Част IV - Бризбън
Първото вчечатление беше асфалта. Някой го беше измил малко преди да кацнем :) Кацнахме рано сутринта около 6:30, но отдавна се беше съмнало. Тук се съмва около 4:00 и една от причините е, че местните не смянят времето на лятно и зимно.
Летището сравнено с Лондон, дори и със Сингапур е малко. Може би е не повече от 2 пъти по-голямо от това в София.
Оказа се, че самолета с който сме летели е един от трите самолета, които са специално украсени с мотиви от местно изкуство. Много красиво изглеждаше отвън. Ако знаех по-рано щях с повече респект да стояв него :)
Интересна гледка след като влязахме в летището беше екипажа на Емиратите. Всичките стюардеси бяха с много красиви униформи. Нямаха воали пред лицата, но много интересни шалове. Трябваше да ги снимам, но реших, че може да не е прието.
Тук трябваше да изхвърлим храната, която си носихме от България. Още ми е мъчно за 3-те Морени МАКС ! :) Но... заминаха в коша. Мислех дали да не постоя и да ги хапна, но нищо не ми се ядеше. Дори храната от самолета не бях изял. През цялото пътуване имаше предостатъчно храна.
Минаването през митницата беше много бързо и лесно. Ако и бяхме улучили от къде ще дойдат куфарите :) Почти бях сигурен, че куфарите са предприели самостоятелно пътуване, но се оказа, че една от работещите на летището ги е качила на количка и заедно с куфарите прави опит да ме открие.
Всичко беше готово за детайлна проверка свързана с храна, дърво и други биологични отпадъци пренасяни в куфарите. При опит да сложа куфарите на скенера (по 23кг всеки) се намиси един от работещите на летището с думите "моля ви господине оставете на мен" и качи кударите един по един от количката на скенера и след това от скенера ги подреди на количката.
След това се минава през още един оглед от човек. Гледах пред нас как две холандки просто ги разнищеха. Всички куфари ги отвориха и започнаха да им казват.
Чух, че до нас се приближи една жена и казва да минем в ляво. Викам си явно идваме от опасна държава и ще имаме специална проверка. После гледам, че в ляво има и други проверяващи, но там вече има хора и отворени куфари. Нещо се обърках а и вече гледах на света като човек започнал пътуване преди 34-35 часа и спал от време на време.
Минете в ляво, в ляво. Дойде при нас и каза, че може направо да излизаме без никаква проверка. Хмм...Аз се бях приготвил за тази проверка а тя ми развали емоцията :) Изпреварихме опашката и излязахме на австралийска територия.
Първото впечатление, което ми направи излизането навън беше въздуха. Не бих могъл да опиша, но след толкова часове климатици въздуха беше невероятен. Много приятно хладен и влажен. Просто мечта :) Може би това е едно от нещата, които най-много ме впечатли от цялото пътуване - първата глътка въздух.
