другато голямо удобство е, че всеки контакт има ключ. Можеш когато решиш да изключиш напрежението директно с ключа. Не е небохдоимо да се бориш всеки път да извъждаш кабела за да изключиш електричеството от кафемелачката (примерно).
Има и една скрита разлика. Добре, че имах уред с мен. Усетих някой от уредите да греят повече от нормалното, а самобръсначката се движише доста по-чевръстно. Оказа се, че напрежението не е 220 волта а 240. Добре, че повечето уреди от Бъглария работят на 220-240 волта.
Ето как изглежда ключа за електричеството:
Интересното за него е, че за разлика от тези в България тук стандарта е да се поставят на 1.20 от пода. Това отново помага на децата които могат сами да светват. Много по-добно е да му кажеш да си светне, отколкото да те вика всеки път като реши да влиза в друга стая.
Не зная дали случайно, но за малки деца електрическата инсталация е много по-удобна и по-важното - безопасна.
Само като информация. На Хийтроу видях, че освен европейски и австралийски контакти има и южно-африкански, английкси и още едни, които не разбрах кой, кога и как е решил че трябва да са различни от останалия свят. Всички те са несъвместими и ако пътуваш ти трябва различен адаптор за да си включиш мобилния компютър закупен в България.
